Ракът не е присъда

Противно на заглавието, за мнозинството българи диагнозата "рак" е равна на присъда. И същото мнозинство, четейки в светските хроники, че Оливия Нютън-Джон (знаят я хората на зряла възраст, звездно изгря в "Брилянтин", партнирайки на Джон Траволта), Кайли Миноуг, Руди Джулиани (знаменитият бивш кмет на Ню Йорк) и други знаменитости са се преборили с рака, не разбират какво значи "да се пребориш с рака" .
А истината е друга. При съвременното ниво на медицината ракът е лечим в много случаи, а в други е хронично заболяване, подобно на диабета, сърдечните заболявания и т.н. Знанието на този факт е изключително важно, тъй като за успешната битка с рака са важни не само средствата на медицината, но и нагласата на самия болен. Силата на човешката мисъл и на човешката воля е невероятна. Два класически примера:

1. Изследовател на едно африканско племе документира следния куриозен - за нас, западните хора - случай: Млад мъж нарушил някакво табу на племето и шаманът казал, че той трябва да умре и ще умре, след като той (шаманът) насочи магическата кост към него. След което насочва костта и младежът умира. Последвалата аутопсия не открива никакви болестни причини за смъртта му. Умрял е поради внезапно спиране на сърцето, за което спиране обаче няма никакви болестни основания. Просто си спира, и толкоз.

2. Съветски арктически изследовател претърпява авария на самолета и каца, за да го поправи. Започва да бърника из него, когато усеща, че някой го тупва по рамото. Обръща се, вижда бяла мечка и тутакси скача на крилото на самолета. По-късно в Москва се оказва, че той е скочил на височина, близка до световния рекорд, и то от място. Как ли не прави опити да го повтори - не успява.

Всичко това е резултат на нещо, което ние всички като деца знаем, но след това, след като обществото чрез училището, университетите, медиите ни промие мозъка, забравяме. Ние забравяме силата на нашата вяра и нашето желание. Забравяме, че сме всемогъщи и започваме да вярваме в питагоровата теорема, двигателя с вътрешно горене, ипотечнитге кредити...

Тази табличка на преживеямостта на раково болните в зависимост от локализацията на рака е важна не само като прост показател за лечимоста на рака. За да я разберем напълно, трябва да има две неща предвид:

1. По принцип ракът е болест на зрялата и старческата възраст. Сиреч не е ясно колко от хората, недоживели 10 или 20 години след заболяването от рак, са починали от рак, а не от други болести. Т.е., числата на действително излекуваните са по-високи.

2. Таблицата не отчита един много важен фактор, а именно този, ао който говорех по-горе: психическата нагласа на болния към заболяването му. Убедена съм, че хората, които са искали и са вярвали, че ще се излекуват, имат по-висок процент на преживяемост.

И накрая нещо важно за хората, които са засегнати пряко или косвено (чрез болни близки) от рак: Моиоте изследвания и размисли по темата дължа на един великолепен форум - Клуб на раково болните в Dir.bg. Отидох в този клуб инцидентно. Втората съпруга на баща ми я оперираха от рак на гърдата и исках за разбера повече за болестта и за средствата за лечението. В клуба разбрах от разказите на хора не само, че ракът е лечим, но и че е изключително важна психическата нагласа. Невероятно впечатление ми направи модераторът на клуба - Весела, която 8 години се бори с тази гадна болест. Тя е фантастична жена - изпълнена с толкова смях, оптимизъм, сила, интелект... Абе, кво да говоря, идете в клуба и вижте. Достатъчно е да прочетете темата "Стаята на Весела", за да се убедите не само, че ракът е лечим, но и че за това е необходима нашата собствена воля.

За да не ме разбере неправилно някой, който не погледне в този клуб, трябва да уточня, че всичко това не значи алтернативно лечение. Не, основното са средствата на традиционната медицина, а волята за живот зависи от човека. Просто в този клуб, и специално в темата на Весела може всичко това да се види на практика. А за тези, които биха помислили, че навлизам в личното й пространство, ще си позволя да изтъкна, че пиша това, което самата Весела е открила за себе си в Интернт. Открила с идеята, че това би помогнало на други.

За съжаление, ще завърша с гадни думи - гадни по адрес на нашите управници, не визирам конкретно правителство, а философията на всички управници от последните години. Престъпната небрежност по отношение на онкоболните лъсва при последния одит на Сметната палата (хората, опрели до държавата, знаят това отдавна):

"В Министерството на здравеопазването е създадена благоприятна среда за корупция при провеждане на търговете за скъпи лекарства. Причините са в липсата на ясна лекарствена политика, отсъствието на надеждна информация за реалните потребности на болните и сериозни недостатъци в наредбите и документацията на ведомството... само една трета от онкоболните са получили лечение с необходимите медикаменти през четирите години. Болните, които имат нужда от скъпи лекарства, нарастват всяка година с 3.4%, а онкоболните - с 10%, така че тенденцията е броят на хората със злокачествени заболявания да нараства изпреварващо спрямо лекуваните със скъпи препарати. Така например през 2005 г. общият брой на болните от рак е 259 000 души, а лечение с медикаменти са получили само 96 000... МЗ е провеждало търгове за лекарства, без да има предварителна информация за необходимите количества и без да се съобразява със заявките на болниците. Не са планирани реално и необходимите финансови средства за доставка на медикаментите...Теденцията бюджетът чрез здравното министерство да не финансира изцяло нужните лекарства и консумативи е трайна, ...наредбата, по която се осигуряват медикаментите, не отговаря на изискванията на Закона за здравето. Той определя, че лекарствата за онкоболните трябва да се набавят не само от държавния бюджет, но и от общините. В наредбата на министерството обаче липсват изисквания за местната власт. Освен това няма регистър на онкоболните, няма и обобщена годишна заявка за необходимите лекарства."

На фона на този държавен геноцид изглежда безсмислено да говоря за организирана психична подкрепа на болните и близките им. Да, за шибаната ни държава вероятно е абсурдно да отделя средства за това, след като се стиска за лекарствата. Но болните и близките им поне биха могли да го знаят, да знаят, че разполагат с могъщо лечебно сресдтво - собствената им воля за живот. Това си мисля, пишейки този пост - че може би някой, който се бори с рака, или чийто близък се бори, ще открие извор на сила.