Някои важни факти за енергийната политика на България

Износ на електроенергия

До 1992 г. България бе планов вносител на електроенергия. Поради радикалните политически изменения (преминаването от държавно планова към пазарна икономика и последвалите социални изменения и миграционни вълни) потреблението на електроенергия в страната силно намаля. Появи се излишък на електропроизводствени мощности и от 1997 г. България се превърна в износител на електроенeргия, без да са строени нови електроцентрали. Максималният годишен износ достигна 7790 ГВтч през 2006 г. при условията на много влажна година. Последва спиране на трети и четвърти блок в АЕЦ „Козлодуй“. Експортните възможности намаляха до около 5000 ГВтч за година.

До средата на 2007 г. целият износ се реализираше от държавната Национална електрическа компания (НЕК). Разликата между изкупна и продажна цена се използваше за поевтиняване на електроенергията при националните потребители, въпреки че продажните цени бяха определяни чрез посредници, а не пряко с купувача. В резултат от дезинтеграцията на НЕК и безотговорни продажби на електроцентрали и електроразпределителни дружества на чужди собственици износът започна да преминава от НЕК към други търговци и да облагодетелства инвеститори и потребители зад граница в ущърб на националния потребител. Освен това в края на 2008 г. финансово-икономическата криза предизвика намаление на потреблението на електроенергия в Европа и в Турция, поради което търсенето на едро спадна и цените на износа достигнаха нивото на себестойността. От трета страна, следва обективно да се анализират съществуващите амбициозни програми в съседните страни за изграждане и разширяване на електроцентрали.

В резултат от споменатите процеси могат да се направят два извода.

► Доскорошният дефицит на електроенергия на Балканите се превръща в средносрочен излишък.

► Българската държава, съответно българският потребител, не е заинтересувана от строителство на нови електроцентрали за износ, защото вложените в тях средства напускат страната.

В заключение следва да се подчертае най-елементарният и в същото време най-съществен аргумент. Износ на енергоносители се извършва от страни, които имат залежи и добиват първичните енергийни ресурси, независимо дали това са петрол, газ, въглища, уран, водна или друга първична енергия, при това в разумни, устойчиви мащаби. Освен малко водна, вятърна и слънчева енергия България има залежи от лигнити и незначителни други изкопаеми ресурси. Те задоволяват около 30% от енергийните нужди на страната и не могат да бъдат сериозен източник на износ. Строителство на ядрени или други електроцентрали в България за целите на износа означава еднократен внос на изключително скъпо строителство, в това число на скъпо технологогично оборудване и инсталации, последвано от непрекъснат внос на гориво, преработването му и съхраняването на високорадиоактивни материали върху „земя като една човешка длан“. Всичкото това без гаранции за възстановяване на вложените капитали в срока на живот на електроцентралата.

Поради изложеното нито един разумно определян сценарий за развитие на електроенергетика в която и да е страна в света не съдържа в себе си вариант със строителство на електроцентрала на вносни горива, предназначена за износ на електроенергия: нито в Италия, нито в Гърция, нито дори в Зимбабве или „Нубия“.

Резултатът от мощностния и електроенергийния баланс показва огромен излишък от електропроизводствени мощности в България. Той е в резултат от вече реализираните инвестиции и ще се увеличава още повече, ако се реализират всички обявени инвестици-
онни намерения. Излишъкът вече обхваща и целия Балкански регион. Износът на електроенергия от съществуващите декапитализирани електроцентрали става нерентабилен, камо ли от самоцелно изградени нови скъпи мощности. Ето защо всички съществуващи проекти за изграждане на нови електропроизводствени мощности трябва да бъдат преоценени от гледна точка на тяхната необходимост и конкурентоспособност.Липсата на прираст в търсенето на електроенергия показва очевидната необходимост в препоръчителния сценарий за развитие да останат само обекти, които се конкурират с вариантите за модернизация на съществуващите електроцентрали.

А) По реда на появяване на нови агрегати в таблица започваме нашия анализ с най-големия и най-вреден за България проект: АЕЦ „Белене“. Приведените оценки не са нови за посветените в сагата „Белене“.

● Балансите показват, че незаконното събаряне на съществуващите строителни конструкции в „Белене“ и незаконно започнатото ново строителство на втора атомна централа не са били нужни за потребителите на електроенергия в страната. Едно изграждане на централата би увеличило съществуващия излишък в страната и региона с нови две хиляди мегавата и би довело до намалена използваемост на съществуващите и новоизградените мощности, което ще предизвика невъзстановяване на вложените средства в „Белене“ и фалити за производителите с неконкурентни цени. По споменатите вече причини досега не са намерени инвеститори, които да поемат пазарния риск за нейното изграждане. Националната електрическа компания бе декларирала, че гарантира частичното или цялостното изкупуване на електрическа енергия, произведена от централата, поне през следващите 15 години. Това означава, че към негативите от досегашните дългосрочни договори на НЕК ще се добавят нови.

При очаквана себестойност над 6 евроцента/кВтч държавата гарантира (поема пазарен риск) около 12–13 млрд. евро. Ако към тази сума се добави и декларираното 50% участие в разходите за строителство в размер на 8–10 млрд. евро, изграждането на АЕЦ „Белене“ води до фантастично икономическо бреме върху седемте милиона и петстотин хиляди жители, присъединени чрез над три милиона и половина обществени и частни електромера към мрежите в страната.

Не е спазен чл. 46 (1) от Закона за безопасното използване на ядрената енергия.Полезно е да се отбележи, че в основния документ за енергийната политика на Европейската общност себестойността на произвежданата от AEЦ електроенергия до 2030 г. остава 4–4.5 евроцента/кВч, а в европейската база данни за енергийни технологии D.04.1. инвестициите на единица ядрени мощности до 1300 МВт са 1850 евро/кВт eлектрическа мощност, което значи, че АЕЦ „Белене“ би следвало да струва под 4, а не 10 млрд. евро.

● Държавните гаранции и молбата за държавен заем сами по себе си са в противоречие с Илюстративната ядрена програма на EO, където в раздела „Финансови проблеми“ изрично е подчертано: „Важно е да се осигури, че в EO ядрените енергийни проекти няма да бъдат подпомагани от каквито и да са държавни субсидии“ („It is important to ensure in the EU that nuclear energy projects do not benefit from any State subsidy“). Как да обясним тогава защо поради затруднения с финансирането бившето правителство на България се обърна към Русия с молба за държавен заем около 4 млрд. евро за изграждането на централа, която до 2030 г. не е необходима за националното електропотребление?

● Понастоящем енергийната зависимост на България е около 72% при 100% за суровия нефт, природния газ и вноса на ядрено гориво от Русия. Изграждането на АЕЦ „Белене“ и експлоатацията и` ще увеличат енергийната зависимост на страната от Русия, което е в противоречие с политиката за национална сигурност и политиката на EO за намаляване
на енергийната зависимост;

● Както вече стана ясно, големите единични мощности изискват също толкова големи резервни мощности. Това означава, че 1000 МВт в други електроцентрали стоят в резерв и само при повреда на основната мощност се включват. Такава резервна мощност има само 300–400 часа използваемост през годината и изобщо не възстановява инвестициите. Но у нас такова допълнително резервиране се заплаща от крайните потребители и електренергията се оскъпява, без да е получено съгласието им. (Непрекъснато поддържаната резервна мощност от 1000 МВт трябва да може да се въведе до 15 минути след изключване на работещия агрегат и да продължи да работи до неговото възстановяване, което може да бъде след седмици. У нас първоначалното резервиране се реализира предимно от ВЕЦ. След 6–8 часа водният лимит на резервиращите ВЕЦ се изчерпва и те трябва да бъдат заместени от студен резерв в ТЕЦ. Това означава, че у нас се поддържа и заплаща двойно по-голяма резервна мощност. За смекчаване оскъпяването на електроенергията при крайния потребител следва да се преоцени съществуващата методика за резервиране.)

● За страната не са приемливи единични енергийни мощности, по-големи от 400 МВт, с известни компромиси 600–700 МВт, защото застрашават динамичната устойчивост на електроенергийната система и намаляват надеждността на електродоставянето.

● За навлизане на енергийния пазар към 2035 г. понастоящем група от 10 страни разработват шест типа ядрени реактори 4-то поколение – високотемпературни с възможност и за производство на водород, значително по-енергоефективни или използващи затворен горивен цикъл, където ядрените отпадъци са или частично, или напълно рециклирани. Втора цел на тези разработки е намаляване на капиталоемкостта и експлоатационните разходи, като се предполага, че АЕЦ с такива реактори ще се експлоатира в продължение на 60 години.

Поради изложените главни причини вариантът за изграждане на АЕЦ „Белене“ бе изваден от препоръчителния сценарий за електроенергийно развитие на страната до 2030 г.