Държавата на брат'чедите

Помня една фраза на Костов, че България е страна, в която всички са братовчеди. После как ли не злоупотребяваха с нея, но в основата си тя е вярна - едно защото сме прекалено малко, няма и 8 милиона; и второ - заради късната ни и непълна модернизация - което се реализира в това, че роднинските, родовите, съседските, земляческите връзки са много силно действащ социален фактор. Сравнение с една Унгария, която като население е горе-долу колкото нас. Там един богат човек, който има майка на възраст, ще й плаща разходите. А у нас е нормално богаташът да я назначи във фирмата си на някаква си измислена длъжност. У нас е прието на работа да наемеш "свой" човек, независимо че за нищо не става. У нас е прието като ти се обади "братчедът", да му свършиш услугата, която поиска. Защото утре може да ти се наложи ти да му се обадиш за услуга. Е, в Унгария - която не е била в Османската империя, а в Австрийската - това го няма.

А за "братчедската" социална тъкан не мога да забравя един прекрасен материал от швейцарския вестник "24 часа" - да, имат вестник точно с това име и то много отпреди да има българският такъв. Този материал бе публикуван през 1991 г., четох го в един от многото бюлетини на БТА. Та в него се казваше, че за разлика от другите бивши соцстрани у нас политическото противопоставяне е много по-слабо и го обясняваха именно по този начин: България е малка страна и на практика всеки има връзки с всеки. Ако не са роднини, то са от един град, или село. Или са учили в една езикова гимназия. Или са състуденти от университета. Та от онова време си спомням краен пример на тази всеобща свързаност: Депутат от СДС беше Георги Марков, бъдещият конституционен съдия, който бе от най-крайните политически остриета на опозицията. От другата страна на пленарната зала, т.е. сред депутатите на БСП, бе братовчед му Огнян Пищиков- също един от най-крайните депутати на червените. И като любопитен детайл: много се изненадах като разбрах, че лидерът на СДС Филип Димитров и младата тогава надежда на БСП Янаки Стоилов са много добри близки познати - като студенти в Юридическия факултет на СУ са били в една бридж компания, бридж са играели заедно :-)

Чудя се това ли е голямото ни зло - че сме навързани всички като свински черва; или пък може би е някакво предимство, което не успяваме да оползотворим? Защото при китайците например лоялността към рода, към съседите, изобщо към другите китайци - това в чужбина, е много силна и само им носи предимства. А ние някак си не оползотворяваме в обществена полза този тип социални връзки.

И като се замислям за тия неща, неизбежно се сещам и за собствения си род. Дядо ми по майчина линия е бил изпратен на лагер след 9 септември. А мъжът на сестрата на баба ми - също по майчина линия, е бил офицер в Държавна сигурност. Което ме сеща за великия виц, дето двама братя, които не се били виждали много години, се срещнали и взели да се питат кой какво прави. Ама преди 9 септември единият бил партизанин, а другият - полицай. И партизанинът "хъм-мън, ами не съм добре"и брат му като пита защо, партизанинът казва, че във всички отчети се водело, че има брат полицай. А полицаят му казал "аз пък съм си много добре, защото навсякъде ме пишат с брат партизанин".

Та така с роднините...