Войните на САЩ и политическата отговорност за тях

Иракското блато ще изиграе основна роля за победата на Демократическата партия в тазгодишните президентски избори в САЩ. Наричам го "блато", защото Буш трябва да е барон Мюнхаузен, за да се измъкне от него. За съжаление, идването на Хилари или Обама в Белия дом (аз лично залагам на Хилари) няма да прекрати лесно и бързо кръвопролитията и страданията, тъй като социалната тъкан на иракското общество се разпада с невероятна скорост. Доскоро една от малкото светски държави в Средния Изток, сега страната се раздира от гражданска война на религиозна основа, от която политическият изход според мен ще бъде разкъсването й и установяването на теократични режими в две от парчетата (сунитската и шиитската).

Мисля, че в дългосрочен план бъдещето на Демократическата партия изключително ще зависи от умението на бъдещия президент да измъкне страната от иракското тресавище. Той не може да започне незабавно изтегляне, тъй като именно то може да е фитилът, който ще запали голяма война в Средния и Близкия Изток. Без американски контрол шиитите ще започнат кърваво религиозно прочистване. В него непряко ще се ангажира Иран, заинтересован от установяването на шиитски теократичен режим, и пряко - Саудитска Арабия, която вече заплаши с военна намеса в защита на сунитското малцинство. От друга страна, продължаването на окупацията ще увеличава както броя на убитите и ранени американски войници, така и милионите, излизащи от джоба на американските данъкоплатци за финансирането на една очевидно загубена война. Като за капак, дори бъдещият президент да планира и проведе оптимално изтегляне, демократите ще обират негативи за това, че са "загубили Ирак" и са го "оставили в ръцете на ислямските фундаменталисти", което неизбежно ще е коз на републиканците в битката за последващите президентски избори. Но ако наследникът на Буш съумее да реши това сложно уравнение, мисля, че ще си гарантира втори мандат в Белия дом.

Ето една интересна анимация, показваща кои президенти и коя партия са отговорни за най-смъртоносните за американците войни:



И една интересна справка: Американските войни - име, с което са останали в историята, времетраене, воюващи страни.

Дарина - 3

За трансплантацията на костен мозък на Дарина са събрани дарения по банкова сметка и чрез SMS на равностойност около 255 000 евро.

Дари е в детското онкологично отделение на варненската болница "Св.Марина" и е изкарала трети курс химиотерапия. Миелограмата(проби от предтазовата област) и пункцията (проби на стволови клетки от гръбначния стълб) са показали отлични резултати. Според наблюдаващите лекари това потвърждава ремисията. За сега раковите образования са овладяни. Започнала е да се храни повечко.

Ако се съберат необходимите 300 000 евро, трансплантацията вероятно ще бъде извършена в Германия. В здравното министерство вече са подадени документите, необходими за издаването на разрешение за лечение в чужбина. Още малко трябва, мои приятели и мои читатели, пуснете SMS, ако не можете да си позволите банков превод.

* Банкова сметка:

Darina Rosenova Pencheva
PROCREDIT BANK (Central Branch)
CITY OF VARNA
3 GENERAL KOLEV STREET
TEL. +359 52 687 878
BIC: PRCBBGSF
BGN: BG83 PRCB 9230 2013 9512 15
EUR: BG06 PRCB 9230 2413 9512 10

* Абонатите и на трите мобилни оператора могат да изпратят празeн SMS на кратък номер 1365 и по този начин даряват 1 лв (М-тел, Вивател) или 1,50 лв (Глобул) за лечението на Дарина.

* Посолството на България във Вашингтон също с включи в кампанията и реши да улесни даренията от българи в САЩ като събере накуп цялата сума и я преведе в българската банка с минимални такси и удръжки. Желаещите да
помогнат, могат да пратят money order или certified check, като на реда Pay to the Order Оf трябва да е написано Embassy of Bulgaria, Washington, а на реда for - Darina Pencheva. Адресът на посолството е:

Embassy of the Republic of Bulgaria,
Washington, D.C.
1621 22nd Street, NW,
Washington D.C. 20008

Частната собственост като обществена вреда

В наши дни това звучи еретично. Но е еретично за икономистите-догматици, припяващи мантрата "свободен пазар, минимална държава, свободен пазар, минимална държава" с почти религиозната вяра, че ако това стане реалност, ще се решат всички обществени проблеми. Да, ама не! Познавате ли тази къща:



Намира се на бул."Цар Освободител" между подлеза пред Университета и хотел "Радисън". Великолепна сграда, паметник на културата. Допреди 15-тина години беше китайско посолство, а след това някой реститут си я взе. И оттогава е оставена така - необитавана и неподдържана, вече започнала да се руши. Доста време мислех, че гадът иска много висок наем и не може да намери толкова богат наемател. Но и най-алчният частен собственик не би чакал толкова години. Единствената грижа, която прояви, беше да укрепи яко вратите на оградата и на къщата, така че да не може да се влиза. Чак днес ми светна защо е това безумие. Копелето съвсем не чака богат наемател, а чака сградата да се разруши, за да продаде парцела или сам да строи. Щото тоя парцел е златен - на пъпа на София, на жълтите павета. И после на мястото ще се вдигне я огромен хотел, я бизнесцентър.

Подобен гад разруши преди 2-3 години подобна по-малка къща - паметник на културата в началото на улица "Московска", за да израсне на нейно място някаква съвременна безлична - но по-голяма и по-функционална - сграда, която ще носи пачки. Ролята на гад преди години изигра столичната община по отношение на старата градска библиотека на ъгъла на ул."Гурко" и "Дякон Игнатиий". Взриви я, за да продаде парцела на частник (нали е ясно, че това не е станало без да бъдат намазани крадливите ръчички на Софиянски и компания), който вдигна на нейно място Грандхотел "София". Сградата на "Алабин", която миналата година уби две жени при срутването си, по подобен начин бе оставена да се руши години наред.

Тъжното е, че ако се направи изследване, повечето софиянци ще кажат "Щом е частна собственост, собственикът може да прави каквото си иска". До такава степен са ни промити мозъците от медиите, пропагандиращи тъпи икономически догми. "Пропагандиращи" е точната дума, защото това си е ачик като някогашната комунистическа пропаганда - тъпа е, обаче не бива да се критикува.

Очевидно е, че има сфери, които не могат и не бива да се оставят изцяло на пазарните сили, защото ще бъде накърнен сериозно общественият интерес. Ако френската държава беше на акъла на нашите управници, отдавна да не е останало нищо от световния културен и туристически център Париж. И старият Лондон от времето на Британската империя нямаше да го има, и още колко великолепни европейски градски центрове - паметници на отминали епохи нямаше да ги има, ако държавите, които наричаме "бели", робуваха на догмата за свободния пазар. Ама не робуват. Без да е имало комунизъм, там са наясно, че има случаи, в които частната собственост трябва да бъде ограничена, че трябва да се сложи намордник на частния интерес към максимална печалба.

Комунистите 45 години като дървояди прояждаха снагата на стария градски център, за да издигат недоразумения като т.нар. Кубадинка или Кубадиновата кула. Така софиянци нарекоха грозното стъклометално чудовище на ул."Дякон Игнатий" срещу Грандхотел "София". То бе издигнато, за да си начеше грандоманията тогавашният транспортен министър Пенчо Кубадински - искаше, селянинът, министерството му да се помещава в "модерна" сграда.

След 1989 г. демократите продължиха делото им, оставяйки и даже подпомагайки (небезвъзмездно, разбира се) развихрянето на частнособственическата стихия. "Демократи" е съвсем условно казано, защото ужкимски лявата БСП (баси и лявата, тя си е баш партия на олигархията) в лицето на общинските си съветници ни веднъж не прояви публичен интерес към запазването на архитектурното наследство на столицата. Знам, че след години на политическата класа ще й дойде наум, че не всичко е пари и дано дотогава все пак се съхрани нещо от стара София.

На вниманието на ГДБОП: Пиратството в САЩ

32 милиона американци над 12-годишна възраст (18% от цялото онлайн население на САЩ) са сваляли филм от Интернет, а 20 милиона от тях го правят редовно и са сваляли в последния месец - сочи проучване на Digital Life America.

- Мнозинството от тях (80%) използват само Р2Р (file-sharing) мрежите. Броят им се е удвоил между 2005 и 2006 г.
- Типичният потребител на Р2Р мрежите e 29-годишен и има 16 филма на харддиска си. 63% са мъже, 37% - жени.

Компютърът все повече се превръща от средство за работа в център на живот и забавление.

- 56% от американците са гледали DVD на компютъра си, а 29% - през последния месец.
- 25% гледат телевизия онлайн.

Пиратството на филми не се смята за сериозно нарушение.

- Само 40% вярват, че свалянето на "филми с авторски право от Интернет" е много сериозно нарушение, докато паркирането в определените за пожарните места се смята за много сериозно нарушение от 59%, а "да вземеш DVD от магазина без да си платиш" - от 78%.

"Това е "ефектът на Робин Худ" - повечето хора възприемат студиата и филмовите звезди като достатъчно богати и затова не смятат, че свалянето на филми от Интернет е нещо съществено за последните", коментира директорът на изследването Каан Игит.

А нашите борци с организираната престъпност харчат парите на данъкоплатците, за да тормозят обикновените потребители, вместо да ловят наркобосовете. Културното министерство пък дава нашите пари за смахнати антипиратски кампании с разсъблечени знаменитости, вместо за конкурс за субсидии за български книги например

Графити и култура

Пристрастеността ми към откриването и снимането на графити ме накара да се замисля за понятието "култура". Слагах им досега "таг" изкуство, но това е насилена класификация. Някои могат да се разглеждат като изкуство - градско изкуство, но като цяло те са градска субкултура. В САЩ пък са част от хип-хоп културата, наред с рап музиката. Градска субкултура е например паркурът, за който писах преди време.

Затова правя нова категория в блога - Култура. Имам предвид културата в широкия смисъл на думата, а не само музика, изящни изкуства и пр.под. Най-общо под "култура" се разбира човешката дейност. Антрополозите отнасят понятието "култура" към универсалната човешка способност да класифицират опита си, да го кодират и да общуват с него символно. От социологическа гледна точка културата е съвкупността от ценности, нагласи и поведения на дадена социална група или организация. От древните гърци тръгва разбирането за културата като противопоставена на природата, т.е. като артефакт, като нещо направено от човека. Могат да се изпишат страници за понятието "култура" в различните науки, а пък и в отделните научни школи и направления на дадена наука - ама това си ми е блог, а не научна студия

Моят Firefox

Когато не съм на моя компютър, се чувствам като без ръце - поради тъпия Internet Explorer, и браузването се превръща в мъка. Дотолкова съм свикнала с разширената функционалност на Firefox, че автоматично върша някакви действия и тогава се усещам, че нищо не става, защото съм с IE . Това са разширенията, без които не мога и които препоръчвам на всеки да опита:

Adblock Plus и работещия с него Adblock Filterset.G Updater
Мощен филтър за блокиране на реклами. Позволява въвеждане на собствени филтри.

Advanced Dork
За бърз достъп до полезни Google оператори - intitle: inurl: site: define: inanchor: и др.

Auto Copy
Автоматично копира маркиран текст в клипборда.

Back To Top
Прибавя иконки долу вдясно за бързо отиване в началото или края на страницата. Много удобно при дълги страници, при които трябва много да се скролва.

Bookmark Duplicate Detector
Уведомява при букмаркване на вече букмаркната страница като показва в коя папка е букмаркната и дава опция за отказ, преместване в друга папка или повторно букмаркване. Дава възможност за търсене, намиране и премахване на дублирани букмарки.

Colorful Tabs
Оцветява всеки таб в различен цвят и така улеснява различаването им.

CoLT
Прибавя в контекстното меню опция за копиране на текста на даден линк.

Cooliris Previews
Показва в pop-up прозорец страницата, към която води даден линк.

Copy Plain Text
Копира в клипборда маркиран текст без форматирането му.

Firefox Extension Backup Extension (FEBE)
Прави бекъп на разширенията, настройките, кукитата, плъгините, хисторито на Firefox. Може да се настройва за автоматичен бекъп през определен период.

FlashGot
Позволява работа с даунлоуд мениджъра от контекстното меню. Поддържа най-използваните даунлоуд мениджъри за Windows, MacOS, Linux и FreeBSD.

Forecastfox
Прогноза за времето в браузъра, за конкретното местоживеене.

Foxy Tunes
Позволява работа с музикалния плейър от прозореца на браузъра. Поддържа всички най-популярни плейъри.

Greasemonkey
Прибавяне на скриптове, които да се изпълняват при отваряне на определени сайтове.

IE View
Прибавя в контекстното меню опция за отваряне на страницата в Internet Explorer. Много полезно, когато се съмняваш, че страницата е оптимизирана само за IE и се "счупва" във Firefox

Image Zoom
Прибавя в контекстното меню опция за променяне размера на картинките.

Morning Coffee
Позволява едновременното отваряне на списък сайтове в отделни табове. Изключително удобно за сутрешното кафе, когато искаш да прегледаш новинарските сайтове и издания - затова се и нарича така :) Може да се настройва за различни списъци според деня на седмицата.

Mouse Gestures
Позволява да се изпълняват команди с движение на мишката.

Menu Editor
Редактор на менютата на приложенията - може да се прибавят, премахват и преподреждат командите.

PDF Download
Позволява избор какво да се прави с .pdf файл - даунлоуд, отваряне във външна програма за pdf или отваряне като HTML.

Save As Image
Записва страница, фрейм или част от тях като .png или .jpg файл.

Tab Preview
При слагане на мишката върху таб показва в pop-up прозорец съдържанието му.

Tab X
Прибавя в табовете бутон за затваряне.

Table2Clipboard
Копира таблица в клипборда.

Tiny Menu
Изключително функционално разширение - заменя стандартния меню бар с pop-up меню.

Update Notifier
Уведомява за ъпдейти на инсталираните разширения и теми.

View Source Chart
Показва сорс кода на страницата в цветна схема, така че се открояват отделните блокове.

Web Search Pro
Позволява търсене от контекстното меню в огромно количество търсачки и сайтове.

А на горките хора, които още ползват Internet Explorer, мога само да изкажа искрените си съболезнования

Импичмънт на Буш?

Когато в новинарските сайтове и блоговете се говори за иракската война, все по-често се среща думата "импичмънт". В свободната енциклопедия "Уикипедия" има голяма статия "Движение за импичмънт на президента Буш", която освен, че има съдържа много конкретни факти, не е маркирана като спорна. А в броя си от 23-29 януари онлайн изданието Insight on the News, самоопределящо се като "най-изтъкнатото консервативно(!) списание", публикува статия "Изслушвания за импичмънт: Белият дом се готви за най-лошото". В нея се казва, че източници от администрацията разглеждат изслушванията в сенатската правосъдна комисия за незаконното подслушване на американски граждани от Националната агенция за сигурност като "прелюдия към процедура на импичмънт". Цитира се анонимен източник, който казва "В Конгреса се формира коалиция в подкрепа на импичмънта... Нашите изчисления показват, че мнозинството от комисията ще гласува против президента, но ако положим сериозни усилия, можем да изравним резултата".

Движението за импичмънт се подкрепя от някои членове на Конгреса, политици и държавни служители, учени, организации и водещи журналисти, както и от множеството демонстрации, особено мощни през изминалия уикенд, когато в тях се включиха десетки хиляди души. Привържениците на импичмънта са предимно от левия политически спектър, но има и гласове отдясно.

Социологическите изследвания също са обезпокоителни за Белия дом. Според изследване през октомври 2005 г. на Ipsos 44% до 50% смятат, че срещу Буш трябва да започне процедура на импичмънт, ако е лъгал за войната в Ирак. Числата на Zogby International от края на октомври - началото на ноември са 42% до 53%, а на Rassmussen Reports от декември - 32%. Изследванията сочат, че движението за импичмънт се подкрепя от около 3/4 от левите избиратели, половината от независимите и 1/5 от републиканците. Както писах, одобрението за Буш е паднало драстично, но графиката в поста беше до средата на миналата година. Ето най новите данни от януарските изследвания:


След победата на демократите на частичните избори през декември председателят на Конгреса Нанси Пелоси каза, че импичмънтът не е на дневен ред. Това обаче не може да се приема като окончателно мнение на Конгреса, в частност на демократите, тъй като импичмънтът на президента Никсън също месеци наред не беше на дневен ред, но в края на краищата заплахата от него го накара да подаде оставка.

Дали Буш бъде принуден да стигне дотам, според мен зависи основно от развитието на ситуацията в Ирак, макар че не бива да се подценява решението на сенатската комисия по правосъдието, тъй като фактите за незаконното подслушване са твърде неблагоприятни за президента. В шахматна терминология ситуацията е типичен цуг-цванг - Буш няма полезен ход. Гражданската война е невъзможно да се овладее без сътрудничеството на Иран, но президентът изобщо не разглежда тази опция, а ескалира конфронтацията, която - според някои анализатори - е прелюдия към военен конфликт. Друг взривоопасен фактор е катастрофалната хуманитарна криза в региона, за която Буш също си затваря очите, но за това май си заслужава специално да пиша. Тъй и тъй родните медии проспиват процеса, поне в моя блог да има малко инфо на български

Графити - национализъм

Google и евристиката

Следобяд си играх да модифицирам темплейта. Разкарах рамките от хедъра и го заковах вдясно. Сложих бекграунд цвят - по-блед нюанс на цвета на заглавието на постовете, преливащ се отгоре надолу към бяло, и гордо отбелязвам, че сама си го направих. В края на страницата смених линковете към по-старите и по-новите постове с иконки, като сложих иконка към началото на блога. Открих и как да оправя една дреболия, която от много време ме дразнеше - разделителните линии между постовете и между секциите на сайдбара излизаха не като плътна линия, а като прекъсната.

Докарах го точно както искам, въпреки недоброто ми знание на CSS и пълното незнание на Javascript. И за пореден път се убедих какво евристично средство е Google, спестяващ излишното запомняне на факти. В моя случай например, когато искам да реша практически проблем с дизайна на блога, а не да се уча на уебдизайн изобщо, не е необходимо да изучавам CSS и Javascript. Важното е да имам представа как искам да изглежда и да потърся с Google средствата да го постигна, което се свежда до модела на търсене. Дизайнът на блог е проста задача, но подходът работи при всякакви теми и проблеми, дори най-сложните.

Например когато четях "Кратка история на времето" на Стивън Хокинг, се запалих толкова, че задълбах в най-заплетените гъсталаци на физиката и стигнах до невероятно интересни идеи, които отпращат към самата основа на съществуването. Без Google това би било невъзможно, тъй като трябваше да имам систематична подготовка в областта на квантовата физика, теорията на относителността и т.н. А това не се "рентира", тъй като целта ми не е да вземам изпит или да се развивам в тази сфера, а да намеря отговори на сериозни въпроси, които ми възникнаха от книгата. Отговорите, до които стигнах, си струваха, защото въпросите бяха за същността на вселената и на съзнанието.

Всъщност така се постига истинското знание. Не с трупането на факти, а със задаването на въпроси и търсенето на отговори. Важното е да знаеш какво търсиш и как да го търсиш. Фактите сами по себе си са безполезно знание, ако не знаеш за какво и как да ги използваш. В този смисъл математиката може да се разглежда като опростен модел на познанието. Можеш да знаеш купчина теореми, но ако не знаеш как да ги приложиш за решаването на конкретна задача, ти нищо не знаеш.

За съжаление, в нашето училище цари култ към безполезното знание. Искат от учениците да усвояват и възпроизвеждат готови знания, а не да мислят. Ако бях учител и не трябваше да се подчинявам на учебни планове, програми и прочие министерско-образователни дивотии, щях още от началните класове да уча учениците как да използват Google и мисля, че това би развило много повече евристичното им мислене. Децата трябва да учат не алгоритми (точно определен набор операции за получаването на конкретен резултат), а евристични методи.

Обаче аз пак по любимия си табиет почнах поста с едно намерение, а стигнах съвсем другаде. Тъй че, връщайки се към блог дизайна в Blogger Beta, ето малко блогове с хакове и хватки за този, който иска да поиграе с изгледа и функционалността на блога си:

Blogger Tips and Tricks

Blogger Hacked

BloggerHacks wiki

BlogUniversity

Format My Source Code for Blogging

Freshblog: Blogger Hacks, Categories, Tips & Tricks

Hackosphere Blogger Beta Hacks

Testing Blogger Beta (now New Blogger)

Tips for Beginner Bloggers

Useful Tips and Resources for Lazy Bloggers www.mapelli.info

Blog Tips - Central Register

Dummies Guide to Google Blogger

Dummies Guide to Blogger for Beginners

Beautiful Beta

c# code format

Блогър-разбирач

Попаднах на забавен тест за типовете блогъри. Оказах се нещо, което знам какво значи, обаче не мога да намеря адекватна българска дума:

I took the Blogging Personality Quiz at About Web logs and I am...

The Pundit
I like to blog about a specific topic of interest that I am passionate about - be it business, politics, technology, law, education, entertainment, or literature. I blog regularly and I welcome relevant discussions about my topic. I have a constant thirst for knowledge.

В двутомния англо-български речник пише "pundit - учена глава, капацитет, спец" (със стилистична оцветеност - шеговито). Но не ми харесва като превод. Думата е от разговорния английски, а "капацитет" звучи книжовно, докато "учена глава" лъха на архаизъм. "Спец" пък го употребяваме за човек, който разбира от нещо в смисъл, че умее да го прави, синоним на "професионалист". А в английския смисълът на професионализма го няма. И ето, че, без да искам, стигнах май до адекватния превод - "разбирач" - има го майтапът, няма го професионализмът и е дотам разговорно, че още го няма в речника

Графити

Едно нещо ме озадачава - значението на втория знак под текста. Първият е знакът на анархистите, третият - на хипи движението, но вторият какво ли е?

Графити - табела

Кефи ме чувстното за хумор:

Досиетата? Забравете.

Надеждите ми, че отварянето на досиетата ще има пречистващ ефект върху обществото, все повече изтляват... Тия дни прочетох поредицата на Валери Найденов във възобновения вестник "Поглед" за неговото досие. Тъй като вестникът няма онлайн издание, което да линкна, ще резюмирам основната му идея - хватка, с която ще бъде обезсмислено отварянето на досиетата, поне в тази му част, която -ужкимски - цели обществения интерес.

Сюжетът на поредицата на Валери Найденов накратко:

Жан Виденов е лош. Следователнто Красимир Райдовски, който беше негов съветник, е лош. Красимир Райдовски ме шантажираше с досието ми. Следователно аз съм добър.

Бамааму! Тоя съвсем за идиоти ни мисли!

Голямата лъжа е това, че Валери Найденов е добър. Всички останали предпоставки да са верни, изводът е дълбоко порочен от логическа гледна точка. Но аре да заебем (ще ме прощават хората с нежен слух, ама се вбесявам, колчем стане дума за досиета) логиката, а да минем по същество, продължавайки с откровенията на Валери:

Той вЕрно имал досие, ама те всички като него имали. Той вЕерно работил за Държавна сигурност, ама всички като него работели. Начи немало друг начин. Иначе си бил добър.

Това, че е вярно, вярно е. Има трима главни редактори, пет водещи (рубрики в пресата или предавания в телевизията), чиито водещи офицери познавам. И знам, че практически всички журналисти преди 1989 г., които бяха на що-годе отговорен пост в медиите или бяха кореспонденти в чужбина, бяха агенти.

Но от това, че първото твърдение на Валери е вярно, съвсем не следва второто. Ще го обясня с пример (ще ме простите за вулгарноста на примера, ама пак ще кажа, че много се нервя, като иде реч за досиета). Представете си, че някой се е насрал публично. Вие му казвате, че това е лошо, а той отвръща, че и други са се насрали, значи насирането не е лошо. Кво да обяснявам повече?

Скапва ме фактът, че огромната част от българите ще преглътнят подобен тип обяснения. Нали глътнаха това, че президентът и носителят на мандата са били агенти на Държавна сигурност, к'во да се възмущават зарад некви си журналя. А че въпросните журналя са били част от смазващата държавна машина няма даже да го помислят. Щото в българския модел социализъм репресията не беше директна като в Съветския съюз. Но това е друга тема - за така наречената интелигенция по Живково време и за така наречените интелектуалци в последващия исторически период. Май ще напиша и за това, сега само ще вметна, че социалната роля на социалистическата интелигенция днес се изпълнява от така наречените свободни и демократични медии.

Ако Валери беше един от мнозинството журналисти с претенции да са водещи такива (къв смЕх ме напушва, 'начи, като ги гледам и чета такива, дето се смЕтат за върховна обществена инстанция), да го подмина. Но той не е кой да е:

Син е на Георги Найденов - бивш главен редактор на "Работническо дело" (за по-младите - официозният вестник в България и орган на управляващата комунистическа партия ), бивш кореспондент в САЩ и още забравих какви високи длъжности, и като такъв - тежка номенклатура на ЦК на БКП. Като синче на такъв татко, Валери завършва средното си образование в сАЩ, където заквасва някои ценности на онова общество. За съжаление само негативни ценности - че трябва да правиш кариера и да се издигаш, жертвайки каквото и да е, дори съвестта си.

В началото на 1990 г. БКП започва планираната си трансформация в нормална партия и като част от този процес се променя и печатният й орган - най-компрометираните са разкарани, главен редактор става ужкимският дисидент Стефан Продев, който изкарва на водещи позиции свои послушници. Сред тях е и Валери - въздигнат в ранг заместник главен редактор. И тук иде интересната част на историята - на него се дължи това, че вестник "Дума" (както набърже прекръстиха "Работническо дело") не само оцеля, но и се превърна в модел за бъдещата свободна (свободна ли?, уф, ама и това е друга тема) преса. Валери наложи модерния стил на писане на новини, така както се пишеха в западния печат, вместо досадните щампи на соцпечата. Много дълга е темата за приноса на Валери като зам.главен на "Дума" за генезиса на сегашната вмирисана българнска преса. За младите ще посоча само, че публичният образ на СДС като екстремистка организация се дължи основно на писанията на в. "Дума", дирижиран идейно от Валери. Да посоча (пак за младите), че тогава "Дума" беше първият по тираж вестник - печаташе се в 500 000 броя.

Водейки най-реакционната комунистическа пропаганда, Валери същевремнно пишеше в новосъздания с протецията и с парите на Луканов вестник "168 часа" статии, възхваляващи частния бизнес и плюещи БСП. Кой можеше да прави частен бизнес през 1990 г. всички знаем. Валери беше двуликият Янус - в "Дума" громеше СДС, а в "168 часа" под псевдонима Перо Филиписки громеше БСП. Туй раздвоение да не е признак на душевни проблеми, ще се запита читателят. Не е - отговаря гадният автор - в "Дума" (която въпреки преименуването си доста време продължи да бъде на практика орган на управляващите) се раздаваха жилища. Валери трябваше да остане докато не се оформи покупката на новото му жилище на символична цена. Като си получи нотариалния акт, нашия херой отиде в Пресгрупата на Петьо Блъсков и така начена новият етап от приключенията му.

Уф, житието-битието Валериево излезе много дълго (а не съм стигнала още до средата) и заплашва да затлачи идеята на постинга ми, а именно - че тече процес, насочен да минимизира щетите от отварянетго досиетата. Да ги минимизира до пълното им изчезване. Не съм привърженик на теориите за конспирацията и не смятам, че има някакъв център на бившата Държавна сигурност, който изработва хитроумни планове. Предлагам по-проста теза:

Днешните управници до голяма стерпен са производни на бившите и осъзнавайки се като такива, те спонтанно действат в защита на интересите си. Това е същността на днешната олигархия, независимо дали се кичи с червени, сини, тъмносини, жълти или турски знамена. В случая с досиетата те започват да ни промиват мозъка, че това, видите ли, било нещо нормално, нЕкой си от тия дето са над нас, да имал досие, кво да се впрягаме.

Религиозни графити

Стихове и песни. Стихопесни?

Ако на някой му е станало интересно, или също обича Висоцки - може да чуе "Чужая колея" от предишния пост:

Чужая колея

Ако можех, бих пуснала и песента на Бърнс, но за жалост - наистина за жалост, защото той като Висоцки не е писал стихове сами за себе си, а е писал песни, стихът и музиката са едно цяло - не е имало аудиозаписи.

Те са творили, не за да влязат в историята на литературата, а за да слушат и да пеят хората. Мисля, че ако се бяха родили няколко века по-рано, нямаше и да знаем имената им, както не знаем авторите на цикъла за крал Артур или на нашите народни песни.

Несравними са Нибелунгите и Крали Марко, но разликата между средновековните творби на Западна Европа и на Централна и Източна Европа е съвсем друг тип тема. В основата си те са еднакви - някой тогавашен Бърнс или Висоцки прави стихопесен - хората започват да я пеят - пеейки я, някой друг Бърнс или Висоцки променя някои стихове или мелодии - и пак така, и пак така. За хората от Средновековието съществено е било това, което е сътворено, а не кой го е сътворил - като казвам "средновековни" имам предвид както слушащите, така и творящите. Сега навлизам в друга тема - за авторското право като такова - но това пак е друг тип тема.

Поети

Днес ми беше хубав ден. Хубав не събитийно, не екстравертно. Хубав дълбоко в мен и всеизпълващо. 25 януари е рождената дата на двама мои любими поети. Не просто любими, а поети, които в юношеските ми години вградиха нещо у мен - от нещата, които те правят това, което си.

ПЕСЕНТА НА ВОЙНИКА

Доволен съм с малко и с малко богат
и грижи смутят ли покоя ми, брат,
с чашка и с песен, за кой ли веч път,
ги пращам по дявола нека вървят.

Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е животът, а ти си войник.
Безгрижният нрав е богатство за мен,
пред никой не скланям глава унизен

Гнетят ме нещастия, скърби и страх,
но вечер с другари лекувам и тях.
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?

Животът ми - кранта, се влачи наред
към зло, към добро ли - да кара напред.
Аз своята участ добра или зла
ще срещна усмихнат с "Добре си дошла!"

ЧУЖАЯ КОЛЕЯ

Сам виноват - и слезы лью,
И охаю -
Попал в чужую колею
Глубокую.
Я цели намечал свои
На выбор сам,
А вот теперь из колеи
Не выбраться.

Крутые скользкие края
Имеет эта колея.

Я кляну проложивших ее,-
Скоро лопнет терпенье мое,
И склоняю как школьник плохой,
Колею - в колее, с колеей...

Но почему неймется мне?
Нахальный я!
Условья, в общем, в колее
Нормальные.
Никто не стукнет, не притрет -
Не жалуйся.
Захочешь двигаться вперед?
Пожалуйста.

Отказа нет в еде-питье
В уютной этой колее,

И я живо себя убедил -
Не один я в нее угодил.
Так держать! Колесо в колесе!
И доеду туда, куда все.

Вот кто-то крикнул сам не свой:
- А ну, пусти! -
И начал спорить с колеей
По глупости.
Он в споре сжег запас до дна
Тепла души,
И полетели клапана
И вкладыши.

Но покорежил он края,
И шире стала колея.

Вдруг его обрывается след -
Чудака оттащили в кювет,
Чтоб не мог он нам, задним, мешать
По чужой колее проезжать.

Вот и ко мне пришла беда -
Стартер заел.
Теперь уж это не езда,
А ерзанье.
И надо б выйти, подтолкнуть,
Но прыти нет -
Авось подъедет кто-нибудь -
И вытянет...

Напрасно жду подмоги я,-
Чужая эта колея.

Расплеваться бы глиной и ржой
С колеей этой самой чужой,-
Тем, что я ее сам углубил,
Я у задних надежду убил.

Прошиб меня холодный пот
До косточки,
И я прошелся чуть вперед
По досточке.
Гляжу - размыли край ручьи
Весенние,
Там выезд есть из колеи -
Спасение!

Я грязью из-под шин плюю
В чужую эту колею.

Эй, вы, задние! Делай, как я.
Это значит - не надо за мной.
Колея эта - только моя!
Выбирайтесь своей колеей.

Буш е от буйните луди, ама ние що дирим с него?

Като четях вчерашното обръщение на Буш "За състоянието на Съюза", хем ме налягаше истеричен смях, хем ми идеше да псувам. Тоя кукувец не само не осъзнава в каква каша е затънал, ами и я забърква още повече. Рейтингът му в САЩ е катастрофален - подобен рейтинг са имали само Труман по време на Корейската война и Никсън по време на войната във Виетнам. В Ирак бушува гражданска война (заплашваща страната с разпадане), от която големите печеливши са Иран, издигащ се до регионална суперсила, и Сирия; а сериозно застрашени са проамериканските сунитски режими в региона.



Вместо да се замисли за нова американска стратегия в Ирак, базирана на очевидността, че в Средния Изток стабилни могат да бъдат само теократичните или диктаторските режими, Бушменът самоубийствено е зациклил на безумната идея за САЩ като износител на демокрация: "Най-важният въпрос на деня е дали Америка ще помогне на хората в Средния Изток да изградят свободни общества и да имат правата, от които се ползва цялото човечество".


Глупостта на подобна мегаломанска идея е очевидна (голяма част от човечеството не живее в свободни общества и не се ползва от правата, които Буш има предвид), но опасното е, че тя може да доведе до регионална война, базирана на шиитско-сунитско противопоставяне. Такава война няма да засегне само хората в Средния и Близкия Изток, а сериозно ще накърни интересите на много, много повече държави, дори само поради факта, че ще се води в региона, който е най-големият световен нефтен източник. В отровените международни отношения САЩ ще се конфронтират с Китай (растящата му икономика изисква все по-нарастващи количества близкоизточен нефт) и с Индия (конфликта й с Пакистан, свързан със сепаратизма на ислямското й население); ще охладят сериозно отношенията си с Европа (зависимостта й от близкоизточния нефт), с Русия (амбициите й за голям световен играч, съчетани с опасността от разпалване на ислямизъм в Кавказ), с Латинска Америка (идеологическото разминаване между левите правителства и САЩ).


Ние обаче какво правим в задаващия се гигантски калабалък? Вместо да гледаме как да се изсучем по терлици от Ирак, ние героически (или Гюромихайловски?) решаваме, че ще стоим там докато трябва. Никоя политическа сила, дори опозиционна, никоя медия, никоя голяма публична личност не изрече на глас очевидното - че правителството постъпва безотговорно и застрашава националните ни интереси. И се сещам за горчивите думи на Левски: "Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме."

Изключване на блог от планета/агрегатор

Йовко носталгично писа за "романтиката на блогосферата отпреди 3-4 години, когато нямаше безброй планети, агрегиращи какво ли не, без идея и тематика". Обаче освен носталгия, безидейните планети нерядко пораждат и досада, тъй като наред с интересните блогъри са агрегирани и такива, които няма за какво да се четат, и кликаш PageDown след PageDown. (Разбира се, понятието "интересно" е съвсем субективно). BgIt има функция Ignore (скриптът е написан от Валери Дачев по молба на Георги Чорбаджийски). Кликаш иконката с хиксчето и постовете на поредната нежна душа или политически многоумник вече не ти се показват:




За съжаление планетите нямат подобна функция, но при ползващетe Firefox проблемът се решава с разширението Greasemonkey, което позволява към дадена web страница да се добавя парче DHTML код ("user scripts"). По молба на Пейо dzver Валери Дачев написа скрипт, с който може да се игнорира блог от дадена планета.

==UserScript==

// @name          Fixes for blogosfera.dnevnik.bg

// @namespace     http://blogosfera.dnevnik.bg

// @description      Blogosfera fixes

// @include       http://blogosfera.dnevnik.bg

// @include       http://blogosfera.dnevnik.bg/

// ==/UserScript==





var results=document.evaluate('//a[contains(@href, "angeligdb.wordpress.com")]//../..',

  document, null, XPathResult.UNORDERED_NODE_SNAPSHOT_TYPE, null);



for (var result=null, i=0; result=results.snapshotItem(i); i++) {

  result.parentNode.removeChild(result);

}

Скриптът е писан да изключва Ангел Грънчаров от Блогосферата на в."Дневник", но всеки може да го модифицира според собствените си предпочитания като замени навсякъде http://blogosfera.dnevnik.bg с URL-а на планетата, в която иска да го приложи, а angeligdb.wordpress.com с URL-а без http:// на блога, който искаме да изключи.

Еdit: Не Пейо е врънкал Валери за дегрънчификатора, а dzver. Извинявам се на dzver и на Пейо, че ги обърках.

Българската блогосфера - втората вълна

Почнах за блогвам преди година и малко, в хода на първата вълна на разрастване на българската блогогосфера. Горе-долу тогава блогването започна да се разпространява извън тясната среда на ИТ профитата и тясно свързаните с тях специалисти, работещи във или със ИТ компании като журналисти, пиари и др. Пак тогава логично се появи първата българска блог платформа - Blog.bg. Мисля, че от 2-3 месеца се надига втора, много по-масова вълна на блогоразпространение. Усетих това, когато се наложи да махна блогрола от традиционното му място (стана твърде дълъг за сайдбара) и вместо него това да дам линк към RSS четеца за блогове, който ползвам. Друг индикатор са медиите - вече не само в специализираните ИТ издания, но и в масовите започнаха да се появяват публикации за събития в блогосферата. Много показателен е и фаткът, че политици започнаха да бложат, защото известно е, че тая порода Homo Sapiens има животински нюх за всичко, което може да вдигне популярността им.

Скоро попаднах на любопитна статистика за бг блогосферата:

Общ брой блогове: над 10.000 (прибл. оценка)

Основни блог платформи:

    * BgLOG.net 1808 потребители
    * Blog.bg 3000 потребители
    * Blogger
    * Livejournal 714 потребители (2/06)
    * Glog - dir.bg (beta)
    * Bloghub.org (WordPress) 546 потребители
    * Windows Live Spaces 1949 резултата

таг "България" в блог търсачките:

Google Blog Search 15.999 резултата
IceRocket 4.793 поста

таг "Bulgaria" в блог търсачките:

Technorati 103.554 поста
Ask.com Search 103.100 реpултата
Sphere 4.713 резултата
Feedster 12.822 резултата
Google Blog Search 164.629 резултата
IceRocket 60.524 поста
Topix.net 8.000 резултата
Nielsen BuzzMetrics' BlogPulse 14.744 съобщения

Числото 10 000 може да изглежда малко като процент от населението на България, обаче активните блогъри са по правило лидери в малките си групи, по научному казано - opinion maker-и. Тъй че не е далеч времето, когато блогосферата ще започне да оказва влияние върху политическия и обществен живот, както е в англоезичната блогосфера и в Рунет-а (рускоезичната).

Проектът "5 цента"

Българският нет се е разжужал за непознат досега у нас вид гражданска инициатива - виртуална Група за потребителски натиск, чиято цел е с пазарни механизми и гражданско действие да си отвоюваме правото на европейски цени на мобилните разговори – примерно 5 евроцента на минута. Идеолог и двигател е бившият посланик в Москва и активен блогър Илиян Василев.

При успех всички участници в Групата ще получат правото да променят договора си или да сключат нов с оператора, който отговори на исканията, пише в специално създадения за проекта блог. Когато се наберат първите 2000 участници, Групата ще отправи "търгово" предложение на принципа "first come first served" (печели първият, отговорил на условията) към мобилните оператори. Не ми е ясно как точно ще проработи това търгово предложение, но Илиян Василев освен икономист, е и публична фигура и не мисля, че би се захванал с нещо икономически или юридически неоснователно.

Необходимо е максимално количество абонати, независимо на кой оператор, да се присъединят към Групата за потребителски натиск като изпратят мейл на адрес fivecents[at]abv.bg с името и фамилията си и текст “Присъединявам се към инициативата за потребителски натиск по проект мобилен разговор за 5 евроцента дневна тарифа и съм готов/а/ да се възползувам от предложението на онзи оператор, който пръв отговори на искането на тази група.” Другият вариант е да пуснат коментар с името, фамилията и мейл адреса си в блога http://fivecents.blog.bg/.

Присъединих се към проекта "5 цента", а също така разпратих мейл за него до всичките си познати, защото вярвам в силата на гражданското действие и в силата на Интернет. Разбира се, не хвърча в облаците и съм скептична, че управниците (в лицето на регулаторните органи) и алчните телекоми ще се поддадат на натиска, но самата публична обява на търговото предложение ще е малка победа за гражданското общество и път за заякването му.

Бездомните кучета, Мафиянски и Бойко Борисов

Бях на гости у новите стопани, които на Зооекспото осиновиха кученцето Арчи. Убедих се, че той е намерил истинския си дом, но ми стана тъжно за хилядите негови събратя по софийските улици. Гадна тема, особено като се сетя за епохата "Софиянски", упс!, грешка - епохата "Мафиянски". Общинското предприятие "Зоомилосърдие" - какво гавраджийско име! - години наред периодично правеше хайки за бездомни кучета, които избиваше по най-варварски начин, но това по никакъв начин не намали броя им. Не защото убийците работеха нефективно, а защото този метод за решаване на проблема е абсолютно погрешен.

При откриването на експото неговият патрон Бойко Борисов каза, че не е редно да се избиват бездомните кучета, което "трябва да знае и Румен Овчаров, но пък те от 50 години нас се опитват да избият, какво остава за животните!" Според него единственият верен, хуманен и европейски подход е кастрация на бездомните кучета и връщане по местата им. Така за 5-6 години популацията ще се ограничи в поносими размери. Именно методът "кастрация и връщане" трябва да се прилага в София, а не бездомните четириноги да се избиват. Резултатите от дейността на "Зоомилосърдие" по данни на директора на Националната ветеринарно-медицинска служба Жеко Байчев напълно потвърждават мнението на кмета:

Когато през 1999 г. "Зоомилосърдие" започва да функционира, бездомните кучета в София са около 50 000. За 3 години фабриката за убийства отчита 52 000 отстранени кучета. Огромният брой от тях са умъртвени, много малко са осиновени. След като до средата на 2002 г. са похарчени 1 541 096 лв., броят на кучетата е почти същият.

Това е закономерно, тъй като кучешката популация се подчинява на законите на екологията, според които свободна екониша, притежаваща хранителен ресурс, не остава празна. Дори и при най-висок процент на избиване, числеността й много бързо се възстановява за сметка на 1. увеличената преживяемост на останалите, 2. прииждащите кучета от градските покрайнини и околните села и 3. изоставянето/изгубването на домашни кучета.

Изследванията на Световната здравна организация, представени в стандарта "Guidelines for Dog Rabies Control" (Ръководство по контрола на беса при кучетата) в глави "The Dog Population in Urban and Rural Areas" (Популацията на кучетата в градските и селски райони) и "Planning and Management of Control Programs" (Планиране и ръководене на програми по контрол), са категорични - програмите за избиване са неефективни, а и скъпо струващи. Решението на проблема с бездомните кучета е в регулация на популацията в ограничени размери чрез кастрация и връщане на място. Те пазят територията си от прииждащите като същевременно не могат да се размножават. Преди да бъдат върнати, кучетата се ваксинират, което предотвратява опасността от пренасяне на болести.

Софиянски и заместникът му Борис Спиров, който се занимаваше с кучешкия проблем, много добре знаеха всичко това, тъй като немски организации за защита на животните работеха с наши организации по метода "кастриране и връщане" и нееднократно предлагаха на общината сътрудничество, включително и финансиране, за регулиране на популацията, но предложенията им последователно бяха отхвърляни.

Не знам кое мотивираше Мафиянски повече - популизмът или далаверата. Избиването създаваше измамно впечатление, че общината активно решава кучешкия проблем и така вдигаше рейтинга му. С изключение на малцината активисти на организациите за защита на животните, хората не знаеха, че това е абсолютно безполезно, а резултатите на "Зоомилосърдие" умишлено не се огласяваха. Кучешките трупове се возеха в екарисажа в Пловдив, където се преработваха в трупно брашно, а то се продаваше на ферма за угояване на свине. Минусите от избиването (безсмислени разходи и опасности от зарази) бяха за софийските граждани и данъкоплатци, а печалбите пълнеха частни джобове. Риторичен въпрос е дали варварската далавера вървеше без да бъдат "намазани" крадливите ръчички на Мафиянски и Спиров.

Ако кметските думи на експото не се окажат евтина самореклама, ще му запиша още една червена точка. Местните избори не са далеч и балансът на сметката, която водя, ще определи дали ще гласувам за него. Засега Бойко Борисов е на плюс, но ще продължа стриктно да го "бройкам".

Снимка: Малкият син на Цвети - Тито, горд стопанин на куче Арчи.

Стратегията в случая с медицинските сестри в Либия

Мисля, че има - ако не печеливша, то поне с голям шанс за успех - стратегия за решаване на случая. Гадно звучи "случай", но политиците мислят в подобни категории, не вярвам някой разумен човек да смята, че те мислят за хората - техните съдби и чувства. За разлика от тях, аз мога да си позволя да говоря така - показвайки тяхното истинско мислене.

Българските политици и дипломати изтърваха много възможности. Поради некадърност и безхаберие. В периода 1998-2003 г. трябваше не да правим "тиха" дипломация, а обратното - да политизираме и интернационализираме случая. Т.е., да ангажираме европейските страни и САЩ, и международните организации и органи (Комитета за правата на човека към ООН, Еврожпалманета, ПАСЕ и др.) Това от една страна, щеше да покаже на Либия, че не може да действа едностранно, а от чисто юридическа гледна точка щеше да е основание да искаме наблюдател от ООН и от ЕС. Ако имаше такива наблюдатели, сега позицията ни щеше да е много по-силна. Защото сега нашите говеда (нямам по-възпитана дума) са в много затруднена позиция, след като три правителства уверяваха, че вярват в либийското правосъдие. Те легитимираха либийското правосъдие и сега е необосновано да оспорват тази легитимност.

Именно заради тази тъпанарска идея - тихата дипломация, не използвахме огромния шанс, който ни даваха преговорите и договореностите за компенсациите, които Либия изплати на жертвите на Локърби. Тогава трябваше да настояваме и да искаме от нашите съюзници (САЩ и Великобритания) да включат в договореностите и освобождаването на нашите сестри.

Но каквото и да говоря за политическите и дипломатически гении на три правителства (точната дума е "олигофрени") , то няма да промени резултата от търотата и безхаберието им. Въпросът е дали сегашните управници ще направят правилните изводи от грешните ходове, съобразена с реалната оценка на смисъла и целта на либийското поведение. Тази оценка - преразглеждане на случая Локърби - те я проспаха. Сега Либия ни постави пред свършен факт - Локърби срещу СПИН скандала. Още на пръв поглед е видно преимуществото - официалното становище на наблюдателя на ООН е, че делото срещу осъдения за Локърби не е честно и обективно, докато за нашите сестри няма становище с подобна - не юридическа, но морална - сила.

Няма да се ровя във всички нашенски некадърности и безхаберия. Няма смисъл. Важното е какво оттук нататък. Боя се, че продължава същата традиция - дипломатическа и политическа тъпота. Печелившата стратегия е съчетание на явната и тихата дипломация. На официално ниво агресивно да натискаме, а на неофициално - да натиснем нашите приятели - САЩ и Великобритания, да преразгледат делото на Ал Меграхи. Могат да го направят, без да си плюят на физиономиите, тъй като той е подал искане за повторно преразглеждане пред Scottish Criminal Cases Review Commission (SCCRC) - не знам как да го преведа, но това е органът, който може да постанови ново преразглеждане. Единствено на тази база може да се постигне консенсус - или компромис - кой може да каже в международните отношения къде свършва консенсусът и къде започва компромисът? Тази стратегия освен всичко е и морална. Защото осъденият за Локърби Ал Меграхи е толкова несправедливо осъден, колкото и нашите медицински сестри.

Ракът не е присъда

Противно на заглавието, за мнозинството българи диагнозата "рак" е равна на присъда. И същото мнозинство, четейки в светските хроники, че Оливия Нютън-Джон (знаят я хората на зряла възраст, звездно изгря в "Брилянтин", партнирайки на Джон Траволта), Кайли Миноуг, Руди Джулиани (знаменитият бивш кмет на Ню Йорк) и други знаменитости са се преборили с рака, не разбират какво значи "да се пребориш с рака" .
А истината е друга. При съвременното ниво на медицината ракът е лечим в много случаи, а в други е хронично заболяване, подобно на диабета, сърдечните заболявания и т.н. Знанието на този факт е изключително важно, тъй като за успешната битка с рака са важни не само средствата на медицината, но и нагласата на самия болен. Силата на човешката мисъл и на човешката воля е невероятна. Два класически примера:

1. Изследовател на едно африканско племе документира следния куриозен - за нас, западните хора - случай: Млад мъж нарушил някакво табу на племето и шаманът казал, че той трябва да умре и ще умре, след като той (шаманът) насочи магическата кост към него. След което насочва костта и младежът умира. Последвалата аутопсия не открива никакви болестни причини за смъртта му. Умрял е поради внезапно спиране на сърцето, за което спиране обаче няма никакви болестни основания. Просто си спира, и толкоз.

2. Съветски арктически изследовател претърпява авария на самолета и каца, за да го поправи. Започва да бърника из него, когато усеща, че някой го тупва по рамото. Обръща се, вижда бяла мечка и тутакси скача на крилото на самолета. По-късно в Москва се оказва, че той е скочил на височина, близка до световния рекорд, и то от място. Как ли не прави опити да го повтори - не успява.

Всичко това е резултат на нещо, което ние всички като деца знаем, но след това, след като обществото чрез училището, университетите, медиите ни промие мозъка, забравяме. Ние забравяме силата на нашата вяра и нашето желание. Забравяме, че сме всемогъщи и започваме да вярваме в питагоровата теорема, двигателя с вътрешно горене, ипотечнитге кредити...

Тази табличка на преживеямостта на раково болните в зависимост от локализацията на рака е важна не само като прост показател за лечимоста на рака. За да я разберем напълно, трябва да има две неща предвид:

1. По принцип ракът е болест на зрялата и старческата възраст. Сиреч не е ясно колко от хората, недоживели 10 или 20 години след заболяването от рак, са починали от рак, а не от други болести. Т.е., числата на действително излекуваните са по-високи.

2. Таблицата не отчита един много важен фактор, а именно този, ао който говорех по-горе: психическата нагласа на болния към заболяването му. Убедена съм, че хората, които са искали и са вярвали, че ще се излекуват, имат по-висок процент на преживяемост.

И накрая нещо важно за хората, които са засегнати пряко или косвено (чрез болни близки) от рак: Моиоте изследвания и размисли по темата дължа на един великолепен форум - Клуб на раково болните в Dir.bg. Отидох в този клуб инцидентно. Втората съпруга на баща ми я оперираха от рак на гърдата и исках за разбера повече за болестта и за средствата за лечението. В клуба разбрах от разказите на хора не само, че ракът е лечим, но и че е изключително важна психическата нагласа. Невероятно впечатление ми направи модераторът на клуба - Весела, която 8 години се бори с тази гадна болест. Тя е фантастична жена - изпълнена с толкова смях, оптимизъм, сила, интелект... Абе, кво да говоря, идете в клуба и вижте. Достатъчно е да прочетете темата "Стаята на Весела", за да се убедите не само, че ракът е лечим, но и че за това е необходима нашата собствена воля.

За да не ме разбере неправилно някой, който не погледне в този клуб, трябва да уточня, че всичко това не значи алтернативно лечение. Не, основното са средствата на традиционната медицина, а волята за живот зависи от човека. Просто в този клуб, и специално в темата на Весела може всичко това да се види на практика. А за тези, които биха помислили, че навлизам в личното й пространство, ще си позволя да изтъкна, че пиша това, което самата Весела е открила за себе си в Интернт. Открила с идеята, че това би помогнало на други.

За съжаление, ще завърша с гадни думи - гадни по адрес на нашите управници, не визирам конкретно правителство, а философията на всички управници от последните години. Престъпната небрежност по отношение на онкоболните лъсва при последния одит на Сметната палата (хората, опрели до държавата, знаят това отдавна):

"В Министерството на здравеопазването е създадена благоприятна среда за корупция при провеждане на търговете за скъпи лекарства. Причините са в липсата на ясна лекарствена политика, отсъствието на надеждна информация за реалните потребности на болните и сериозни недостатъци в наредбите и документацията на ведомството... само една трета от онкоболните са получили лечение с необходимите медикаменти през четирите години. Болните, които имат нужда от скъпи лекарства, нарастват всяка година с 3.4%, а онкоболните - с 10%, така че тенденцията е броят на хората със злокачествени заболявания да нараства изпреварващо спрямо лекуваните със скъпи препарати. Така например през 2005 г. общият брой на болните от рак е 259 000 души, а лечение с медикаменти са получили само 96 000... МЗ е провеждало търгове за лекарства, без да има предварителна информация за необходимите количества и без да се съобразява със заявките на болниците. Не са планирани реално и необходимите финансови средства за доставка на медикаментите...Теденцията бюджетът чрез здравното министерство да не финансира изцяло нужните лекарства и консумативи е трайна, ...наредбата, по която се осигуряват медикаментите, не отговаря на изискванията на Закона за здравето. Той определя, че лекарствата за онкоболните трябва да се набавят не само от държавния бюджет, но и от общините. В наредбата на министерството обаче липсват изисквания за местната власт. Освен това няма регистър на онкоболните, няма и обобщена годишна заявка за необходимите лекарства."

На фона на този държавен геноцид изглежда безсмислено да говоря за организирана психична подкрепа на болните и близките им. Да, за шибаната ни държава вероятно е абсурдно да отделя средства за това, след като се стиска за лекарствата. Но болните и близките им поне биха могли да го знаят, да знаят, че разполагат с могъщо лечебно сресдтво - собствената им воля за живот. Това си мисля, пишейки този пост - че може би някой, който се бори с рака, или чийто близък се бори, ще открие извор на сила.

Сайтчета

Swivel е като YouTube за данни. Потребителите качват и споделят таблици с всякакви данни - политически, икономически, бизнес, спортни и т.н., като може да се търсят и сравняват данни по ключови думи. Ъплоудваните файлове трябва са във формати CSV и XLS, но има упътване за трансформиране на таблици от Web страници, от PDF и DOC документи. Съдържанието на сайта е лицензирано под Creative Commons Attribution 2.5.


Giveaway of the day предлага всеки ден като напълно freeware един софтуер, който иначе е платен. Т.е. не е нито trial, нито limited версия. Достъпен е за даунлоуд 24 часа.


Vixy е online конвертор за Flash видео (FLV) от YouTube и други видео sharing сайтове в MPEG4 (AVI/MOV/MP4/MP3/3GP) формат.



MetaTube e търсачка в 60 видео sharing сайтове едновременно.

Иракската война в тексаска терминология

Медицинските сестри в Либия и случаят Локърби

Отдавна очаквах Кадафи да обвърже делото срещу българските медицински сестри със случая Локърби - делото за взривяването на пътническия самолет на Pan American над шотландския град Локърби през през 1988 г., по което в началото на 2001 г. единият от двамата обвиняеми - офицерът от либийското разузнаване Абделбасет Али ал Меграхи, бе осъден на доживотен затвор.

Американските, европейските и нашите политици, озвучавани от мейнстрийм медиите, са категорични, че такова обвързване не може да има, обаче премълчават не само аргументите на Джамахирията за случая Локърби, но и каквато и да е достоверна информация за това дело. А истината е нелицеприятна. Според специалния наблюдател на ООН проф. Ханс Кьохлер Ал Меграхи е изкупителна жертва на едно многостранно политическо съглашение, позволяващо на страните, ангажирани в случая Локърби, включително и Либия, да излязат от задънената улица, в която бе затънало разследването за повече от десетилетие, по начин, който не хвърля петно върху тях. Процесът срещу Ал Меграхи не е честен, нито е воден обективно. Изходът от делото оставя повече отворени въпроси и съмнения, отколкото има в началото.
Изоставяйки правните принципи и политизирайки делото, съдът провежда показен процес - нещо, за което западните демокрации често обвиняват незападните общества - който сериозно накърнява представата за свобода и демокрация.

Съгласявайки се да стоварят вината само върху Меграхи, САЩ, Великобритания и Либия се измъкват от деликатното и опасно разследване на ролята на специалните им служби, включително и на възможността да са знаели предварително за готвения атентат, но да не са го предотвратили. Според Кьохлер вината на подсъдимия не е доказана по несъмнен начин. Присъдата се основава на несигурни умозаключения и косвени доказателства. Няма нито едно пряко доказателство, което да свързва Ал Меграхи с престъплението. В мотивите към присъдата самите съдии посочват, че ключовият свидетел на обвинението - малтийският продавач Тони Гоци, не е разпознал подсъдимия с абсолютна сигурност и че много от доказателствата по делото си противоречат.

Според Кьохлер е твърде вероятно Ал Меграхи да е невинен и други държави, различни от Либия, чрез разузнавателните си служби и/или с финансова и логистична подкрепа за терористична група да са отговорни за атентата. В тази посока сочат и разкритията на бившия говорител на палестинския терорист Абу Нидал - Атеф Абу Бакр, че Абу Нидал е отговорен за атентата, което самият Абу Нидал съобщил на членовете на терористичната си организация. Тази версия обаче никога не е разследвана.

В делото има толкова много нарушения на елементарни юридически принципи и толкова много тъмни и умишлено укрити обстоятелства, че ще трябва да изпиша страници за тях. Който се интересува, може да прочете доклада на проф. Ханс Кьохлер по делото и мнението му по повод тристранното съглашение между САЩ, Великобритания и Либия:

Report on and evaluation of the Lockerbie Trial...

Statement... on the agreement between the United States, the United Kingdom and the Libyan Jamahiriya...

По-късно, през 2005 г. прокурорът, който повдига обвинението през 1991 г. и издава заповедите за арестуването на Ал Меграхи и вторият обвинаем (оправдан от съда) - лорд Фрейзър, поставя под въпрос надеждността на ключовия свидетел на обвинението Тони Гоци.

Пак тогава шотландски полицейски шеф дава писмени показания пред адвокатите, представнляващи Ал Меграхи, че ключовото доказателство по делото е било фабрикувано от ЦРУ.

"Случаят Локърби е пълен с дупки като швейцарско сирене", заявява през ноември 2006 г. Майкъл Шарф, бивш юрист в Държавния департамент, който по време на разследването е бил съветник на щатското бюро по антитероризъм. Той твърди, че ЦРУ е манипулирало делото, знаейки, че ключовият свидетел на обвинението лъже.

През декември 2006 г. бившият агент на ЦРУ и специалист по Средния Изток Робърт Баер заявява пред "Ал Джазира", че САЩ са знаели, че Иран е поръчал и финансирал атентата. "Защо Либия? Защото Иран беше сериозен противник, докато Либия беше лесна цел. Вижте населението на Иран. Вижте заплахата, която представлява за нефта в Персийския залив. Два дена след атентата имаше трансфер на $11 млн. от Иран за Народния фронт за освобождение на Палестина - Генерално командване (просирийска терористична организация, да не се бърка с Народния фронт за освобождение на Палестина - б.м.)", обяснява Баер.

През декември 2007 г. бившият либийският премиер (2003-2006) Шукри Ганем обяснява защо Либия се е съгласила да признае отговорността си за атентата и да изплати обезщетение на близките на загиналите, въпреки че : "След като бяха наложени санкциите и те ни изправиха пред тежки финансови проблеми, ние решихме, че е по-лесно да си "купим" мир и затова се съгласихме на компенсациите."

Очевидно е, че делото е скалъпено, но е очевидно също, че САЩ и ЕС прилагат двойни стандарти по отношение на двата случая - Локърби и СПИН скандала. А медицинските сестри са жертва в крайна сметка на мръсна политическа игра, за която отговорност носят сегашните ни приятели САЩ и Великобритания. За дипломацията и външното ни разузнаване просто не ми се говори, след като не са били в час за тази воняща предистория - причина за делото на сестрите.

Защо Слави не е в Полша?

Преди да попадна на линк към това видео не знаех, че вече има и български video sharing сайт - Vbox7. На бърз поглед не видях да се различава съществено от чуждите подобни сайтове, плюс е това, че може да се слагат, респективно да се търсят и кирилски тагове.

Осиновиха Арчи, ура!

На Зооекспо осиновиха кученцето Арчи, за което писах, че му търся добри стопани. Толкова съм радостна... Според мен това си беше самата добра съдба. Новите му стопани го харесаха още като го видяха. Мъж, жена и двете им момчета се спряха пред нашия бокс , разглеждаха го, коментираха колко са му хубави очите, колко са му хубави ушите. Заговорихме се, аз им разказах историята му и те си тръгнаха. След половин час пак се появиха, пак му се радваха, питаха ме дали ще порасне по-голям, защото им бях казала, че е на 7 месеца. Тогава казаха, че биха искали да го вземат, но живеят в апартамент и не могат да гледат голямо куче. Обясних им, че повече няма да расте, най-много сантиметър-два, но им казах, че да гледаш куче е отговорност. То не е като котката, на която слагаш храната в паничката и чистиш тоалетната й и толкоз. Кучето си иска извеждането два пъти на ден, и то голямото куче, малките трябва поне три пъти да се извеждат. Не е въпросът само да се изпишка и изака, трябва да се разходи, за да се чувства добре. На котката не й трябват разходки за разлика от кучето.

Това е закодирано в гените им, достатъчно е да погледнем дивите им братовчеди, от една страна вълците, а от друга - дивите хищници от семейство Коткови (Felidae): лъвове, тигри, пантери, леопарди и др. Последните не преследват дивеча, а му организират засади (тези, които живеят на малки групи - лъвове) или го дебнат индивидуално (живеещите единично - тигри др.) и ако не успеят да го наранят дотам, че да е безпомощен или тежко увреден, не го преследват дълго. Вълците са съвсем различни. Поради неголемия си размер им трудно да обезвредят голямата плячка (глиган, елен и прочие) лесно, но пък за сметка на това са способни да я преследват до пълното й изнемощяване. Същата разлика я видна ако погледнем какво правят през свободното си време - хехех, смешно звучи - ама като не ловуват, то си е свободно време, isn't it? Лъвовете (както всички останали коткови) предимно се излежават или се разхождат бавно и кратко. Вълците не могат без движение, излежаването им е чуждо. Това може да се види във всяка зоологическа градина.

Много силен детски спомен имам от старата зоологическа градина. Намираше се срещу Спортната палата, сега там е парк. Изградена в първата половина на миналия век, когато екологичното съзнание хич го е нямало, тя беше ужасна, особено за някои видове. Номер едно сред страдащите бяха вълците. Тяхната клетка беше много по-малка от тази на лъвовете, не че лъвската беше особено голяма, но лъвовете повечето време се излежаваха. А вълците тичаха непрекъснато напред-назад - от едната стена до другата - понеже в природата те всекидневно изминават километри не само заради плячката, а защото така иска организмът им (по научному - гените са причината) Ужасно беше - тичат от една стена до другата часове. Знам го, защото съм висяла часове пред тяхната клетка. Ходех в зоологическата градина, обикалях всички животни и се закотвях пред вълците. Някои пъти изобщо не ходех при останалите животни, а отивах направо при любимите си вълци. Не съм сигурна защо ги харесвах толкова. Може би значение имаше една моя любима книга - "Книга за джунглата" на Ръдиард Киплинг. Вълчата глутница отгледа Маугли и вълците бяха неговите братя. Не знам.

Та това обяснявах на семейството. И те решиха, че го искат. Жената ми каза, че от първия момент, когато го видели, разбрали, че го искат него, че той е тяхно куче. При Арчи беше същото. Когато се качихме в тяхната кола да си ходим, той не се плашеше, даже почна да се гушка в Сари (по-големия син). Днес ми се обади Цвети (новата му стопанка) да ми каже, че Арчи е бил спокоен от самото начало, даже почнал маха с опашка. Това е много показателно, защото той е много плах и боязлив, бои се от кучета, от хора, от автомобили. А щом от самото начало, когато се видяха в експото, не се боеше от тях, значи наистина има съдба - или рационално необяснима връзка. Те са били един за друг.

Знам, че има връзки и зависимости в света, които традиционната наука не може да обясни. Но те съществуват. Дори да си затваряме очите, тях ги има. Днес като си говорихме с Цвети, открихме, че имаме общ добър приятел - Григор Лилов. Цвети е много близка с Гриша и жена му Дора, били са колежки с Дора, а сега семействата са приятелски. Гриша ми беше колега в "Труд" и един от няколкото (по-малко от пръстите на едната ми ръка) човека от журналистическата гилдия, с които се чувствах свободно и хубаво и с които бяхме приятели. Григор е човек, за който отделно си заслужава да пиша и сигурно ще го направя. В случая си мисля, че не е случайно, че приятели на Гриша харесаха и осиновиха Арчи. Не искам сега да развивам възгледите са некаузалната връзка, затова ще прибегна към народната мъдрост - краставите магарета и през девет баира се надушват.

Но да се върна на Арчи. Намерих го с неговите братчета и сестричета - общо 6 на брой, в един кашон на площад "Славейков". Бяха мънички пухести топчета, целите омазани в лайна, целият кашон беше в лайна. А на него пишеше с калпав селяндурски почерк "Кученце - 50 лв". Явно някой тъпанар от софийските околности е смятал, че от балъците граждани може да изкара пари и като не е успял, ги е зарязал. Не ми издържа сърцето и взех кашона. Изкъпах ги, нахраних ги. После ги обезпаразитих, после ги ваксинирах. Това в следващите месеци. И им търсех стопани, защото както писах, имам 3 кучета и 5 котки и ми е тежко. На четири намерих, останаха само Арчи и Берта. А сега Арчи и хората, които ще го обичат и които той ще обича, се намериха.

Петте неща, които не знаехте за мен

Григор ми прехвърли топката за това верижно избложване и сериозно ме размисли. Започнах блога като автопсихотерапия за депресията ми и свързаните с нея проблеми (за това съм писала, тъй че не може да влезе в 5-те неща) и затова съм писала много на брой лични неща и поради това че са много, не ги помня всички. Все пак се постарах и мисля, че не съм казвала тези 5 неща:

1. Притеснявам се от хора, което ми поражда проблеми в общуването. Знам, че хората ме възприемат по друг начин, понякога даже съвсем наобратно, но това е защото се старая да прикривам притесненението си (понеже и самото притеснение ме притеснява) и явно го правя успешно.

2. Научих "голямата тайна" как се правят деца във 2-ри клас, но не от "лоши" другарчета, а от книгата "Мъжът и жената интимно" на Зигфрид Шнабъл, която си стоеше на втория рафт на библиотеката вкъщи. Родителите ми никога не са крили книги от мен и не са ми правили забележки да не чета това или онова. Както и не са ми казвали да чета това или онова. Аз си взимах книги от библиотеката и четях.

3. Разбрах истината за социализма в 6-ти клас, когато майка ми донесе вкъщи "Архипелаг ГУЛАГ" на Солженицин. Беше й я дала приятелка само за два дена. Аз я прочетох за две нощи, защото двете вечери майка ми я четеше, а беше много, много дебела, може би към 500 страници, но в 6-ти клас вече четях доста бързо. Когато я свърших, се разплаках. Разплаках се със сълзи, хълцане и сополи и дълго не можех да спра. Ужасни бяха тия неща, които прочетох, и целият свят около мен, който мислех, че е естественият свят, се срина. Мисля, че оттогава започнах да ставам "проблемен" тийнейджър, което доведе до намалявания на поведението, изключвания от училище и други разни неща, но това вече е друга тема.

4. С бившия ми съпруг, с който бяхме съученици от гимназията и бридж партньори, се оженихме на бас. Бас с другата двойка, с които играехме бридж, че не можем да се оженим. Не смятам, че това беше най-удачната ни стъпка, тъй като след известно време когато се разделихме, си развалихме и партньорството. А бяхме добра двойка, вече ходехме по турнири и мисля, че имахме перспектива.

5. Гледам вкъщи 3 кучета и 5 котки.

Подавам пас на Юлиан Попов, Lanfear, Fenia, Влад Хаджийски, Александър Кръстев и Illa.

Кабинетът посегна на жълтите стотинки на инвалидите

От блога на Кольо Камов разбрах за поредната гадост - правителството орязва мизерните интеграционни добавки на хората с увреждания. Тихомълком гадовете са приели поправки в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, според които добавки за транспорт и за телекомуникационни услуги не могат да се полагат, ако такива се получават на друго основание.

Иде реч за преференциалните карти за транспорт, които някои общини дават на инвалидите, и за преференциите от БТК и от мобилните оператори. Така на практика голямата част от инвалидите няма да получават добавки от държавата, тъй като те са по-малки от общинските и от тези на телекомуникационните оператори и хората ще предпочетат вторите. Щото баси добавките са държавните - 8,25 лв за транспорт и 8,25 лв за телефон. Годишно, да не сте помислили, че е месечно? С 8,25 можеш да си купиш 11 билета, а с другите 8,25 не можеш да платиш абонамента за стационарен телефон, камо ли изговорените импулси, за мобилен не говорим.

Но и тези жълти стотинки им се досвидяха на господа управниците. А кучката Масларова надълго и нашироко се хвали по медиите, когато се отпусне за нещо що-годе социално, но когато прави поредната си гадост, я прави тихомълком и мълчи като задник. Същата Масларова, която носи фешън дамски чанти за по няколкостотин лева.

П.П. Не ме е срам, че говоря невъзпитано за тези, които ни управляват. Това е най-малкото, което заслужават. То всъщност като прочетох блога на Кольо Камов, такава каруцарска теглих на Масларова и компания, че и хамалите на площад "Македония" щяха да се изчервят. И изобщо не ме е срам, тях трябва да ги е срам. Но тези хора срам нямат :(

Приятелството няма порода

Това клипче е направено за първото у нас Зоо Експо под надслов "Приятелството няма порода - намери приятел - дари на дете", което ще се състои утре, 13 януари, в музея "Земята и хората" от 10.00 до 17.00 часа.

В него ще участват кучета и котки, които са спасени от улицата и търсят дом. Всички животинки са дружелюбни, обезпаразитени и ваксинирани. Ако имате място в дома си и сърцето си за коте или куче – без порода и без дом - ЕЛАТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ С ТЯХ! Може да се харесате!!! А едно от тях може да бъде ваше срещу символичните 20 лв., като събраните пари ще зарадват децата от „Дом за възпитание на деца, лишени от родителски грижи” кв. „Драгалевци”-София. Може да повярваме заедно, че съществуват обичта, великодушието и верността - да зарадваме тъжно дете и да спасим животинче от самотата.

Изложението е под патронажа на г-жа Мария Бояджийска, зам.-кмет по екология към Столична община, а организацията е дело на:

• Германо – българско дружество за защита на животните - приют „Надежда” - основен спонсор

• Tierhilfe Suden – Немски кастрационен център
• Кастрационен център „Илинден”
• Сдружение „На Ти с Природата” – база „Суходол”
• Общинско предприятие „Екоравновесие”-база „Сеславци”
• Сдружение „Приятели на котката”
• Фондация „AFA-България”
• Федерация грижа за бездомните кучета
• Сдружение "ДАРА"
• Клуб за защита на животните към Американски колеж
• Сайт: www.bezdom.info
• Сайт: www.dailapa.dog.bg
• Доброволци
• Royal Canine - осигуряващ подаръци специални храни

Всички те се обединиха в името на едно ново, по-европейско начало за хората и животните. Защото приятелството няма порода!

Музеят "Земята и хората" се намира на бул."Черни връх" №4. Както е булевард "България" и НДК - музеят е от другата на НДК страна на булевард "България" като се тръгне по бул."Черни връх" по посока на Лозенец. На картата е ограден с червено кръгче.

Добра човешка енергия

Нещо ми е тъжно, нещо ми е чоглаво, нещо ми е никакво. Не зная защо. Няма никаква външна причина. Никакви неприятности, нищичко. А когато човек е тъжен, вижда около себе си само тъжни неща. И аз тъй, тия дни все чета за Ирак и за яденето на месо. Звучи нелепо съчетанието, но второто също е много тъжно. Обаче за тях по-нататък, защото все пак има нещо хубаво, което мога да напиша - как върви кампанията за Дарина:

До момента събраните средства по банковата сметка са 4 405,34 евро и 137 992,59 лв. По предварителна информация от мобилните оператори за две седмици са събрани чрез SMS: към 11 януари от MTel - 50 000 лв, към 7 януари от Globul - 35 000 лв. Тоест за около месец е събрана приблизително 1/3 от необходимата сума. Мисля, че ще тръгнат още по-бързо нещата, защото се включиха много медии - Сити - радио и телевизия, Радио 1, Ретро радио, БГ радио, Радио Нова, Радио Енерджи, радио Гонг, Радио "ФМ+ Варна"; вестниците "Новинар" и "Сега", агенция "Фокус", БиТиВи, Нова Телевизия... А не е възможно да изброя Интернет сайтовете, които сложиха банер за Дари, вкл. и торент тракери, ето непълен списък - http://www.save-darina.org/component/option,com_weblinks/catid,13/Itemid,49/lang,bg/.

Какво стана дотук:

За медиите писах. Прокредит банк дари банкова сметка, т.е. не се плаща за откриване и поддържане. Трите мобилни оператора дариха номера за SMS, т.е. не удържат нищо за себе си. Беше направен сайт за Дарина, който има и форум. Преведен е на 5 езика и редовно се ъпдейтва. Една фирма го хоства безплатно, не взима и стотинка за трафик. Съучениците на Лора, сестрата на Дари, направиха благотворителен концерт, на който събраха 4000 лв. На 13 януари във Варна ще има друг благотворителен концерт. Бяха направени банери за сайтове и плакати, които се разлепват из офиси, магазини и т.н. Бяха направени контакти с чуждестранни клиники и лекари. Сигурно пропускам нещо, но пълна информация за хода на кампанията има на сайта.

Зад всичко това стоят съвсем обикновени, средностатистически българи, не само от страната, но и от десетина държави по целия свят, повечето от които доскоро не знаеха и за съществуването на Дари. Семейството не би могло да организира това, майката е безработна и се грижи за детето, което повечето време е по болници, бащата е турбинист в ТЕЦ "Варна" и работи, за да издържа семейството. Невероятната 17-годишна Лора даде старт на кампанията, а чрез Интернет се концентрира толкова много добра човешка енергия, колкото не съм вярвала, че има. Ако не беше Мрежата, всичко това нямаше да го има, нямаше да има и надежда за Дарина. Междудругото, добри хора пратиха на Лора чисто нов компютър, тя нямаше и ходеше вечер по Интернет клубове да чете и да пише за сестра си в сайто и по мейла. А в едно интервю беше казала, че ако нещо може да спаси Дари, това е изкуството и Интернет.

И сега малко гняв. Спестявам моите думи и цитирам само две мнения от форуми:

Чичко Гайдарски, ти що не помогнеш? Нали министерството има право да изпраща деца на лечение в чужбина? Господа депутати, продайте един мерцедес, за да спасите детето, защото ние и да искаме да помогнем, не сме толкова богати, че да стане бързо! А не сме богати благодарение на вас и вашите безкрайни игрички, така че връщайте си вересиите!

Хора, да призовем депутатите да продадат десет от жизненонеобходимите им мерцедеси! Хора! Да призовем софийския боклукчия да си продаде Бугати-то!
Хора! Да призовем софийския водоснабдител да се откаже от половината си заплата! Хора! Да призовем милото ни правителство да кихне половината от спестените бюджетни парички!

В някои форуми пък имаше хора, които се съмняваха дали наистина парите отиват за болно дете, а не е мошеничество. Мисля, че те са резултат на нечетене или незнание. На сайта има епикризите на Дарина, а също така и телефонни номера за контакт. А пък процедурата на банките в такива случаи е следната: събраните пари не се дават на ръка на близките, а се превеждат на клиниката, в която детето постъпва, след като клиниката удостовери, че болното дете е там и съобщи каква сума е необходима. Пък и нима мобилните оператори и национални телевизии биха се ангажирали, ако нямаха сигурност, че е истина? По-гадно ми стана от други мнения, които обобщено звучат така - има много деца в подобно положение и не може да се помогне на всички, така че защо точно на Дарина? - но за моя радост са малко. Много хубав отговор на такова мнение срещнах в един форум. Започваше с това, че ако човек не иска да помогне, не е нужно да си измисля оправдания и продължаваше с една приказка:

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

Ето и последните новини за Дари от вчера, 10 януари:

Националният консултант по детска онкохематология и трансплантология проф. Драган Бобев е изпратил до Комисията за лечение на деца в чужбина становището си, че болестта на Дари може да бъде успешно излекувана само чрез костно-мозъчна трансплантация.

За съжаление родителите и Лора нямат съвместимост, за да са донори. Очаква се скорошно решение на Комисията, след което ще се изяснят възможностите за намиране на донор, трансплантация и финансиране на лечението. Това означава, че събраните с помощта на толкова много хора средства много скоро може да влязат в употреба.

Последните данни от болницата са обнадеждаващи. След втората химиотерапия показателите на малката на няколко пъти падат доста под критичните стойности, но тя, като голям борец, с помощта на лекарите е успяла да излезе от това състояние. Резултатите показват стабилизиране на Дари и сериозни затруднения за майка й Дора в удържането на малкото зверче в рамките на болничната стая :)

Ако някой четящ тук, има желание да помогне:

Банкова сметка:
Darina Rosenova Pencheva
PROCREDIT BANK (Central Branch)
CITY OF VARNA
3 GENERAL KOLEV STREET
TEL. +359 52 687 878
BIC: PRCBBGSF
BGN: BG83 PRCB 9230 2013 9512 15
EUR: BG06 PRCB 9230 2413 9512 10

Дарение чрез SMS:
Абонатите и на трите мобилни оператора могат да изпратят празно съобщение (SMS) на
кратък номер 1365 и по този начин даряват 1 лв (М-тел, Вивател) или 1,50 лв (Глобул) за лечението на Дарина.

За българите от САЩ и Канада:
От българското Посолство във Вашингтон ще съдействат даренията на българите в Америка, а също така и Канада да достигнат до Дари. Желаещите да пратят дарение
могат да изпратят money order или certified check, платим на името на Embassy of Bulgaria, Washington като на реда for да бъде записано името на Дарина - Darina Rosenova Pencheva. Адресът на Посолството е:

Embassy of the Republic of Bulgaria, Washington, D.C.
1621 22nd Street, NW,
Washington D.C. 20008

Плакати, които може да разпечатате и да залепите в офиса си или където работите, се теглят от http://www.save-darina.org/component/option,com_docman/task,cat_view/gid,17/Itemid,66/lang,bg/ - има RGB и CMYK версии, а също така и PDF.