вторник, 14 юни 2011 г.

Марк Солонин, последовател на Суворов - за СССР в началото на Втората световна война


У нас е много популярна версията на Виктор Суворов за причините за крупното поражение на съветската армия от германската през 1941:

1. Тя се е готвила за настъпателна агресивна война срещу Германия и Хитлер я е изпреварил.
2. По идеологически причини тя изобщо не се е готвила за отбрана.

Въпреки негласната цензура в западните държави върху книгите на Суворов, в Русия той вече има много последователи, повечето професионални историци (патриото-комуноидите ги наричат "ревизионисти", в комуножаргона е почти равно на комплимент) и те свободно публикуват статиите, изследванията, и книгите си. Не всички от тях са съгласни изцяло с версията на Суворов, но огромният нов фактически материал, който въвеждат в обращение, и научната им добросъвестност и почтеност, правят приноса им не по-малко значим от този на първопроходеца Суворов.

Марк СолонинЕдин от тях е Марк Солонин, работещ по темата за СССР в началото на Втората световна война, ето повечето му публикации:
Основната разлика между Суворов и Солонин е, че според последния главната причина за военната катастрофа през 1941 г. не е в сферата на оперативното изкуство, тактиката, количеството и качеството на въоръженията. Нещо повече - ако тези категории бяха определящи за изхода от въоръжения сблъсък, то победата на Червената армия щеше да е бърза и неизбежна.

Най-лаконично възгледът му за причините за невероятното в съвременното бойно изкуство поражение се свежда до 4 думи: ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ НЕ Е ВОЮВАЛА.

Сражавали са се - нерядко с огромно упорство и самоотверженост - отделни части, подразделения, хора. Ако и те не бяха воювали, немците щяха да стигнат до Владивосток. Но ако бе воювала организирана армия, през октомври 1941 г. войната можеше да завърши в Берлин. Но не става така.

През лятото на 1941 г. на бойното поле се срещат не две армии, а организираните и работещи като часовников механизъм Въоръжени сили на Германия от една страна, а от другата - една почти неуправляема въоръжена тълпа. Резултатът от сблъсъка на армията с тълпата на би могъл да бъде друг. Даже огромното количество първокласно въоръжение на тълпата, не й позволява да победи армията. И за поражението си неорганизираната тълпа заплаща със загуби, много по-големи от загубите на противника.

Причините за превръщането на Червената армия в неуправляема тълпа нямат нищо общо с прословутата "липса на средства за свръзка" или с митичното "внезапно нападение"

И причината, и следствието, и главното съдържание на процеса на стихийното разпадане на армията са:

►масовото неизпълнение на заповедите
►масовото дезертьорство (и явно, и скрито)
►масовото предаване в плен

СССР се оказва неготов за войната заради "човешкия фактор". В пълно противоречие с набиваната десетки години съветска пропаганда, Червената армия не е отстъпвала на противника в оръдията, танковете, картечниците, а в готовността, умението и желанието на войниците да изпълняват дълга си. В сблъсъка с истински, упорит и силен противник се оказва, че Червената армия има много танкове, но малко мотивация за въоръжена борба.

Според Солонин една от причините за това е рязко отрицателното отношение на голяма част от населението към съветската власт, излъгала народа с обещанията "земята - на селяните; фабриките - на работниците", а фактически превърнала колхозниците в нови крепостници, организирала разкулачването и голодомора.

Масовите репресии в армията през 1937-38 г. според Солонин "превръщат значителна част от командните кадри на Червената армия за цял живот в смъртно уплашени хора", които се боят да проявят каквато и да е инициатива и са само прости трансмисии между войските и Сталин.

Още една причина за нежеланието на армията да воюва според него е съветската външна политика през 1939—1941 г., когато Хитлер първо е "подпалвач на война", а после става "най-близък съюзник".

Важно е да се отблежи обаче, че Солонин многократно подчертава, че не бива всичко да се свежда до прости формулировки от типа на "армията отказва да воюва за Сталин" и че причините, обусловили ниското ниво на мотивация и квалификация на бойците и командния състав, са твърде многообразни и имат своите дълбоки корени в руската история.

Няма коментари: