петък, 19 януари 2007 г.
Стратегията в случая с медицинските сестри в Либия
Мисля, че има - ако не печеливша, то поне с голям шанс за успех - стратегия за решаване на случая. Гадно звучи "случай", но политиците мислят в подобни категории, не вярвам някой разумен човек да смята, че те мислят за хората - техните съдби и чувства. За разлика от тях, аз мога да си позволя да говоря така - показвайки тяхното истинско мислене.
Българските политици и дипломати изтърваха много възможности. Поради некадърност и безхаберие. В периода 1998-2003 г. трябваше не да правим "тиха" дипломация, а обратното - да политизираме и интернационализираме случая. Т.е., да ангажираме европейските страни и САЩ, и международните организации и органи (Комитета за правата на човека към ООН, Еврожпалманета, ПАСЕ и др.) Това от една страна, щеше да покаже на Либия, че не може да действа едностранно, а от чисто юридическа гледна точка щеше да е основание да искаме наблюдател от ООН и от ЕС. Ако имаше такива наблюдатели, сега позицията ни щеше да е много по-силна. Защото сега нашите говеда (нямам по-възпитана дума) са в много затруднена позиция, след като три правителства уверяваха, че вярват в либийското правосъдие. Те легитимираха либийското правосъдие и сега е необосновано да оспорват тази легитимност.
Именно заради тази тъпанарска идея - тихата дипломация, не използвахме огромния шанс, който ни даваха преговорите и договореностите за компенсациите, които Либия изплати на жертвите на Локърби. Тогава трябваше да настояваме и да искаме от нашите съюзници (САЩ и Великобритания) да включат в договореностите и освобождаването на нашите сестри.
Но каквото и да говоря за политическите и дипломатически гении на три правителства (точната дума е "олигофрени") , то няма да промени резултата от търотата и безхаберието им. Въпросът е дали сегашните управници ще направят правилните изводи от грешните ходове, съобразена с реалната оценка на смисъла и целта на либийското поведение. Тази оценка - преразглеждане на случая Локърби - те я проспаха. Сега Либия ни постави пред свършен факт - Локърби срещу СПИН скандала. Още на пръв поглед е видно преимуществото - официалното становище на наблюдателя на ООН е, че делото срещу осъдения за Локърби не е честно и обективно, докато за нашите сестри няма становище с подобна - не юридическа, но морална - сила.
Няма да се ровя във всички нашенски некадърности и безхаберия. Няма смисъл. Важното е какво оттук нататък. Боя се, че продължава същата традиция - дипломатическа и политическа тъпота. Печелившата стратегия е съчетание на явната и тихата дипломация. На официално ниво агресивно да натискаме, а на неофициално - да натиснем нашите приятели - САЩ и Великобритания, да преразгледат делото на Ал Меграхи. Могат да го направят, без да си плюят на физиономиите, тъй като той е подал искане за повторно преразглеждане пред Scottish Criminal Cases Review Commission (SCCRC) - не знам как да го преведа, но това е органът, който може да постанови ново преразглеждане. Единствено на тази база може да се постигне консенсус - или компромис - кой може да каже в международните отношения къде свършва консенсусът и къде започва компромисът? Тази стратегия освен всичко е и морална. Защото осъденият за Локърби Ал Меграхи е толкова несправедливо осъден, колкото и нашите медицински сестри.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар