Капиталистите

Днес, неизвестно защо, се замислих за капитализма, по-точно за капиталистите - това са хората, които движат света. Без тях не е измислено по-добро нещо (засега). Обаче размисълът ми бе в традициите на знаменитата "Протестантската етика и духът на капитализма" на Макс Вебер.Опростявайки безумно патриарха, ще спомена, че новият, капиталистическият човек е суров протестант, който се посвещава на труд и постигане на трудови достижения, но не за да живее в разкош, а напротив - животът му е доминиран от аскетизма. Причината за тази загадка е, че единственото доказателство, че си избран от бога, са житейските успехи. А в основата на протестанските деноминации стои библейското "мнозина са звани, малцина призвани". Няма изповед, която да те спаси, няма църква или свещеник, който да те опрости. Има само лични отношения на човека с бога, при които отношения човекът няма никаква сигурност дали е призван, или не. Единствено работата, която води до успехи, но не до разкошества, е косвено доказателство, че може би си избран.
Как ви звучи сега това, мнозина от вас живеят и работят навън, как е там обикновеният капиталист?