Честит празник, българи!

"В днешните времена на унизително слугинстване е радостно да си припомним, че в историята ни има и такива дати, в които празнуваме самостойната сила на народния ни дух. Преди 121 година на този ден е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. То е извършено независимо и против волята на Великите сили и е препотвърдено в последвалата Сръбско-българска война."

Това написах на 6 септември 2006 г. и обяснявах защо ако зависеше от мен, 3 март нямаше да е национален празник и защо историята ще оцени високо Иван Костов.

Честитейки ни празника на 6 септември 2007 г., продължих размишленията на тема "що е то национален интерес и има ли той почва у нас" с откъса за княз Батенберг, Съединението и Сръбско-българската война от "БЪЛГАРИЯ ЗА ЧУЖДЕНЦИ /историческо четиво/" на Иван Кулеков, пасажи от който днес ми звучат още по-актуално:

"...Един хубав ден на 1878 г. България се събужда пълна с мъже, недокоснали власт 5 века. Въпреки прокрадващото се мнение на различни специалистки, че мъже вече няма, следващите 5 века - до 2378 г. - страната е обхваната от треска за власт. Проблемът ни е, че не можем да стигнем до задоволяване - всички сме за властта и против властта. Но опитите продължават. Кой когото и където хване. На улицата, в автобуса, по местоживеене. За по-голямо удобство си създаваме и съответните за това места - партии, парламент, правителство и т. н...

...С тая политическата култура, която придобиваме по време на Великото народно събрание, не се излагаме да се делим повече на добри и лоши, а на леви и десни. Лошото е, че ще се избием докато се разберем кое е ляво и дясно. Ваше ляво, наше дясно, добре. Но като се гледаме в огледалото и си смигаме с лявото око, на нас ни се смига също от ляво. А като се обърнем с гръб към огледалото, за да видим наистина откъде ни се смига, се оказва, че ни се смига от дясно. Тъй като голямата политика се прави с намигвания, това разделение на ляво-дясно ни съсипва. Защото като се гледаме в огледалото и си смигаме с лявото око, на нас ни се смига също от ляво. А като се обърнем с гръб към огледалото, за да видим наистина откъде ни се смига, се оказва, че ни се смига от дясно. И освен това ние, левите, управляваме като десни и ние, десните, управляваме като леви..."

Днешните дясноуправляващи леви спретнаха грандиозна национална програма 100-годишнината от обявяването на незавимостта на България, от което на мен ми е откровено гадно. Защо - ще напиша на 22 септември. Сега припомням само, че тяхната партия никога не е отдавала дължимото както на цар Фердинанд за Независимостта, така и на княз Александър за Съединението. Тя и сега не отдава. Както елегантно подминава въпроса за тогавашната позиция на Русия, която се обявява против Съединението.