събота, 30 август 2008 г.

Куче-бебе Сара търси своя стопанин



Не написах подробно за куче Дани, на което помогнах да намери прекрасни стопани, а трябваше - защото и той е невероятно куче, и те се истински кучелюби. Семейство млади хора с един пораснал (на 20 и малко) син, живеещи в Младст 1А - това е особено важно, защото този район все още не е превзет от застроитената мафия и има огромни пространства с гъст, див треволяк - мечта за разходка и игра на всяко куче. За Дани, израсъл в самия център на София - с гнъсавите му автомобили и градски транспорт, с липсата на тревни площи, новият му дом и прилежащите му територии са сбъдната мечта. Още повече, че там има и други големи кучета като него, с които играе.

В Докторската градинка - единственото място за разходка и срещи със себеподобни, което той познаваше - не винаги можеше свободно да играе, едно защото през деня е пълно с майки с малки деца, и второ - през деня почти не извеждаха големи кучета. Без да е обучаван специално, Дани има някакъв безумин нюх за малките деца - щом някое фъстъче започне да се клатушка към него, нашият замръзва. И дребосъкът може да го дърпа, тормози и гняви, докато на Дани не му писне и не се махне. Същото е с малките породи кучета. Всякакви териери, пинчери и прочие дребосък са налитали да играят с него, но той не поема - лежи кротко, оставя ги примерно да го хапят по ушите или опашката и да ги дърпат, да се катерят върху му и да го хапят - без реакция. Впуска се да играе ксамо с кучата, които са му горе-долу от размера.

(Де и хората да бяха така.... Или държавите..., в смисъл Дани е много по-мъдър от така наречената световна сила Русия - ако имаше начин Путин да поеме малко мисъл от Дани - че не бива да се впряга на джавкащия грузински пичнер, камо ли да го хапе или разкъсва, ооо.... Ама мисълта на Путин е едно, а на обикновеното улично куче друго. Несравними. Така да се каже....)

Вики - невероятната жена, която го е спасила и отгледала, казва, че Дани разбира колко са крехки и уязвими тези дребосъци и затова им се оставя. Като общо взето образован човек, подхождам с резерви към опитите за придаване на човешки характеристики на животните, но в случая с Дани съм склонна да приема нейната гледна точка. Дани е уникален, от повече от 40 години се занимавам с животни, с кучета - от 30, и такъв невероятен куч не съм срещала.

Да се върна на игрите. Колкото е кротък Дани с дребосъците, толкова безумно могъщ е с немуподобните. Тръгне ли голямо, отговарящо на размерите му куче да се заиграва, може да зарежете всичко друго и само да гледате. Невероятно удоволствие :-) Важно е да добавя, че макар играта да е много яка, няма грам агресия.

Другата седмица ще отида на гости при новото му семейство и ще пусна снимки. А сега за новата ми болка - Сара:

Пътувах вчера в рейс 280 и на спирката на Техническия университет една жена хвърли през задната на автобуса врата малко кученце с думите: "Дръжте го до следващата спирка! Не мога да се отърва от него!" Ако рейсът не беше тръгнал, щях да сляза да й направя грандиозен скандал и да извикам полиция - защото има законови разпоредби срещу изоставяне на домашни животни. Нямаше да го направя с идеята да си го вземе - ясно ми, щом по такъв отвратен начин го изхвърля, не бива кученцето да е при нея; а с идеята да си понесе някакви последствия - глоба например.




Малката душица започна да обикаля хорага в рейса, душейки доверчиво краката им, опитваше се да се потърка у тези, които явно й миришеха по-приятелски. Не ми издържа сърцето и я гушнах. Девойка се оказа. Възраст - не повече от два месеца, вероятно месец и половина. Кротка, дружелюбна, ласкава, не страхлива - казвам със сигурност това, защото вече цял ден вече е вкъщи (където живеят 4 кучета и 4 котки). В подобна среда животното бързо и ясно показва характера си.

Та с две думи: Търся добри стопани за женско кученце, малко под двумесечна възраст, не е чиста порода, ще израсне средно на размер. Ще помагам пжо всякакъв начин на осиновителя.

Снимка: Първи социални контакти на Сара с кучобществото в Докторската градинка:

3 коментара:

deni каза...

bravo, veni! ne moga da q osinovq, no ti pi6i kogato i nameri6 dom! uspeh i gu6ki za sara ot men!

Дончо каза...

> > вкъщи (където живеят 4 кучета и 4 котки).

Вени, много се надявам, в обществен и чисто личен интерес на съседите ти да живееш в къща :).

Но познавайки къде ходи 280, едва ли.

Случвало ли ти се е, колкото и (вероятно) да е чисто у вас, да имаш оплаквания от съседи за тази сериозна менажерия, която вероятно се отглежда в апартамент?

Вени Г. каза...

Да,в апартамент живея. Но животните ми са възпитани и поддържани, тъй че нямам никакви оплаквания от съседите, напротив - те ги харесват и когато на някого му останат кокали, месни отпадъци, пък и други (последният път бе изостанала торта) ми ги предлагат за кучетата.

Хигиена и ред не е трудно да се поддържат, стига човек да има желание. Знам, че за кучетата е много по-добре да живеят в къща с двор, но така им се е случило... Всяко едно е спасявано от улицата, мисля, че някъде в блога съм писала историята на всяко.

Естествено, че плащам много по-висока такса за чистачката на входа - за всяко куче като за отделен човек.

В кооперацията ни от 24 семейства, 6 гледат куче, котешките стопани са повече, но никога не е имало междусъседски търкания заради животно. Причината може би е защото кооперацията е стара, строена е 1927 г. и днес тук живеят внуците и правнуците на първите кооператори. Съседските взаимоотношения не са типичните за панелните блокове и изобщо за новите блокове. Почти няма новодошли, всички сме израснали тук и поради това има една особено мека атмосфера на разбирателство и толерантност. Знаем си характерите, особеностите..., общо взето всеки е склонен да разбере съседа, ако има проблем и да му помогне. И съответно всеки се съобразява със съседа. С две думи, тук се живее по старата максима - дръж се с другите така, както искаш да се държат с теб.

Което пък си е своеобразен късмет за кучетата ми - че са попаднали в добра съседска общност.