Смешен плач

Не по Ботев, а по Йовко ;-)

От 2-3 дена ме ядосва поредната медийна тъпотия, но толкова ме ядосваше, че се възпирах да пиша за нея (защото в подобни случаи съм склонна да хабя много интелектуален труд за аналитичното й и сериозно "разбиване", което просто не си струва, тъй като who cares?). Обаче се вдъхнових от злобното клъвване на Йовко:

"...Няколко дни вече конвенционалните медии надават вопли по темата защо подрастващите не знаели кой е Дарвин, но пък всички били наясно с детайлите от битието на Азис. Темата никак не си заслужава вниманието (както повечето теми, които разтърсват емоционалното равновесие на конвенционалните медии), но се дразня на куртоазната изненада с някаква такава, чак розовееща като бебешко дупе невинност..."

Сетих се как гледах преди години едно гарванче, което намерих паднало от гнездото си. Кръстих го Чок. Живя два-три месеца вкъщи, докато не порасна и започна да лети самостоятелно, тогава си тръгна. Убедих се, че гарванът е изключително интелигентно същество. С Чок имахме определени несъгласия по сериозни въпроси. Например той не беше съгласен да му чистя перата с мокра кърпичка, а според мен трябваше, тъй като се оплескваше до ушите с кашичките, които му правех, и докато го чистех, той ми се караше, кълвеше ме и се опитваше да се измъкне от ръката ми. Когато беше в мило настроение пък, кацаше на рамото ми и започваше да ме пощи по главата.

Друга сериозна точка на разногласие беше Хамчо - рижавият хамстер, който обитаваше стаичката, където гледах Чок. Казвам "стаичката", защото гнилият ми либерализъм тогава бе стигнал дотам, че бях оставила клетката му отворена и той влизаше в нея само за да си вземе манджата. Не да я изяде, а да я напъха в огромните си хамстерски бузи и да я занесе някъде из тайните си леговища в стаята, където после да я яде на спокойствие.

Когато дойде, Чок много хареса Хамчо, защото лъскавите му очички като черни мъниста върху рижото кожухче просто плачеха да бъдат изкълвани. Гарванчето бе способно да стои сума време неподвижно върху шкафа или корниза, дебнейки Хамчо да излезе на достатъчно открито пространство, където да получи своето. Но като всеки дребен гризач, рижият имаше невероятен усет за заплахата от грабливите птици, макар да бе лишен от интелекта им, и стратегическото надлъгване винаги протичаше по една и съща схема:

Рано или късно Хамчо, забравил за Врага, се оказваше някъде в центъра на стаята, далеч от прикритието на мебели, нишички и подобни, Чок връхлиташе връз него като самата Съдба, жертвата като светкавица се шмугваше под шкафа/зад гардероба/под леглото и най-многото, което Чок понякога успяваше да постигне, бе да клъвне тлъстичкото хамчово задниче. Което си е много гадно - знаех го по себе си, нали Чок ме кълвеше като се карахме и всяко клъвване си беше бая болезнено ущипване. А щом мен ме болеше, представям си какво му е било на Хамчо. Но от друга страна, според мен именно това го държеше постоянно нащрек и така опазваше живота му. Дарвинова борба за оцеляване ;-)

Та казвам, че Йовко хубаво ущипа медийния задник, а в поста му най ме изкефи това, че Дарвин бил ядро на ОС. Не го знаех. И поради всичко туй се вдъхнових да забия и моя клюн в същия задник:

Освен всичко останало пойнтът на медиите е базисно погрешен. Защото те механично възпроизвеждат казаното от авторите не изследването без капка опит за собствен анализ на данните.

Не е важното единствено какво точно знаят младите хора, а как /могат да/ използват това, което знаят.

Огромна част от европейците знаят учудващо малко според нашата представа за обща култура. Например когато преди 10 години сестра ми замина да учи в Англия, бе шокирана, че на служителят, който я интервюирал на влизането, я питал какво е това "етнографски". В анкетата й пишеше, че работи етнографския музей и човекът явно хабер си нямал какво е това. Тия дни пък медиите цитираеха изследване, според което 11% от гражданите на ЕС не знаят, че България и Румъния са членки на ЕС. Да не говорим, че ИТ познанията и уменията на средния европеец са далеч след нашите. Мога да продължа с огромно
количество примери на подобна според нас - въпиюща - неграмотност, но не това е проблемът.

Разликата ни с ЕС обаче е в това, че тази "слабообразованост" на голямата част от хората е съпроводена с напълно прилична професионална и социална квалификация. За какво му е на системния администратор, дребния търговец, чиновника, работника в завод, продавача в бензостанцията, супермаркета, магазина - за какво му е по дяволите? - да знае кой е Дарвин или какво е число на квадрат, за да си върши добре работата?!

Както не му пречи да си я върши например това, че знае практически всичко за житието-битието на Виктория "Пош" Бекъм и мъж й Дейвид, за които пресата го осведомява редовно. А двойката Бекъм са медицински идиоти ("идиотия" се нарича най-дълбоката степен на умствена изостаналост), сравнени с Азис*, макар той да няма средно образование.

И най-елитарните критици на чалгата и риалитишоуманията признаха например, че във ВИП Брадър Васко е превъзхождал като поведение и изява всички останали вип-ове и вип-ки. Да не говоря за това, че е необразованото костинбродско ромче е един от двамата най-успешни мениджъри в бг попмузиката (другият е Митко Пайнера). И съвсем да не засягам таланта му като певец, музикант и шоумен. Хайде, друг път повече за Васко...

Да се върна на пойнта - общата култура на средния европеец не е по-добра от нашата. Медиите се разквичаха за нещо, което освен че е невярно, е и без социално значение; пропускайки да си зададат въпроса къде е съществената разлика между образованието в ЕС и в БГ - като система и като краен продукт.

Аз имам идея за отговор, ама вече ме домързя, пък и си имам работа за вършене. За Чок и Хамчо ми бе по-интересно да пиша. Може би защото го обичах наравно с Чок. А пък от конвенционалните медии ми се повръща.

------------------
* Не съм чалга фен и не ми харесват песните на Азис. Но това няма никакво отношение към оценката ми за двете явления