вторник, 4 януари 2011 г.

Разум и мозък. Не са две имена на едно и също.



Прочутата графика на Мориц Ешер "Две ръце"



Тя е сериозно анализирана в книгата "Gödel, Escher, Bach", за която писах преди време тук (виж линка), защото отвори пред мен пространство нови мисли и смисли.

Ако я четеш със спокойно и освободено от цели съзнание - като планинско езеро - ще роди и у теб много мисли и смисли. Които ще са твои, а не аналогични на тези в книгата.

За мен един от смислите на тази графика на Ешер е непрестанният сблъсък-взаимодействие между човешкия дух/душа/разум - и материалния субстрат: човешкия мозък. Без този сблъсък-взаимодействие те не биха съществували. Защото са фундаментално пораждащи се един друг - затова сблъсъкът/противоречието е несекващо.

Елементарен пример: лимбичната система (част от мозъчната структура) , която генерира първичните емоции, би ни накарала да избягаме светкавично от шефа, който ни ругае; или да го нападнем безмилостно - ако не да го убием, то да го осакатим или уплашим дотам, че да спре да ни ругае. Всичко това наистина го изпитваме като импулс - но то е подтиснато, натикано дълбоко в подсъзнанието и не го осъзнаваме - защото разумът се е погрижил за това - обществото го е научило някъде между 4-6-годишната ни възраст.

Но и мозъкът има обратно въздействе върху разума. Неслучайно двете ръце на Ешер са еднакви и - тъй като се рисуват едновременно една друга - са и равноправни.

Бих могла да развия паодробно това мое тълкувание на великата графика, както и други; а още повече бих преразказвала Дъглас Хофстадер, автора на "Gödel, Escher, Bach". Защото - бахгииздателите - още не е преведена на български

1 коментар:

Gligi каза...

А кой да го преведе на български?
Отделно - колко човека в Бг имат интелектуалните основи да го прочетат? А от тях колко четат на английски не по-зле отколкото на български?