събота, 26 септември 2015 г.

Стиховете за вълците и не само от "Книга за джунглата" на Киплинг


Казах преди няколко дена, че ще пусна стихотворението на Киплинг от "Книга за джунглата" за Акела, водача на вълчата глутница, която осинови Маугли.Ама като разгърнах книгата, те хубавите стихове бяха много повече,а не само стихотворението за Акела. И ми се прииска да ги пусна повечето от тях- може би някой ще попадне случайно на този ми постинг и някой стих ще му хареса...

БРАТЯТА НА МАУГЛИ

Пак нощ и прохлада, спи Ран, лешояда, Манг, прилепът, вече се скри.
Човекът затвори стадата в обори, че ний сме на лов до зори.
За ноктите смели, за зъбите бели настъпи решителен час.
"Добър лов!" на всеки по тия пътеки, Закона сега е със нас!


ЛОВНА ПЕСЕН НА СИОНИЙСКАТА ГЛУТНИЦА

Когато се съмна, уплашен елен изрева веднъж - и още веднъж!
И припна сърна подир него, и припна сърна
и там, във гората, отново ги скри тишина.
Аз дебнех самичък, зад гъстата влажна трева веднъж - и още веднъж!
Когато се съмна, уплашен елен изрева веднъж - и още веднъж!
Назад аз промъкнах се тих, аз промъкнах се тих,
на нашата Глутница плячката де е открих,
водачът ни бързо над дирята сведе глава веднъж - и още веднъж!
Когато се съмна, и всеки от нас изрева веднъж - и още веднъж!
От нашите стъпки във джунглата няма ни знак,
и виждат очите ни, виждат в най-черния мрак.
Преследвай, догонвай, скочи и убий след това веднъж - и още веднъж!


ЛОВЪТ НА КАА

Леопардът с шарки се гордее,
биволът - с рога и стъпка здрава,
чист бъди: по бляскавата кожа,
че е смел, ловецът се познава.
Ако сам откриеш, че еленът може да те бодне отдалече,
то не спирай, за да ни го кажеш
ний го знаем от години вече.
Не Мъчи ти малки животинки,
а им казвай "братче" и "сестрица",
че макар да ти изглеждат дребни,
може майка им да е стръвница.
"Страшен съм!" - вълчето младо вика,
първата си плячка щом убие. Но то малко е, а джунглата - грамадна.
Нека по-добре без шум се скрие.


"ТИГРЕ, ТИГРЕ!.."

Как е ловът ти, ловецо безстрашен?
Братко, аз цяла нощ тичал съм прашен.
Как ти е плячката, прясно убита?
Братко, тя още из джунглата скита.
Де са ти силите, старите сили?
Братко, те чезнат от моите жили.
Де ти е стъпката, пълна с тревога?
Братко, умирам аз в свойта бърлога.


ДИВИТЕ КУЧЕТА

За нашите бели хубави нощи,
за нощите с лудото тичане,
за дългото чакане, хитрото дебнене,
бързото смело отвличане,

за нашите утринни мириси,
дето росата едва е отронена,
за нашия сигурен бряг през мъглата,
за нашата плячка подгонена,

за нашия вик на победа,
когато еленът към нас се извий.
За нощни ужаси и зной,
за дневния сън и покой
- да ги срещнем! Предсмъртния бой
вий, вий, вий!


НЕКА ВЛЕЗЕ ДЖУНГЛАТА

Покрий го, обвий го до сетния зид
с цветя и пълзяща трева
и нека забравим ний техния вид
и мирис, и смях, и слова.
По черната пепел сега ще ситни
с нозете си бели дъждът,
във пустите ниви ще раждат сърни
от нищо не ще се боят.
И никога тук, сред разбити стени,
човеци не ще се явят.


ПЕСЕНТА НА МАЛКИЯ ЛОВЕЦ
Ето, Мор, паунът, литва и маймуна закрещява,
лешоядът Чил е тръгнал пак на път.
Лека сянка и въздишка посред джунглата минава -
туй Страхът е, о, ловецо, туй е все Страхът!
Лека сянка - ето я къде те дебне мълчалива,
зад тревата странни шепоти вървят,
те са близо, те са близо, по челото пот избива -
туй Страхът е, о, ловецо, туй е все Страхът!
Ето, вдига се луната над скалите и трънака
и опашките, отпуснати, висят.
Тежко дишане те следва и сумти, сумти във мрака -
туй Страхът е, о, ловецо, туй е все Страхът!
Бързо тука лък свали ти, съскащи, пусни стрелите,
храстите с насмешка ще ги спрат.
Но ръката ти потръпва и кръвта ти се отдръпва -
туй Страхът е, о, ловецо, туй е все Страхът!
А когато буря жарка с тъмни облаци те стига
и дърветата, разцепени, кънтят,
над гръмовните фанфари глас по-силен се издига:
туй Страхът е, о, ловецо, туй е все Страхът!
Бурени реките влачат, камъни безноги скачат,
по листата мълнии блестят.
Но пресъхва в миг устата и сърцето с бяс се мята! -
туй Страхът е, о, ловецо, туй е все Страхът!


ЗАКОНА НА ДЖУНГЛАТА
Това е Закона на джунглата - по-стар от небесната твърд;
със него Вълкът ще владее; без него - делът му е смърт.
Подобно лиана Закона се вие и сплита така:
Вълкът е в Глутница силен, тя пък е силна с вълка.
До блясък се мий ежедневно, пий жадно, но с мярка пийни:
Нощта е за лов - не забравяй! Денят е за сън - запомни!
Чакалът край Тигъра хленчи - Вълче, не поглеждай натам!
Вълкът е Ловец - запомни го! Убивай си плячката сам!
Не влизай във разпра с Царете - Багира, Балу и Шир Хан!
Не джафкай край Хати Мъдреца; почитай добрия Глиган!
Две глутници щом се пресрещнат на пътя - легни и постой.
Водачите нека говорят -не бързай да скачаш на бой!
Уреждаш ли сметки със свои - идете сами, настрана,
че често се включват и други и почва сред братя война.
Изрови ли своя бърлога, в Дома на Вълка занапред
не влиза дори и Водачът, ни даже самия Съвет.
Домът му е негова крепост. Но щом във Съвета решат,
че твърде небрежно е правен - веднага го сменя Вълкът.
Не вий сред гората, когато убиеш преди полунощ -
че братята дебнат наблизо и техният Лов ще е лош.
За теб, за вълчица и малки -убивай във своя обсег.
Но не за наслада! И нивга, и седем по нивга. Човек!
Отнемеш ли плячка от по-слаб, недей я оглозва докрай:
съгласно Закона - главата и цялата кожа му дай!
Глутничата плячка е обща. Иди и наяж се добре!
Но който примъкне от нея в бърлогата - той ще умре.
Във Глутница Вълчата плячка е лична. Вълкът е убил -
и друг не яде от месото, когато не е разрешил.
Храната и право на ИСКАМ е право на Малкия вълк.
Когато Вълчето е гладно, да дава - за всеки е дълг.
В бърлога Вълчицата-майка, знае правата си.
Щом поиска за своите малки - й носят в нейния дом.
Ловът и семейното право е дълг на Бащата. Вълкът
в Лова е свободен. Единствен Съветът го вика на съд.
Водачът е силен и мъдър, и ловък, и страшен във бой.
Закона когато го няма, то значи Закона е той.
Това са законите. Те са и мъдри и много, но знай:
един Закон е над всички и той е "Подчини се докрай!"


НЕКА ВЛЕЗЕ ДЖУНГЛАТА

Покрий го, обвий го до сетния зид
с цветя и пълзяща трева
и нека забравим ний техния вид
и мирис, и смях, и слова.
По черната пепел сега ще ситни
с нозете си бели дъждът,
във пустите ниви ще разжадт сърни
от нищо не ще се боят.
И никога тук, сред разбити стени
човеци не ще се явят.


КАК ДОЙДЕ СТРАХЪТ

Пресъхва тинестия вир
и сключваме със всеки мир.
По двата бряга на реката
клечим безмълвни като братя.
и никой нокти не изважда,
скован от палещата жажда.
Един до друг за първи път стоят
сърнето и вълкът,
(а то си спомняк как в нощта
уби добрия му баща.)
И всеки ден сред адски зной
събират се на водопой, додето плисне дъжд и пак
познае всеки своя враг.


ПРОЛЕТНО ТИЧАНЕ

Човек при Човека отива! Извикайте в джунглата!
Напуска ни нашият брат!
О, слушайте, слушайте, вие, народи на джунглата,
кажете ни, кой ще го върне назад?
Човек при Човека отива! Той плаче през джунглата!
Той жали за старите дни! О, как го обичахме, как го обичахме в джунглата,
но диря човешка не следваме ний!


ПРОЩАЛНА ПЕСЕН

Това е песента, която Маугли чу зад себе си в джунглата,
докато пак отиваше към къщата на Месуа
Балу:
Аз те водех, малки брате,
из пътеките познати -
спазвай в новата пътека
ти Закона на човека!
И макар да те оцапа -
слушай свойта мечка сляпа -
никога недей се спира,
а го следвай като диря!
И когато с болки нови
твойта глутница те трови
или злобно ти се смее,
казвай: "Пак Табаки пее!"
И когато тя те мъчи,
казвай: "Шир Хан пак се пъчи!"
И когато с ножа крачиш,
пак Закона им да тачиш!
(Мед и корени в гората
пазят от беди децата!)
С ветрове, води,
треви Джунглата след теб върви!
Каа:
Знай добре, че Яростта
е яйцето на Страха!
Че не мига ли окото,
то ще надделее злото!
Че върви Учтивостта
заедно със Смелостта!
И че твой е всеки друм
и всеки кът - с открити думи!
Над главата си не рипай,
гнили клонища не пипай!
Глътката си премери ти
по сърните и козите,
щом окото се забрави,
гърлото ще се задави!
Спи в бърлоги най-потайни
срещу врагове незнайни!
Кожата си ти изкъпвай
и в мълчание пристъпвай!
С ветрове, води, треви
Джунглата след теб върви!
Багира:
Аз във клетка съм живяла,
хората съм опознала.
Знам - детето на Човека
следва своята пътека.
Никога недей се движи
с празно котешко безгрижие
и не влизай в мир глупешки
със Чакалите човешки!
Млъквай, щом ти викат бесни:
"Да вървим по дири лесни!"
Млъквай, щом от теб поискат
слабите да се потискат!
На маймуна не приличай
и в хвалби не се увличай!
Щом на лов се ти отправяш,
дирята да не преправяш -
нито вой, ни песен жива
настрани да те отбива!
С ветрове, води, треви
Джунглата след теб върви!
Тримата заедно:
Там, където вечер свети
и цъфти Червено цвете,
и започват страховете,
там, където в нощи черни
сянка само ще се мерне
и ще чуеш стъпки верни,
там, където в сутрин ранна
ще те мъчи мъка странна
като незарасла рана -
ветрове, води, треви
Джунглата след теб върви!


ВЕЛИКОЛЕПНАТА УТРИННА ПЕСЕН НА ДЖУНГЛАТА

с всички извивки и трели, които знаят гърлестите вълци от Глутницата. Ето тук един груб превод на тази песен, но вие трябва да си представите как би звучала тя, когато разкъсва следобедната тишина на джунглата
За миг по земята не хвърлят телата
най-малката сянка дори,
а след това черни по дирите верни
пак сенките тръгват в зори.
В безмълвие ранно, високо и странно,
издигат се храст подир храст
Викни отдалече: "Почивайте вече,
Закона сега е със вас!"
В убежища сиви, из дупки ронливи,
безчет племена ще заспят.
Пред нас са скалите, във тях - пещерите,
и свърши се нощният път.
По ниви студени волове вдървени
ще дърпат пак тежък ярем.
Зората зловеща с червено ни среща,
преди ний за отдих да спрем.
Хей, време за сън е! Тревата се гъне
и диша под сноп от лъчи.
Оттатък, в бамбука, в миг нещо изпука
и ние присвихме очи.
Така чудновата стаи се гората
и шепоти тихи поде.
Отгоре изкряскаха дивите патки:
"Денят за Човека дойде!"
Росата изсъхва, земята изпръхва
и там, дето пием вода,
от глината мека се спуска полека
в поточето мътна бразда.
Нощта ни предаде, изчезна, издаде
тя нашите дири завчас.
Викни отдалече: "Почивайте вече,
Закона сега е със вас!"


Няма коментари: