Това е текст на Веселин, който напълно подкрепям и цитирам изцяло:
Знаете ли, какво си мисля. Мисля си, че много малко хора всъщност разбират сериозността, разбират идеята, разбират реалността и всичко останало свързано с темата Труд. Знаете ли, прекарах една вечер в четенe на коментари, коментари между, които имаше ужасни глупости, от онези редовните пошли, бели и не носещи смисъл, просто-така коментари, които показват неразбирането на проблемa, показват, че някои просто си пишат, на две на три прочели. Но знаете ли, мисля си и нещо друго. Защо да отбелязвам в съзнанието си реакциите, тези пошли и никакви редовни реакции от редовните никаквици. Защо? Абсолютно безсмислено е. Те са вечни. Те са като прах, прах който предпочитам да измета и да продължава да върша същността, защото иначе душата ми ще се напълни с целия този прах, ще се затлачи и ще умре. Защото ще се опитам да изчистя прахта и да реша задачата. Надявам се, целия този прах, да не попречи на останалите да видят чистотата.
Изморих се да чета коментари, разбрах всичко. Но вие не се изморявайте да търсите истината, онази истина, която не може директно да се изкаже, че да се разбере от всички. Но аз вярвам, че ако във вас не е заложен пълното и вечно отрицания, тя няма да остане незабелязана.
Да, има моменти, в които наистина ти идва да се разплачеш. От радост, от мъка, от цялата тази гнусотия. Точно тези сълзи показват, че нещо не е наред. А когато нещо не е наред, се прави така, че то ДА е наред.
Излезте от шибаните си черупки, хора! Не мислите, че сте просто хора, които нищо не могат да направят, а следват един определен ритъм на “щастлив” живот зададен от някъде.
А ако продължавате да не ме разбирате, това си е лично ваш проблем. Но не замазвайте гнусотията с още лайна на неразбиране. Продължавайте тихомълком и без много викове да следвате шибаните си задания за “щастлив” живот, защото моето разбираме за такъв, повярвайте ми, е далеч от вашия.
повече информация:
Протестен блог. С благодарност към Мартин, за дето е дал връзка към него, защото нямах представа. Тук идва идеята, че линкването е полезно нещо :-)
Друга идея, която ми допадна, която невероятно ми харесва и от нея лъха зелена красота. Идеята за превод на книги, които са с изтегли авторски права. Не съм сигурен на този етап, аз колко ще мога да помогна в подобно начинание (признавам си, тази думи ми звучи малко сухо), но самото стартиране на нещо подобно, ме кара да се опитвам да бъда способен. Повече информация за конкретната идея.
Красивото идва от там, че това не е конкретен статичен проект, това може да си го направи всеки един човек, сам за себе си. Това е приятно чувства, което носиш в сърцето си.
Знаете ли, колко е готино, колкото е страхотно това чувства, да четеш нещо, нещо което е подплатено с чистите разбирания за свобода. Нещо, което е пред теб благодарение на тези разбирания, идеи и прочие. Не знам как точно да ви го опиша, пожелавам ви да ви настигне зелената красота. Цялото това усещане за мен, е една зелена красота. Нещо толкова голямо, но може да се опише само с две думички. Две думички, които предпочитам свободно да се ширят из дълбините на големия Космос (обичам усещането, което носи за мен думата Космос). Реки и Океани
Този пост, има за цел да предаде конкретните ми чувства, чувствата които изпитвах и продължават да изпитвам към всичко случващо се (четенето на всичко това, не е много лека задача, това е ужасно много информация и желанието да опиташ да намериш правилното решение е… ). Хилядите мисли минаващо през главата ми. Признавам си, все още не вярвам напълно в повече хора, но мисля че това се променя с всеки изминал ден и се надявам частичка от това, което усещам да се предаде у вас.
Най - важното е, че това не са просто голи факти, с конкретно решение на проблема. Какво имам предвид ли? Нагъл въпрос би било :-)
А тези думи …. тези думи:
Очевидно проблемът наистина е морален, а моралът е основа на закона… Като си оправим морала, ще си оправим и законите… И така, как да прочета книгата, която си купих от сергията? Ако е незаконно да я сканирам … Като малък майка ми ми четеше, сега вече й е трудно, аз й чета, слушам в слушалките и й повтарям.
Е, така е то, сложен свят сме си издокарали…
- Виктор в един коментар от блога на Григор.
НЕ СТАВА ДУМА ЗА СЪЖАЛЕНИЕ КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИ ХОРА, ПРИЯТЕЛИ! Става дума за цялото човешко общество, в което живеем и ежедневно обменяме информация под различна форма.
Ще спра до тук, мисля, че бях ясен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар