Кои са всъщност с увреждания?

Не можах да се въздържа да не препостна това от Fenia:

Преди няколко дена видях нещо странно или по-точно нещо, което ме впечатли – излизайки от метрото, няколко човека пред мен стреснато подскачаха, обръщаха се, поглеждаха към земята, усмихваха се и правеха път на нещо, което не можех да видя. Естествено, стана ми любопитно и се поразбързах напред да видя какво се случва. Изведнъж виждам, че става въпрос за куче, облечено в светлоотразителна дрешка. Първата ми мисъл бе, че е поредната лелка, ушила някаква смехория са домашния си любимец. После забелязах, че има и надпис. Наложи се да се поблъскам малко, за да го разчета – “Училище за кучета, водачи на слепи”. Тогава обърнах и внимание, че жената, която го водеше непрекъснато го спираше, говореше му нещо, бе…смешно звучи, но го наставляваше. Замислих се, че аз никога не съм виждала сляп човек, воден от куче. Единствените ми такива картини са от чуждестранните филми.Идвайки в офиса се опитах да потърся информация къде има такива училища в България. Останах неприятно изненадана, разбирайки, че първия випуск би трябвало да се е дипломирал към края на 2005 година. Зачудих се, как за тези хора, имащи нещастната съдба да са лишени от зрение, никой не се е погрижил? Как някоя тяхна организация (щот ний всички работим (е, с много малки изключения) по разрешаване на собствените си проблеми) не е намерила начин да се включи към някой от проектите на програма ФАР (да речем) и да се опита да облекчи живота им?По-късно вечерта, “минавайки” през ТВ програмите попаднах на репортаж (мисля, че бе по BTV) за стачка пред Съюза на глухите. Хората бяха недоволни от ръководството на съюза, което не правело нищо в защита на интересите им и което към момента на тяхната стачка било в чужбина. Задаваха се логичните въпроси как тяхното ръководство допуска, в една и съща фирма - шивашка кооперация, шивачките без увреждания да получават 350 лв, а глухонемите такива - 70 лв.(това бе дадения пример....и ако някой може да ми обясни този морал ...ще го поздравя!)!? Какво прави ръководството за тях и каква е конкретната му работа към момента в чужбина?Днес пък наблюдавах ( пак в метрото) как майка и дъщеря си говорят на езика на глухонемите. Опитах се да разбера какво си говорят, но и един жест не разбрах. Позачудих се как се оправят в магазините, да речем, или ако им стане лошо, как си искат чаша вода на улицата?!
Спомних си и нещо, което не порази с безмислието си в Бургас – на входа на морската градина (точно пред Пантеона) са “изрязали” тротоара, за да могат да се качват по-лесно колички оттам (надявам се, че освен детски са имали предвид и инвалидни). Да де, хубу са изрязали, ма са избрали такова място, че по средатата на въпросната “изрезка” има електрически стълб?! Що за безумие?!Та така, виждайки и припомняйки си някой случки и картинки, осъзнах отдавна известната истина за абсолютната ни апатия към чуждите проблеми, за тежкото положение на т.нар. хора в неравностойно положение, които съвсем между другото тихо, кротко и незабележимо си живеят около нас... а, ние ни ги виждаме, ни ги чуваме, и още по-лошото...не щем и да се опитаме да го направим....