1 май

Този ден не е комунистически празник, както вероятно мислят маса хора. Традицията води началото си от 1 май 1886 г., когато чикагските работници обявяват генерална стачка с искане за 8-часов работен ден. Кулминацията е големият митинг, свикан на 5 май на площад Хаймаркет. Към края на митинга избухва бомба, а полицията открива огън. Убити и ранени са много работници. Основните вдъхновители и организатори на стачката - анархистите Парсънс, Линг, Фишер, Енгел, Шпис, Филден, Нееб и Шваб, са арестувани. След съдебен фарс, въпреки че невиннността им е доказана, "не като извършители, а като духовни подбудители" петима са осcдени на смърт, а останалите трима на доживотна каторга. В тяхна памет първоначално в САЩ, а после в целия свят 1 май е обявен за Световен ден на солидарност с борбите на трудещите се.

Вчера нашите анархисти проведоха станалия вече традиционен социален протест, този път посветен и на 1 май. В 12 часа вече се бяха събрали на пилоните на НДК с транспарантите и знамената.



Обаче бяха дошли и и други - момчетата от Български национален съюз на Боян Расате с българските знамена. Те бяха отделени по-встрани, защото анархистите не ги искаха със себе си. "БеНеСе, Атака - не сте желани тука!" периодично скандираха червено-черните. Трикольорните отвреме навреме отвръщаха с анархисткия лозунг "Солидарността - между хората - е нашето оръжие - срещу властта".





Златко, aka Zearendil, се безпокоеше, че националистите могат да им спретнат провокации, но беше нахъсен, че ако това се случи, ще ядат як пердах. Лидерът на БНС Боян Расате раздаваше интервюта, които няма да преразказвам, защото нищо ново не казваше - все същите омръзнали ми до смърт кухи дрънканици.


Най ме изкефи бай Станчо Кърпаров от с.Бъта, Панагюрищко, който раздаваше листовки на анархистите и вестника им "Свободна мисъл". Беше дошъл специално за протеста, а на следния ден (днес) щеше да разнася вестника на честванията в Панагюрище. Бай Статнчо е стар анархист, след 9 септември е лежал 27 месеца без присъда в концлагера в Белене заради принадлежността си към анархистите. Бодър и жив старец, който гордо ми показа, че в "Свободна мисъл" са му написали името като дарител на вестника. Да е жив и здрав и дано има повече възрастни хора като него - загрижени не само за киселото мляко и лекарствата.



Към 12.30 колоната тръгна по "Витошка" както винаги стегната и подредена.



На кръстовище с "Патриах Евтимий" стана малко екшън. Първите колони анархисти с трансапарантите неочаквано завъртяха обратно и започнаха да обграждат следващите ги националисти, скандирайки "БНС, Атака - не сте желани тука, вървете на боклука". До сблъсъци не се стигна, защото нито анархистите, нито националистите бяха агресивни, а пък и полицията бързо се усети и раздели двете групи.



Шествието продължи по "Витошка" като в арирегарда вървяха БНС, предвожадин от полицаи, за да ги разделят от колоната на анархистите.



Червено-черните скандираха традиционните си лозунги "Станишев бандит, стига геноцид", "Цените! Лъжите! За всичко ще платите", "Солидарността между хората е нашето оръжие срещу властта!", "Анархия! Анархия! Класова борба!" и новия "Днес не е празник, а ден за борба!"



Шествието стигна крайния си пункт - площада пред Народния театър, където националистите бяха задържани от полицията още преди фонтана.



А анархистите се събраха на традиционното си място пред театъра, където продължиха с малко речи и разборка на акцията.