сряда, 26 септември 2007 г.

Масларова се изгаври със социалните работници


Пред социалното министерствоВчера 120 социални работника от 73 социални домове излязоха на протестен митинг-шествие под мотото "Не на мизерията в социалните домове". Исканията:

1. 20% увеличение на средната брутна работна заплата от 1 януари 2008 г.
2. 10% увеличение на заплатата на всеки от 1 юли 2008 г.
3. Дофинансиране на издръжката на социалните заведения

Из декларацията на протестиращите до Министерския съвет:

"Има сериозни проблеми в тези заведения, нека заедно потърсим начин за решаването им, нека да има публичен дебат, нека обществеността прецени - с каква издръжка, определена от държавата, могат да се отглеждат, лекуват, обгрижват деца, младежи и възрастни хора с около 1600 лв. годишно на човек, при положение, че тази издръжка е усвоена на 80% в първото шестмесечие на годината. И като се прибавят и стар сграден фонд, отдалеченост от населени места, трудности в осигуряването на храна, топлина, елементарни хигиенни изисквания, психично натоварване на работещите в резултат на всекидневната отговорност за живота и здравето на домуващите, заплащане, колкото да се каже, че имат заплати, неотразяващо образователен ценз и специфика на труд, липса на всякакъв опит за квалификация на кадрите, невероятно текучество, довеждащо до 10-12 часа работа на ден, незаплащане на извънреден труд или изплащане на стотинки. Каква мотивация осигурава държавата за около 1800 работещи в социалните заведения?!

От октомври миналата година молим да се потърсят решения, предлагаме варианти, скромни по своята същност и съобразени със заплатите в бюджетния сектор. Много писма с уверения за "искрено желание, готовност и подкрепа за намиране на решения" от Ваша страна се получиха във Федерацията. ДОСЕГА НИКАКЪВ РЕЗУЛТАТ! Повечето заведения не са получили и юлското увеличение. А там, където са го получили, в повечето случаи е далеч под заявеното 10%-во увеличение от министъра на финансите на срещата, проведена през месец юни с представители на заведенията от цялата страна.

Уважаеми госпожи и господа министри, цените на хранителните стоки и услуги се вдигат, а ние, работещите в социалните заведения си стоим със заплати от 190 - 200 - 240 лв. Питаме:

Как физически да оцелеем? Как да отглеждаме децата си с тези заплати?

Как са задържим специалисти и всякакъв вид персонал, за да се преустанови непрекъснатото текучество?

Как да задържим млади хора, образовани и с желание да работят в тази система?

Ще има ли средства за квалификация на кадрите? Как ще прилагаме европейски стандарти без европейска квалификация?

Как да храним, да осигуряваме нормални битови условия, медицински и специални грижи на децата, възрастните хора и на тези с физически и психически отклонения с определената [на 1600 лв. - б.м.] издръжка?"

Делегация от няколко човека влиза в министерството за предварително договорена среща с министър Масларова, на която да бъдат връчени исканията. Протестиращите тръгват на шествие по бул. "Дондуков" и после по "Раковски" към Министерството на финансите, където се провежда втори митинг. "Ние сме тук, защото обещанията на Орешарски не са изпълнени", звучи от микрофона. Става дума за неизплатеното все още юнско увеличение. Става дума за това че жалките 1600 лв. годишна издръжка на човек в социален дом, заложени в Бюджет 2007, са механично повторените 1600 лв. от Бюджет 2006. Т.е., според Орешарски не съществува такова нещо като годишна инфлация, щом е запазил издръжката в номинално изражение.

Дом за младежи в с.Три кладенциОт някаква телевизия интервюират една протестираща и се заслушвам в разговора - мизерни заплати, тежки условия на труд и прочие вече известни ми безобразия. Една фраза обаче ме изненадва и не мога да я разбера - "Ние си обичаме децата, преминахме в друга категория, за да си ги запазим". Изчаквам телевизионерката да приключи (явно тя е по-умна от мен и е разбрала) и питам жената какво означава това. Историята ме шашва. Става дума за Дома за младежи с физически и психически увреждания в с.Три кладенци, община Враца. Допреди три години той е бил Дом за деца, но служителите са подали искане да стане дом за младежи, сиреч да я няма горната възрастова граница 18 години. "Искахме да си задържим децата, защото те нямат друг свят освен нас", обяснява жената, "Извеждането им в друг дом е огромна травма за тях, имахме и починали при подобни извеждания. Те не познават нищо извън дома, не познават други хора освен нас, не могат да се справят в непознати условия. Тук са израснали, ние сме им семейството, Домът е техния дом. Невероятно трудно е за едно такова дете да започва на 18 години наново да свиква с нови хора и с нов дом." Оказва се, че телевизионерката на свой ред се е заслушала и се намесва с въпрос колко са младежите в дома. "41 са ни децата", отговаря жената и се поправя: "Младежите, де, ама за нас са си деца, щото в ръцете са ни израсли." Служителите в дома са 28, работят на въртящи се смени, защото питомците им се нуждаят от непрекъснати 24-часови грижи, повечето трябва да пътуват от Враца, където живеят. По-късно вкъщи поглеждам в Bgmaps за конкретните измерения на пътуването - 30 километра, които рейсовете изминават за 48 минути по разписание. Мдааа... 48 отиване, 48 връщане, става час и 40 минути пътуване по второкласен път, и тия хора продължават да се лашкат всеки ден като изоглАвени за 200-220 лв.... Питам жената за името и моля да я снимам. Тя ми казва името си, но моли да не го пиша, а също така да не я снимам. Мисля, че се сещам защо и я снимам с плаката, закриващ главата й.

Емануела от Дом за слепи, кв.Предположенията ми се потвърждават в следващия разговор - с Емануела от Дома за слепи в столичния квартал "Иван Вазов", който е по същата схема - след същата телевизионерка. Емануела е магистър по психология, владее английски и има компютърна грамотност. От 2005 г. работи в дома, постъпила е със 170 лв. заплата, сега е на 180. След удръжките остават 157 чисти, пояснява тя. Повечето от колегите й, грижещи се за 33-мата слепи обитатели на дома, също са на минимална работна заплата. Емануела е отишла да работи там, защото иска да работи именно като психолог в социален дом. "Но вече не издържам , харесвам си работата, разбирам се с колегите, но трябва да се яде, нали?" - така обяснява защо наскоро е започнала е да търси работа в чужбина, а междувременно търси и в български фирми. Когато ми казва името си, ме моли да не го пиша. Питам я защо се бои, а също така казвам, че аз ще се съобразя с молбата й, но телевизионерката , която я снима, едва ли. Тя много се притеснява и в тоя момент се сещам за нещо, което чух от няколко протестиращи - че шефката на Дирекция "Социални дейности" в Столичната община Мина Владимирова е заплашвала работещите в социалните домове и служби да не стачкуват. В тоя момент се вбесявам - мамка й на Мина, на общината, на Масларова - мамка им на проклетите пари в края на краищата - никой няма право да мачка хората със силата на властта си - никой няма право да кара това момиче да се чувства потенциален престъпник. Споделям с Емилия тези си мисли (за роднините по майчина линия на Мина и Масларова) и й предлагам да телефона си - ако някой й направи какъвто и да е проблем, мисля, че мога да намеря адвокати, които pro bono ще съсипят държавните гадове. Тя взима координатите ми и се усмихва плахо, питам пак - дали вече мога да напиша името й, и тя се съгласява. Затова сега пиша "Емилия", имам и фамилията й, но не е в това въпросът. А кой е въпросът всъщност?

Че властта сплашва хората да не търсят правата си по законен път? Че държавата абдикира от отговорностите си към най-слабите членове на обществото? Че държавата не ще да задържи младите и образовани хора - да ги задържи не само в безобразно издънения откъм компетентни кадри бюджетен сектор, а изобщо в България да ги задържи? Или че телевизионерката, гонеща да си направи "материала", не само не мисли върху това, което хората й казват (както беше при разговора с жената от Три кладенци), ами не мисли въобще за тях (кво й костваше да поеме ангажимент пред Емилия, че телевизията няма да позволи да бъде наказана заради това, че протестира)?

Докато си приказвам с протестиращите, се връщат хората, които влязоха в социалното министерство и получавам ново шашване - кучката Масларова не ги е приела. "Имахме предварително уговорен точен час със зам.министър Иванка Христова, в който министър Масларова ще ни приеме да й връчим исканията си за започване на преговори", обяснява от микрофона казва Геновева Вълчева, зам.-председател на Синдиката на социалните работници към КНСБ. Обаче тц! - ни министър, ни никой. Синдикалистите повисели като коне на празни ясли, накрая питали все пак кво става и като им казали, че министърката имала среща с журналисти, депозирали исканията си в деловодството и си тръгнали. Как да удържа цивилизован изказ в този момент?

Тая не е само не е социална, а кучка, ами е и тъпа кучка. Много тъпа. Кво й костваше да приеме хората в уговорения час? Нямам предвид да говори сериозно, да започне преговори или каквото и да е реално. Имам предвид нещо, което хората научават в първите си седем години - елементарното възпитание, от което Масларова явно е лишена.

Имам предвид и елементарните управленски умения в смисъл: приеми ги, усмихвай им се, говори с тях, бъди загрижена, обещавай, пусни журналистите да ви снимат как задълбочено търсите решения на тежките проблеми - инак казано, като си осрал нещата дотук и не знаеш как да се оправиш, давай яко пиар, докато търсиш финансовия си колега да оправя простотиите ти - а ако наистина ти е възникнал неотложен ангажимент (срещата с журналисти не бих я нарекла така), упълномощи някой зам.министър да приеме хората. Елементарни управленски хватки. Ама не, другарката Масларова освен нагла, е и глупава - мачка и гази в стил "късен социализъм" - заплахи към стачкуващите + демонстративен отказ от предварително договорени разговори.

Някакви подобни мисли за Масларова споделя от микрофона Геновева Вълчева - "Що за безумие, що за отношение? Ние не сме нейни лични служители, ние сме служители на министерството, което не е лично нейно, а на Република България. Ние сме гласували тя да е министър. Поне за цирк да беше излезнала да ни посрещне. Но ние явно не сме хора за тях. Ние сме мравки, които трябва да бъдат смачкани."

Зам.министърът на финансите Кирил АнаниевСвинщината на Масларова очевидно ядосва протестиращите, които изказват мнението си с викове "У-у-у!". Усилено се обменят нЕкои нецензурни съображения относно министърката и цените на тоалетите и аксесоарите й, с които доста протестиращи са запознати от светските страници на вестниците. Аз лично успявам да се сетя само за една чанта от около 800 лв., за която бях чела май в "Стандарт".

Явно оживлението, предизвикано от Масларова, се усеща и вътре във финансовото министерство, защото иде следващият ми шаш - от сградата излиза лично Кирил Ананиев, зам.-министър на финансите и кани представителите на протестиращите да влязат да започнат преговорите. Хората от синдиката изливат върху му всичко, което мислят за Масларова. Той деликатно опитва да брани колежката си - "административна грешка" било това, че социалното министерство не приело исканията им. Преди делегацията да влезе в министерството, успявам да разменя няколко приказки с него. Човекът не само не отказва да говори с неизвестно лице като мен, ами е е толкова мил и възпитан, че гаменският ми гняв се смирява. А може би все пак не всички, които ни управляват, са идиоти?

Следва продължение

3 коментара:

яйце-в-кофичка каза...

един любопитен линк по повод стачката на учителите:

http://bghelsinki.org/index.php?module=news&lg=bg&id=623

Анонимен каза...

Трябва да си отстояваме правата до последно.Не може да искат от нас толкова отговорна работа,а възнаграждението да е толкова малко.

Владимир Йосифов каза...

Владимир Йосифов каза: 30.01.2009 13:16 Шведските ресторанти намалиха наполовина цените заради кризата
30 януари 2009 09:0 , http://dariknews.bg
----
Шведите четат Блог за недвижими имоти Владимир Йосифов.
И прилагат добрите идеи.
А Вие г-жо Масларова, прочетохте ли ги ?
Написал съм ги една седмица по-рано.
И пратих идеите си на Вас , а не на г-н Костов.
Може би съм сбъркал.
Жалко.
Повече няма да Ви пиша.
С уважение