Защо пиша този блог

Не знам.

Първоначално той беше вид самопознаване (от което явно имах нужда) и донякъде именно в този контекст автопсихотерапия.

После нещата се промениха. Тоест блогът ме промени. Нямам желание сега да анализирам как и защо, само мога да констатирам в какво той ме промени.

Аз по своебразен начин се върнах към журналистиката - но не оная, казионната, която неистово мразя. Аз се радвам, когато мога да кажа и на малкото си читатели, които имам, нещо ново и различно, което те не могат да узнаят от тъпите вестници и комерсиални телевизии.

Изпитвам повече от радост, когато съвместно с други като мен и не като мен, съумяваме понякога (макар рядко и трудно) да направим нещо добро за каузата/каузите на конктретен човек или конкретни хора - а не за измислените каузи на партии, организации и прочие гадсости.

Много ми е хубаво, когато публикувам снимка, която според мен изразява повече от всякакви думи - събитие, случка, настроение, идея, мисъл...

А понякога (макар все по-рядко) се радвам да споделя стих или текст, който ме вълнува...

Изобщо не знам защо пиша това.