август 1886 - август 1968 - август 2008 или националният срам

Толкова ли сме негодни като нация, се питам от някое време. Днес обаче се замислих дали изобщо българите са нормална, здрава, зряла нация? Липсата на историческа памет, на историческо съзнание сочи, че по-скоро ние сме някаква ерзац-нация. Сурогат някакъв такъв правен-недоправен. Израстването на бебето до зрял човек е продължителен и сложен процес, ключови моменти в който са възникването на самосъзнание, на памет за собственото минало и на способност за прогнозиране и планиране на собственото бъдеще. Без наличието на определени външни и/или вътрешни предпоставки в хода на този процес, едно създание, макар и външно наподобяващо човек, никога не съумява да функционира като човек в човешко общество - справка децата тип "Маугли" (отгледани в най-ранна възраст от диви животни) и "Каспар Хаузер" (отгледани в пълна изолация в най-ранна възраст), децата-аутисти (с органични дефицити в централната нервна система) и пр.под.

Тъгата от осъзнаването на този срамен факт, чувството за опустошително безсилие и безперспективност, който той поражда, не ми позволяват вече почти седмица да напиша подробен текст за руската война срещу Грузия. Толкова много неща имам да кажа, но толкова много емоции ми пречат и пускат до блогоповърхността само отделни изблици на чувства... Сега ще изляза на дълга разходка с куче Берта, през която ще подреждам мъчителните мисли и грозните факти, за да ги напиша свързано и разбираемо след това. Може би ще съумея да помогна някому също да подреди обърканите парчета национално самосъзнание в главата си. За българската нация като цяло надежди нямам.


П.П. За късопаметните сънародници, припомням:

20 срещу 21 август (8 срещу 9 август стар стил) 1886 - превратът срещу Батенберг

20 срещу 21 август 1968 - нахлуването в Чехословакия

8 срещу 9 август 2008 - стартира провокацията за война срещу Грузия