понеделник, 15 януари 2007 г.

Осиновиха Арчи, ура!


Арчи на На Зооекспо осиновиха кученцето Арчи, за което писах, че му търся добри стопани. Толкова съм радостна... Според мен това си беше самата добра съдба. Новите му стопани го харесаха още като го видяха. Мъж, жена и двете им момчета се спряха пред нашия бокс , разглеждаха го, коментираха колко са му хубави очите, колко са му хубави ушите. Заговорихме се, аз им разказах историята му и те си тръгнаха. След половин час пак се появиха, пак му се радваха, питаха ме дали ще порасне по-голям, защото им бях казала, че е на 7 месеца. Тогава казаха, че биха искали да го вземат, но живеят в апартамент и не могат да гледат голямо куче. Обясних им, че повече няма да расте, най-много сантиметър-два, но им казах, че да гледаш куче е отговорност. То не е като котката, на която слагаш храната в паничката и чистиш тоалетната й и толкоз. Кучето си иска извеждането два пъти на ден, и то голямото куче, малките трябва поне три пъти да се извеждат. Не е въпросът само да се изпишка и изака, трябва да се разходи, за да се чувства добре. На котката не й трябват разходки за разлика от кучето.

Това е закодирано в гените им, достатъчно е да погледнем дивите им братовчеди, от една страна вълците, а от друга - дивите хищници от семейство Коткови (Felidae): лъвове, тигри, пантери, леопарди и др. Последните не преследват дивеча, а му организират засади (тези, които живеят на малки групи - лъвове) или го дебнат индивидуално (живеещите единично - тигри др.) и ако не успеят да го наранят дотам, че да е безпомощен или тежко увреден, не го преследват дълго. Вълците са съвсем различни. Поради неголемия си размер им трудно да обезвредят голямата плячка (глиган, елен и прочие) лесно, но пък за сметка на това са способни да я преследват до пълното й изнемощяване. Същата разлика я видна ако погледнем какво правят през свободното си време - хехех, смешно звучи - ама като не ловуват, то си е свободно време, isn't it? Лъвовете (както всички останали коткови) предимно се излежават или се разхождат бавно и кратко. Вълците не могат без движение, излежаването им е чуждо. Това може да се види във всяка зоологическа градина.

Много силен детски спомен имам от старата зоологическа градина. Намираше се срещу Спортната палата, сега там е парк. Изградена в първата половина на миналия век, когато екологичното съзнание хич го е нямало, тя беше ужасна, особено за някои видове. Номер едно сред страдащите бяха вълците. Тяхната клетка беше много по-малка от тази на лъвовете, не че лъвската беше особено голяма, но лъвовете повечето време се излежаваха. А вълците тичаха непрекъснато напред-назад - от едната стена до другата - понеже в природата те всекидневно изминават километри не само заради плячката, а защото така иска организмът им (по научному - гените са причината) Ужасно беше - тичат от една стена до другата часове. Знам го, защото съм висяла часове пред тяхната клетка. Ходех в зоологическата градина, обикалях всички животни и се закотвях пред вълците. Някои пъти изобщо не ходех при останалите животни, а отивах направо при любимите си вълци. Не съм сигурна защо ги харесвах толкова. Може би значение имаше една моя любима книга - "Книга за джунглата" на Ръдиард Киплинг. Вълчата глутница отгледа Маугли и вълците бяха неговите братя. Не знам.

Та това обяснявах на семейството. И те решиха, че го искат. Жената ми каза, че от първия момент, когато го видели, разбрали, че го искат него, че той е тяхно куче. При Арчи беше същото. Когато се качихме в тяхната кола да си ходим, той не се плашеше, даже почна да се гушка в Сари (по-големия син). Днес ми се обади Цвети (новата му стопанка) да ми каже, че Арчи е бил спокоен от самото начало, даже почнал маха с опашка. Това е много показателно, защото той е много плах и боязлив, бои се от кучета, от хора, от автомобили. А щом от самото начало, когато се видяха в експото, не се боеше от тях, значи наистина има съдба - или рационално необяснима връзка. Те са били един за друг.

Знам, че има връзки и зависимости в света, които традиционната наука не може да обясни. Но те съществуват. Дори да си затваряме очите, тях ги има. Днес като си говорихме с Цвети, открихме, че имаме общ добър приятел - Григор Лилов. Цвети е много близка с Гриша и жена му Дора, били са колежки с Дора, а сега семействата са приятелски. Гриша ми беше колега в "Труд" и един от няколкото (по-малко от пръстите на едната ми ръка) човека от журналистическата гилдия, с които се чувствах свободно и хубаво и с които бяхме приятели. Григор е човек, за който отделно си заслужава да пиша и сигурно ще го направя. В случая си мисля, че не е случайно, че приятели на Гриша харесаха и осиновиха Арчи. Не искам сега да развивам възгледите са некаузалната връзка, затова ще прибегна към народната мъдрост - краставите магарета и през девет баира се надушват.

Но да се върна на Арчи. Намерих го с неговите братчета и сестричета - общо 6 на брой, в един кашон на площад "Славейков". Бяха мънички пухести топчета, целите омазани в лайна, целият кашон беше в лайна. А на него пишеше с калпав селяндурски почерк "Кученце - 50 лв". Явно някой тъпанар от софийските околности е смятал, че от балъците граждани може да изкара пари и като не е успял, ги е зарязал. Не ми издържа сърцето и взех кашона. Изкъпах ги, нахраних ги. После ги обезпаразитих, после ги ваксинирах. Това в следващите месеци. И им търсех стопани, защото както писах, имам 3 кучета и 5 котки и ми е тежко. На четири намерих, останаха само Арчи и Берта. А сега Арчи и хората, които ще го обичат и които той ще обича, се намериха.

2 коментара:

BaYa каза...

Ami, ne poznavam Archi no izglejda mnogo sladak i dostoen kavaler. Taka che mnogo se radvam che takav hubavetz si e nameril dobro semeistvo.
(Izvini me za latinicata).

Анонимен каза...

А от мен браво за доброто дело!