Медицинските сестри в Либия и случаят Локърби

Отдавна очаквах Кадафи да обвърже делото срещу българските медицински сестри със случая Локърби - делото за взривяването на пътническия самолет на Pan American над шотландския град Локърби през през 1988 г., по което в началото на 2001 г. единият от двамата обвиняеми - офицерът от либийското разузнаване Абделбасет Али ал Меграхи, бе осъден на доживотен затвор.

Американските, европейските и нашите политици, озвучавани от мейнстрийм медиите, са категорични, че такова обвързване не може да има, обаче премълчават не само аргументите на Джамахирията за случая Локърби, но и каквато и да е достоверна информация за това дело. А истината е нелицеприятна. Според специалния наблюдател на ООН проф. Ханс Кьохлер Ал Меграхи е изкупителна жертва на едно многостранно политическо съглашение, позволяващо на страните, ангажирани в случая Локърби, включително и Либия, да излязат от задънената улица, в която бе затънало разследването за повече от десетилетие, по начин, който не хвърля петно върху тях. Процесът срещу Ал Меграхи не е честен, нито е воден обективно. Изходът от делото оставя повече отворени въпроси и съмнения, отколкото има в началото.
Изоставяйки правните принципи и политизирайки делото, съдът провежда показен процес - нещо, за което западните демокрации често обвиняват незападните общества - който сериозно накърнява представата за свобода и демокрация.

Съгласявайки се да стоварят вината само върху Меграхи, САЩ, Великобритания и Либия се измъкват от деликатното и опасно разследване на ролята на специалните им служби, включително и на възможността да са знаели предварително за готвения атентат, но да не са го предотвратили. Според Кьохлер вината на подсъдимия не е доказана по несъмнен начин. Присъдата се основава на несигурни умозаключения и косвени доказателства. Няма нито едно пряко доказателство, което да свързва Ал Меграхи с престъплението. В мотивите към присъдата самите съдии посочват, че ключовият свидетел на обвинението - малтийският продавач Тони Гоци, не е разпознал подсъдимия с абсолютна сигурност и че много от доказателствата по делото си противоречат.

Според Кьохлер е твърде вероятно Ал Меграхи да е невинен и други държави, различни от Либия, чрез разузнавателните си служби и/или с финансова и логистична подкрепа за терористична група да са отговорни за атентата. В тази посока сочат и разкритията на бившия говорител на палестинския терорист Абу Нидал - Атеф Абу Бакр, че Абу Нидал е отговорен за атентата, което самият Абу Нидал съобщил на членовете на терористичната си организация. Тази версия обаче никога не е разследвана.

В делото има толкова много нарушения на елементарни юридически принципи и толкова много тъмни и умишлено укрити обстоятелства, че ще трябва да изпиша страници за тях. Който се интересува, може да прочете доклада на проф. Ханс Кьохлер по делото и мнението му по повод тристранното съглашение между САЩ, Великобритания и Либия:

Report on and evaluation of the Lockerbie Trial...

Statement... on the agreement between the United States, the United Kingdom and the Libyan Jamahiriya...

По-късно, през 2005 г. прокурорът, който повдига обвинението през 1991 г. и издава заповедите за арестуването на Ал Меграхи и вторият обвинаем (оправдан от съда) - лорд Фрейзър, поставя под въпрос надеждността на ключовия свидетел на обвинението Тони Гоци.

Пак тогава шотландски полицейски шеф дава писмени показания пред адвокатите, представнляващи Ал Меграхи, че ключовото доказателство по делото е било фабрикувано от ЦРУ.

"Случаят Локърби е пълен с дупки като швейцарско сирене", заявява през ноември 2006 г. Майкъл Шарф, бивш юрист в Държавния департамент, който по време на разследването е бил съветник на щатското бюро по антитероризъм. Той твърди, че ЦРУ е манипулирало делото, знаейки, че ключовият свидетел на обвинението лъже.

През декември 2006 г. бившият агент на ЦРУ и специалист по Средния Изток Робърт Баер заявява пред "Ал Джазира", че САЩ са знаели, че Иран е поръчал и финансирал атентата. "Защо Либия? Защото Иран беше сериозен противник, докато Либия беше лесна цел. Вижте населението на Иран. Вижте заплахата, която представлява за нефта в Персийския залив. Два дена след атентата имаше трансфер на $11 млн. от Иран за Народния фронт за освобождение на Палестина - Генерално командване (просирийска терористична организация, да не се бърка с Народния фронт за освобождение на Палестина - б.м.)", обяснява Баер.

През декември 2007 г. бившият либийският премиер (2003-2006) Шукри Ганем обяснява защо Либия се е съгласила да признае отговорността си за атентата и да изплати обезщетение на близките на загиналите, въпреки че : "След като бяха наложени санкциите и те ни изправиха пред тежки финансови проблеми, ние решихме, че е по-лесно да си "купим" мир и затова се съгласихме на компенсациите."

Очевидно е, че делото е скалъпено, но е очевидно също, че САЩ и ЕС прилагат двойни стандарти по отношение на двата случая - Локърби и СПИН скандала. А медицинските сестри са жертва в крайна сметка на мръсна политическа игра, за която отговорност носят сегашните ни приятели САЩ и Великобритания. За дипломацията и външното ни разузнаване просто не ми се говори, след като не са били в час за тази воняща предистория - причина за делото на сестрите.