понеделник, 28 септември 2015 г.

Ислямът - култура на срама. Християнството - култура на съвестта.


Интересен статус от ФБ - на пръв поглед звучащ съвсем съвременно:

Има прекрасни култури, има и ужасни култури. Има места, където режат гениталиите на жените, за да не изпитват удоволствие от секса, места, където убиват прелюбодейките с камъни и бесят хомосексуалните, места където се къпят веднъж годишно и слушат чалга. Да кажеш на такива хора: "Не се срамувайте от културата си" е откровен идиотизъм. Срамът пречиства и развива, срамът прави човека - човек, а не ровещо се в нечистотиите животно.
Но тази теза има в основата си едно безкрайно порочно  допускане за културата на срама - че тя е основата на съвременната ни модерна култура. Дълбоко невярно. Културата на срама е основа на предмодерните общества и на родово-общинния строй. Защото срамът означава, че се срамуваш от своите хора, от хората, с които живееш, т.е. в крайна сметка от приетите в това, в твоето общество норми.

Модерното общество, което започва да се развива 18-ти - 19-ти век в Европа и в Северна Америка, е основано на културата на съвестта. Ти не правиш или не правиш нещо, защото ще го одобрят или не хората, с които живееш. А избираш да правиш или да не правиш нещо според вътрешните си морални норми. Които не зависят от чуждото одобрение. 

Това е съществената разлика между западните и ислямските общества, която изглежда твърде трудно преодолима. Как мюсюлманите да възприемат като вътрешни ценности, като вътрешни норми цената на човешкия живот и на човешката неприкосновеност, равноправието на жените, сексуалната свобода, религиозното равноправие? По-лесно бихме могли да разгромим военно ИДИЛ, отколкото да внедрим тези присъщи ни западни ценности в ислямските народи. А докогато те не са вътрешни народопсихологически ценности, винаги ще има геополитически, политически и военни конфликти сред тях и между нас и тях.

Ислямът не е преживял процеси като Реформацията и Просвещението - през които минава християнството, за да престане да е кръвожадна религия като днешния ислям. Прогресивни ислямски теолози опитват да стартират подобни процеси на Реформацията и Просвещението. Засега неуспешно. По-успешни изглеждат практическите опити в Индонезия например (за която малцина знаят, че е страната с най-голямо мюсюлманско население) и в Индия за практическо постигане на постепенна еволюция в ислямските ценности. Но ми се струва, че процесите на промяна в исляма не биха били успешни, докато Западът поддържа и засилва негативното си отношение към него.

Няма коментари: