петък, 26 януари 2007 г.

Досиетата? Забравете.


АгентНадеждите ми, че отварянето на досиетата ще има пречистващ ефект върху обществото, все повече изтляват... Тия дни прочетох поредицата на Валери Найденов във възобновения вестник "Поглед" за неговото досие. Тъй като вестникът няма онлайн издание, което да линкна, ще резюмирам основната му идея - хватка, с която ще бъде обезсмислено отварянето на досиетата, поне в тази му част, която -ужкимски - цели обществения интерес.

Сюжетът на поредицата на Валери Найденов накратко:

Жан Виденов е лош. Следователнто Красимир Райдовски, който беше негов съветник, е лош. Красимир Райдовски ме шантажираше с досието ми. Следователно аз съм добър.

Бамааму! Тоя съвсем за идиоти ни мисли!

Голямата лъжа е това, че Валери Найденов е добър. Всички останали предпоставки да са верни, изводът е дълбоко порочен от логическа гледна точка. Но аре да заебем (ще ме прощават хората с нежен слух, ама се вбесявам, колчем стане дума за досиета) логиката, а да минем по същество, продължавайки с откровенията на Валери:

Той вЕрно имал досие, ама те всички като него имали. Той вЕерно работил за Държавна сигурност, ама всички като него работели. Начи немало друг начин. Иначе си бил добър.

Това, че е вярно, вярно е. Има трима главни редактори, пет водещи (рубрики в пресата или предавания в телевизията), чиито водещи офицери познавам. И знам, че практически всички журналисти преди 1989 г., които бяха на що-годе отговорен пост в медиите или бяха кореспонденти в чужбина, бяха агенти.

Но от това, че първото твърдение на Валери е вярно, съвсем не следва второто. Ще го обясня с пример (ще ме простите за вулгарноста на примера, ама пак ще кажа, че много се нервя, като иде реч за досиета). Представете си, че някой се е насрал публично. Вие му казвате, че това е лошо, а той отвръща, че и други са се насрали, значи насирането не е лошо. Кво да обяснявам повече?

Скапва ме фактът, че огромната част от българите ще преглътнят подобен тип обяснения. Нали глътнаха това, че президентът и носителят на мандата са били агенти на Държавна сигурност, к'во да се възмущават зарад некви си журналя. А че въпросните журналя са били част от смазващата държавна машина няма даже да го помислят. Щото в българския модел социализъм репресията не беше директна като в Съветския съюз. Но това е друга тема - за така наречената интелигенция по Живково време и за така наречените интелектуалци в последващия исторически период. Май ще напиша и за това, сега само ще вметна, че социалната роля на социалистическата интелигенция днес се изпълнява от така наречените свободни и демократични медии.

Ако Валери беше един от мнозинството журналисти с претенции да са водещи такива (къв смЕх ме напушва, 'начи, като ги гледам и чета такива, дето се смЕтат за върховна обществена инстанция), да го подмина. Но той не е кой да е:

Син е на Георги Найденов - бивш главен редактор на "Работническо дело" (за по-младите - официозният вестник в България и орган на управляващата комунистическа партия ), бивш кореспондент в САЩ и още забравих какви високи длъжности, и като такъв - тежка номенклатура на ЦК на БКП. Като синче на такъв татко, Валери завършва средното си образование в сАЩ, където заквасва някои ценности на онова общество. За съжаление само негативни ценности - че трябва да правиш кариера и да се издигаш, жертвайки каквото и да е, дори съвестта си.

В началото на 1990 г. БКП започва планираната си трансформация в нормална партия и като част от този процес се променя и печатният й орган - най-компрометираните са разкарани, главен редактор става ужкимският дисидент Стефан Продев, който изкарва на водещи позиции свои послушници. Сред тях е и Валери - въздигнат в ранг заместник главен редактор. И тук иде интересната част на историята - на него се дължи това, че вестник "Дума" (както набърже прекръстиха "Работническо дело") не само оцеля, но и се превърна в модел за бъдещата свободна (свободна ли?, уф, ама и това е друга тема) преса. Валери наложи модерния стил на писане на новини, така както се пишеха в западния печат, вместо досадните щампи на соцпечата. Много дълга е темата за приноса на Валери като зам.главен на "Дума" за генезиса на сегашната вмирисана българнска преса. За младите ще посоча само, че публичният образ на СДС като екстремистка организация се дължи основно на писанията на в. "Дума", дирижиран идейно от Валери. Да посоча (пак за младите), че тогава "Дума" беше първият по тираж вестник - печаташе се в 500 000 броя.

Водейки най-реакционната комунистическа пропаганда, Валери същевремнно пишеше в новосъздания с протецията и с парите на Луканов вестник "168 часа" статии, възхваляващи частния бизнес и плюещи БСП. Кой можеше да прави частен бизнес през 1990 г. всички знаем. Валери беше двуликият Янус - в "Дума" громеше СДС, а в "168 часа" под псевдонима Перо Филиписки громеше БСП. Туй раздвоение да не е признак на душевни проблеми, ще се запита читателят. Не е - отговаря гадният автор - в "Дума" (която въпреки преименуването си доста време продължи да бъде на практика орган на управляващите) се раздаваха жилища. Валери трябваше да остане докато не се оформи покупката на новото му жилище на символична цена. Като си получи нотариалния акт, нашия херой отиде в Пресгрупата на Петьо Блъсков и така начена новият етап от приключенията му.

Уф, житието-битието Валериево излезе много дълго (а не съм стигнала още до средата) и заплашва да затлачи идеята на постинга ми, а именно - че тече процес, насочен да минимизира щетите от отварянетго досиетата. Да ги минимизира до пълното им изчезване. Не съм привърженик на теориите за конспирацията и не смятам, че има някакъв център на бившата Държавна сигурност, който изработва хитроумни планове. Предлагам по-проста теза:

Днешните управници до голяма стерпен са производни на бившите и осъзнавайки се като такива, те спонтанно действат в защита на интересите си. Това е същността на днешната олигархия, независимо дали се кичи с червени, сини, тъмносини, жълти или турски знамена. В случая с досиетата те започват да ни промиват мозъка, че това, видите ли, било нещо нормално, нЕкой си от тия дето са над нас, да имал досие, кво да се впрягаме.

5 коментара:

Петър каза...

Колкото и да ме убеждава Валери Найденов аз знам, че той е "лош", знам, че да имаш досие е "лошо" и за това нито го чета, нито го слушам. Същото е и с Коритаров и с всичките подобни. Надявам се повече хора да реагират като мен

hp каза...

Аз също смятам, че досие като доносник не може да оневини в морален план никого - независимо дали сега е добър професионалист или демократ или прочее съвременен човек.

Грирор Гачев писа в неговия blog по този въпрос. Човек трябва да има възможност да си изиска и публикува досието или кое да е друго.

Реакция по този въпрос еднозначно дефинира човека, независимо от публично-наличната информация за неговото минало.

А от такива бивши доносници ми писна - може да си едновременно и доносник (което от моя гледна точка е отвратително) и добър журналист - но тове не те оневинява от първото - за Коритаров става дума - и за Валери Найденов и за всички, които ще изплуват отгоре сега, като се разбъркат досиетата..

Моята професия като не е публична, някой ще ми прости ли ако разбере, че съм го "снасял" и съм му съсипал живота. Защо тогава да прощаваме по принцип - нека да изживеят поне моралното чистилище на съвременниците си тези хора. Да отидат в пенсия - гади ми се от такива...

lyd каза...

за този смешен чичко, валери найденов, наскоро разказвах на учениците си. ами веднъж си купих 24 часа през живота си и не повторих, понеже попаднах на статия на валери найденов за образованието. писах до 24 часа, но никой не ми отговори. ами човек, дето казва, че така и така сме изтървали влака и вече е късно да се компютъризираме, по-добре да зарежем идеята да се купуват компютри за училищата, а да се наблегне да спорта... според валери найденов, след матура половината мозък на ученика бил сякаш отнесен с мотика, а след повече от 10 години преподвателска работа и учителят оставал с половин мозък, което означава, че аз нямам вече никакъв мозък.

относно досиетата: невъзможно ли е някой днес да бъде натопен за доносник? колко му е да му се спретне досие? вие вярвате ли на тези досиета?

за досиетата писах на 17 декември в блога си ("кой е педераз и кой е дядо мраз"

nikcname каза...

доностник или не, в "плейбой" съм го чел бая пъти и на тема "жени" е доста силен :)

Вени Г. каза...

@петър
И аз се надявам, но за съжаление все по-вероятна ми изглежда възможността мнозинството хора да не реагират като теб и мен. Коритаров си е на екрана и на крака му идват политици и прочие; президентът се кълне втори път; Доган заседава в Съвета на коалицията, който диктува насоките на управлението....


@lyd Не е възможно, информацията се е съхранявала в няколко масива и няма начин постфактум да се създаде. Ако си забелязала, няма сериозно публично възражение, било от политици, било от обществени личности, било от специалисти-архивисти, че това е възможно.

За възгледите на Валери за образованието какво да говоря... :( Ако не си изхвърлила вестника, що не ми дадеш копие на статията?