В Чехия бил хит великолепен виц:
Каква е разликата между правителството ни и Windows? Никаква! Всички се надяват следващата версия да е по-стабилна.
Знаех си, че в Linux е истината, кога ли ще се преборя със страха да премина към него...
вторник, 28 февруари 2006 г.
неделя, 26 февруари 2006 г.
Google хостинг
Google стартира поредната си нова услуга. Тя позволява на потребителите да създават собствени уеб страници, които се хостват от компанията.
Сайтът Google Page Creator, който се намира в бета-стадий, съдържа уеб редактор с базисна функционалност и прости шаблони, в които може да се добавя и редактира текст, да се вмъкват линкове и да се ъплоудват картинки. Хостингът, който предоставя Google на всеки потребител, е в размер на 100 MB. За да се възползвате от безплатната услуга, трябва да имате акаунт за пощата Gmail. Поддържаните браузъри са Internet Explorer 6.0 и Firefox 1.0 или по-късна версия. Page Creator прави разлика между уеб сайтове и страници. Страницата се определя като "отделен документ със собствен уеб адрес", докато сайтът представлява "сбор от страници с общ поддомейн". По време на тестовия период потребителите могат да създават само отделни страници, а не цели сайтове.
Сайтът Google Page Creator, който се намира в бета-стадий, съдържа уеб редактор с базисна функционалност и прости шаблони, в които може да се добавя и редактира текст, да се вмъкват линкове и да се ъплоудват картинки. Хостингът, който предоставя Google на всеки потребител, е в размер на 100 MB. За да се възползвате от безплатната услуга, трябва да имате акаунт за пощата Gmail. Поддържаните браузъри са Internet Explorer 6.0 и Firefox 1.0 или по-късна версия. Page Creator прави разлика между уеб сайтове и страници. Страницата се определя като "отделен документ със собствен уеб адрес", докато сайтът представлява "сбор от страници с общ поддомейн". По време на тестовия период потребителите могат да създават само отделни страници, а не цели сайтове.
събота, 25 февруари 2006 г.
Ученик и учител
Изпитах невероятно удоволствие - пуснах в гугъл името на едно дете, на което някога малко преподавах и ми върна почти 4 страници релевантни резултати. Мисля, че силната емоция, която изпитах, е някаква смес между гордост и чувство за свършена работа. Да укротя топката - и с мен, и без мен това дете щеше да израсне като качествен мозък и човек, защото си му бе заложено и защото имаше хубаво семейство. Но си мисля, че му спестих ред криволици и заобиколни пътеки, помагайки му да намери къде да учи. И сега съм убедена, че класическата гимназия в София е най-доброто място за култивиране на интелект и мотивация. Аз я готвех за изпити в тази гимназия. И тя влезе. Аз си знаех, че ще влезе, просто й трябваше едно психологическо "рамо" (което мисля, че й дадох). Тя е вече голяма жена, с две деца и сериозна научна кариера. Най-странното е, че работи в област, която твърде ме интересува и за която пиша чат-пат по блогове и форуми с надеждата, че ще си надделея на мързела и ще съумея да напиша по-голям текст като за книга.
Проблемът за учителя и ученика е ключов в древногръцката философия. Ролята на учителя не е да дава знания (на ученика), а да вдъхне (у ученика) любов (към знанията). Затова Платон вижда основната роля на учителя в любовта. Иначе казано - проблемът с мотивацията, който напоследък ме занимава все по-силно.
Проблемът за учителя и ученика е ключов в древногръцката философия. Ролята на учителя не е да дава знания (на ученика), а да вдъхне (у ученика) любов (към знанията). Затова Платон вижда основната роля на учителя в любовта. Иначе казано - проблемът с мотивацията, който напоследък ме занимава все по-силно.
петък, 24 февруари 2006 г.
Мохамед и холокоста
Надявам се, че няма да ме арестуват за тази блог публикация - а в други страни би могло, особено след приемането на директивата за data retention (Директива за задължителното запазване на данни в телекомуникационния сектор). Майната им на т.нар либерали, които са модификация на комунистите! Каква е разликата между мерките на Държавна сигурност за тотален информационен контрол и това, което наложиха сега? Да, бе - сега било срещу тероризма и било благородно и правилно, а преди било срещу демокрацията и било неправилно. А кой определя кое е правилно и кое не? Избираме ли го с гласуване тоя, който определя?
И още: Продължава мохамедовската хистерия за глупавите 12 карикатури ("глупави" в естетически смисъл - защото няма никакъв естетически заряд в тях), а в същото време хора биват осъждани ефективно на затвор заради мисли и възгледи и цялата либерална паплач мълчи като насрана.
Осъдиха 67-годишния британски историк Дейвид Ървин на 3 години затвор защото смята, че смята, че в Аушвиц не е имало газови камери, предназначени за убийства. Човекът не е политически лидер, не призовава към расова, етническа или друга омраза, не призовава към нищо, той просто е от т.нар. историци-ревизионисти, които смятат, че официалната история е силно повлияна от възгледите на победителите във Втората световна война (САЩ и СССР плюс новосъздадения Израел), така че изкривява или не представя адекватно фактите. С ревизионистите може да се спори (аз лично имам доста въпроси и не ги приемам безрезервно), но защо трябва силом да им се затваря устата?
Първите 29 години от моя живот преминаха в условията на комунизъм и с разочарование откривам, че и останалите май ще минат в подобни условия, независимо, че се наричат "демокрация", което предполага свобода на словото, на мисълта и прочие. Дрън-дрън! Ако ви е свободно словото, господа демократи, оставете историците-ревизионисти на мира! Щом истината е на ваша страна, защо трябва да им затваряте устата със сила?
В този контекст не мога да не кажа, че нашата власт ме радва (което твърде рядко се случва). У нас книгите на ревизионистите и техните тези не са инкриминирани. И - много важно! - легалното им съществуване с нищо не застрашава устоите на демокрацията. Демокрацията по дефиниция не би трябвало да е застрашена от свободата на словото и на мисълта. Так че в този контекст се оказваме доста по-напред от купчина членове на ЕС.
По-напред не само като законодателство, но и като обществена нагласа. Сега в контекста на скандала около мохамедските карикатури възникна въпросът за конкурса за карикатури за холокоста, обявен от ирански медии. Уау, колко нецивилизовано и гадно! Аз обаче се сетих за поне два вица, които си течаха у нас далеч преди демокрацията на тема "концлагери" и с пълното съзнание за скандалността им сега ги пиша - защото тях ги имаше далеч преди хАтака, мохамедските драсканици и прочие политиканстване:
Състезание по плуване в Аушвиц, коментаторската кабина:
- 1-ви коридор, Дания, метър, метър и половина, отстъпва преднината, потъва...
- 2-ри коридор - Франция, бори се, бори се, потъва....
- 3-ти коридор - Русия, настига изоставащите, излиза на първо място, потъва...
- Да-а-а, трудно се плува в сярна киселина.
Отива Рашел на свиждане на Моше в концлагера. Подава данните на Моше на гишето и чиновникът й казва:
- Втората барака, четвъртият рафт, петото сапунче вдясно.
Да! Не ме е срам, че пиша тези вицове. Не ме е срам, защото не ме е било страх, че си ги разказваме преди ноември 1989 г. И защото не мисля, че отношението на българина към другите етноси и религии е свързано с вицовете. Ние сме ужасно толерантен етнос (българите) и се гаврим добронамерено с всички и с всичко, включително и със себе си. А европейските либерали в случая са изпаднали в хистерична паника, защото действията им сочат всичко друго, но не и ясна теза по въпроса. А въпросът е ясен - трябва ли със закон да се забранят определени теми за свободна интерпретация.
Либералната змия си захапа опашката...
И още: Продължава мохамедовската хистерия за глупавите 12 карикатури ("глупави" в естетически смисъл - защото няма никакъв естетически заряд в тях), а в същото време хора биват осъждани ефективно на затвор заради мисли и възгледи и цялата либерална паплач мълчи като насрана.
Осъдиха 67-годишния британски историк Дейвид Ървин на 3 години затвор защото смята, че смята, че в Аушвиц не е имало газови камери, предназначени за убийства. Човекът не е политически лидер, не призовава към расова, етническа или друга омраза, не призовава към нищо, той просто е от т.нар. историци-ревизионисти, които смятат, че официалната история е силно повлияна от възгледите на победителите във Втората световна война (САЩ и СССР плюс новосъздадения Израел), така че изкривява или не представя адекватно фактите. С ревизионистите може да се спори (аз лично имам доста въпроси и не ги приемам безрезервно), но защо трябва силом да им се затваря устата?
Първите 29 години от моя живот преминаха в условията на комунизъм и с разочарование откривам, че и останалите май ще минат в подобни условия, независимо, че се наричат "демокрация", което предполага свобода на словото, на мисълта и прочие. Дрън-дрън! Ако ви е свободно словото, господа демократи, оставете историците-ревизионисти на мира! Щом истината е на ваша страна, защо трябва да им затваряте устата със сила?
В този контекст не мога да не кажа, че нашата власт ме радва (което твърде рядко се случва). У нас книгите на ревизионистите и техните тези не са инкриминирани. И - много важно! - легалното им съществуване с нищо не застрашава устоите на демокрацията. Демокрацията по дефиниция не би трябвало да е застрашена от свободата на словото и на мисълта. Так че в този контекст се оказваме доста по-напред от купчина членове на ЕС.
По-напред не само като законодателство, но и като обществена нагласа. Сега в контекста на скандала около мохамедските карикатури възникна въпросът за конкурса за карикатури за холокоста, обявен от ирански медии. Уау, колко нецивилизовано и гадно! Аз обаче се сетих за поне два вица, които си течаха у нас далеч преди демокрацията на тема "концлагери" и с пълното съзнание за скандалността им сега ги пиша - защото тях ги имаше далеч преди хАтака, мохамедските драсканици и прочие политиканстване:
Състезание по плуване в Аушвиц, коментаторската кабина:
- 1-ви коридор, Дания, метър, метър и половина, отстъпва преднината, потъва...
- 2-ри коридор - Франция, бори се, бори се, потъва....
- 3-ти коридор - Русия, настига изоставащите, излиза на първо място, потъва...
- Да-а-а, трудно се плува в сярна киселина.
Отива Рашел на свиждане на Моше в концлагера. Подава данните на Моше на гишето и чиновникът й казва:
- Втората барака, четвъртият рафт, петото сапунче вдясно.
Да! Не ме е срам, че пиша тези вицове. Не ме е срам, защото не ме е било страх, че си ги разказваме преди ноември 1989 г. И защото не мисля, че отношението на българина към другите етноси и религии е свързано с вицовете. Ние сме ужасно толерантен етнос (българите) и се гаврим добронамерено с всички и с всичко, включително и със себе си. А европейските либерали в случая са изпаднали в хистерична паника, защото действията им сочат всичко друго, но не и ясна теза по въпроса. А въпросът е ясен - трябва ли със закон да се забранят определени теми за свободна интерпретация.
Либералната змия си захапа опашката...
Птичи грип ли? Дреболии...
...в сравнение с бюрокрацията. Гадното грипоподобно заболяване ми отне седмица, като ми провокира мигрената. Мислех си, че по-лошо нещо няма. Отминаващата сега седмица я завършвам със заключението, че има - държавната администрация.
И тя е по-лоша, защото не лежа на тъмно, чакайки да ми мине, а обикалям от гише на гише, от опашка на опашка, от ксерокс на ксерокс... Това беше цялата тази седмица и ще обхване началото на следващата. С две думи - оформям един внос и понеже не съм едра риба, а обикновен дребосък, се оказа, че повече време и пари разходвам за услугата по оформянето на вноса, отколкото е стойността на самия внос. Може ли за стока с цена около 500 евро да губиш седмица и повече плюс около 200 лв такси и прочие за оформяне на вноса? Безумица някаква, но хора, с които се срещнах по опашките, ми казаха, че с дребосъка е така. А аз пак с някакви такива идеалистични неадекватни представи се оказах.
Както и да е. Сменям бизнесмодела! Още не знам с какъв точно, но така - честно и по правилата не става поне в тази сфера. Трябва да намеря друга сфера, в която е възможно (все още се надявам, че има такава) човек без капитал, без да дава рушвети и без да нарушава законите, да живее от дребен бизнес. Казват ми, че няма такава. Не знам, все още имам ентусиазъм да опитвам.
Във Великобритания, където живее сестра ми, това е напълно възможно. Тя и зет ми са по нашата терминология "самонаети лица", т.е. въртят сами дребен бизнес и от това живеят съвсем не зле. Но изобщо нямат проблемите, кито съществуват тука. Само един факт: във Великобритания не е необходима съдебна регистрация за търговска дейност, докато по нашия закон трябва регистрация на юридическо лице /ООД в най-лекия вариант/или ЕТ, за да извършваш такава. Да не говорим по-нататък за кредитите и всякаквите разрешителни режими. Брррр, сега откривам какво блато вонящо е това...
И тя е по-лоша, защото не лежа на тъмно, чакайки да ми мине, а обикалям от гише на гише, от опашка на опашка, от ксерокс на ксерокс... Това беше цялата тази седмица и ще обхване началото на следващата. С две думи - оформям един внос и понеже не съм едра риба, а обикновен дребосък, се оказа, че повече време и пари разходвам за услугата по оформянето на вноса, отколкото е стойността на самия внос. Може ли за стока с цена около 500 евро да губиш седмица и повече плюс около 200 лв такси и прочие за оформяне на вноса? Безумица някаква, но хора, с които се срещнах по опашките, ми казаха, че с дребосъка е така. А аз пак с някакви такива идеалистични неадекватни представи се оказах.
Както и да е. Сменям бизнесмодела! Още не знам с какъв точно, но така - честно и по правилата не става поне в тази сфера. Трябва да намеря друга сфера, в която е възможно (все още се надявам, че има такава) човек без капитал, без да дава рушвети и без да нарушава законите, да живее от дребен бизнес. Казват ми, че няма такава. Не знам, все още имам ентусиазъм да опитвам.
Във Великобритания, където живее сестра ми, това е напълно възможно. Тя и зет ми са по нашата терминология "самонаети лица", т.е. въртят сами дребен бизнес и от това живеят съвсем не зле. Но изобщо нямат проблемите, кито съществуват тука. Само един факт: във Великобритания не е необходима съдебна регистрация за търговска дейност, докато по нашия закон трябва регистрация на юридическо лице /ООД в най-лекия вариант/или ЕТ, за да извършваш такава. Да не говорим по-нататък за кредитите и всякаквите разрешителни режими. Брррр, сега откривам какво блато вонящо е това...
понеделник, 20 февруари 2006 г.
Болест
Цяла седмица не бях включвала компютъра. Гадно грипоподобно заболяване ме нагази - хрема, температура, болки в гърлото, гърдите, гърба и най-лошото - онова гадно мигренно главоболие, при което нито мога да чета, нито да гледам екран. Толкова отвратително не ми е било от години. Слава богу, че свърши :)
понеделник, 13 февруари 2006 г.
Само Левски, Стоунс и Д`Артанян!
Не знаех допреди малко, че ще се сетя за този прекрасен и вдъхновяващ ме в пуберските години лозунг. От разговор във форум с 21-годишно момиче, което се идентифицира чрез хероиновата си зависимост и левскарската си фенщина, преминал в размяна на лични бележки - ми изскочи споменът. Господи, аз бях почти същата като това дете! Но тогава нямаше хероин, защото имаше комунизъм.
Ние, "ние" си имахме лозунг - Само Левски, Стоунс и Д`Артанян! "Ние" бяхме хората от махалата "Сент Джордж" /"Сенча" - накратко/ плюс всички, които не живееха в Сенча, но се мотаха в компаниите от Сенча и в Сенча. "Ние" се различавахме от тези от "Монтето". Но различията са друга и дълга история.
Девизът ни беше прекрасен и се опитвам да възстановя какво влагахме:
- "Левски" беше отборътг на народа, т.е. максимално разрешената степен на съпротива срещу властта
- Стоунс /Rollingstones/ - трябва ли да обяснявам за една от най-великите рокгрупи, особено за възприемането й във времето, когато тях ги нямаше в нашия ефир? Тук има и друго според мен - защо Стоунс, а не Бийтълс? Ами усещахме /чрез радиото/, че властта е склонна да инкорпорира части от творчеството на Beatles, докато Rollingstones са нещо, което не могат да глътнат и изплюят премелено по никакъв начин.
- Д`Артанян - тук няма нужда от обяснения - един за всички, всички за един!
Ох, Господи, само за този прекрасен девиз на Сенча би могло да се напише докторска дисертация. На мен това /дисертация/не ми трябва. Подаравям го на който го види случайно тук и пожелае, ще му помогна всякак.
Ние, "ние" си имахме лозунг - Само Левски, Стоунс и Д`Артанян! "Ние" бяхме хората от махалата "Сент Джордж" /"Сенча" - накратко/ плюс всички, които не живееха в Сенча, но се мотаха в компаниите от Сенча и в Сенча. "Ние" се различавахме от тези от "Монтето". Но различията са друга и дълга история.
Девизът ни беше прекрасен и се опитвам да възстановя какво влагахме:
- "Левски" беше отборътг на народа, т.е. максимално разрешената степен на съпротива срещу властта
- Стоунс /Rollingstones/ - трябва ли да обяснявам за една от най-великите рокгрупи, особено за възприемането й във времето, когато тях ги нямаше в нашия ефир? Тук има и друго според мен - защо Стоунс, а не Бийтълс? Ами усещахме /чрез радиото/, че властта е склонна да инкорпорира части от творчеството на Beatles, докато Rollingstones са нещо, което не могат да глътнат и изплюят премелено по никакъв начин.
- Д`Артанян - тук няма нужда от обяснения - един за всички, всички за един!
Ох, Господи, само за този прекрасен девиз на Сенча би могло да се напише докторска дисертация. На мен това /дисертация/не ми трябва. Подаравям го на който го види случайно тук и пожелае, ще му помогна всякак.
неделя, 12 февруари 2006 г.
За Интернет безсмислено
Чудя се как ли бих живяла ако нямаше Интернет?
Не, не става дума за елементарна интернет addiction, а за по-сериозни неща. Например преди няколко дена се вбесих по време на един дебат в Червената къща и междудругото казах, че не чета и купувам хартиени вестници и не гледам телевизия. В резултат на което не само че не съм ощетена, а напротив - имам свобода. Казах го, щото ме ядосаха Ивайло Дичев и Живко Георгиев, които бяха дошли да отбият номера и се държаха от висотата си на академични величия, подценявайки активизма. И за моя изненада ми ръкопляскаха - младежите, да, младежите. После се запознах с много интересни и свестни хора - в резултат на всичко това. Ако нямаше Интернет, дори нямаше да зная за този дебат, защото за него научих от Индимедия България. Това е само пример. Има още сума ти. По-нататък.
Днес един човек ми помогна невероятно. Няма да се обяснявам как и защо, само ще кажа, че почти не се познавам с този човек. Общували сме чрез Интернет. И се запитах - а ако нямаше Интернет, какво щеше да стане?
Поука или какво иска да каже авторът:
Аз, жена на 45 години от доста изостаналата държава България, вече не мога да си представя живота без Интернет. Какво следва? Хм.... много неща хубави за хората :)))
П.П. Благодаря на Калин и Amme.
Не, не става дума за елементарна интернет addiction, а за по-сериозни неща. Например преди няколко дена се вбесих по време на един дебат в Червената къща и междудругото казах, че не чета и купувам хартиени вестници и не гледам телевизия. В резултат на което не само че не съм ощетена, а напротив - имам свобода. Казах го, щото ме ядосаха Ивайло Дичев и Живко Георгиев, които бяха дошли да отбият номера и се държаха от висотата си на академични величия, подценявайки активизма. И за моя изненада ми ръкопляскаха - младежите, да, младежите. После се запознах с много интересни и свестни хора - в резултат на всичко това. Ако нямаше Интернет, дори нямаше да зная за този дебат, защото за него научих от Индимедия България. Това е само пример. Има още сума ти. По-нататък.
Днес един човек ми помогна невероятно. Няма да се обяснявам как и защо, само ще кажа, че почти не се познавам с този човек. Общували сме чрез Интернет. И се запитах - а ако нямаше Интернет, какво щеше да стане?
Поука или какво иска да каже авторът:
Аз, жена на 45 години от доста изостаналата държава България, вече не мога да си представя живота без Интернет. Какво следва? Хм.... много неща хубави за хората :)))
П.П. Благодаря на Калин и Amme.
четвъртък, 9 февруари 2006 г.
Сблъсък на цивилизациите?
В хода на мохамедската истерия, естествено, се чуха и прокоби за "неизбежния" сблъсък на цивилизациите и във форума на в."Сега" видях брилянтен виц:
Срещат се две планети. Едната пита:
- Как си?
Другата отвръща:
- Мани, не питай. Прихванала съм някак си цивилизация.
- О, не се притеснявай. Няколко хилядолетия и сама ще изчезне.
Срещат се две планети. Едната пита:
- Как си?
Другата отвръща:
- Мани, не питай. Прихванала съм някак си цивилизация.
- О, не се притеснявай. Няколко хилядолетия и сама ще изчезне.
вторник, 7 февруари 2006 г.
Карикатурите на Мохамед
http://www.brusselsjournal.com/node/698
http://skender.be/supportdenmark/MohammedDrawings.jpg
Извинявам се за това, че не ги публикувам качествено (софтуерът на Blogger не дава тази възможност), но пък давам линковете - благодарение на Григор.
Барабар Сергейчо с мъжете
И нашият премиер се нареди след американския Голям брат да осъди карикатурите на Мохамед. На 30 Септември, 2005, датският вестник "Юландс-Постен" публикува 12 карикатури, изобразяващи пророка Мохамед. Мюсюлманите надигнаха буря от протести и двама от карикатуристите бяха принудени да се крият след като получиха заплахи за живота си. Ислямски организации поискаха извинение от датското правителство и инцидентът се превърна в световна дипломатическа криза. ОИК (Организация на Ислямските Конференции), Съветът на Европа и ООН разкритикуваха датското правителство за това, че не взело мерки срещу вестник "Юландс-Постен". Датският премиер Андерс Фог Расмуссен защити свободата на печата и словото и заяви, че ако някой трябва да вземе мерки, това е съдът, а не правителството. Междувременно, в ислямските страни горят датки знамена и снемат датските стоки от полиците на магазините. Няколко страни отзоваха посланиците си от Дания и въоръжени лица атакуваха офиса на ЕС в ивицата Газа. Датското посолство в Бейрут бе подпалено от ливански демонстранти. Вълна от нови демонстрации и насилие има в Пакистан, Филипините, Афганистан; датското външно министерство състави списък от 14 държави, в които е препоръчително датчаните да не пътуват (подробности).
Чудя се към Средновековието ли сме се запътили? Ако френската монархия бе реагирала така на подигравките на великите мислители от Просвещението с християнския бог, до никаква френска революция нямаше да се стигне. А лицемерните американци, които толкова се фукат с Четвъртата си поправка (за свободата на словото), защо сега не застанат твърдо и категорично в нейна подкрепа? Възхищавам се на датския премиер.
Дания се нуждае от нашата подкрепа! Покажете я, като поставите банер на страницата си от http://skender.be/supportdenmark/more.html#BG.
Чудя се към Средновековието ли сме се запътили? Ако френската монархия бе реагирала така на подигравките на великите мислители от Просвещението с християнския бог, до никаква френска революция нямаше да се стигне. А лицемерните американци, които толкова се фукат с Четвъртата си поправка (за свободата на словото), защо сега не застанат твърдо и категорично в нейна подкрепа? Възхищавам се на датския премиер.
Дания се нуждае от нашата подкрепа! Покажете я, като поставите банер на страницата си от http://skender.be/supportdenmark/more.html#BG.
неделя, 5 февруари 2006 г.
Универсална хакерска емблема
Това е великолепна идея. Linux хората си имат своя пингвин, тези от BSD общността - своя демон. Perl си имат камилата, FSF феновете техния gnu, OSI-тата си имат своето open-source logo . Това, което засега го няма, е емблема/лого на цялата хакерска общност. За първи път тази емблема е предложена през октомври 2003 г. Не можах да намеря подходящ превод на glider, както се нарича. Произлиза от някога много популярната Game of Life.
Подробности - http://www.catb.org/hacker-emblem/
Гейове, педофили, душевноболни
Това (наред с промените в Конституцията) очевидно са най-важните ни въпроси, защото с тях последната седмица се забавляв..., пардон занимават родните депутати. Владо Кузов от "Атака" бил подследствен за педофилия, но имунитетът му го спасявал. А защо не се изисква при издигането на листите да се прави проверка дали кандидатът е последствен или подсъден? Един положителен отговор няма да го направи автоматично негоден да бъде избран, но ми се струва, че нормален човек доста би се замислил дали да гласува за партия, в чийто редове има подследствен, особено пък за такова гнусно нещо като педофилия.
Печално известната Таня Дончева пък наплю ДСБ, че защитавала педофилите. Което се оказа поредната изцепка на госпожицата. Тя имала предвид, че в миналия парламент в Наказателния кодекс беше изравнена възрастта за сексуално посегателство върху малолетни - 14 години. Допреди това, тя бе различно за хомо- и хетеросексуални действия. При хетеросексуални действия 14 години беше границата, под която деянието беше престъпление (за възрастния). При хомодействия - 16 години. И промяната изобщо не стана по искане на ДСБ, а защото от ЕС ни го поискаха в контекста на премахване на дискриминацията възоснова на сексуална ориентация и БСП, натисната яко от Социнтерна, си го изгласува като поп. Накратко, при старата уредба едно момиче на 15 години можеше се чука, без заплахата гаджето й да бъде осъдено, но един момче гей на същата възраст не можеше. Което е нелепо.
И оттам като заваля, та цяла неделя... Педофили, гейове, душевноболни. В "Атака" имало трима гейове, ама и в други партии имало. В "Атака" обаче имало и душевноболен, пък при другите нямало.
За таквиз работи народът си има приказка : "Не мешай тутуна с бостана". Педофилията е престъпление, и то от най-гнусните. Докато хомосексуализмът е форма на нормалната човешка сексуалност. Между хомосексуализма и педофилията няма никаква връзка. Кметовете на Лондон и Париж са открити гейове, в Европарламента има много открити гейове, примери колкото щеш. Скандалноизвестният с ксенофобията си Пим Фортейн, който убедително водеше в предизборната надпревара, но бе убит, бе открит гей. Това не попречи на мнозинството холандци да го подкрепят. А проблемът с душевноболния, както го размахват нашите депутати, е средновековно безумие - душевната болест сама по себе си не е основание за дискриминация. Човекът има равни права с всички останали граждани, вкл. да избира и да бъде избиран - освен ако не е признат от съда за недееспособен. А всяко разгласяване на подобни данни за някого е грубо нарушаване на Закона за защита на личните данни.
Само че всички тези неща са неясни и чужди на родните депутати, които както дядовците и бабите си мразят всеки различен и въпросът за човешките права им e тотално неразбираем.
Печално известната Таня Дончева пък наплю ДСБ, че защитавала педофилите. Което се оказа поредната изцепка на госпожицата. Тя имала предвид, че в миналия парламент в Наказателния кодекс беше изравнена възрастта за сексуално посегателство върху малолетни - 14 години. Допреди това, тя бе различно за хомо- и хетеросексуални действия. При хетеросексуални действия 14 години беше границата, под която деянието беше престъпление (за възрастния). При хомодействия - 16 години. И промяната изобщо не стана по искане на ДСБ, а защото от ЕС ни го поискаха в контекста на премахване на дискриминацията възоснова на сексуална ориентация и БСП, натисната яко от Социнтерна, си го изгласува като поп. Накратко, при старата уредба едно момиче на 15 години можеше се чука, без заплахата гаджето й да бъде осъдено, но един момче гей на същата възраст не можеше. Което е нелепо.
И оттам като заваля, та цяла неделя... Педофили, гейове, душевноболни. В "Атака" имало трима гейове, ама и в други партии имало. В "Атака" обаче имало и душевноболен, пък при другите нямало.
За таквиз работи народът си има приказка : "Не мешай тутуна с бостана". Педофилията е престъпление, и то от най-гнусните. Докато хомосексуализмът е форма на нормалната човешка сексуалност. Между хомосексуализма и педофилията няма никаква връзка. Кметовете на Лондон и Париж са открити гейове, в Европарламента има много открити гейове, примери колкото щеш. Скандалноизвестният с ксенофобията си Пим Фортейн, който убедително водеше в предизборната надпревара, но бе убит, бе открит гей. Това не попречи на мнозинството холандци да го подкрепят. А проблемът с душевноболния, както го размахват нашите депутати, е средновековно безумие - душевната болест сама по себе си не е основание за дискриминация. Човекът има равни права с всички останали граждани, вкл. да избира и да бъде избиран - освен ако не е признат от съда за недееспособен. А всяко разгласяване на подобни данни за някого е грубо нарушаване на Закона за защита на личните данни.
Само че всички тези неща са неясни и чужди на родните депутати, които както дядовците и бабите си мразят всеки различен и въпросът за човешките права им e тотално неразбираем.
събота, 4 февруари 2006 г.
Котката Мила
Остана ми само за нея да разкажа. Отивах до магазина и видях едно момиче, 15-16-годишно клекнало и плачещо. Нямаше как да не спра да попитам мога ли да помогна. Оказа се, че момичето плаче за едно котенце, на около 30 дена (вече бе прогледнало), което лежеше пред едно мазе. Момичето му бе купило кисело мляко и намерило пластмасова кутийка за млякото. Обаче плачеше, защото не може да го вземе. Не я питах защо, годините й бяха такива, че очевидно не тя, а родителите й решаваха такива въпроси. Котето бе съвсем мъничко и безпомощно, а очите му бяха целите в гной. Казах й, че аз ще се погрижа и го замъкнах при ветеринарния си доктор. Той предписа капки за очи. И така започна. В смисъл ако си вложил нещо от себе си - енергия, емоции, ти се ангажираш и не можеш лесно да се отървеш от ангажимента си. Това е нещо, което обясняваше лисицата на Малкия принц - че ти си отговорен за този, когото си опитомил. За 15-тина дена й се оправиха очите. Но как да я върна обратно на улицата, тя бе толкова малка и безпомощна... Гледах е в стаята си, която грижливо затварях, защото ме бе страх другите котки да не й направят нещо. И прилагах нов възпитателен метод - не я удрях нито с ръка, нито с предмет, когато прави нещо нередно, а й се карах и й прекратявах нередното действие. Това всичко бе преди 2 години. Сега си обитава свободно цялата къща и е лъчезарно, чисто, гальовно и смело коте. Не я е страх да се бие с Величко например, който е два пъти по-голям и по-дебел от нея. И на мен си го изкарва - когато смята, че не съм права, ме напада без никакъв страх. Ако бе човек, бих казала, че има достатъчно висока самооценка. Мисля, че и малките деца трябва да се възпитават така - без да им се насаждат страхове. За да бъдат смели и добри.
Модата и западната цивилизация
Боливийският президент Ево Моралес, който встъпи в длъжност на 22 януари, бе коментиран еднакво (като обем и критичност) от световните медии - за това, че не носи официални костюми и затова, че иска да разреши отглеждането на кока в контекста на традиционната индианска култура. Той е първият президент в Латинска Америка от индиански произход - от племето аймара.
За коката - Моралес е против кокаина, но е твърдо "за" коката. Тя е неотменна част от индианската култура, ритуали, традиции. Дъвченето на листа на кока няма по-силен психоактивен ефект от пиенето на кафе. Обаче ако той въведе твърди норми и правила за отглеждането и употребата на кока, ще удари интересите на големите наркобарони, вкл. и американски престъпни босове.
Парадоксалното е, че също толкова място и емоции световните медии отделиха на пуловера, с който Моралес се явява на официалните си срещи с държавни глави и други чуждестранни политици. Това е традиционен пуловер от вълната на южноамериканска лама и според модни спецове е невероятно качествен и може да има живот 40 години. Някои медии го нарекоха "Парис Хилтън в политиката", правейки аналогия с пословичната й липса на вкус. Обаче защо дума не обелват същите тези медии за чаршафите, с които саудитските ортаци на САЩ се размахват? Отговорът е ясен - Моралес е от новото поколение леви политици в Латинска Америка и САЩ са обезпокоени от тази лява тенденция. Дори и заради това, че тя няма нищо общо с класическите леви партии - социалисти и социалдемократи, които отдавна не са "леви", а са неотделима част от Партията на властта, от истаблишмънта, а "лявото" им и само риторика за медиатизирания предизборен фарс.
Защо трябва да приемаме съществуването на явлението "мода"? Хилядолетия хората са използвали дрехите само за обличане, т.е. за пазене от неблагоприятните природни условия. И ако някой би казал на човек от 15-ти или 10-ти век, че ще си хвърля дрехите всяка година, защото не са модерни, той не би го разбрал. Цяла една огромна индустрия върти безсмислени обороти, за да задоволява потребности, които медиите внушават на хората, че имат - да са модерни. Това е абсолютно безсмислено изразходване на човешкия капитал и на природните ресурси. Нима моята ценност като човек се определя от дрехите ми, а не от това под тях? И когато изпапаме ресурсите на планетата, може би ще се сетим, че има не само фикционалности (като модата), а и реалности, които са по-силни от нас. Чудя се има ли начин да се пресметне стойността на всички дрехи, които се произвеждат и почти веднага (в рамките на година-две) се захвърлят в това, което се нарича Първи свят. Тази сметка би била ужасяваща.
Посягат на свободата на Интернет
Пейо написа това, което направо ме вбеси - нов бизнес модел за приоритизиране на достъпа: "Какво ще стане, ако доставциците на интернет започнат да приоритизират достъпа до определени сайтове и да затрудняват потребителя да достига други? Нека си представим, че примерно БТК сключи договор с Дир.бг да обслужва с предимство заявките към него и да задържа съзнателно опитите на потребителите си да отворят Гювеча.
Най-просто казано: ще се плаща да бъдеш видим в интернет, както се плаща, за да бъдеш видим и в традиционните медии. Твърде добър потенциален източник на приходи е, за да бъде игнорирано. Сами се сещате, че това въобще няма да е хубаво за демократичното начало на интернет, какъвто го познаваме сега."
Фактите (засега все още в модуса на идеи и дискусии) са достатъчно ясни. Имам хиляди резерви към американската политика и американския истаблишмънт. Но да отнемеш/забраниш най-ценното, базисното за Интернет - свободата, в името първоначално на бизнеса, а впоследствие вероятно ще и използваш с политически цели - мисля, това ще е катастрофа, по-голяма от проблема със софтуерните патенти. Тези хора (американският управляващ елит) са ме на път да ме направят ултраанархист.
От друга страна обаче си мисля, че няма империя, която да е оцеляла. Моментът на най-голямата й мощ е всъщност начало на разпадането й. САЩ има такъв проблем с търговски дефицит и с долара, че не ми се мисли каква катастрофа ще се случи до 10-15 години, ако продължават така. Американското общество живее на кредит, т.е. потребява повече, отколкото произвежда. Това се балансира от фактическото положение на долара като световна валута, т.е. печатницата на Федералния резерв направо пуши. Но е достатъчно чуждестранните инвеститори да започнат да преместват инвестициите си от американските ценни книжа (ДЦК и частни) и ще започне рухването. А това е неизбежно. Китайците при ревалоризацията на юана, диверсифицираха портфейла си, насочвайки известна част към еврото. Руският портфейл също се движи към по-голяма диверсификация. Иран обмисля стъпки в подобна посока. Това не са спекулативни финансови игри , а обективно отражение на фундаментални слабости на американската икономика. А не ми се мисли какво ще стане, ако се реализира идеята, обсъждана засега плахо в ОПЕК, разплащането за нефта да става в евро. Световната финансова и икономическа криза ще ни се види като детска играчка.
Дано обаче да не успеят да закопаят Интернет преди собствения си крах.
Най-просто казано: ще се плаща да бъдеш видим в интернет, както се плаща, за да бъдеш видим и в традиционните медии. Твърде добър потенциален източник на приходи е, за да бъде игнорирано. Сами се сещате, че това въобще няма да е хубаво за демократичното начало на интернет, какъвто го познаваме сега."
Фактите (засега все още в модуса на идеи и дискусии) са достатъчно ясни. Имам хиляди резерви към американската политика и американския истаблишмънт. Но да отнемеш/забраниш най-ценното, базисното за Интернет - свободата, в името първоначално на бизнеса, а впоследствие вероятно ще и използваш с политически цели - мисля, това ще е катастрофа, по-голяма от проблема със софтуерните патенти. Тези хора (американският управляващ елит) са ме на път да ме направят ултраанархист.
От друга страна обаче си мисля, че няма империя, която да е оцеляла. Моментът на най-голямата й мощ е всъщност начало на разпадането й. САЩ има такъв проблем с търговски дефицит и с долара, че не ми се мисли каква катастрофа ще се случи до 10-15 години, ако продължават така. Американското общество живее на кредит, т.е. потребява повече, отколкото произвежда. Това се балансира от фактическото положение на долара като световна валута, т.е. печатницата на Федералния резерв направо пуши. Но е достатъчно чуждестранните инвеститори да започнат да преместват инвестициите си от американските ценни книжа (ДЦК и частни) и ще започне рухването. А това е неизбежно. Китайците при ревалоризацията на юана, диверсифицираха портфейла си, насочвайки известна част към еврото. Руският портфейл също се движи към по-голяма диверсификация. Иран обмисля стъпки в подобна посока. Това не са спекулативни финансови игри , а обективно отражение на фундаментални слабости на американската икономика. А не ми се мисли какво ще стане, ако се реализира идеята, обсъждана засега плахо в ОПЕК, разплащането за нефта да става в евро. Световната финансова и икономическа криза ще ни се види като детска играчка.
Дано обаче да не успеят да закопаят Интернет преди собствения си крах.
четвъртък, 2 февруари 2006 г.
Проблемите на котарака
В отговор на Айнщайн, Нилс Бор му казал "Айнщайн, не казвай на Господ какво да прави". Мнозинството физици споделят "никаквата" интерпретация на квантовата механика, изразена от Пол Дирак: "Млъквай и смятай" ("млъквай" се отнася до това, което според него е метафизика - въпросът за същността, или за прословутото аристотелово "е"; а "смятай" значи, че трябва да смяташ вълновата функция, сиреч да работиш с неща, които са проверяеми).
Котаракът на Шрьодингер
Това е мисловен експеримент на физика Шрьодингер. В една затворена кутия слагаме котка и механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и контейнер с отровен газ. Параметрите са така подбрани, че вероятността за разпад на радиоактивното вещество е 50% за 1 час. Ако то се разпадне, контейнерът се отваря и котаракът умира. Въпросът е какъв е котаракът - жив или мъртъв, ако не отворим кутията през този час. Квантовата механика не ни казва нищо по въпроса, по-точно казва, че е котаракът е и жив, и мъртъв с еднаква вероятност. Шрьодингер е измислил този експеримент, за да покаже неприложимостта на квантовата механика към макросвета. Айнщайн, който никога не е бил съгласен с квантовата механика, е казал прословутото си изречение "Не вярвам, че Бог играе на зарове". Той е мислел, че има "скрити параметри", т.е. неизвестни (засега) същности, чието познание би елиминирало вероятностния характер на универсума. Развитието на физиката го опровергава. Ама за това ще пиша по-късно. Щото е сложно.
Задайте си въпроса: котаракът жив или мъртъв е, ако не сте отворили кутията. И ако мислите последователно, ще стигнете до извода, че глаголът "е" не описва адекватно универсума. "Е" е измамлив глагол/предикат, който предпоставя наличието на "същности", които не могат да бъдат верифицирани.
Коткомания 2
Продължавам с Величко. Уникален котарак е. Когато го прибрах, беше плосък като дъска, сега е дебел. Обяснявят (докторите) с това, че го кастрирах. В този пункт имах дълбоки душевни терзания - кой ми дава правото да го лишавам от нещо, което природата му е дала. Обаче това, че пикаеше из цялата къща (това е маркиране на територия от мъжки екземпляр) реши въпроса - занесох го да го кастрират. Оттогава не пикае. Обаче... може да чука, въпреки че не би трябвяло. Когато Шарки се разгони, Величко почва да я ухажва и си я чука - виждала съм го, ако не бях го виждала, нямаше да повярвам, че кастриран котарак може да чука. Обаче чука. Това мъжете са голяма работа :)
Другият ми кот е Блеки (целеят е чисто черен, затова го кръстих така). Прибрах го една Коледа. Температурата бе към минус 15, а той седеше на един перваз на първия етаж на кооперацията, където живея. И беше на около 2-3 месеца. Сърцето ми не издържа и го прибрах. След 1-2 години, когато почна и той да пикае, го занесох да го кастрират. Но вместо 20-30 минути, операцията продължи повече от час. Хирургът ми обясни, че Блеки има крипторхизъм (тестисите не са се смъкнали в торбичките, а са останали в коремната кухина). И се наложило до отварят корема. Тук следва изненада - намерили единия тестис, но не намерили другия. "Целия корем прерових, но няма и няма", каза хирургът. Обаче не пикае оттогава и не чука, така че майната му на оня ненамерен тестис.
Котьо е следващият ми котарак. Прибирах се от работа към 9 часа вечерта и го видях да лежи на улицата пред оперетата. Минаха едни хора с кучe, то тръгна да го души, а котакът дори не мръдна. Тогава разбрах, че му има нещо. Взех го. Муцуната му беше като размазана. Помислих, че умира. Но го занесох на другия ден на лекар. Оказа се счупена челюст. Закърпиха го и му сложиха телове да държат челюстта. След месец отидохме да ги махнат. Как я е счупил, дали са го ритнали, или е паднал от високо - не знам. Но хирургът каза, че ако още 2-3 дена е бил така, е щял да умре - защото не може да яде и пие вода.
Пърси е последният ми котарак. Прибирах се от работа (пак) и го видях. Цялата му физиономия беше огромна рана. А той ми се галеше и мъркаше, като посегнах към него. Какво можех да направя, освен да взема такси и да го нося на лекар? Мислех, че умира, но се оказа, че не :) Ухапан беше и раната бе гангренясала. Наложи се да се чисти до кост - да, видях костта (моят ветеринарен лекар не спестява подобни емоции на клиентите си). Следваха процедури по чистене на раната, антибиотици и прочие. Забравих да кажа, че Пърси е чистокръвен син персиец, цената му е около 300 лв. в зоомагазините. Но за мен цената се измерва с един спасен котак (защото лекарят ми каза, че ако не съм го била довела, е щял да умре максимум до два дена от гангрената).
Остана да пиша само за Мила. Тя ми е любима и заслужава отделна тема.
Другият ми кот е Блеки (целеят е чисто черен, затова го кръстих така). Прибрах го една Коледа. Температурата бе към минус 15, а той седеше на един перваз на първия етаж на кооперацията, където живея. И беше на около 2-3 месеца. Сърцето ми не издържа и го прибрах. След 1-2 години, когато почна и той да пикае, го занесох да го кастрират. Но вместо 20-30 минути, операцията продължи повече от час. Хирургът ми обясни, че Блеки има крипторхизъм (тестисите не са се смъкнали в торбичките, а са останали в коремната кухина). И се наложило до отварят корема. Тук следва изненада - намерили единия тестис, но не намерили другия. "Целия корем прерових, но няма и няма", каза хирургът. Обаче не пикае оттогава и не чука, така че майната му на оня ненамерен тестис.
Котьо е следващият ми котарак. Прибирах се от работа към 9 часа вечерта и го видях да лежи на улицата пред оперетата. Минаха едни хора с кучe, то тръгна да го души, а котакът дори не мръдна. Тогава разбрах, че му има нещо. Взех го. Муцуната му беше като размазана. Помислих, че умира. Но го занесох на другия ден на лекар. Оказа се счупена челюст. Закърпиха го и му сложиха телове да държат челюстта. След месец отидохме да ги махнат. Как я е счупил, дали са го ритнали, или е паднал от високо - не знам. Но хирургът каза, че ако още 2-3 дена е бил така, е щял да умре - защото не може да яде и пие вода.
Пърси е последният ми котарак. Прибирах се от работа (пак) и го видях. Цялата му физиономия беше огромна рана. А той ми се галеше и мъркаше, като посегнах към него. Какво можех да направя, освен да взема такси и да го нося на лекар? Мислех, че умира, но се оказа, че не :) Ухапан беше и раната бе гангренясала. Наложи се да се чисти до кост - да, видях костта (моят ветеринарен лекар не спестява подобни емоции на клиентите си). Следваха процедури по чистене на раната, антибиотици и прочие. Забравих да кажа, че Пърси е чистокръвен син персиец, цената му е около 300 лв. в зоомагазините. Но за мен цената се измерва с един спасен котак (защото лекарят ми каза, че ако не съм го била довела, е щял да умре максимум до два дена от гангрената).
Остана да пиша само за Мила. Тя ми е любима и заслужава отделна тема.
сряда, 1 февруари 2006 г.
Признавам си
Дълго укривах, но един коментар на Лена ме накара да изкарам на показ скритата си същност. Аз съм злостен и непоправим коткоман. С мен живеят 6 (шест) броя котки. Величко се казва така, защото го прибрах по Великден - той си живуркаше свободно в двора, но си счупи крака по Великден. И заради крака го прибрах. Шарки - беше малко коте, което се въртеше в кръг и падаше. Един пич, който разбира (но не се ангажира) каза, че е котешки енцефалит, който се лекува. Занесох котето и я излекуваха. Как да го върна обратно на улицата? Вече 7 години тя е с мен - нарекох я Шарки, не защото е акула, а защото е с хиляди шарки като цветове. После ще раззкажа за Величко.
Фундаменталната симетрия
Странно нещо наблюдавам: възниква ми някакъв въпрос (на който нямам смислен отговор, но интуитивно знам, че има) и почти веднага - гуглирайки нещо си друго, попадам на отговора. Така стана със зен и хакерите, така стана и току-що със симетрията. Пуснах снимката с кучетата и минути след това, ровейки се за суперструнната теория, попаднах на това:
Фундаментално за тази програма за обединяване [на четирите вида взаимодействия в единна теория] се явява понятието симетрия. По своята същност симетрията присъства навсякъде, където има връзки между различни части на даден обект или система. Ако субатомни частици със сходни свойства се групират в семейство, то възникващата при това картина [семейство частици] показва прояви на дълбоки симетрии. Математическият анализ на силите, отговорни за формирането на материята, също показва наличието на скрити симетрии с тънки свойства. Опирайки се на това, физиците установяват, че силите могат да се разглеждат просто като начин, с който в природата се поддържат различни абстрактни симетрии. И само така - постигайки взаимовръзката на силовите полета, частиците и симетриите, физиците са формулирали вероятно най-забележителната от известните хипотези: ние живеем в 11-измерна Вселена. Според тази теория, триизмерният свят на нашите чувствени възприятия се допълва от от 7 невидими пространствени измерения. Невидимите за нас допълнителни 7 измерения се проявяват като сили или взаимодействия. Например електромагнитното взаимодействие в действителност представлява някакво невидимо [за нас] пространствено измерение. Геометрията на седемте допълнителни измерения отразява симетриите, присъщи на взаимодействията. От тази теория следва, че в действителност силовите полета не съществуват, а съществува само "сгънато" по определен начин празно 11-измерно пространство-време. Възможно е светът в по-голяма или по-малка степен да е "изграден" от нищо, което [обаче] има структура, а силата и веществото са само прояви на пространството и времето.
Фундаментално за тази програма за обединяване [на четирите вида взаимодействия в единна теория] се явява понятието симетрия. По своята същност симетрията присъства навсякъде, където има връзки между различни части на даден обект или система. Ако субатомни частици със сходни свойства се групират в семейство, то възникващата при това картина [семейство частици] показва прояви на дълбоки симетрии. Математическият анализ на силите, отговорни за формирането на материята, също показва наличието на скрити симетрии с тънки свойства. Опирайки се на това, физиците установяват, че силите могат да се разглеждат просто като начин, с който в природата се поддържат различни абстрактни симетрии. И само така - постигайки взаимовръзката на силовите полета, частиците и симетриите, физиците са формулирали вероятно най-забележителната от известните хипотези: ние живеем в 11-измерна Вселена. Според тази теория, триизмерният свят на нашите чувствени възприятия се допълва от от 7 невидими пространствени измерения. Невидимите за нас допълнителни 7 измерения се проявяват като сили или взаимодействия. Например електромагнитното взаимодействие в действителност представлява някакво невидимо [за нас] пространствено измерение. Геометрията на седемте допълнителни измерения отразява симетриите, присъщи на взаимодействията. От тази теория следва, че в действителност силовите полета не съществуват, а съществува само "сгънато" по определен начин празно 11-измерно пространство-време. Възможно е светът в по-голяма или по-малка степен да е "изграден" от нищо, което [обаче] има структура, а силата и веществото са само прояви на пространството и времето.
Umwelt
Понятието е немско (защо големите философски идеи са дело на германци?), от немски буквално "заобиколна среда" със значение "заобикалящия свят".
Използва се, за да обозначава биологичните основи, които са в самия епицентър на опознаването на света и на комуникацията при хората [и животните]. Терминът обикновено се превежда като "субективна вселена/свят". Хората [и животните] могат да имат различен Umwelt, макар че обитават една и съща среда. Психологът Робърт Уилсън превежда понятието като "фуния на реалността" и дава пример със змията.
ДНК и сетивният/нервният апарат, производен от ДНК, създават това, което етолозите наричат Umwelt (среда), възприемана от животното. Кучетата и котките виждат и усещат различна Umwelt, или фуния на реалността, от приматите. Фуниите на реалността на кучетата, котките и приматите обаче са достатъчно сходни, за да бъде приятелството и общуването между тях лесно. Змиите живеят в много различна Umwelt. Те например виждат топлинни вълни и очевидно не виждат "обекти". Светът, видян от змията, по същество изглежда като спиритичен сеанс - области от "жизнена енергия", носещи се в мрака. Това обяснява защо змията напада балон с горещ въздух, който нахлува в тереторията й. За змията топлината в балона и топлината в крака на ловеца имат еднакво значение - дошъл е натрапник. Змията защитава територията си като напада и в двата случая. Тъй като Umwelt, или фунията на реалността на змията се различава толкова фундаментално от фуниите на реалността на бозайниците, приятелството между хора и змии се появява много по-рядко, отколкото между хората и бозайниците.
Оттук тръгват интересни разсъждения за Umwelt на хората. Всеки отделен човек си има своя фуния на реалността, която макар да е много сходна на тези на другите човеци, е уникална. Този факт, в частност, е причина за фундаменталния човешки проблем - (не)възможността за разбиране на Другия.
Използва се, за да обозначава биологичните основи, които са в самия епицентър на опознаването на света и на комуникацията при хората [и животните]. Терминът обикновено се превежда като "субективна вселена/свят". Хората [и животните] могат да имат различен Umwelt, макар че обитават една и съща среда. Психологът Робърт Уилсън превежда понятието като "фуния на реалността" и дава пример със змията.
ДНК и сетивният/нервният апарат, производен от ДНК, създават това, което етолозите наричат Umwelt (среда), възприемана от животното. Кучетата и котките виждат и усещат различна Umwelt, или фуния на реалността, от приматите. Фуниите на реалността на кучетата, котките и приматите обаче са достатъчно сходни, за да бъде приятелството и общуването между тях лесно. Змиите живеят в много различна Umwelt. Те например виждат топлинни вълни и очевидно не виждат "обекти". Светът, видян от змията, по същество изглежда като спиритичен сеанс - области от "жизнена енергия", носещи се в мрака. Това обяснява защо змията напада балон с горещ въздух, който нахлува в тереторията й. За змията топлината в балона и топлината в крака на ловеца имат еднакво значение - дошъл е натрапник. Змията защитава територията си като напада и в двата случая. Тъй като Umwelt, или фунията на реалността на змията се различава толкова фундаментално от фуниите на реалността на бозайниците, приятелството между хора и змии се появява много по-рядко, отколкото между хората и бозайниците.
Оттук тръгват интересни разсъждения за Umwelt на хората. Всеки отделен човек си има своя фуния на реалността, която макар да е много сходна на тези на другите човеци, е уникална. Този факт, в частност, е причина за фундаменталния човешки проблем - (не)възможността за разбиране на Другия.
Мирогледът на хакера
Току-що си зададох въпрос (за хакерската нагласа и зен нагласата) и оп! - отговор.
Още веднъж - за да бъдете хакер, трябва да приемете мирогледа на хакера. Има няколко неща, които могат да Ви помогнат в моментите, когато не сте пред компютъра си. Те не заменят хакерството (нищо не го заменя), но много хакери се занимават и с неща, които по някакъв начин са близки с хакерството.
1. Четете научна фантастика. Ходете на срещи с любители на фантастиката (това е добър начин да се запознаете с хакери и "прото-хакери").
2. Изучавайте Дзен-будизъм или източни бойни изкуства. (Тяхната ментална дисциплина има подходящи сходни черти).
3. Изработете у себе си аналитичен музикален слух. Учете се да разбирате специфични видове музика. Научете се да свирите на някакъв музикален инструмент или да пеете грамотно.
4. Изработете у себе си умение да разбирате каламбури и игра на думи.
Научете се да пишете добре на родния си език. (Удивително множество от хакери, включително всички познати ми хакери са качествени писатели.)
Цялата статия, която е невероятно смислена.
Още веднъж - за да бъдете хакер, трябва да приемете мирогледа на хакера. Има няколко неща, които могат да Ви помогнат в моментите, когато не сте пред компютъра си. Те не заменят хакерството (нищо не го заменя), но много хакери се занимават и с неща, които по някакъв начин са близки с хакерството.
1. Четете научна фантастика. Ходете на срещи с любители на фантастиката (това е добър начин да се запознаете с хакери и "прото-хакери").
2. Изучавайте Дзен-будизъм или източни бойни изкуства. (Тяхната ментална дисциплина има подходящи сходни черти).
3. Изработете у себе си аналитичен музикален слух. Учете се да разбирате специфични видове музика. Научете се да свирите на някакъв музикален инструмент или да пеете грамотно.
4. Изработете у себе си умение да разбирате каламбури и игра на думи.
Научете се да пишете добре на родния си език. (Удивително множество от хакери, включително всички познати ми хакери са качествени писатели.)
Цялата статия, която е невероятно смислена.
Фондация "Отворени проекти"
От Йовко Ламбрев научих за тази великолепна инициатива:
От няколко часа в българското web пространство вече работи и първата версия на сайта на Фондация “Отворени проекти”. Той се намира на адрес http://openprojectsfoundation.org, а целта му е да информира и запознава посетителите с дейността на фондацията и проектите, по които тя работи. Началото е скромно, но скоро ще бъдат публикувани и проектните документи за различните програми и начините за участие в тях. Сайтът ще предоставя форми за предложения и идеи, за кандидатстване по проекти, както и разбира се текущи новини по темите свободна култура, отворени информационни технологии, свободно образование и други...Фондацията бе създадена с цел да улесни случването на проекти в областта на софтуера с отворен код и свободната култура в България, да посредничи пред други организации за обществената полезност на тези инициативи и да спестява непосилните усилия на малки групи от хора сами да се борят с бюрокрация и организация на прояви или свои малки проекти.Тъжно е, че понятието фондация в България е наслоило негативен оттенък... Това обаче няма да обезкуражи никого - целта, за която ФОП беше създадена е много над нещата от ежедневието. Радва ме много и желанието на хората да помагат и участват. И всички тези, които го показват и искат, скоро ще имат тази възможност... ФОП има сериозното самочувствие, както и късмета в Съвета на Фондацията да участват хора, които са доказвали няколко пъти своята отдаденост на проекти в направленията, по които фондацията е дефинирала целите си. Хора, които заслужават този кредит на доверие именно заради тази си отдаденост и саможертва на лично време и не малко лични средства. И ФОП непоколебимо и безкомпромисно ще пази и умножава това доверие...Всички във ФОП са хора, които правят така, че нещата да се случват. Всички други, които ще се присъединят към нас оттук нататък също трябва да бъдат такива хора. Минимум 200%. Инициативите ни ще бъдат много интересни (и надяваме се полезни) за много хора. ..И най-важното ако тези проекти не се правят с радост и за удоволствие, те нямат смисъл. Затова - усмихвайте се… Иначе не минавате летвата… ;-)
Йовко е невероятен човек. Съжалявам, че не го познавам лично. Хора като него не само движат нещата към по-добро, но правят и нещо по-важно - вдъхват вяра, оптимизъм и енергия. Които - тъжно - са ни крайно недостатъчни. Великолепната актриса Весела Казакова ("Мила от Марс", "Откраднати очи", пиесата Nightsongs в "Хамбара") е сред двигателите на ФОП. Тя е човек като Йовко, макар не техничар, а човек на изкуството (не казвам артист, защото на български това e някой, който играе в пиеси и филми, докато на английски "артист" значи човек на изкуството). Толкова ме радва, че има такива хора в намусеното ни самоожалващо се ежедневие... Защото благодарение на тях ще дойде времето, когато ще се усмихваме.
От няколко часа в българското web пространство вече работи и първата версия на сайта на Фондация “Отворени проекти”. Той се намира на адрес http://openprojectsfoundation.org, а целта му е да информира и запознава посетителите с дейността на фондацията и проектите, по които тя работи. Началото е скромно, но скоро ще бъдат публикувани и проектните документи за различните програми и начините за участие в тях. Сайтът ще предоставя форми за предложения и идеи, за кандидатстване по проекти, както и разбира се текущи новини по темите свободна култура, отворени информационни технологии, свободно образование и други...Фондацията бе създадена с цел да улесни случването на проекти в областта на софтуера с отворен код и свободната култура в България, да посредничи пред други организации за обществената полезност на тези инициативи и да спестява непосилните усилия на малки групи от хора сами да се борят с бюрокрация и организация на прояви или свои малки проекти.Тъжно е, че понятието фондация в България е наслоило негативен оттенък... Това обаче няма да обезкуражи никого - целта, за която ФОП беше създадена е много над нещата от ежедневието. Радва ме много и желанието на хората да помагат и участват. И всички тези, които го показват и искат, скоро ще имат тази възможност... ФОП има сериозното самочувствие, както и късмета в Съвета на Фондацията да участват хора, които са доказвали няколко пъти своята отдаденост на проекти в направленията, по които фондацията е дефинирала целите си. Хора, които заслужават този кредит на доверие именно заради тази си отдаденост и саможертва на лично време и не малко лични средства. И ФОП непоколебимо и безкомпромисно ще пази и умножава това доверие...Всички във ФОП са хора, които правят така, че нещата да се случват. Всички други, които ще се присъединят към нас оттук нататък също трябва да бъдат такива хора. Минимум 200%. Инициативите ни ще бъдат много интересни (и надяваме се полезни) за много хора. ..И най-важното ако тези проекти не се правят с радост и за удоволствие, те нямат смисъл. Затова - усмихвайте се… Иначе не минавате летвата… ;-)
Йовко е невероятен човек. Съжалявам, че не го познавам лично. Хора като него не само движат нещата към по-добро, но правят и нещо по-важно - вдъхват вяра, оптимизъм и енергия. Които - тъжно - са ни крайно недостатъчни. Великолепната актриса Весела Казакова ("Мила от Марс", "Откраднати очи", пиесата Nightsongs в "Хамбара") е сред двигателите на ФОП. Тя е човек като Йовко, макар не техничар, а човек на изкуството (не казвам артист, защото на български това e някой, който играе в пиеси и филми, докато на английски "артист" значи човек на изкуството). Толкова ме радва, че има такива хора в намусеното ни самоожалващо се ежедневие... Защото благодарение на тях ще дойде времето, когато ще се усмихваме.
Коткохакер
Явно ме е обсебила коткоманията (то ми е хронично заболяване с периодични пристъпи на изостряне) и подготвяйки се да опиша Котарака на Шрьодингер, пускам този коткохакер, защото ме разсмя с глас, пък и няма нужда от сложни обяснения, каквито изисква Шрьодингеровото животинче. Моята котка Мила (така се казва, не е прилагателното "мила", защото хич не е мила) е от същата порода - такива бели е правила, разхождайки се по клавиатурата, вкл. и седейки върху нея като горепоказания екземпляр. Подозирам, че е таен последовател на зенбудизма, защото не мога да квалифицирам състоянието й на седене върху клавиатурата с втренчен в монитора поглед другояче освен като дълбока зен медитация :) А сега се замислих - няма ли нещо базисно общо между зен нагласата и хакерската нагласа към света?
Абонамент за:
Публикации (Atom)