На предния пост - "Фандъкова е толко много повече мъж от Бойко..." получих коментар, който вече ден ме тормози:
Лилия:Мисля, е ясно, че тя има предвид на първи план Фандъкова иа Бойко, но истината (за която те са дребни, преходни същества) тя я знае. Почнах да се тормозя не само защото тя в конкретния случай (виж горния линк към предния постинг) е права. Тя ми откри усещането за базисната ми неправост в едно отношение. За ценността на това, което направи, няма значение дали го е целяла или съзнавала. Може би не знае буквално десетте заповеди, които са дадени на Мойсей, но техният дух е в нея. Защото ме насочи към това, което бях забравила. Или бях искала да съм забравила:
Всеки има свои качества които го отличават от другите.Нека не прехваляме един за сметка на друг.
4. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;В Библията не се споменава пряко за кощунствената гордост, но това понятие от древногръцката култура е неявно вплетено особено в Стария, но също и в Новия завет. Хюбрис [ὕβριςе - др.гр.] се превежда най-адекватно като кощунствена гордост. Едип завършва трагично именно защото е обзет от кощунствена гордост - той извършва действия, противоречащи на волята на боговете, смятайки себе си за способен да я промени, сиреч смятайки се за равен на тях. Изоставен от родителите си заради предсказанието, че ще убие баща и ще се ожени за майка си, той прави поредица действия уж да избяга от предсказанието - крайният резултат е, че убива баща си и се оженва за майка си. Когато разбира какво е сторил, воден от кощунствената си гордост, се самоослепява и избягва в изгнание - самонаказание за неговия хюбрис.
5. да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,ИЗХОД 20, 4-5
Аз имам склонност към кощунствена гордост, сиреч съм равна на Природата/Духа/Дао/Атман/Бог (кой както го нарича, знае, че става дума за едно и също), която с напредването ми по Пътя все по-рядко допускам да ме съблазни. Защото не е въпросът да те обземе и да й се съпротивиш, а да не съществува за теб. Недопускането към съблазняването от нея е втората крачка.
А сега Лилия ми показа, че съм се върнала към първата (да осъзнавам кощунствената си гордост). Затова благодаря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар