"В днешните времена на унизително слугинстване е радостно да си припомним, че в историята ни има и такива дати, в които празнуваме самостойната сила на народния ни дух. Преди 121 години на този ден е обявено съединението на Княжество България и Източна Румелия. То е извършено независимо и против волята на Великите сили и е препотвърдено в последвалата Сръбско-българска война."
Писах тези думи преди 1 година и продължавах с разни размисли на тема "що е то национален интерес и има ли той почва у нас", простиращи се от Руската империя до Иван Костов. Мислех и днес да размисля подобаващо, обаче попаднах на едни по-весели (а и по-сериозни) размисли на Иван Кулеков по въпроса:
"Кой когото хванеИз Иван Кулеков
Един хубав ден на 1878 г. България се събужда пълна с мъже, недокоснали власт 5 века. Въпреки прокрадващото се мнение на различни специалистки, че мъже вече няма, следващите 5 века - до 2378 г. - страната е обхваната от треска за власт. Проблемът ни е, че не можем да стигнем до задоволяване - всички сме за властта и против властта. Но опитите продължават. Кой когото и където хване. На улицата, в автобуса, по местоживеене. За по-голямо удобство си създаваме и съответните за това места - партии, парламент, правителство и т. н. С тази си особеност България е атрактивна за туристите от цял свят, които идват тук, за да ни управляват.
Началото е трудно. В разделената от Берлинския договор страна ние, естествено, започваме да си се делим на добри и лоши, но това вече не е достатъчно. Времената са се променили, и само със садо-мазо държава не се прави. Слава богу, Русия изпраща в княжеството ни своя имперски комисар княз Дондуков и близо 2 години той ни показва новите техники. Зрелостният ни изпит е на 10 февруари 1879 г. в Търново. Цяла нощ готвим пищовите. Пада ни се да проведем Учредително събрание и да приемем конституция на България. Под надзора на Великите сили успяваме да препишем белгийската конституция и я приемаме за българска. Равенство, братство, свобода! Плюс всички екстри. Ура!
На 17 април е държавният. "Първо Велико Народно събрание и избиране княз на България". Великите сили ни прибират пищовите още на вратата. Как ще избираме, като не знаем кого трябва да изберем? Историята тиктака като бомба. Явно тук ще се мре за майка България. И изведнъж чуваме император Александър II да се цепи от Петербург: "Алек-сан-дър Ба-тен-берг. Пле-ме-ник на же-на ми". Ние нещо се колебаем. Все пак, макар и немски принц, Батенберг е на 21, а България - на 1200 години. Обаче императорът е категоричен: "Той е. И ве-ли-ки-те си-ли до- вол-ни, и же-на-та ща-стли-ва".
Пишем за княз на България Александър Батенберг и ей ни - завършили държавници. От село хвърчат колети - пилета, сланина, лук, туршия, ракийца, зелева чорба - кеф!
Ваше ляво - наше дясно
С тая политическата култура, която придобиваме по време на Великото народно събрание, не се излагаме да се делим повече на добри и лоши, а на леви и десни. Лошото е, че ще се избием докато се разберем кое е ляво и дясно. Ваше ляво, наше дясно, добре. Но като се гледаме в огледалото и си смигаме с лявото око, на нас ни се смига също от ляво. А като се обърнем с гръб към огледалото, за да видим наистина откъде ни се смига, се оказва, че ни се смига от дясно. Тъй като голямата политика се прави с намигвания, това разделение на ляво-дясно ни съсипва. Защото като се гледаме в огледалото и си смигаме с лявото око, на нас ни се смига също от ляво. А като се обърнем с гръб към огледалото, за да видим наистина откъде ни се смига, се оказва, че ни се смига от дясно. И освен това ние, левите, управляваме като десни и ние, десните, управляваме като леви.
Накрая разбираме, че с политическа култура на Балканите oправия няма и отиваме при Батенберг. Питаме чистачката в какво е настроение. Нещо се е скапал, по-добре тази година да не му се явявате, съветва ни тя. А, някаква чистачка ще ни съветва кога да му се явяваме, че нали ние сме го избирали! Виж к'во, княже - казваме му ние, - не си разваляй настроението заради някаква си там фуста, ами дай да я променим тая пуста Търновска конституция и да върнем старото положение, когато си се деляхме на добри и лоши, а? Добре, казва князът ни, но искам вместо Драган Цанков да сложа за премиер Петко Каравелов. Че к'во му е на Драган, нали и двамата са либерали? - преговаряме ние. Ами той спори с мене, че Дунавът е по-широк в България, отколкото в Германия - преговаря князът. А, тогава го махай - съгласяваме се ние и си стискаме ръцете.
Княз Александър Батенберг маха и Петко Каравелов и на 1 юли 1881 г. ни свиква за един час в Свищов на Велико народно събрание за промяна на Търновската конституция. Обещава ни пълни командировъчни за три дни, и ние му гласуваме извънредни пълномощия за държавен глава.
Взел с щедри обещания цялата власт, князът много бързо забравя да ни раздели на добри и лоши. Пред перспективата да останем завинаги в омагьосания кръг
леви-десни и да не познаем що е власт, ние се ориентираме към делението русофили - русофоби. Просто и ясно. Невъзможно е при такава конфигурация да не падне малко власт - било от Русия, било от Европа.
Една вечер чичото от Петербург осъзнава, че стига да рече, всички жени ще са негови. А той спи само с една. И казва на жена си: "Абе какви са тези русофоби при твоя хубостник?" Още на другия ден князът поставя за министър- председател руския генерал Леонид Соболев. За министър на вътрешните работи назначава Александър Каулбарс, руски генерал. Това обаче не решава проблемите на руския император - светът продължава да се пълни с красавици - и той заявява на жена си да си вдига племеника от България. Отговорът на Батенберг е образец за защита на нашата национална независимост. "Стрино, кажи на чичо, че не е руският император този, който ще каже на един немски принц дали да бъде български княз". Обляга се на Англия и на 6 септември 1885 г. съединява Княжество България с Източна Румелия.
Абе, това българските князе сме голяма работа! Значи, ако сме казали нещо за княз Батенберг, връщаме си думите назад.
Стари кучета
Ние, дето в кръвта ни е да се делим като амеби, веднъж в историята да се съединим, а комшиите - завиждат. Сърбите място не могат да си намерят. На 2 ноември 1885 г. крал Милан вдига армията си и тръгва право към битака в Илиенци. А цялата наша армия, разбирате ли, е на турската граница - без малко ония да ни изнесат олиото. И ние, стари кучета, се вдигаме пеш до София като абсолютни новобранци, за да се бием със сърбите. Че като ги погваме по пътя за Белград - бой, бой, бой! Да запомнят кога са вдигали старо куче на война.
Великите сили обаче ни засичат, че сме превишили позволената ни скорост и вдигат палката. Кажете сега к'во да ви правим, а? - уж ни питат великите сили и чакат да им дадем някаква територия. Винаги им даваме - само мир да има. Абе старо куче е хитро и срещу велики сили не се бие. Виж, в съюз с тях - Първа световна война, Втора световна война - животът ни е на тяхно разположение.
България печели Сръбско-българската война, но не е ясно кои сме победителите - русофилите или русофобите. Това по нашия край се установява само с преврат. И русофилите правим една мечка на Батенберг, той подписва, че абдикира, ние пеем "С чего начинаеться Родина" и всички разбират кой е победителят. Обаче русофобите също правим преврат, изпращаме луксозна телеграма до Батенберг "Оправихме работата", той ни отговаря: "Чакайте ме на гарата" и всички разбират кой е победителят. Отиваме ние на гарата - музика, хляб, сол, национални носии, салтанати - народът слиза от влака, бре, нашият княз го няма. Проверяваме да не е заспал - не е. А, сигурно се е качил на нощния, взема решение току-що назначеният министър на транспорта и музиката отново гръмва. "Back to USSR" и други русофобски парчета. След няколко влака разбираме, че Батенберг пристига в България с параход. Докато преместим музиката на северната граница, той получава телеграма от другия си чичо - император Александър III - и отново абдикира.
Колко му е да гътнем и руския император - имаме познати в Петербург, за един кашон водка ще ни го доставят франко Балдуиновата кула, ама нейсе."
"БЪЛГАРИЯ ЗА ЧУЖДЕНЦИ /историческо четиво/"
Няма коментари:
Публикуване на коментар