понеделник, 28 септември 2015 г.

Слави Трифонов и българската душевност


Слави Трифонов photo _zpsuzdd9hsx.jpgПо повод острите дискусии за Слави Трифонов и 70 000-ния му концерт. Аз не харесвам Слави и неговата музика. Което практически значи, че не харесвам почти 3/4 от българския народ - чиито митове, фантазии, исторически спомени, мечти, страхове, влюбвания, омрази олицетворява Слави. Да, аз наистина не харесвам 3/4, да не кажа повече от българския народ, неговата душа не харесвам.

А Слави наистина е еманация на българската душевност. Да, изразява я грубовато, примитивно, понякога просташки. Но я изразява така, защото и самата е такава, българската душа - грубовата, примитивна, понякога просташка. А на мен може да не ми харесва тя, но не мога някак си съвършено да не я харесвам, защото усещам присъствието й в мен - независимо от много силните образователни и културни наслоения, които съм натрупала. Именно поради това понякога ми се е случвало като гледам Слави и оркестърът как пеят, да усещам, че ми докосват нещо много силно и някъде много дълбоко у мен. Много дълбоко у мен дреме оня, първичният българин, когото на съзнателно ниво не приемам. 

Затова са толкова обширни и остри дискусиите за Слави - защото в същината си това са дискусии между най-дълбоко вкоренените основи на националната ни душевност ни и натрупаните върху нея и модифицирали я образователни и културни наслоения. Човек, който не усеща тия най-глъбинни основания, не би могъл да бъде крайно остър противник на Слави. Защото той е в действителност противник на нещо много силно и дълбоко закопано в неговото подсъзнание. А острите противници на Слави са именно тези, които на някакво подсъзнателно ниво го разбират и приемат това дълбокото, дивото, примитивното и просташкото.

Няма коментари: