Карбовски vs. Райна Маркова (конкретните лица нямат нищо общо)

С нездраво любопитство следях ужкимската дискусия за поколенията в литературата и като цяло в културата. "Ужкимска" защото аргументи няма, истаблишмънтът, олицетворяван най-вече от Виктор Пасков, отказва не да разбере, отказва изобщо да прочете какво му казват по-младите биографично. И жалко. Би могъл да научи нещо.

Както и да е, мислех да подмина темата, щото има много гнус в нея, но Райна Маркова ме провокира. Тя не е участник във вестникарските простотии, наричащи се "дискусия", но е писател от поколението на Карбовски. И понеже редовно чета блога й, изведнъж ми се стори, че ако съумея да опиша отношението си към нея (за бога, изобщо не я познавам лично, преди да попадна на блога й даже не знаех, че има такава писателка), ще съм формулирала мнението си за скандала между поколенията в бг литературата. И така:

Аз не харесвам как пише. Не харесвам нищо писано от нея. "Фани по опасните пътища на светлината" ми харесва по-малко от ".log" Което не значи, че романът (хм, дали е точно роман?) изобщо ми харесва. Защо е това нехаресване? Защото много ме дразни. През два абзаца се улавям как физически се дразня. Което за маниак книгоман като мен e странно - така първично да ми въздейства текст. Поради това болезнено любопитство (кво е това чудо, дето ме нерви така?) си купих ".log", а също така потърсих и изчетох всичко в нета от нея. Също така се върнах да прегледам колонката "Мрежа" във в."Култура" от последните две годин (да, Райна Маркова я води).

Като резултат - не само продължава да ме дразни, а и не мога да разбера защо. Явно ще трябва да продължавам да я чета.

А Карбовски не дразни. Не може да дразни. Предсказуем и скучен е.

Толкова за поколенията в литературата.