сряда, 28 септември 2005 г.

Сладкият кошмар


Ужасно се чувствам, отново не мога да овладея зависимостта си от сладко. Зная, че не бива да ям и си казвам, че няма да ям, но твърде често ме спохождат мисли колко хубаво би било да хапна съвсем мъничко и в един момент не се удържам и си купувам нещо (кексче, шоколадче, вафличка, сникерсче и т.н.). Докато вървя да си го купя изобщо не мисля, когато вече го купя, съзнавам, че не бива, но си казвам "това е за последен път, после вече няма" и го изяждам.

Никой от близките ми не ме разбира като обяснявам защо това ме измъчва, тъй като съм 50-тина килограма и всички ми казват, че мога да си ям на воля. Обаче сладкото е безумно вредно за здравето. Другото, което е измъчващо, е съзнанието за зависимост - това, че не искам да ям, а ям, т.е. че в известен смисъл сладкото е по-силно от мен.

Ако сложа многоточия вместо думата "сладко", спокойно мога да опиша проблема си в някой форум за алкохолно или наркоманно болни. Знам, че в основата има сходни механизми - сладкото повишава отделянето на разни ендорфини и така получаваш удоволствие. Знам също, че това наред със сънливостта, за която писах, е също симптомче, че ме нагазва някаква есенна депресийка. Обаче като знам, какво от това - пак в главата ми се върти представата за едно баунти, в момента кокосовите сладкишчета ме преследват.

Съвсем сериозно се питам ако отида на психиатър, дали ще се отнесе сериозно към всичко това? Предполагам, че не. По-добре е да потърся някакъв форум или нюз група за хора с подобни проблеми, не може да съм единственият куку в света, зависим от сладко. Ще пиша, ако намеря такъв.

Няма коментари: