Защо съм фен на Иран

Получих остра реплика от Георги Д.:

"Трябва да си тотален дебил за да си ирански фен. Да беше се поинтересувала какво представлява исляма и оттам какво представлява ислямска република Иран. Но никога няма да го направиш, нали? А защо собствено се имаш за по-умна от Буш? Напротив, Буш е много по-умен от тебе."

Не съм дебил, очевидно ;-) Фен съм на Иран неслучайно и не поради емоции. Иранската държава и народ са с хилядолетни традиции, и то автентични - за разлика от нашенските "корени". Поради което например иранците не страдат от нашия комплекс "Раковски" (свеждащ се до маниакалната необходимост да доказваме на всички и най-вече на себе си, че сме ги изпреварвали (всички) винаги и във всичко и е крайно време да ни се извинят и да ни кажат, че сме "върха.") Като въведение:

Иранците НЕ СА араби. Езикът, който говорят - нарича се фарси, НЕ Е арабски. Иранската култура НЕ Е арабска.

Това е преди всичко за сведение на настоящите ни родни иранофоби, 95% от които дори не подозират за неарабската същност на Иран. Също така хабер си нямат и за политическия живот в страната, а си струва. За да мразиш еафективно някого, е добре да го познаваш. Обществото им не би могло и при най-силен идеологически напън да се нарече тоталитарно (факт е, че дори Държавният департамент не прави подобни опити). Днешен Иран е с сравнително бързо модернизираща се авторитарна държава, в която редуващите се на приливи и отливи либерализационни импулси са силно зависими от международната среда, най-вече от развитието на ситуацията в Залива. Обнадеждаващото е, че независимо от рецидивите, сумарният либерализационен вектор продължава да е налице. След безсмислената, глупаво започната и още по-глупаво водена война в Ирак бе логично, че през 2004 г. консерваторите спечелиха със значително мнозинство парламентарните избори, а през 2005 г. младият ястреб Махмуд Ахмадинеджад спечели президентските избори, измествайки популярния на Запад реформатор Мохамед Хатами.

Но би било изключително късогледо и погрешно да се правят оценки и прогнози за политическото поведение на Иран на база идеология. Защото независимо от външно декларираната приемственост с линията на ислямската революция, екипът на Ахмадинеджад (ако изобщо може да се говори за екип) не показва ни най-малки намерения да променя посоката на икономическо развитие на Иран, а именно - на държавно подкрепян капитализъм. Ръстът на БВП в последните три години е над 4%, като повече от половината се генерара от частния сектор. И понеже най-големите външнотърговски партньори на Иран са Германия и Китай, идеологизираният твърд подход на САЩ няма особен ефект.

А ислямът, за който ме призовават да се поинтересувам? Ами няма нищо общо, или поне няма съществено общо. Аз се интересувам сериозно от исляма в съвременния свят, но в случая "И,ан" не религията е ключът към разбирането.