Плъхът в годината на Дървената Овца (сиреч аз през тази година)

Какви чудесии научих за себе си... Понеже една колежка каза, че сега е китайската година на Дървената Овца и аз се се зарових да разбера повече, раззбира се попаднах на факта, че съм Плъх (това се определя от от годината на раждането). Та ето какво е Плъхът и какво го очаква в годината на Дървената Овца:

Хората, родени в Годината на Плъха, са изключително чаровни. Те са изразителни, понякога бъбриви. Обичат да ходят на купони и прекарват много време в разговори с приятели. Понякога могат да мълчат, но изключителна рядкост е Плъх да седи мирен.

Обикновено имат повече познати, отколкото истински приятели. Почитат и тачат всичките си близки. Ако станете истински приятели с тях, ще се отнасят с вас като с член на семейството си. Плъховете са самостоятелни и пазят добре тайните си. Макар да са словоохотливи, не доверяват нищо на никого. Понякога може да са праволинейни и тесногръди, но винаги са честни.

Имат бърз ум. Повечето Плъхове свършват за 24 часа повече, отколкото останалите хора за толкова дни.

Имат много добър инстинкт. Предпочитат да живеят по собствени правила. Ръководят се от девиза: “Целта оправдава средствата”.

Не е лесно да се работи с тях, защото са 100% перфекционисти. Много са организирани и талантливи, вероятно затова от тях излизат добри бизнесмени и политици. Пишат и говорят изкусно и в годините на Плъха са родени много известни писатели и историци.

За съжаление, щом спечелят пари, ги харчат. Сигурно по тази причина са много внимателни, когато дават назаем. Ако някога вземете пари от Плъх, не се изненадвайте от високите лихви.

Плъховете не са романтични, но са чувствени и любящи. Много са верни и отдадени на семействата си.

За Плъховете Годината на Овцата ще бъде като цяло по-добра от предишната. Ще имат по-голям напредък, макар и умерен.Въпреки че през тази година ще има значително подобрение, може да се очакват някои сътресения. Ограниченията ще се вдигнат, но успехът ви ще се основава на отдадеността, с която преследвате целите си. Стига да не чакате всичко да падне само̀ в скута ви, ще имате печалби.

Промените ще се извършват бързо и без предупреждение, но вие винаги се чувствате най-добре, когато има елемент на изненада. Приключения ви дебнат отвсякъде.

Втората половина на годината ще бъде по-добра, особено в професионалната сфера.

Въпреки като цяло положителното салдо Плъховете не трябва да чакат година без никакви трудности. В хороскопа на съдбата им има няколко “негативни звезди”, които са предупреждение за евентуални и неочаквани проблеми.

ЛЮБОВ

По-младите и тези, които не са ангажирани със стабилна връзка, могат да очакват интересна година. Привлекателността им ще бъде засилена, ще има романи, но е малко вероятно някой от тях да се окаже траен. В останалите случаи може да се изправят пред трудности. Трябва да опитат да подобрят отношенията си в рамките на брака и със семейството си.

КАРИЕРА

Много важно за Плъховете през 2015 г. е да отделят голямо внимание на отношенията си с колегите и изобщо на професионалните връзки. Това ще бъде ахилесовата им пета в Годината на Овцата. Ако не се отнесат с необходимата важност към евентуалните проблеми, които могат да се появят, и не положат усилия да поправят това, което не е наред, ще трябва после да платят висока цена. Например има опасност да останат изолирани. През втората половина на годината ситуацията ще се подобри значително в това отношение.

ПАРИ

В тази област китайските астролози посочват, че ще се появи звезда, наречена Постепенно разбиване. Нейната символика е свързана с важността на доброто управление на водите за напояване на обработваемите земи. Тук водата символизира пари и наличните ресурси. Ако няма разумно и внимателно управление, колкото и да са добри, в края на годината те може да се сведат почти до нула. Това не означава, че ще се случат лоши неща. Преди всичко е предупреждение.

ЗДРАВЕ

Това е най-силната ви страна през годината. Малко вероятно е да имате проблеми със здравето, а тялото ви ще има достатъчно сили, за да се справи енергично с всичко, което опита да наруши естествения му баланс.

ПОСЛАНИЕ НА ГОДИНАТА НА КОЗАТА ЗА ПЛЪХА

Звездата Лунна добродетел ще ви подкрепя. Както е известно, лунната символика е свързана по-скоро с такт, отколкото със сила. Затова е много важно да обръщате внимание на чувствата на другите, особено в критични ситуации. Ако го направите, ще развиете изключителна способност да влияете на хората, което е половината път за решаване на проблемите им.

- Най-добри месеци през 2015 г.: януари, февруари, май, юли и декември

- Към какво трябва да се стремите: свободата да следвате сърцето си

- Щастливи числа: 5, 12, 17, 24, 31, 42

Ден на срещите

Започна от сутринта към 7. Докато тръгна за работа имаше още доста време, а цигари нямаше и излязох да купя. На връщане на стълбищната площадка под нас срещнах плъх. Той стоше на перваза между сандъчетата с цветя, позяпа ме малко, скокна и се мушна зад едно сандъче на площадката. За първи път виждам плъх във входа, пък и да се качи на четвъртия етаж, почти до нашата врата... Странно. На шега си казах, че вероятно аз съм го призовала, пишейки тук за срещата си с другия плъх. И както се пошегувах, си казах "всъщност знае ли човек..." Дръпнах малко сандъчето и не го видях. Стана съвсем интересно. Сандъчето има най-долу тесен и дълъг процеп и затова се проснах по очи на площадката, за да виждам. Пак не видях нищо по пода. Втренчих се в по-горния процеп и го видях, беше направил подобен номер като колегата си от онзи ден. Стоеше на една летвичка, закована от вътрешната страна на сандъчето и не мърдаше. И останалото беше почти същото - позяпахме се известно време без да мърдаме. После станах от пода и тръгнах да се качвам. Той си остана вътре. И почнах да си мисля за случайностите и смисъла им (ако има такъв).

По-късно се срещнах с Ники Светлев. Беше дошъл да говори нещо със Серж, който закъсняваше, защото го бил ухапал кърлеж и ходил да го вадят. Не бях виждала Ники от 96-та година и сега го открих. Не че го открих наново, а че изобщо го открих, защото допреди днес не съм знаела какво представлява, т.е. имала съм доста изкривена представа. После ще пиша специално, защото хванах да чета книгата му "Всичкият блясък на злото" и потънах в нея.

А преди половин час срещнах/открих Даниел. Преди 4 години работихме заедно в една интернет фирма, аз като пиар, той като програмист. Не си говорехме друго освен "здрасти, здрасти", "чао, чао". Аз го имах за празноглав нахален кандидат-юпи, той вероятно ме смяташе за застаряваща особнячка, после влезе в казармата и не съм предполагала, че ще го срещна навово. Допреди половин час, когато пуснах в гугъла "Николай Светлев" и в първия линк с името на Ники, видях нещо, което ми се стори познато отнякъде. Зачетох се, беше сайт на някакъв млад фентъзи и sci-fi фен. Ники фигурираше там като негов любим автор и точно с "Всичкия блясък на злото". Другите му любими автори ме заинтригуваха и почнах да чета подред сайта. Момчето сам правеше опити да пише, някои бяха незрели, други издаваха някаква дарба. После се сетих, че името, с което се подписваше - Robert Dojh, ми е познато отнякъде. Проверих пак с гугъл, и догадката се оказа правилна - автор на един от номинираните 6 романа за Роман на 2004 г. - "Сезон за лов на диви кучки". Първият сайт беше правен преди години от него, още преди да влезе в казармата. Следващото (и последно се надявам) съвпадение за деня обаче ме уби - попаднах на негова снимка и Robert Dojh се оказа бившият ми колега Даниел, празноглавото кандидат-юпи. Сега го видях с нови очи. Явно през времето, когато сме работели заедно, аз просто не съм го била виждала. За него също ще напиша после, защото втънах и в неговата книга, която свалих.

Вече нямаше начин да не се замисля. Срещите бяха съвършено случайни. Можеше да не се случат и щях винаги да си мисля, че добре познавам Ники и Даниел, без изобщо да съм имала представа за тях като хора. Не знам само смисъла на срещата ми с плъха.

За плъховете и хората

Вчера спасих един плъх и още си мисля за него. Вечерта си тръгвах от работа, когато чух тупурдия в цветарския павилион отсреща. Оказа се, че двете дами от павилиона преследват плъх. Едната ръчкаше с тояга под една скара, но без резултат. Стана ми любопитно. Коленичих, опрях се на ръце и прилепих буза до земята, за да погледна под скарата (отстрани съм била комична гледка). Бях възнаградена - оказах се очи в очи с плъха. Той обърна глава към мен, погледна ме изучаващо и вероятно прецени, че не съм заплаха, защото не мръдна от мястото си. Беше застанал зад една от подпорите на скарата така, че да е неуязвим за тоягата, профучаваща на сантиметър-два от него. Дамата не се сещаше да се премести и да промени посоката на ръчкане. Плъхът явно бе по-съобразителен и си стоеше невъзмутим под скарата независимо от трясъците на тоягата и кудкудякането на дамите. По едно време те решиха да викат някой си Иван да се справи с него и тогава се намесих, защото въпросният можеше да се окаже по-умен. Поисках тоягата, пак се прилепих до земята и бавно започнах да я вкарвам под скарата в посока към плъха. Той ме гледаше и не мърдаше. Когато върхът й доближи на няколко сантиметра от него, изтърча извън скарата, изправи се на задните си крака и започна да се оглежда. Вече напълно се убедих, че плъхът по някакъв начин усеща, че не съм заплаха за него. Хукна да бяга и се скри навън, чак когато дамите се впуснаха с викове към него. Те възмутени захванаха дискусия за Софиянски и софийската мръсотия, съпроводена с риторични въпроси "кога най-сетне ще ги изтребят". Писна ми и си тръгнах. За разлика от плъха те не ми бяха интересни.

Харесвам плъховете. Невероятно интелигентни животни, със силно развито социално чувство и лесно се обучават. Ако намерят непозната храна, я опитва един, а другите чакат известно време дали ще оцелее (поради опита на групата с отровите). Подобни "саможертвени" действия се проявяват и при други ситуации с неизвестни параметри или опасност. Т.е., оцеляването на групата е по-висша ценност от оцеляването на индивида. Според биолозите ако след световна ядрена война оцелеят млекопитаещи, ще са плъховете. Преди години се опитах да гледам плъх вкъщи, но не стана. Грешката ми бе, че взех вече пораснал, който не можа да свикне и го пуснах. После дойде 10-ти ноември и не ми беше до плъхове.

А дамите са тъпи. София е мръсна не защото има плъхове, а има плъхове защото е мръсна. Хиляди да изтребят, пак ще остане мръсна, защото хората не си чистят боклуците и пет пари не дават дали е мръсно. Един европейски пътешественик в Османската империя през 17-ти или 18-ти век беше писал с учудване за българските села - къщите и дворовете греели от чистота, но всичко извън дувара било неописуема мръсотия.

Според Дейвид Камерън британците са доволни, въпреки неуспехите в ликвидирането на последиците от лявото управление

Животните неизбежно споделят социално-политическите черти на човешкото общество. Наскоро един британски котарак нагледно демонстрира какво означава да се издигнеш във властта, дори в държава с либерална демокрация, обичайно право и парламентарна система.

Всичко започна с това, че британският премиер Дейвид Камерън откри плъх на верандата на "Даунинг стрийт". Той бе заснет от телевизионната камера и показан в националния ефир на 17 януари 2011 г., когато журналист от BBC говореше за бюджета на фона на входа на превителствената резиденция. След случката администрацията на премиера реши да назначи котарак.

Националната телевизия показва как плъх се разхожда на верандата на "Даунинг стрийт" зад гърба на репортера на BBC

Предишният премиер Гордън Браун нямаше котки, и естествено се бяха появили плъхове - още един повод да се види на практика докъде бе докарана страната от лейбъристите и социалистическите им експерименти. Към връщането на длъжността официален правителствен котарак, създадена преди 45 години от консервативния премиер Харълд Макмилън, бе подходено достатъчно отговорно, макар че не се проведоха избори. Първият котарак (той можеше и да е втори по ранг в държавата, но както е известно, кралицата има кучета) не бе избран на котешка изложба, нито от развъдник на породисти котки или скъп тузарски зоомагазин, а го взеха от приюта за бездомни животни "Бътърси".

Идването на Лари на "Даунинг стрийт"10

Камерън обясни, че го е избрал, защото имал силно изразен хищнически нрав (very strong predatory drive). Той бил прибран в приюта от лондонските улици, където водел живот на скитник и сам се изхранвал, следователно нямало да се церемони с плъховете.

С назначаването на котарака бяха постигнати няколко важни политически цели. На първо място, той не струваше нито пенс на бюджета - напротив, чрез осиновяването му премиерът спестяваше разходи на данъкоплатците за издръжката на една коткоединица в приюта. Второ, Камерън прояви подчертана социална отговорност и хуманност, осиновявайки котарак в неравностойно положение, превръщайки го от просяк в принц. Трето, премиерът даде пример на съгражданите си - не да купуват скъпи разглезени котки, а да осиновяват бивши бездомници от приютите.

Лари с тържествена патриотична лентичка в деня на сватбата на принц Уилям (горе вдясно) и в правителствената заседателна зала (долу)

Но британският Първи котарак - като героя на разказа "Пази, боже, сляпо да прогледа" - доста бързо свикна с новата си роля и стана политически проблем за Камерън. Кадровата политика на премиера претърпя публичен крах.

Плъховете и не помислиха да бягат от "Даунинг стрийт", а започнаха да се показват дори пред чуждестранни гости. Един от тях се появи даже на официален обяд пред министрите, с които Камерън обсъждаше европейската криза. Наложи се премиерът да прекъсне дискусията, за да го замери със сребърната си вилица, с което го прогони.

"Къде е този Лари, когато има нужда от него?!", възнегодува министър Ян Дънкан Смит. Това изглеждаше, че е лошо предзнаменование за кариерата на котарака, защото като министър на труда и социалната политика Дънкан Смит контролира заплатите и пенсиите на държавните служители (какъвто е и Лари).

Доста преди скандалната поява на плъха журналистите, дошли още в 8 часа сутринта на "Даунинг стрийт", за да снимат официалното начало на заседанието, бяха видели Лари спящ под топлата струя на калорифера. Нито идването на министрите, нито предшестващата суетня на протокола бяха успели да го събудят. Първоначално на журналистите бе забранено да снимат котарака, явно пренебрегващ служебните си задължения докато останалите на "Даунинг стрийт" работят. На в крайна сметка свободата на словото надделя над защитата на личната неприкосновеност и в пресата се появиха снимки как той спи през работно време.

Лари спи под калорифера през работно време

Лари спи (вляво на верандата) при пристигането на холандския премиер Марк Руте, съпровождан  от британския вицепремиер Ник Клег,  на "Даунинг стрийт"

След публичната критика на министъра на труда журналистите очакваха Лари да бъде уволнен, обаче говорителят на премиера заяви, че оставка няма да има, тъй като "котаракът доставя удоволствие на много хора" независимо, че пропуска плъхове.

Медиите припомниха, че това не е първи път, когато на Камерън се налага да спасява Лари. През май, по време на семеен обяд, през трапезарията пребяга мишка. Премиерът успя да я заснеме с мобилния си телефон и по-късно разказа за случката в ток шоу на Би Би Си , а на закономерния въпрос къде е бил Лари отговори, че той няма допуск до жилищната част на резиденцията и задълженията му обхващат само официалните работни помещения. През юни Камерън в радиопредаване направи отчет, че от идването си в резиденцията котаракът е хванал три мишки.

Британската НСО разшири достъпа на Лари до всички помещения на "Даунинг стрийт", но това не помогна. Бе установено, че вместо да реализира своя "изразен хищнически нрав" в сектора, за който отговаря, котаракът предпочита да спи пред калориферите или на припек. А когато е буден, прекарва повечето време с приятелката си Мейзи, обитаваща къщичката на охраната на съседния Джеймс парк. В следващите месеци Лари хвана само една мишка.

Да не говорим за това, че премиерският котарак се оказа темерут, който се държи високомерно с хората и ги отбягва. Изключение направи единствено за американския президент Обама като му се подмаза, усетил с шестото си чувство, че той е началникът на стопанина му.

Всичко това е тъжна, но често срещана история. Котаракът демонстрираше "ярко изразен хищнически нрав" докато бе далеч от върхушката, а когато се изкачи по стълбицата на властта, способностите, за които бе издигната, тутакси се изпариха. Но въпреки си грубите му гафове и грешки, той не бе уволнен и сменен с друг. Лари вече бе един от управляващите, а както е известно гарван гарвану око не вади.


Репортаж на Daily Mail за създаването на длъжността Държавен ловец на плъхове и обществените съмнения дали новото попълнение на "Oаунинг стрийт"10 има политически способности да изкорени плъховете + видеозапис от пристигането му в правителствената резиденция

http://www.dailymail.co.uk/news/article-1357213/Downing-Street-cat-takes-Cabinet-seeing-ITV-reporter-Lucy-Manning.html


Разкритията на BBC News за появата на мишки по време на официални срещи и частни обеди и за отказа на премиера да поеме отговорност и да уволни виновния
http://www.bbc.co.uk/news/uk-politics-15733365
http://www.bbc.co.uk/news/uk-politics-12683608

Отчетът на Камерън пред Би Би Си за уловените от Лари 3 мишки, за темерутщината му и за подмазването на Обама (аудиозапис от радиопредаването + репортаж на BBC News)
http://www.bbc.co.uk/news/uk-politics-13845025

П.С. Преведох (с незначителни промени заради бг спецификата) статията "Какви поуки трябва да си извади Русия от котарака на британския премиер" на Александър Баунов в Slon.ru, тъй като смятам, че в нея са поставени важни проблеми, стоящи и пред нашата страна. Публикувам я, защото официалните медии мълчат за изоставането ни от водещата европейска практика - на "Дондуков"1 още не е назначен официален борец с наследството на Тройната коалиция и Бойко Борисов сам трябва да носи тази отговорност.

За разлика от британските си колеги, които разнищват провалите и гафовете на избраниците на Камерън, българските журналисти не говорят за кадровите провали на премиера и продължаващите му неуспехи в ликвидирането на пораженията от комунистическото управление. Не ни информират и какви са личните заслуги Бойко за спестяването на пенсовете, пардон левчетата на данъкоплатците. Да е прибрал някое куче от приют? Нищо подобно, противно на примера на британския си десен колега, той взема кучетата си от елитен развъдник.

Българските медии биха могли поне да отразяват редовно дейността на правителствените кучета и то без да спестяват критиките, а не да пишат единствено за успехите им - бойков Лазар станал световен шампион, триумфирал на международна изложба, а с партньорката си Росица спечелили национална титла.

Лазар и Росица след победата си на международния Пловдивския панаир

Хайде да не говорим за пропуските им в отразяването на самия Бойко - покриха информацията, че е бил свързан с трафик на амфетамини, че е бил партньор на Сретен Йосич и че СИК са му купили мястото на главен секретар на МВР.

Следователно неизбежен е изводът, че нито Бойко Борисов е на нивото на десните си партньори от ЕС, нито българските медии имат нещо общо с европейските.

Само за заклети книгоманиаци!

Само за заклети любители на книгите! За други е противопоказно!

Не е нужно знанието на английски, макар че има фраза-две на този език - "I don't want to die." "It's okay. It's not so bad." ("Не искам да умирам. "Няма проблем. Това не е толкова лошо.")

Анимацията е по идея на режисьора Spike Jonze ("Да бъдеш Джон Малкович"). Оригиналното заглавие е Mourir Auprès de Toi (To Die By Your Side). Действието се развива в известната парижка книжарница Shakespeare and Company

[видео]

[край на видеото]

Този, на когото е харесало филмчето, задължително трябва да прочете книгата "Фирмин". Великолепен разказ за любовта към книгите; за Фирмин, който живее в нея и чрез нея; за странната, нараняваща връзка между света на книгите и света на реалността...

Това е корицата на "Фирмин" от руското издание, пускам я защото картината е същата като на българското, но от нашето не намерих такъв качествен jpg:

Да, Фирмин е плъх. Но нали ние, заклетите любители на книгите, сме книжни плъхове? Книгата не е детска. Когато книгоманиакът чете мислите и чувствата на Фирмин (романът е написан в първо лице), той сякаш чува себе си. А понякога като че слуша друг, по-възрастен, по-мъдър и по-страстен, заклет книголюбител.

"Истинска кръв" . Непознатият американски Юг

Аз съм фен на сериала "Истинска кръв", макар да знам, че това признание ще ме принизи в очите на мнозина. Доставя ми удоволствие играта на признатата и от феновете на високото изкуство (Оскарът й е достатъчно доказателство за майсторството й) Ана Пакуин, умелото водене на фабулата и най-вече тънката ирония на американския мейнстрийм, с която е пронизан всеки епизод.

Още на пръв поглед се набива в очи пародията на епичната борба за граждански права на чернокожите. Далеч съм от това да я омаловажавам, но паралелът с борбата на вампирите за пълно гражданско признаване е великолепен. Изводите за всеки са според възгледите му. За мен са в посока на разбирането за ограничеността на всяка крайност. Образинте на вампирите са блестяща пародия на фанатизма и крайностите на човешките страсти - представени чрез стереотипите на масовата култура.

Особено ме кефи гаврата с консервативната южняшка традици, най-паче с протестантските секти. Тя е явно зададена още в началните кадри - шапка на първите сезони, което видео по-нататък пускам. Това са безумните кадри на потапянето - какво потапяне, това е давене, но според християнските фундаменталистки секти е истинското кръщение. Кадрите с танцуващите, не - подскачащи в неистов религиозен екстаз на богослужението жени. И особено шокиращите нашето трезво око автентични кадри на истерично обезумяване, неистовско гърчене (те го наричат "обземане от светия дух") - жените, която се гърчат и пасторите, които ги овладяват  и контролират..

Особено силно подсъзнателно действа непрестанният контраст на природата, дивата природа с човешките (от наша гледна точка често съвършено дивашки) реалии. Още по-дълбоко е закодирано внушението, че най-първичните, най-традиционните американски ценности и душевни нагласи са бременни с ексцеси и крайности. Но да се върнем към началото.

То завладява - кадри на почти джунгла, пътуването е с ритъма на движещата се камера (влияещо първично дори с неравномерността й), и непроходимата зеленина, дива растителност - приключението към постигането на американската душевност, която противно на прогресисткия мит се корени в Юга не по-малко, отколкото в спечелилия Гражданската война Север.

За да нямаме колебания относно идентифицирането на Юга - като културна основа на разказа, веднага след спретнатите къщички в предградията следва чернобял кадър на фанатизирани чернокожи, пляскащи под религиозните ритми. Следват кадрите на порока (извиващата се сластно стриптизьорка успоредена със змията). По-нататък порокът неколкократно е съпоставен/противопоставен на всекидневния, нормален, приличен ход на живота. И следва още по-силният контраст - бруталните кадри с размазания плъх, с кръвта по детскитпе уста... Пак глъбинното противоречие на американската душа.

И пак верското безумие, редуващо се с полицейско насилие - в контраст с невинното детско детско лшце. Да, детето е част от религиозен ритуал и затова още по-силно действа контрастът между невинността и верската предопределеност. Мога да продължа по-нататък с разчепкването на кадрите, но не мисля, че си струва. Който е усетил същото в "Истинска кръв", той ме е разбрал вече. А който не е - няма смисъл за него.

Домашната уютност, всекидневност, доминиращото чувство на общност между хората, дори различаващи се по ценностите и възгледите си - е южняшката нагласа, базисно противоположна на северняшката рационалност и социална атомизираност.

Иронията към базисни американски нагласи и топлото, домашно, свойско представяне на Юга са нещата, които ме привличат в сериала. В нашата култура американският Юг е малко познат. Незаслужено. У нас - дори след комунизма, него го броят като общо взето ретроградно общество. А Югът привнася в американската душевност така липсващата на индустриалния Север топлина, човещина и всекидневност. Неща, които изпълват сериала. С добродушна ирония, но и с уважение. След "Отнесени от вихъра" (в тийнейджърските ми години) и Фокнър (вече като голям човек) "Иситниска кръв" ми носи автентичния дух на американския Юг. Даже по-силно от Фокнър и "Отнесени...", защото е направен като масова култура.

Отделно смислово и музикално обогатяване на внушенията е великолепната песен на Jase Everett, която в оригиналното изпълнение (а не само като музикален фон и акомпанимент за уводните кадри) е по-добра. Ще повторя старите си думи, защото допълват усещането, което сега опитах пълно да опиша:

Едно от безспорните достижения в тв сериала "Истинска кръв" ("True Blood") е музикалната тема "Bad Things" - композитор Нейтън Бар, автор на текста и изпълнител Джейс Еверет - кънтри певец, който извежда категорично южняшката душевност, заложена от Бар, и мощно я допълва с неустоимо първично, тъмно, сексуално влечение. Още по-поглъщащо, защото е изказано със съвършено чисти, непорочни слова - изкуство, което се удава на малцина. Секс и чистота...

И тази неудържима ирационална сила неизбежно е преводачско предизвикателство. Аз не съм преводач, още повече не владея перфектно английския. Само го обичам, както обичам поезията и затова често се вторачвам и търся начина, по който английският стих (духът му преди формата, но не пренебрегвайки я) да се пресъздаде/претвори на български.

Прекрасният първи стих - When you came in the air went out - ми изглежда, че го улових - Ти идваш и въздухът изчезва. Сигурна съм, че има по-истински преводи, но аз толкова мога. Голямото предизвикателство е фразата, която задава дионисиевските, тъмни смисли и енергии: bad things. "Лоши неща", "мръсни неща" очевидно са глупости. "Нередни неща" е скучно-бюрократично. "Непозволени"? Или описателен израз, който предполага и промяна в строфите със съответната промяна в звучението? Опираме до вечния проблем при превода на английска поезия - техните думи са по-къси от нашите, което поражда проблеми с ритъма/стъпката. Иска ми се тези стихове да изкушят някой българин с поетична дарба.

Завладяващата сила на песента надхвърля филма, в чийто саундтрак е. Защото в нея няма грам вампирски сюжет, дори намек. "Bad Things" e песен за засмукващия водовъртеж на мощната река на първичната любовна страст, преминаващ прага на първичната чистота.

Bad Things

Soundtrack: True Blood
Title: Bad Things (Jace Everett)

When you came in the air went out.
And every shadow filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.

I'm the kind to sit up in his room.
Heart sick an' eyes filled up with blue.
I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.

When you came in the air went out.
And all those shadows there filled up with doubt.
I don't know who you think you are,
But before the night is through,
I wanna do bad things with you.
I wanna do real bad things with you.
Ow, ooh.

I don't know what you've done to me,
But I know this much is true:
I wanna do bad things with you.

Ето и видеото - великолепна  квинтесенция на многото изказани от мен дотук думи, която ги превъзхожда с органичността си:

[видео]

[край на видеото]

Зловещ пиар: Инкяр му е майката! ГДБОП – уморена сълза ненапита, регионалните БОП – тъпи шматки

Бях почнала да пиша статия как сам да си направиш пиар криза с подръчни средства, но колегата прасе Веселина Томова от близката кочинка Афера.бг ме изпревари. Тъй че делитвам изписаното в рисайкъл бина и пействам нейното. Щото пък е и хубаво :-)

Зловещ пиар: Инкяр* му е майката! ГДБОП – уморена сълза ненапита,

регионалните БОП – тъпи шматки

Веселина Томова

Злокобна манипулативна пропаганда се завихри – приспешените медийни прислуги пробутват пласмента: „софийската” ГДБОП е невинна, регионалните бопаджии и за оная работа не стават. Скандална яма с лайна сътвориха висшите полицаи и управленци през последните дни около случая с убитата Мирослава. И медийните им ратаи вместо да търсят истината, пуснаха вентилатора.

„Окопитването” започна.

Депешата към придворните медии е спусната и е ред да се дивим на „ваденето от лайната” на правителство, МВР и ГДБОП по случая с убитата Мирослава.

Скандална яма с фекалии сътвориха висшите полицаи и управленци през последните дни около случая с убитата Мирослава. И медийните им ратаи вместо да търсят истината, пуснаха вентилатора.

Първи ден. Цветанов фанфарно разтръбява, че били хванали убийците на Мирослава. Малко след това единият – Чочо се гръмва пред немите служители на ГДБОП /столица/ начело с шефа на отдел „Терор” Валентин Цоновоски. Тогава никой още не знае кого е прецакал Чочо. Цветанов млъква и се скрива като плъх.

Дори и верните на ресора ГДБОП репортерки, извикани от бопаджиите на мястото на „принудителния обиск”, все още мълчат какво точно са видели.

Очевидно след като ВСИЧКИ са наясно какъв чутовен гаф и безобразие са сътворили, започва опит за замазване и измъкване.

Борисов излиза напред с мощните си гърди, надявайки се, че като пусне народняшкия си просташки „хумор”, нещата ще минат в графата „всяко чудо за три дни”.

И оплесква така ситуацията с пържолите, хиленето и кучето „следово”, пък на БЧК, че взривява цяла България.

Сепнат, че всичко излиза извън пропагандния контрол, Борисов се „извинява”, набутвайки медиите, че не го разбрали, за разлика от „обществото” и за да спаси себе си накисва Цветанов – „когато ми докладва Цветанов НЕ МИ КАЗАХА, че лицето се е самоубило...”. Разбирай, похвалих МВР без да знам какви са ги надробили!

Борисов прави в движение контрапие след похвалите на „денонощно работилите полицаи” и изрича, че МВР е допуснало недопустима груба грешка.

Цветанов продължава да е дръпнат отзад „на линия”.

България е в потрес, многомилионния Фейсбук шокирано ругае и псува безочието и бездушието на управляващите.

Вместо да кажат цялата истина, да се покаят и извинят, висшите полицаи с приспешените си медийни слуги, тръгват на поход да лижат и мажат, и да пласират ЛЪЖАТА.

Втори ден.

„Босовете” на МВР са в окопите.

По всички телевизии се пускат психолозите. Ако се бяха сетили заедно с тях да пласират и контролираните ясновидци и врачки, спектакълът щеше да е по Йонеско.

Психолозите гъгнат един по един. Разпосочно, но пък упоително фройдистки. На населението му „светва”, че Чочо е зловещият психопат – убиец, който си признал, че е убил Мирослава. Профили, портрети, описания по Стивън Кинг, народът би трябвало да е впечатлен – гадът се самоубил, само защото не успял в плана си, а не защото изпитвал нещо си човешко.

Никой от психолозите не задълбава какво точно се е случило в апартамента на Чочо. Нито един от психолозите НЕ ПРАВИ ПСИХОПРОФИЛ НА БОПАДЖИИТЕ, ДОПУСНАЛИ ПОДОБНА ЧУТОВНА ИЗДЪНКА.

Психолозите са пуснати под строй да оправят срутения имидж на МВР. Толкова.

На третия ден цъфва вътрешният министър Цветан Цветанов.

Къде? Как къде? При Емил Кошлуков по ТВ7.

Кошлуков загрява дърводелски публиката с някаква „проповед” как това, което искал да каже Борисов за пържолите и кучетата било абсолютно вярно, но със сгрешен контекст, на няколко пъти запецва пред ауто-кюто, но работата е свършена – Борисов дори и когато не знае какво говори, говори правилно.

Вместо да разнищи взривната тема на деня, Кошлуков очевидно предварително уговорил се с Цветанов, дава само няколко изречения по темата и упоително приказва после половин час с вътрешния министър за неща, които никого не интересуват.

Когато човек обаче страда от липса на аналитичен интелект, винаги се набутва сам. Това прави и Цветанов, зачерквайки тезата на психолозите от предния ден, с – „НЕ Чочо я е убил, ами Марио, Чочо така ни разказа...”

А пък щели да го правят защитен свидетел, защото, ами, защото, ама това нямало да го извади от наказанието... Полицаите - точно кои пак не се казва! – били много уморени и затова допуснали задържаният да се самоубие.

Айде бе, що за тъпоумие е да оправдаваш такъв безобразен непрофесионализъм с умора?

Уморените коне ги убиват, нали?

И кой е виновен за така направената организация, че тоооолкова уморени ченгета да бъдат пускани в подобна ситуация? Само уморени ли работят в ГДБОП?

Вечерта е ред на шефа на ГДБОП Станимир Флоров, който се появява нервозно при Мартин Карбовски по Нова телевизия.

Флоров съвсем оцапва „метеното” като се изцепва, че „май вече били почти наполовина наясно какво точно се е случило”. Докато другите, включително и Цветанов, преди него бяха напълно наясно какво се е случило.

Флоров казва и че нямало трети човек, с което буквално се изплюва върху физиономиите на подопечните меверейски вестници, които преди това се скъсаха да внушават на публиката как сестрата имала нещо общо с убийците и как имало трети човек.Впрочем, същите вестници са захранвани от пласмента точно на Цветановите люде.

Флоров прави и още един тъпанарски гаф, изричайки, че сестрата на Мирослава тропала информация на убилия се Чочо. Което на другия ден Елеонора контрира така – че от Пернишката БОП изтичала информация, за онова, което тя им доверявала. Флоров в почти нервен пристъп се сеща и, че трябва да затвърди предварително поетата линия „уморени, денонощно не спали, отдадени на дълга бопаджии” и три пъти изрича, че „в ГДБОП не работели животни”, като че ли някой е казал, че там има говеда.

На Флоров също са му виновни медиите, които „внушавали на обществото колко лоша е полицията”. Кои медии не обажда, „техните” обаче не влизат в числото – те са под пълна пара да вадят управленските си чорбаджии от блатото.

Така само за три дни всички висши управленци и ченгета изказаха абсолютно противоречащи един на друг тези. Само и само, за да прикрият истината и собствената си вина, заради която в подобни случаи в нормалните държави, моментално се подават оставки.

На четвъртия ден в ход влезе тежката артилерия.

Пред Люба Кулезич се явиха сестрата на Мирослава – Елеонора, журналистката от „Телеграф” Катя Илиева – бивше пресаташе на ГДБОП по времето на Ваньо Танов и Катрин Маркова, на която синът и бил отвлечен от „Наглите”, неясно защо и тя в студиото. По-късно стана ясно защо - за да чуем какъв прекрасен човек бил шефа на „Терор” в ГДБОП Валентин Цоновски. Същият, който е завел бопаджиите в апартамента на Чочо, когато Чочо се е /само/убил. Маркова не четеше в аутокю, но си каза правилно репликата - че сега „щели да изхвърчат свестните, а тия, които пишели докладни, щели да си развяват пак коня”.

През цялото време се чуваше как бопаджиите в Перник били отвратителни, а онези от столицата в ГДБОП са чисти сълзи момини.

Катя Илиева свидетелства как Валентин Цоновски бил с видимо изморен вид и така рефрена за умората така загорча, че докара зрителите в депресия от хроничната умора налегнала ГДБОП.

Всички трябваше да загасим телевизорите с облекчението, че ГДБОП е железобетонна, обаче онази, в столицата. Останалите, като в Перник, са някакви шматки.

Да приемем, че ГДБОП /столица/ са великолепни. Само че точно тези великолепници ахмашки недопустимо са допуснали задържан да се /само/убие пред очите им, дали в килер, дали в тоалетна, все едно. Дали е уморен или не, шефът на „Терор”-а /?!?/ това никого не интересува. Всъщност, какво прави там точно шефа по терора? Още повече, че безапелационно стана ясно, че Чочо е минал детектор, разговаряно е с него в Института по психология и тогава са го извели за да го водят на „принудителния обиск” в апартамента, където се /само/убива, и забележете! – не става дума за показания, а за разговори. Защото на всичкото отгоре лъсна и че онова, което въобще Чочо е казал /по думите на ченгетата/ НЕ Е ДАВАНО КАТО ПОКАЗАНИЯ ПРЕД ПРОКУРОР. От което пък следва, че каквото и да е разказал, то вече няма никаква правна стойност!

И „случаят Мирослава” е обречен! Просто защото уморените бопаджии от умора пропускат задържано лице да се застреля пред очите им.

Марио вече може да твърди каквото си иска. Чочо го няма, а и няма никакви показания от него, подписани пред прокурор.

Ако на това не му се казва осрана полицейска работа, здраве му кажи!

Да се върнем обаче на ГДБОП /столица/ и БОП /провинция/.

Ония от столицата били прекрасни. От Перник – били направо отвратителни. Кой ги назначава ония от Перник? И не само там? Кой ги контролира, на кого са те подчинени? Регионалните служби БОП са директно подчинени на ГДБОП и шефа и Станимир Флоров.

ГДБОП в лицето на ръководството си е длъжно да е наясно с регионалните си служби, както с професионализма, така и с некадърността им, ако я има.

АФЕРА нееднократно е алармирала, че по места БОП са се превърнали в наказателни бригади на определени криминални лица и групи. Вместо някой да реагира, наказани антимафиоти от преди години, бяха върнати точно от това ръководство на МВР и ГДБОП по местата им, за да си довършат ... далаверата.

Измислената конструкция „ГДБОП в София са добрите, а пък по места са лошите”, е безумна, защото ако местните служби си отворят устата какво НЕ вършат, заради натиск от висши шефове в МВР и ГДБОП, положението ще стане необратимо катастрофално. Не, че вече не е.

В тази връзка, Борисов като премиер може да извика човекът, който назначи в БОРКОР – Петко Сертов и да го попита какво знае Сертов за шефа на ГДБОП Станимир Флоров.

Ние знаем какво знае Петко Сертов, но не сме назначени в БОРКОР, за да докладваме на премиера.

Само ще припомним – Станимир Флоров бе назначен от правителството на тройната коалиция за шеф на ГДБОП от тогавашния министър на МВР Михаил Миков.

Нека Петко Сертов разкаже на Бойко Борисов тогава беше ли потресена ДАНС от това назначение и ЗАЩО? Нека Борисов и Станишев отговорят на въпроса заедно или поотделно – защо единият назначи този човек за шеф на ГДБОП, а другият го остави на поста му.

А по „случаят Мирослава” е ясно – истина не чакайте.

Защото политиката е на зловещия пиар: „инкяр му е майката”.

Вместо честта на оставките.

Колаж: Владимир Дойчинов

* инкяр  (тур.) - отказ; има и израз топтан инкяр — пълен отказ

За малкото достойни журналисти. Нери Терзиева

На първо място безспорно е Нери Терзиева. Тя беше идеологът, двигателят, сърцето и душата на "Ефир2" - така през 1990-92 нарекоха Втора програма на БНТ. Нери и Асен Агов водеха новините на "Ефир 2" иш безспорно изпреварваха Емилия и Райчо от Канал 1. Нери въведе толкова нови идеи, похвати, форми, дари праости техники  в наовинарските емисии, че до голяма степен тая прилична посредственост в днешщните телевизионни програми се дължи на нея. В смисъл, че хоряата, които бичат халтурата, все са поели нещо от искрата на Нери.


Друг голям принос на Нери е, че вкара много нови, млади и кадърни хора в телевизията. Вкарваше ги направо - ей ти камера, бягай и искам след 1 час 3 минутен репортаж. Ами това е начинът да се учиш. Хвърлят те в басейна и или изплуваш, или те вадят полуудавен и повече не те пускат до басейн.

Понеже не бе склонна на безпринципни компромиси, в края на миналия и началото на нашия век тя остана извън  многовъзникналите телевизии. Защото Нери не може да служи на каузи, в които не вярва, и на хора, на които не вярва.

За мнозина бе изненада, когато стана основен имиджмейкър на президента Петър Стоянов . За мен не бе изненада. Аз се запознах с него през януари 1996 в предаването на Мико Петров по БНР "Неделя 150" , което тогава бе култово предаване. Основни участници бяхме Велислама Дъреива, Петър Стоянов и аз. Темата - моят публичен скандал с Луканов. Мисля, че излязох победител в дебата. Но ме порази пълната безпомощност на Петър Стоянов - да устоява на агресия, на подвеждащи въпроси, на недостатъчно обосновани обвинения, на подвеждащи отклонения от темата и т.н. Човекът се държа като безгръбначен. Аз му казах в прав текст "вие - СДС, в това състояние сте културно-прасветителска организация" и той замълча. Замълча. Даже Мико Петров по едно време обобщи "май истинската битка власт-опозиция се разиграва в БСП, реализирана тук чрез Невена Гюровая и Велислава Дърева". И той пак замълча.

Е, господи, не можах да позная тоя плужек от "Неделя 150" когато стана президент. Той промени всичко - водене и направление на разгавар, необходима умерена агресия, осмиващо отхвърляне на неудобни реплики. Господи, тоя човек си промени жестовете, външния вид и поведението. Президентът Стоянов нямаше нищо общо с човека, когото съжалих преди година в "Неделя 150".

И основната заслуга на това бе на Нери. Тя стана негов имиджмейкър и водещ на екипа пиари, спичрайтери, а когато трябваше вкарваше нуобходимите хора в ролята на спин доктори*. Без Нери и нейния екип безличният мухльо - когото не само аз видях директно в "Неделя 150", а за какъвто и го мислеха много седесари - нямаше да стане авторитетния президент Петър Стоянов. Нери го направи истински президент. Абе тя му промени физическото поводение, интонацията, емоционалната изразност...

А гафовете му са плод на това, че той взе, че си повярва. Реши, че вЕрно е голям президент. И изплеска три глупости горе-долу една след друга:
- "Ваньо, кажи си, те ще те разберат"
- изважгдането на доклад от контаразузнаването срещу Богомил Бонев в предизборния дебат
- презрителната му оценка за СДС след изборната загуба, че са "разбитите авари".

Обзалагам се на бутилка черно Джони, че тия Петьови самодейности са били неприятна изненада за Нери.

Но пак да си кажа това, което казвах надълго и широко досега:
Без Нери Терзиева нямаше да го има тоя президент. Или щеше да я има същата личност, заемаща поста, но с поведение хем на плужек, хем на заплашен плъх, който дебне да те ухапе.

Това, което единствено не ми е ясно е:
Дава ли си Петър Стоянов сметка за ролята, която Нери изигра в живота му? Аз нямам отговор.