Yahel - Bomb Creator

Любимо парче, странно е как изведнъж вчера ми изникна в главата и ме обсеби:

Открих в Горичка.bg страхотна за за мен новина - че имало движение (или лайфстайл?) barefooting (босоходене):

"А просто не знаем, нямаме представа дори колко много се променя всичко, когато се събуем. Странно е как толкова дребна промяна може да обърне света, да го разшири, да ни направи по-свързани с него... В България босоходенето не се практикува много. Често хората гледат неразбиращо. По света е различно. В Германия и Австрия има няколко специални парка за целта (barefoot parks), което означава, че дори държавата поощрява тази инициатива... В България такива места все още няма, но съществува малко босо общество, което предприема различни походи сред природата (последно ме впечатли качването боси до Мусала!). Главен инициатор на разходките е философът Крис... босотата е преди всичко разширяване на съзнанието. Освобождаване от предразсъдъци. Откриване на нещо просто, но вълнуващо. Босотата учи на толерантност и разбиране към различните, колкото и невинно да е различието да решиш да походиш бос."

Аз ГО ЗНАЕХ ТОВА! Отдавна, бях 13-14-годишна, когато го открих. В лятото между 6 и 7-ми клас започнах да ходя непрекъснато боса ("почти непрекъснато" - но тогава София беше поне три пъти по-малка, по-чиста, по-безавтомобилна и по-човешка). Големи проблеми имах не само с родителите ми, но и с приятели - никой НЕ СЕ ОПИТА да разбере какво им обяснявам - че усещаш нещата по-истински като си бос. Смятаха, че съм се вманиачила на тема "индианци".

Това наистина беше така, но не от юношеските романи ("Синовете на Великата мечка" "Винету", "Поразяващата ръка", "Последният мохикан", "Следотърсачът" и т.н. - много от които въпреки несекващата си поколения популярност сред тийнейджърите имат много малко или нищо общо с истината за живота на индианците), а от една научно-популярна книга на руски (преводна, авторът беше западняк, но за съжаление не помня ни името му, ни заглавието) . В нея се разказваше, че според индианциете еди-кои си (някое конкретно племе, но кое - също не помня) когато ходиш бос, усещаш дишането на Земята и по такъв начин започваш да дишаш заедно с нея, ставайки също толкова силен и спокоен, защото ставаш част от нея. Когато опитах да ходя цял ден, два, три само боса, усетих ТОЧНО ТОВА, което беше описано в книгата, и така се запалих по босоходенето.

За съжаление, реакциите срещу "босите ми щуротии" бяха такива, че престанах да ходя боса в града, но! - продължавах вкъщи, а също така и когато съм на море, планина, изобщо сред природа. Защото това, което усетих през това босо лято, беше истина - човек не само се чувства различен, но и чувства, че променя света.

След няколко години започнах да тренирам джудо и това засили усещането ми за ценността на босоходенето. Една съществена разлика на джудото се различава съществено от сродното му самбо, а също така и от борбата, е това, че се играе не на мек тепих с меки кожени обувки, а с боси крака на специална твърда постилка - татами. В известен смисъл може да се каже, че добрият джудист усеща първо с ходилата си какво става - най-малкото движение, дръпване и пр.под. на противника.

Много, много по-късно, на първото си open-air парти бях радостно удивена да видя колко хора бяха боси непрекъснато - от през деня, когато се идваше на някаквата дива местност, вечерта, когато партито започваше, цялата нощ, чак до сутрешното посрещане на слънцето. Не беше от днешните, професионално продуцирани големи open-air събития , а малко, фенско goa/psychedelic trance парти. На зазоряване започнаха да пускат uplifting и помня, че тогава за първи път чух Yahel. Много въодушевяващо ми прозвуча. Харесвам го и го до днес, както и другия голям израелец, пускащ uplifting - Holy Men.

[видео - Yahel - Bomb Creator]:

[край на видеото]