Facebook? Да!

Аз съм малко нет консерватор - в смисъл, че в мрежата съм от времето на конзолите и например помня възторга си от Mosaic (първия графичен браузър) и очевидно не веднага разбирам и се вписвам в новите тенденции, в случая в Web 2.0. Осъзнавам, че опитът ми вече не помага, а повече пречи. Facеbook е доказателство. Няколко души ме адваха, аз приемах - и дотук. Нещо ме спъваше да продължа. А продължението е просто - да влезеш във Facebook - е, да бе, щом ме адват, явно бях влезла, ама още по-явно не си ебавах акаунта за нищо.

Е, те тук е заровен ключът от бараката. Погледнах си акаунта - хора, съобщения, друго инфо и прочие - и разбрах, че щом съм го създала, е тъпо да не го ползвам. Инак казано - направих си акаунт във Facebook, защото е модерно, но разбрах, че не е въпрос на мода, а на начин на живот. Затова почвам да го ползвам (акаунта).

Сегашният ми възторг от Facebook, респ. признание на неспособността на старото разбиране за мрежата, е породен от откритието, че две - хм, чудех се как да го кажа, идеше ми наум "деца", но какви деца, за бога? - две мои някогашни любими деца се оказаха friends във Facebook. Яна и Ана....