петък, 30 септември 2005 г.

Дигиталната фотография - нов език


Писах в един форум, че искам да си купя дигитален фотоапарат, но чакам да паднат цените и една дама ме сръфа, обвинявайки ме, че живея безсмислено и не правя нищо стойностно за себе си. Всъщност това няма отношение към фотографията, на нея явно й е било кисело, и си е изляла върху мен натрупани негативни емоции от някогашните ни отношения.

Често се случва така, и аз съм се улавяла - случва се нещо кофти, но нямаш възможност да отреагираш върху обекта, емоционалният заряд остава и ако в този момент срещнеш нещо/някого, който някога е бил обект на подобен род твоя емоция, изливаш сегашната върху него. Тежко неконструктивна реакция, особено поради това, че не я съзнаваш.

Но тази безпричинна (на пръв поглед) агресия ми беше полезна, защото се замислих защо толкова мечтая за приличен цифров апарат (и сега мога да си купя не най-нисък клас, но качеството не ме задоволява). И докато ровичках из нета в търсене на прогнози за развитието на пазара, попаднах на нещо, което великолепно описва мотивите ми:

"...Навлизайки в света на дигиталната фотография, човек открива неподозирани до този момент възможности за намеса и контрол над изображенията. Вече всеки ученик, който има повече желание да се научи, може да променя цветовете, контраста, остротата на снимката, да рекомпозира и прави отсечки, да добавя многобройни ефекти, да създава собствени виртуални албуми от снимки… неща, които са немислими или много трудоемки и скъпи, когато се работи с филм.
Фотографията абсолютно скъсва с претенциите си за достоверност. Изображенията са толкова лесни за манипулиране, просто поредица от цифри на компютъра, които могат да бъдат преподредени по всякакъв начин. Изчезват границите между изкуствата, анимация, кино, фотография, компютърна графика и дори живопис - всичко се смесва и се превръща в цифрови сигнали…. Фоторепортер взема награда за журналистика, за снимка направена по време на войната в Ирак. После се оказва, че кадърът бил компютърно манипулиран, сглобен от различни кадри, според обясненията на репортера "за повече драматизъм и динамика"… Отнемат му наградата, но "репортажът" вече обикаля Мрежата. С интернет изображенията, независимо истински или измислени, стигат за секунди до всеки компютър, до всяка точка на света. Милиони хора вече "говорят" на този нов език - езикът на бъдещето. Само в българския сайт Фото Форум има качени над 140 000 снимки от близо 5000 автори и всеки ден броят им продължава да расте…. Езикът на изображенията се оказва най-универсалният език, хората копнеят да създават изображения, да манипулират изображения, да разменят изображения, мисленето им се формира от видяното, то пък определя постъпките им… Сбъдват се сънищата на сюрреалистите, границата между истина и сън, действителност и фантазия и толкова размита, че никой не може да каже къде е и дали изобщо я има. Светът навлиза в нова ера - реалност, подобна на Матрицата.
Някои май вече сме тук и ви чакаме.
Добре дошли!"

Георги Величков

Метафората му за дигиталната фотография като език брилянтно описва чувствата ми - като ням човек съм, който неистово желае да проговори. За Матрицата може би се разминаваме. Но това е друга и дълга тема.

Бих се радвала ако сръфалата ме дама попадне на този блог, за да разбере, че съм й благодарна за това, че ме накара да се размисля и да намеря разни отговори. Само че тя не чете блогове :(

Няма коментари: