Невероятният МВР скандал, който тресе от 15-тина дена държавата, събуди у мен литературно-исторически спомени. Сетих се за незабравимия герой от "Одески разкази" на Исак Бабел - бандитът Беня Крик - Краля. След един негов грабеж, при който е убит невинен човек, един от другите герои се разкрещява из цяла Одеса "Къде започва полицията и къде свършва Беня?" - "Полицията свършва там, където започва Беня", му отговарят разумните хора.
Прототип на Беня Крик е знаменития и до ден днешен в Одеса Михаил Виницки, известен като Мишка Япончик, Краля на Молдованка - бос на най-големия престъпен синдикат в Русия в началото на 20-ти век. На подчинение имал около 4000 бандити, които неуморно се занимавали с кражби, грабежи, убийства. Днешните одески бандити смятат Мишка Япончик за първи теоретик и практик на съвременния рекет. Полицията предпочитала да не се занимава с поданиците на Краля. Не само от страх, а защото практически цялата одеска полиция получавала втора, и то доста солидна заплата от Мишка Япончик.
Ей за такива ми ти неща се присетих, четейки по първите страници на вестниците за вътрешния министър Румен Петков - Запалката и тайната му среща с дупнишките бандити и бивши барети, свързани с бившия висаджия и бос в трафика на синтетична дрога Христофорос Аманатидис - Таки - братя Галеви; МВР офицерът под прикритие, бивша барета, бивш силов застраховател и настоящ бизнесмен Алексей Петров - Трактора; зам.шефа на Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) Иван Иванов-Рилския и шефът на Икономическа полиция Георги Радков, осигуряващи чадър на огромните далавери с фалшиви алкохолни бандероли; главния секретар на МВР Валентин Петров, когото негови колеги сочат като покровител на каналите на синтетична дрога на сръбския наркобос Будимир Куйович, а също така и на алкохолните търговци, ощетили хазната с около 1 млрд. лв. Междудругото "пещаците" (Атанас Петров и Антон Щерев, собственици на Винпром "Пещера", плащащи на Иван Иванов-Рилския и Радков), са голям спонсор на най-голямата управляваща партия БСП. Депутатът и оргсекретарят на БСП Димитър Дъбов и политикът Велчев (не става ясно дали иде реч за зам.шефа на НДСВ и бивш финансов министър Милен Велчев или за главния прокурор Борис Велчев) пък осуетили разработка срещу производителя на водка "Селект". Пак тия дни Милен Велчев, най-богатият българин, хазартният бос Васил Божков - Черепа и "пещаците" бяха засечени да отмарят заедно в луксозния френски курорт в Алпите “Куршевел”. Алексей Петров бил награждаван за добрата си работа в полза на държавата, твърди Запалката. Под този псевдоним Румен Петков фигурира в разработка на ГДБОП за производството и трафика на синтетична дрога, казал в парламента бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов. В нея се срещали и имената на бившия дългогодишен дипломат, посланик в Турция и външен министър Виктор Вълков, както и на бившата шефка на митница "Горубляне" Снежана Димитрова, арестувана за участие в огромната контрабанда с турското и китайското карго.
Румен Петков каза, че се срещнал с Галевите, за да предотврати сблъсък между силови групировки, което можело да осуети приемането ни в ЕС. Премиерът Сергей Станишев го подкрепи, заявявайки, че срещата била от "обществен интерес". Съдружници на Галевите са още Васил Божков - Черепа, чието приятелство с финансовия министър Пламен Орешарски доведе до данъчните облекчения за хазарта, и Феодор Феодоров. Последният участва в управата на "Съюз за Перник", който първи издигна кандидатурата на президента Георги Първанов за втори мандат. Председател на сдружението бе пернишкият бизнесмен и президентски спонсор Людмил Стойков, който бе сред арестуваните за източването на 7,5 млн. евро от САПАРД . Таки, Феодоров и Галевите са собственици на "Сити асет мениджмънт", което дружество заедно с Черепа притежава "Инфрастрой 2001". То пък в последните години спечели десетина големи инфраструктурни проекта в пернишко и благоевградско. Според бившия шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов парите от производството и трафика на синтетична дрога се перат и в строителството на доста от лъскавите сгради в периферията на София.
След тези разкрития, направени само в последните две седмици, секретарят на Изпълнителното бюро на БСП Антон Кутев призна пред "Дарик радио": "Не мога да разбера къде минава границата между добро и лошо." А на мен като на героя на Бабел ми иде да се разкрещя "Къде започва държавата, особено МВР, и къде свършват бандитите?"
неделя, 30 март 2008 г.
вторник, 25 март 2008 г.
Пасторът на Обама - абсурдизъм отвсякъде
В САЩ се вихри поредният скандал, сътворен в предизборната кампания на демократите - за спорните (както ние, европейците бихме ги нарекли) или непростимите (според американците) изказвания на преподобния Джеремая Райт, дългогодишен пастор на [църквата на] Обама. Медиите разпънаха на кръст чернокожия претендент заради "расистките, човеконенавистнически, фашистки" (и пр.под.) мнения на пастора на [местната] църква на Обама.* Отгоре на всичко младият сенатор от Илиноис имал неблагоразумието да каже някъде в началото на кампанията си във връзка с темата за религиозните му убеждения (това пък е отделна тъпота - да доказва, че не е мюсюлманин, защото е ходил в училище предимно с мюсюлмански ученици), че неговият [в смисъл на църквата, която Обама посещава] дългогодишен пастор е оказал сериозно влияние върху него. Между другото, Джеремая Райт е сред петте най-популярни чернокожи пастори. И какви ги приказва в проповедите си хич, ама хич нямаше да занимава обикновените американци и журналистическите лешояди, ако не бе "случайността" да е пастор на църквата на Обама. Медиите разпънаха на кръст младия претендент за номинацията на демократите и накараха него и щаба му пространно да обясняват колко ама нямат нищо общо, ама хич не са съгласни, ама са абсолютно против "расистките и човеконенавистнически" приказки на пастора. Наистина е трудно да обясняваш, че не си камила :-)
За нас, европейците това звучи, меко казано, екзотично. Грубо казано - нелепо тъпо. Някой си вярващ ходи редовно в местната църква, в която всяка неделя пасторът си приказва разни неща (това ми атеистическо кощунство моля вярващите да го изтълкуват като "изнася неделната проповед") и в някоя си проповед преди много години бил казал някакви неща, които нараняват нежните американски души. И щабът на кандидата, както и самият той са вкарани в безсмислени обяснения, че не е камила. А думите, които пасторът е изрекъл, ги пишат отдавна и просторно, ляволибералните автори и издания в САЩ, да не говорим за европейските такива.
Мислех си да нарека това двуличие "безобразно лицемерие", но се отказах, защото осъзнах, че тия хора (вкл. и фаворитът ми Обама) искрено си вярват. И като осъзнах това, осъзнах също, че не мога да намеря точните думи, с които да изкажа, меко казано, неприемането; грубо казано - възмущението си, от подобна тъпота. Защото сегашната истерия в САЩ за някакви думи на пастор отпреди сума години е същото като истерията на ислямския свят за карикатурите на Мохамед в третостепенен датски вестник. Бамааму, ако не е плашещо, щях откровено да се хиля, защото подобна масова тъпота е убийствено смешна. Ама тоя нелеп фарс се играе сериозно в единствената суперсила, която претендира да е флагман на демокрацията, човешките права и прочие подобни алабала. Моля правоверните американолюби да извинят назадничавия ми скептицизъм относно всевеликото и всесветовно всевеличие на САЩ, ама това е, щото не съм дорасла още :-)
Ето ги и твърденията на пастор Райт, изказани преди повече от пет години:
* Законът за третото престъпление е някаква безумна тъпота на щата Калифорния, според която при трето престъпление присъдата задължително е доживотен затвор с право на преразглеждане след 25 години. И някъде в други щати е възприета идиотщината, сега не се сещам къде и не ми се търси, щото не това е важното. Думите - идиотщина, тъпота, безумие - не са гавра или изхвърляне. За илюстрация реален случай - човек открадва 4 кена бира от супермаркета, гепват го и осъждат 25 доживот, защото преди 20 години е бил осъждан два пъти. Подробностите - чернокожият тийнейджър е заслужавал да бъде осъден за нещата, които е извършил. Но след изтърпяването на наказанието той радикално променя всичко в живота си, на практика го изгражда наново, и съвсем сам, като живот на почтен човек - добра работа, семейство, дом, ипотека за този дом, кредитна карта, спестявания за колеж на децата и пр.под. характеристики за средния американец. И кво? Не го оправдавам за 4-те задигнати кена бира, но известна, и то не пренебрежимо малка част хора (вкл. и у нас) инцидентно са правили подобни кражби. Дребни, случайни кражби. Подчертавам това специално защото щателното ровене в целия му дотогавашен живот е установило, че човекът никога отникъде нищо не е крал за въпросните 20-тина години след скапаното си тийнейджърство. Но по силата на закона за трите пъти тоя нормален, среден американец, изкарващ почтено хляба си и грижещ се за семейството си по най-добрите американски стандарти-мечти, отива зад решетките доживот.
За 4 кена бира - до живот.
Описаният случай е реален, а още колко мога да напиша... С грубия език на числата и техния анали: въпросният закон, приет през 1994 г., не е оказал значимо влияние върху нивото на престъпността.
Мисля, че точно Обама е човекът, който може да доведе до правилен край всички американски войни - вътрешни и външни. За външните тук, в Европа знаем - Ирак, Афганистан, евентуално Иран. Вътрешните обаче са ни практически неизвестни, а те са изключително сериозен и проблем и фактор за здравето на американското общество. Основната вътрешна война е тази срещу наркотиците, другата е войната срещу тероризма. Ама темата за вътрешните американски войни е толкоз дълга и сложна, сега само я маркирам. Важното в топика с войните е, че Обама няма нищо общо с абстрактния човеколюбив ляв либерал Макгъвърн от 1968. От 2002 г. той последователно заема позиции против войната в Ирак А обяснението защо, е твърде интересно за домашните леви либерали - "аз съм против глупавите войни, а войната в Ирак е глупава."
Капиши?
А връщайки се към ориенталско-балканската си същност:
Анадънму?
За нас, европейците това звучи, меко казано, екзотично. Грубо казано - нелепо тъпо. Някой си вярващ ходи редовно в местната църква, в която всяка неделя пасторът си приказва разни неща (това ми атеистическо кощунство моля вярващите да го изтълкуват като "изнася неделната проповед") и в някоя си проповед преди много години бил казал някакви неща, които нараняват нежните американски души. И щабът на кандидата, както и самият той са вкарани в безсмислени обяснения, че не е камила. А думите, които пасторът е изрекъл, ги пишат отдавна и просторно, ляволибералните автори и издания в САЩ, да не говорим за европейските такива.
Мислех си да нарека това двуличие "безобразно лицемерие", но се отказах, защото осъзнах, че тия хора (вкл. и фаворитът ми Обама) искрено си вярват. И като осъзнах това, осъзнах също, че не мога да намеря точните думи, с които да изкажа, меко казано, неприемането; грубо казано - възмущението си, от подобна тъпота. Защото сегашната истерия в САЩ за някакви думи на пастор отпреди сума години е същото като истерията на ислямския свят за карикатурите на Мохамед в третостепенен датски вестник. Бамааму, ако не е плашещо, щях откровено да се хиля, защото подобна масова тъпота е убийствено смешна. Ама тоя нелеп фарс се играе сериозно в единствената суперсила, която претендира да е флагман на демокрацията, човешките права и прочие подобни алабала. Моля правоверните американолюби да извинят назадничавия ми скептицизъм относно всевеликото и всесветовно всевеличие на САЩ, ама това е, щото не съм дорасла още :-)
Ето ги и твърденията на пастор Райт, изказани преди повече от пет години:
"Ние бомбардирахме Хирошима! Ние бомбардирахме Нагазаки! И с атомното оръжие унищожихме много повече хора, отколкото хилядите [унищожени] в Ню Йорк и Пентагона, и никога не ни мигаше окото за това... Ние подкрепяхме държавния тероризъм срещу палестинците и чернокожите южноафриканци, а сега сме възмутени, защото нещата, които вършехме в чужбина, се връщат обратно в нашия двор. Американските пилета [които отгледахме] се завърнаха у дома си."Оригиналът (щото хич не съм добър преводач):
в неделната проповед след атаките на 11 септември 2001 г.
"Тази власт даде [на чернокожите] наркотиците, изгради по-големи затвори, прокара закона за третото престъпление,* а след това иска от нас да пеем "Бог благослови Америка". Не, не, не, Бог прокле Америка, както е писано в Библията [че става] заради убиването на невинни хора. Бог прокле Америка по същия начин, по който тя като че ли е Господ и върховен господар."
в проповед през 2003
"We bombed Hiroshima! We bombed Nagasaki! And we nuked far more than the thousands in New York and the Pentagon, and we never batted an eye....We have supported state terrorism against the Palestinians and black South Africans, and now we are indignant because the stuff we have done overseas is now brought right back into our own front yard. America's chickens are coming home to roost."
"The government gives them the drugs, builds bigger prisons, passes a three-strike law and then wants us to sing 'God Bless America.' No, no, no, God ddmned America, that's in the Bible for killing innocent people," he said in a 2003 sermon. "God damned America for treating our citizens as less than human. God damned America for as long as she acts like she is God and she is supreme."
* Законът за третото престъпление е някаква безумна тъпота на щата Калифорния, според която при трето престъпление присъдата задължително е доживотен затвор с право на преразглеждане след 25 години. И някъде в други щати е възприета идиотщината, сега не се сещам къде и не ми се търси, щото не това е важното. Думите - идиотщина, тъпота, безумие - не са гавра или изхвърляне. За илюстрация реален случай - човек открадва 4 кена бира от супермаркета, гепват го и осъждат 25 доживот, защото преди 20 години е бил осъждан два пъти. Подробностите - чернокожият тийнейджър е заслужавал да бъде осъден за нещата, които е извършил. Но след изтърпяването на наказанието той радикално променя всичко в живота си, на практика го изгражда наново, и съвсем сам, като живот на почтен човек - добра работа, семейство, дом, ипотека за този дом, кредитна карта, спестявания за колеж на децата и пр.под. характеристики за средния американец. И кво? Не го оправдавам за 4-те задигнати кена бира, но известна, и то не пренебрежимо малка част хора (вкл. и у нас) инцидентно са правили подобни кражби. Дребни, случайни кражби. Подчертавам това специално защото щателното ровене в целия му дотогавашен живот е установило, че човекът никога отникъде нищо не е крал за въпросните 20-тина години след скапаното си тийнейджърство. Но по силата на закона за трите пъти тоя нормален, среден американец, изкарващ почтено хляба си и грижещ се за семейството си по най-добрите американски стандарти-мечти, отива зад решетките доживот.
За 4 кена бира - до живот.
Описаният случай е реален, а още колко мога да напиша... С грубия език на числата и техния анали: въпросният закон, приет през 1994 г., не е оказал значимо влияние върху нивото на престъпността.
Мисля, че точно Обама е човекът, който може да доведе до правилен край всички американски войни - вътрешни и външни. За външните тук, в Европа знаем - Ирак, Афганистан, евентуално Иран. Вътрешните обаче са ни практически неизвестни, а те са изключително сериозен и проблем и фактор за здравето на американското общество. Основната вътрешна война е тази срещу наркотиците, другата е войната срещу тероризма. Ама темата за вътрешните американски войни е толкоз дълга и сложна, сега само я маркирам. Важното в топика с войните е, че Обама няма нищо общо с абстрактния човеколюбив ляв либерал Макгъвърн от 1968. От 2002 г. той последователно заема позиции против войната в Ирак А обяснението защо, е твърде интересно за домашните леви либерали - "аз съм против глупавите войни, а войната в Ирак е глупава."
Капиши?
А връщайки се към ориенталско-балканската си същност:
Анадънму?
сряда, 19 март 2008 г.
Закопчаха зам.шефа на ГДБОП Иван Иванов
Ах, защо си спомням една песничка на Милена от зората на демокрацията:
"...вятър студен към ушите ни носи
слухове разни и грозни въпроси,
за милионери и командоси.
Неам нерви... ох, неам нерви..."
Сбогом, Артър Кларк
Отиде си култов - не автор, а творец - Артър Кларк.За мислещите хора от моето поколение неговите творби бяха нещо много повече от обикновена научна фантастика. Особено на фона на късния социализъм. Те ни даряваха с алтернативно мислене, виждане на света, който ни заобикаля. Ще спомена само "Една одисея в Космоса 2001", "Краят на детството", "Срещи с Рама", "Градът и звездите", "Фонтаните на рая"...
И колко още текстове, които са ме направили мислещ човек в онова време, когато мисленето не се толерираше особено.
Rest in peace, сър Артър
вторник, 18 март 2008 г.
За Рила - обичаш ли я?
ЩЕ ПАДНАТ ЛИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕД ОЧИТЕ НИ В ЖЕРТВА НА ОЛИГАРХИЯТА И НАГЛОСТТА
Лифтът до Седемте Рилски езера бе довършен за часове вчера без нито едно разрешително с техника за стотици хиляди лева в разрез с морала и законите на България и Европейския съюз.
Вторник, 18 март, 18, 30 – 18, 45 часа, отново на Раковски!
Всички, на които Рила им е мила, да пресичаме едновременно на пешеходната пътека на ул. „Раковски“.
Там, където преди 6 месеца се за пръв път протестирахме срещу незаконното строителство към Седемте Рилски езера.
Там, където преди 6 месеца се за пръв път протестирахме срещу незаконното строителство към Седемте Рилски езера.
Носете си подходящи материали за незаконно застрояване – картони, кашони, лифтови съоръжения и плакати с ясни послания.
Точно в 18, 30 часа започваме да пресичаме, точно в 18, 45 часа си тръгваме и оставяме незаконните строежи да бъдат премахнати.
Искаме министърът на околната среда и водите, директорът на Дирекия за национален строителен контрол да подпише заповед за спиране незаконното строителство на ски курорта „Паничище – Езерата – Кабул“ и събаряне незаконно построения лифт Пионерска – Рилски Езера.
Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура – Кюстендил да образува наказателно производство за извършените престъпления.
www.forthenature.org
Лифтът до Седемте Рилски езера бе довършен за часове вчера без нито едно разрешително с техника за стотици хиляди лева в разрез с морала и законите на България и Европейския съюз.
Вторник, 18 март, 18, 30 – 18, 45 часа, отново на Раковски!
Всички, на които Рила им е мила, да пресичаме едновременно на пешеходната пътека на ул. „Раковски“.
Там, където преди 6 месеца се за пръв път протестирахме срещу незаконното строителство към Седемте Рилски езера.
Там, където преди 6 месеца се за пръв път протестирахме срещу незаконното строителство към Седемте Рилски езера.
Носете си подходящи материали за незаконно застрояване – картони, кашони, лифтови съоръжения и плакати с ясни послания.
Точно в 18, 30 часа започваме да пресичаме, точно в 18, 45 часа си тръгваме и оставяме незаконните строежи да бъдат премахнати.
Искаме министърът на околната среда и водите, директорът на Дирекия за национален строителен контрол да подпише заповед за спиране незаконното строителство на ски курорта „Паничище – Езерата – Кабул“ и събаряне незаконно построения лифт Пионерска – Рилски Езера.
Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура – Кюстендил да образува наказателно производство за извършените престъпления.
www.forthenature.org
понеделник, 17 март 2008 г.
Как да се спечелят изборите
Вдъхновение за подобна рецепта-предсказание получих от Юлиан Попов*
Печелившото (според мен) послание е промяна - в областите здравеопазване - образование - наемен труд - малък и среден бизнес. В първите две не значи глупаво лявото наливане на още пари, а:
Здравеопазване
Бързо ликвидиране на монопола на Здравната каса, не само чрез избор на получателя на здравните вноски, но и чрез кореспондиращото участие на държавното финансиране (известни са механизмите, чрез които касата получава пари от държавата, включително и държавното участие във финансирането на програмите за скъпоструващо лечение на редица заболявания) така, че всеки здравен фонд да получава държавна подкрепа в зависимост от привлечените от него осигуряващи се
- Премахване на дублиращите се списъци на лекарства - списък на здравното министерство (позитивен списък) и списък на здравната каса (реимбурсен списък) чрез въвеждане на единен държавен списък на лекарствата, които се заплащат изцяло или частично от държавата, а не от фондовете - лекарства за болести, които са социално значими или непосилни за болните.
- Премахване на таксата за посещение при лекар
- Премахване на задължително изискваното медицинско образование за управител на болница, паралелно със създаването на Медицински съвет в тях със съответни права - например решение на управителя да може да бъде отхвърляно с квалифицирано мнозинство от участниците в съвета. Медицинският съвет се конституира от шефовете на клиники и отделения. Обаче гарантирана ограничено еднолично право на управителя да взима решение за определен период (половин година) без санкцията на медицинския съвет и задължителна ревизия на това решение от съвета с последващо вписване в някакъв регистър за болничните управителите. Дясното решение в случая е да не се създава такъв регистър (всеки регистър е неизчерпаем извор на бюрокрация и съпътстващите я корупция и неефективност), а изискване от кандидатите за болничен управител да представят в CV-то си оценките на медицинския съвет от дотогавашните си местоработи.
- Изхвърляне на Българския лекарски съюз от преговорите с касата/касите и на негово място вкарване на управителите на болниците като легитимен представител на отговарящите и отговорните за съвкупността от леченията
- Вкарване в преговорите като равноправни участници на представителните пациентски организации
- Законодателно задължение за одит на болничните заведения от независим, сиреч външен одитор
Уффф, май толкова съм се вживяла в темата, че само за здравеопазването изписах сума текст. От което следва, че за образованието, наемния труд и малкия и среден бизнес би било добре да пиша отделно. Което ще направя скоро.
Печелившото (според мен) послание е промяна - в областите здравеопазване - образование - наемен труд - малък и среден бизнес. В първите две не значи глупаво лявото наливане на още пари, а:
Здравеопазване
Бързо ликвидиране на монопола на Здравната каса, не само чрез избор на получателя на здравните вноски, но и чрез кореспондиращото участие на държавното финансиране (известни са механизмите, чрез които касата получава пари от държавата, включително и държавното участие във финансирането на програмите за скъпоструващо лечение на редица заболявания) така, че всеки здравен фонд да получава държавна подкрепа в зависимост от привлечените от него осигуряващи се
- Премахване на дублиращите се списъци на лекарства - списък на здравното министерство (позитивен списък) и списък на здравната каса (реимбурсен списък) чрез въвеждане на единен държавен списък на лекарствата, които се заплащат изцяло или частично от държавата, а не от фондовете - лекарства за болести, които са социално значими или непосилни за болните.
- Премахване на таксата за посещение при лекар
- Премахване на задължително изискваното медицинско образование за управител на болница, паралелно със създаването на Медицински съвет в тях със съответни права - например решение на управителя да може да бъде отхвърляно с квалифицирано мнозинство от участниците в съвета. Медицинският съвет се конституира от шефовете на клиники и отделения. Обаче гарантирана ограничено еднолично право на управителя да взима решение за определен период (половин година) без санкцията на медицинския съвет и задължителна ревизия на това решение от съвета с последващо вписване в някакъв регистър за болничните управителите. Дясното решение в случая е да не се създава такъв регистър (всеки регистър е неизчерпаем извор на бюрокрация и съпътстващите я корупция и неефективност), а изискване от кандидатите за болничен управител да представят в CV-то си оценките на медицинския съвет от дотогавашните си местоработи.
- Изхвърляне на Българския лекарски съюз от преговорите с касата/касите и на негово място вкарване на управителите на болниците като легитимен представител на отговарящите и отговорните за съвкупността от леченията
- Вкарване в преговорите като равноправни участници на представителните пациентски организации
- Законодателно задължение за одит на болничните заведения от независим, сиреч външен одитор
Уффф, май толкова съм се вживяла в темата, че само за здравеопазването изписах сума текст. От което следва, че за образованието, наемния труд и малкия и среден бизнес би било добре да пиша отделно. Което ще направя скоро.
събота, 15 март 2008 г.
Непознатият Костов
Иван Костов е човек, личност, фигура, която не позволява полутонове. По ботевски - или страстно го любиш, или страстно го мразиш. Без една част, която декларира, че няма мнение - обаче същественото е, че повечето от тях са хората, които към 1989-90 година или ги е нямало, или са били в невръстна възраст. Ако попадате в тази група, не четете по-нататък - няма да разберете нищо. Не поради интелектуална некомпетентност, а поради житейска такава. Не всичко на този свят може да се обясни рационално.
Парадоксално е някак, че и любещите, и мразещите насочват емоциите си към един и същ "обект на желанието", а именно - Костов студения технократ, Костов безстрастния кардинален реформатор, Костов кръстоносеца на идеи - с две думи Костов като еманация на човека, който реализира представата си за света, за дължимото, без да се съобразява с околните "неразбиращи". Докато Иван Костов бе министър-председател този му образ придоби формата на месианство, на "отвъдна сила", на призвания водач. Костов - волята, месията, двигателя на промяната, оттук --> Костов - лишен от каквито и да е човешки качества, лишен от реалността му, от битността му на човек.
Гадна справка-доказателство за горното: прозвището Командира бе лансирано и наложено в общественото съзнание от "първото перо" на "Труд"-овашката публицистика - Валерия Велева. Сега мнозина са забравили, че тя бе първата, започнала да пише за Командира, и то с главно "К" - сиреч сложи началото на митологизацията на Костов като месия, водач, нечовек (в смисъл свръхчовек). Това бе времето, когато Тошо Тошев бе заплашен от евентуално решение но Комисията по конкуренцията срещу монопола на ВАЦ, сиреч срещу купуването на "Труд" от ВАЦ. Защо? Ами защото "Труд" към началото на 1997 г. бе практически фалирал и евентуално разваляне на сделката с ВАЦ водеше до реализация на фалита, респективно до елиминиране на Тошо като бос. Докъм 2000 г. в "Труд" бе открито казвано на репортерите и коментаторите, че за Костов се пише или добро, или нищо, а ако външни автори навлизаха в "забранената територия", техните текстове се редактираха безогледно, до степен, че авторите се обаждаха в редакцията, възмутени от изопачаването на идеите им. Много важно, че се обръщаха - пукаше му на Тошо, нали обядваше месечно по един път с Костов. За което надлежно излизаше дописка в "Труд" на първа страница - "Министър-председателят обядва с главния редактор на "Труд". Баси новината! Не че нямаше и други безумни прояви на злокачествения Тошов нарцисизъм. На първа страница, наред с водещите световни и вътрешни новини (например първичните избори в САЩ и избора на Буш младши за президент, не е само този пример, обаче ще разводня текста ако привеждам повече) се мудреха "суперновини" за това, че "Труд" имал тираж 550 000. Но започна да се обръща палачинката - не без решаващата роля на сиви кардинали от комунистическото минало като ген.Любен Гоцев и не без неудържимото желание, страст, алчност на назначените капиталисти от втория ешелон (пример: Илия Павлов е първи ешелон, Георги Гергов - втори; всеки може да продължи подобните сравнения, имайки например предвид къде са сега бившите босове на т.нар. Г-13 и гледайки Краси Гергов, Ковачки, Николай Банев, Ветко Арабаджиев, Манол Велев, Петър Манджуков и пр. и пр.) да излязат на първи план, да обладаят реалната икономическа власт.
Но при това преконфигуриране на силите - по парадоксален начин, многократно усилен от реализираните от Костов радикални реформи (бърза приватизация, отвързване на социалната и здравна сфера от бюджета, циментиране на валутния борд основно чрез продаване на банките на чуждестранни големи банкови групи и по този начин постигане на стабилна, неподатлива на конюнктурни изкушения монетарна политика) - се оказа, че най-печеливши са "бившите", и то не толкова те самите, а децата им и прислугата им. Чедата и прислугата на ония, дето ни правеха социализъм, започнаха да ни правят капитализъм. Разбира се, с тях начело като привилегировани капиталисти. В този ми момент всеки ще изрецитира имената на Жени Живкова, главния прокурор Борис Велчев (внук на Борис Велчев), Сергей Станишев - син на члена на Политбюро на ЦК на БКП и ключова фигура в десетоноемврийския преврат Димитър Станишев; Уляна Пръмова и Меглена Кунева (по мъж Пръмова), може би и Альоша Даков (имаше такъв висш комунистически кадър - Мако Даков). И като изрецитира тези очеизваждащи примери, ще спре. Ще пропусне например, че Ники Маус* е син на шефа на ВКР във флота, че Милен Велчев е син на дългогодишен висш наш представител в северноафрикански страни, интересно - в тези, с които имаме неясни валутни отношения и като финален резултат сме вътре отвсякъде. Ако се разровим из биографиите на изплувалите "нови лица" при царя и утвърдили се при сегашната "банда на тримата" ще открием още ред интересности, маркиращи континюитета на старите и новите властимащи и прислугата им. Но това е тема на друг анализ, не знам кога ще имам интелектуална стръв да се заема с него.
Защото днешната ми тема е друга - демитологизирането на Иван Костов. Опит да взривя фундамента на страстно любещите и страстно мразещите го. Защото те, полярно противоположните имат един фундамент - отказват на Костов правото да е човек. Човек като всички нас - със своите емоции, мечти, спомени, надежди, страхове, очаквания, сантименталности, несигурности... И нещо изключително важно - отказват му не само правото, а изобщо способността естетически да усеща и осмисля света. Особено света в ситуация на радикалната промяна, бележеща края на свръхиндустриализираната култура на последната половина от миналия век.
Сега правя експеримент: Пускам части от текстове на Костов от периода 1989-1992 г., които според мен разкриват този Костов, който любещите и мразещите са пропуснали и пропускат. Няма да ги коментирам и анализирам (сега), защото ми се иска да събудя питания сред четящите, а не да давам моите интерпретации, включително и затова, че не претендирам да са верни. Може би в някой следващ постинг ще ги разкажа. Но сега ми се иска у някого тези парчета текстове да събудят размисъл и мисъл - voalà!!
Текстовете са от книгата "Стопанският упадък и реформаторските идеи", сп."Икономика" 1993 г. - сборник статии на Иван Костов.
Някои заглавия:
- Болдването на текста е мое
- * Ники Маус е едно от прозвищата на Николай Василев, друго, за които се сещам сега, е Малкия Мук :-)
Парадоксално е някак, че и любещите, и мразещите насочват емоциите си към един и същ "обект на желанието", а именно - Костов студения технократ, Костов безстрастния кардинален реформатор, Костов кръстоносеца на идеи - с две думи Костов като еманация на човека, който реализира представата си за света, за дължимото, без да се съобразява с околните "неразбиращи". Докато Иван Костов бе министър-председател този му образ придоби формата на месианство, на "отвъдна сила", на призвания водач. Костов - волята, месията, двигателя на промяната, оттук --> Костов - лишен от каквито и да е човешки качества, лишен от реалността му, от битността му на човек.
Гадна справка-доказателство за горното: прозвището Командира бе лансирано и наложено в общественото съзнание от "първото перо" на "Труд"-овашката публицистика - Валерия Велева. Сега мнозина са забравили, че тя бе първата, започнала да пише за Командира, и то с главно "К" - сиреч сложи началото на митологизацията на Костов като месия, водач, нечовек (в смисъл свръхчовек). Това бе времето, когато Тошо Тошев бе заплашен от евентуално решение но Комисията по конкуренцията срещу монопола на ВАЦ, сиреч срещу купуването на "Труд" от ВАЦ. Защо? Ами защото "Труд" към началото на 1997 г. бе практически фалирал и евентуално разваляне на сделката с ВАЦ водеше до реализация на фалита, респективно до елиминиране на Тошо като бос. Докъм 2000 г. в "Труд" бе открито казвано на репортерите и коментаторите, че за Костов се пише или добро, или нищо, а ако външни автори навлизаха в "забранената територия", техните текстове се редактираха безогледно, до степен, че авторите се обаждаха в редакцията, възмутени от изопачаването на идеите им. Много важно, че се обръщаха - пукаше му на Тошо, нали обядваше месечно по един път с Костов. За което надлежно излизаше дописка в "Труд" на първа страница - "Министър-председателят обядва с главния редактор на "Труд". Баси новината! Не че нямаше и други безумни прояви на злокачествения Тошов нарцисизъм. На първа страница, наред с водещите световни и вътрешни новини (например първичните избори в САЩ и избора на Буш младши за президент, не е само този пример, обаче ще разводня текста ако привеждам повече) се мудреха "суперновини" за това, че "Труд" имал тираж 550 000. Но започна да се обръща палачинката - не без решаващата роля на сиви кардинали от комунистическото минало като ген.Любен Гоцев и не без неудържимото желание, страст, алчност на назначените капиталисти от втория ешелон (пример: Илия Павлов е първи ешелон, Георги Гергов - втори; всеки може да продължи подобните сравнения, имайки например предвид къде са сега бившите босове на т.нар. Г-13 и гледайки Краси Гергов, Ковачки, Николай Банев, Ветко Арабаджиев, Манол Велев, Петър Манджуков и пр. и пр.) да излязат на първи план, да обладаят реалната икономическа власт.
Но при това преконфигуриране на силите - по парадоксален начин, многократно усилен от реализираните от Костов радикални реформи (бърза приватизация, отвързване на социалната и здравна сфера от бюджета, циментиране на валутния борд основно чрез продаване на банките на чуждестранни големи банкови групи и по този начин постигане на стабилна, неподатлива на конюнктурни изкушения монетарна политика) - се оказа, че най-печеливши са "бившите", и то не толкова те самите, а децата им и прислугата им. Чедата и прислугата на ония, дето ни правеха социализъм, започнаха да ни правят капитализъм. Разбира се, с тях начело като привилегировани капиталисти. В този ми момент всеки ще изрецитира имената на Жени Живкова, главния прокурор Борис Велчев (внук на Борис Велчев), Сергей Станишев - син на члена на Политбюро на ЦК на БКП и ключова фигура в десетоноемврийския преврат Димитър Станишев; Уляна Пръмова и Меглена Кунева (по мъж Пръмова), може би и Альоша Даков (имаше такъв висш комунистически кадър - Мако Даков). И като изрецитира тези очеизваждащи примери, ще спре. Ще пропусне например, че Ники Маус* е син на шефа на ВКР във флота, че Милен Велчев е син на дългогодишен висш наш представител в северноафрикански страни, интересно - в тези, с които имаме неясни валутни отношения и като финален резултат сме вътре отвсякъде. Ако се разровим из биографиите на изплувалите "нови лица" при царя и утвърдили се при сегашната "банда на тримата" ще открием още ред интересности, маркиращи континюитета на старите и новите властимащи и прислугата им. Но това е тема на друг анализ, не знам кога ще имам интелектуална стръв да се заема с него.
Защото днешната ми тема е друга - демитологизирането на Иван Костов. Опит да взривя фундамента на страстно любещите и страстно мразещите го. Защото те, полярно противоположните имат един фундамент - отказват на Костов правото да е човек. Човек като всички нас - със своите емоции, мечти, спомени, надежди, страхове, очаквания, сантименталности, несигурности... И нещо изключително важно - отказват му не само правото, а изобщо способността естетически да усеща и осмисля света. Особено света в ситуация на радикалната промяна, бележеща края на свръхиндустриализираната култура на последната половина от миналия век.
Сега правя експеримент: Пускам части от текстове на Костов от периода 1989-1992 г., които според мен разкриват този Костов, който любещите и мразещите са пропуснали и пропускат. Няма да ги коментирам и анализирам (сега), защото ми се иска да събудя питания сред четящите, а не да давам моите интерпретации, включително и затова, че не претендирам да са верни. Може би в някой следващ постинг ще ги разкажа. Но сега ми се иска у някого тези парчета текстове да събудят размисъл и мисъл - voalà!!
Текстовете са от книгата "Стопанският упадък и реформаторските идеи", сп."Икономика" 1993 г. - сборник статии на Иван Костов.
Някои заглавия:
- Анатомия на илюзиитеНякои фрази:
- Икономика, семиотика и бели джуджета
- Сабленият удар на пан Балцерович
- Хороскоп за годините на реформата
- Краят на политикономията (И това е само началото)
- Сборник от мъртви догми
- Какво остава след роенето...
- Амнистия за идеологическо грехопадение
- Промяната, която носим в себе си
- "Сервизната" монетарна сфера в ролята на спирачен механизъм на народното стопанство. Стопанският метаболизъм и нормалната монетарна сфера
- макроикономиката, която е "големият непознат" за всички, включително за държавното управление и планиранеПо-цялостни парчета смисли от текстовете:
- удължава живота на полумъртви социалистически структури
- кризата... не може да се да се преодолее със социално-политическа терапия
- трябва да се поставят един-два предварителни въпроса преди да се коментират възможните терапии на монетарното стопанство
- в икономиката никога не се установяват необходимите пропорции за правилното "кръвообращение" в паричната сфера
- в тези условия задържането на цените мумифицира технологичните, отрасловите и монетарните диспропорции...
- в пиянството и истерията на предизборните страсти, когато думите на политиците се запалват с емоциите на техните поддръжници, когато обществеността отплува най-далеч от бреговете на реалността..
Не си давах сметка за причините за едно странно явление. Неочаквано контактът ми с аудиторията се прекъсва, като че ли се натъквам на мина, взривяваща около мен досада, отегчение и подозрение. Усещам, че околните се притесняват не от казаното, а някак заради мен самия.
Първоначално обяснявах това с неопитността си, с неспособността да поддържам постоянен контакт и некомпетентност. С времето обясненията ми се струват все по-неубедителни. По-късно обвиних догмите, с които, както е известно, изобилства официалната икономическа доктрина. Но в последните години преодоляването им се извършва със скоростта на взрив... И ето сега, без догми, дари в области, където се считам за специалист, продължавам да се натъквам на внезапно изникнала стена на отчуждение...
...Да се вгледаме в семантичните катаклизми на икономическите понятия, да надникнем в недалечното блестящо минало на старателно заобикаляните днес стопански знаци и формули.
Ще забележим без усилия, че там те последователно са избухвали на стопанския небосклон, пронизвали са докрай науката и практиката... В кратките мигове на своя блясък тези понятия са станали планово управленска и политическа цел, стратегически ориентир, универсално средство, висша ценност, "брънката", от която са се опитвали да изтеглят решенията на стопанските проблеми...
...Тези понятия имат една съдба. След кулминацията им следва разочарование. Отрезвяването показва, че кампанията, която са оглавили, не е решила проблемите, даже е породила нови. Минусите на неуспеха застават пред бившите "суперключове", смисловите им значения анихилират. Тихомълком изоставяме доскорошната ни надежда и с категориите става това, което става със загиналите звезди - превръщат се в "бели джуджета". На мястото си са, като че ли светят, но нямат топлина, животът им е унищожен от катаклизма.
Безобидни ли са "белите джуджета"?
Те означават загуба на части от натрупания опит, защото, заобикаляйки ги поради днешното им безсилие, a priori изключваме съдържащите се в тях знания и решения.
На мястото на живо езиково богатство блуждаят езикови "мощи", подвели очаквания, неудовлетворили надежди и интереси.
"Белите джуджета" са свидетелство за идеологическа катастрофа, за неспособност и некомпетентност. Те се запазват в паметта на хората като символ на самоунищожението на икономиката...
... Опитайте се да събудите у незаангажирания читател и слушател образите и представите, които носят претърпелите катаклизъм понятия. Няма да можете да го направите! Вместо вашата интерпретация ще попаднете в капан на яростна съпротива. Вместо съпреживяване ще надзърнете в очите на омразата. Защото никой не иска да бъде непрекъснато глупак, който вярва, че е намерена забравената в прашния, тъмен ъгъл на тавана вълшебна лампа на Аладин, която ще изпълни всичките ни желания, ще ни отърве от нас самите.
Опитайте се да вкарате в действие "бяло джудже" и ще се убедите в пълното му безсилие.
непубликувано, 08.1989
Колкото повече навлизах в замисъла на полската радикална икономическа реформа, толкова повече ме впечатляваше красотата на идеята, решимостта да се поеме риска, професионализма и светкавичното изпълнение. Всичко това ми напомняше юношеското ми възхищение от сабления удар на пан Володиовски...
/Говорейки за рисковите точки в полската реформа/: Ще посоча тези четири места на високо напрежение и риск, които ще следим с особено вълнение. Изящната мрежа на реформата е опъната и трябва да издържи на инфлационния натиск... Въпреки рисковете, радикалната икономическа реформа в Полша отива на своята "среща със съдбата".
01.02.1990
Реформаторският удар трябва да бъде конкретно насочен и прецизиран. Като хирургически разрез той трябва да отстрани партийната номенклатура, която е реалната социално-класова опора на казармения социализъм. Трябва да се оперира дълбоко навътре в партията, да се отстрани контролиращата я номенклатура. Силите на преустройството не бива да се насочват срещу държавната и стопанската администрация.
1990
Останали сами със себе си в тъмната стая на изборните бюра, хората ще изберат промяната, която носят в себе си.
02.06.1990
В ранното ми детство има спомени от спускани метални ролетки пред витрините на магазинчета, частни бакалии, работилници и бира-скари. Когато се вдигнаха, откриха канцелариите на някакви ДСО и кооперации. Така пъстрият свят на моето детство бе заменен със сивата социалистическа бюрокрация.
Сега ролетките се вдигат отново.
26.08.1992
Някъде, встрани от десния хаос, покрай хлътването в постсоциалистически илюзии и реставрации, недалеч от невъзможните източни изкушения на светкавичното развитие и диктатура, трябва да има тясна пътечка, по която да минем.
28.10.1992
/говорейки за необходимостта и резултатите от радикална реформа, а не предлаганата от социалистите стабилизация/: Ще си послужа с жестока аналогия. Пред нас е раждане, носещо смърт. Трябва да избираме дали да спасим детето и да жертваме родилката, или да загубим детето, а след него в недалечно бъдеще и родилката. Отглеждането на новото крие много рискове и ще убие нещо във всеки от нас. Много човешко е да се стремим да запазим познатото, да задържим статуквото, без да вдигаме поглед към бъдещето, защото знаем, че там ще видим как то загива... След смелата операция ще бъде разгромена командната система, а това какво ще създадем, зависи единствено от нас.
30.11.1989
Социалистите, по-скоро Луканов, падна от власт, не защото се изплаши от уличните сблъсъци, а защото не посмя да тръгне "по острието на бръснача" и да поеме риска да ограничава претенциите на всички. А не посмя, защото това е равнозначно да режеш на живо, без упойка и да гледаш хората право в изненаданите им, пълни със страдание очи. И да го правиш, след като никой преди теб не го е правил в тази страна, а и ти самият го правиш за първи и сигурно за последен път.И стигам до два текста, които за мен са ключови за разбирането на човека Иван Костов:
21.09.1992
/повод - интервю в "Дума" с академик Евгени Матеев да отговори на въпроса може ли изобщо да се нарече сегашното състояние трета национална катастрофа в България. Отговорът му е в смисъл - "не може". И Иван Костов започва серия въпроси/:
Как да наречем спадането на производството на продукция във физическо изражение с 15 или 20 на сто...
Как да наречем надвисналата заплаха от безработица...
Как да наречем бедственото положение на пазара: страшно празните магазини, купоните в обръщение само по време на национална катастрофа...
Как да наречем препускащата инфлация...
Как да наречем колосалния външен дълг и непрекъснато спадащия износ, който ни дава все по-малко проблясъци на надежда, че ще бъдем някога в състояние да се издължим и вместо имане, подобаващо на българи, ще оставим на децата си непогасени кредити и унижения
/следва още редица конкретни "как да наречем", визиращи реални процеси и техните преживявания и осмислености от тоговашното ни общество, за да дойде брилянтният финал/:
Как да наречем времето, Учителю, което Ви кара да се откажете от мен, човека, който преди 14 години с толкова труд спасихте от онази пасмина, която след това не пожали Вас - държавника и учения с брилянтната логика, необикновения ум и интелект, никога неприел да бъде слуга на простака-господар?
Как да нарека това, което ме кара да се отрека от Вас?
21.09.1990
Заедно с доброто, приемам и лошото на промяната. Примирих се, че трябва да загубя приятели, за да спечеля политически съмишленици и врагове. Но не мога да приема бездната от пустота, която зейна в душите на политици, журналисти и т.нар. интелектуалци, давещи се взаимно в клевети и обиди.
24.03.1993
- Болдването на текста е мое
- * Ники Маус е едно от прозвищата на Николай Василев, друго, за които се сещам сега, е Малкия Мук :-)
неделя, 9 март 2008 г.
Освобождаването на информацията
От 7 април научните публикации на спонсорираните от американския Национален здравен институт изследвания ще бъдат свободно достъпни в Интернет във федералната база данни PubMed, съобщава "Уолстрийт джърнъл". А неотдавна Факултетът за изкуства и науки в Харвард реши научните му публикации да бъдат пускани в Интернет за безплатно ползване.
Високата цена на абонаментите за научни списания е изключително сериозен проблем. По данни на американската Асоциация на научните библиотеки средните разходи за абонаменти на 101 библиотеки - нейни членове, през 2005 г. са били 6 млн. долара, докато през 1986 г. са били 1,5 млн. долара - ръст, който много надхвърля стойността на инфлацията за този период.
Бариерите пред разпространението на научната информация е лошо за капитализма, тъй като за икономическия ръст то (разпространението) е също толкова важно, колкото и създаването й, а наука не може да се прави в изолация. От друга страна свободната научна информация може да допринесе за борбата с бедността в Третия свят и е може би един от най-евтините пътища да се помогне на развиващите се страни да излязат от нея.
цялата статия - Information Liberation; копие тук - Information Liberation
Високата цена на абонаментите за научни списания е изключително сериозен проблем. По данни на американската Асоциация на научните библиотеки средните разходи за абонаменти на 101 библиотеки - нейни членове, през 2005 г. са били 6 млн. долара, докато през 1986 г. са били 1,5 млн. долара - ръст, който много надхвърля стойността на инфлацията за този период.
Бариерите пред разпространението на научната информация е лошо за капитализма, тъй като за икономическия ръст то (разпространението) е също толкова важно, колкото и създаването й, а наука не може да се прави в изолация. От друга страна свободната научна информация може да допринесе за борбата с бедността в Третия свят и е може би един от най-евтините пътища да се помогне на развиващите се страни да излязат от нея.
цялата статия - Information Liberation; копие тук - Information Liberation
петък, 7 март 2008 г.
Обама vs. Хилари - негативите
Ясно е, че нито Обама, нито Хилари ще спечелят необходимото им абсолютно мнозинство (2025) от делегатите за Националната конвенция на партията през август. Към момента Обама има 1366 делегати срещу 1227 на Хилари. В подобен случай решаваща роля играят така наречените суперделегати. Това са делегати, които автоматично отиват на Националната конвенция по силата на поста си без да минават през първичните избори. Тази година те са 796 - членовете на конгреса, членовете на Националния комитет, сенаторите, всички предишни президенти, вицепрезиденти, говорители на Камарата на представителите, лидери на Сената, лидери на малцинството, шефове на Националния комитет и някои други партийни фигури. Суперделегатите не са обвързани с гласа на избирателите (за разлика от обикновените делегати, избрани на първичните избори), сиреч те са свободни да избират за кого от претендентите да гласуват на Националната конвенция. Много често те следват вота на избирателите, но нямат задължение за това. Когато е ясно, че няма да има убедителен лидер за конвенцията, още преди нея вътре в партията започват преговори, целящи да се избегне балотаж(и), защото ако на първи тур на конвенцията не бъде избран кандидат-президент, това се отразява негативно на вота на избирателите на президентските избори.
Такава конвенция се нарича brokered convention, защото избраният в крайна сметка кандидат-президент е в резултат на задкулисни пазарлъци, които според критиците освен, че нямат връзка с вота на избирателите, са евентуално свързани и с корупция. Такава конвенция е знак за сериозно разделение в партията, а избраният кандидат-президент се смята априори за слаб кандидат и намаляват шансовете му за Белия дом. Предстоящата конвенция има всички изгледи да бъде такава, защото малка част от суперделегатите са обявили кого ще подкрепят. Измежду тях е влиятелният Тед Кенеди, заявил, че е за Обама. Подкрепата на известни и влиятелни суперделегати е важна, тъй като "повличат" и други суперделегати. Поради всичко това в момента усилията и на Обама, и на Хилари са насочени не само към оставащите първични избори, но и към печелене на излъчените суперделегати.
Оспорваната битка Хилари - Обама има вече породи един негативен резултат, характерен за подобни оспорвани битки, когато съперниците започват да дават какви ли не обещания, включително и за лоши политики, само и само да спечелят всеки глас. Така Хилари и Обама се надпреварваха да доказват кой е по-голям противник на NAFTA (Северноамериканското споразумение за свободна търговия, включващо САЩ, Канада и Мексико), тъй като то води до загуба на работни места в по-нискотехнологичните производства. Ако един от тях двамата стане президент, той ще трябва или да започне да предоговаря споразумението - което е очевидно неконструктивно за САЩ, или да се откаже от предизборните си обещания, печелейки имиджа на лъжец и двуличник.
И ето го парадоксът - наличието на две много добри кандидатури за президент, всяка от които има много голям шанс да спечели, засега води до негативни резултати и за партията, и за страната. Затова ми се струва, че ако се стигне до конвенция на търгуването, тя ще има за свое по-далечно последствие и някаква промяна в правилата за избор на делегати за конвенцията, така че да се осигури издигането на убедителен победител.
П.П. За по-голяма яснота говоря само за първични избори, макар че в част от щатите процедурата е по-различна - така наречените caucus, излъчване на делегатите чрез сложна поредица непреки избори.
Такава конвенция се нарича brokered convention, защото избраният в крайна сметка кандидат-президент е в резултат на задкулисни пазарлъци, които според критиците освен, че нямат връзка с вота на избирателите, са евентуално свързани и с корупция. Такава конвенция е знак за сериозно разделение в партията, а избраният кандидат-президент се смята априори за слаб кандидат и намаляват шансовете му за Белия дом. Предстоящата конвенция има всички изгледи да бъде такава, защото малка част от суперделегатите са обявили кого ще подкрепят. Измежду тях е влиятелният Тед Кенеди, заявил, че е за Обама. Подкрепата на известни и влиятелни суперделегати е важна, тъй като "повличат" и други суперделегати. Поради всичко това в момента усилията и на Обама, и на Хилари са насочени не само към оставащите първични избори, но и към печелене на излъчените суперделегати.
Оспорваната битка Хилари - Обама има вече породи един негативен резултат, характерен за подобни оспорвани битки, когато съперниците започват да дават какви ли не обещания, включително и за лоши политики, само и само да спечелят всеки глас. Така Хилари и Обама се надпреварваха да доказват кой е по-голям противник на NAFTA (Северноамериканското споразумение за свободна търговия, включващо САЩ, Канада и Мексико), тъй като то води до загуба на работни места в по-нискотехнологичните производства. Ако един от тях двамата стане президент, той ще трябва или да започне да предоговаря споразумението - което е очевидно неконструктивно за САЩ, или да се откаже от предизборните си обещания, печелейки имиджа на лъжец и двуличник.
И ето го парадоксът - наличието на две много добри кандидатури за президент, всяка от които има много голям шанс да спечели, засега води до негативни резултати и за партията, и за страната. Затова ми се струва, че ако се стигне до конвенция на търгуването, тя ще има за свое по-далечно последствие и някаква промяна в правилата за избор на делегати за конвенцията, така че да се осигури издигането на убедителен победител.
П.П. За по-голяма яснота говоря само за първични избори, макар че в част от щатите процедурата е по-различна - така наречените caucus, излъчване на делегатите чрез сложна поредица непреки избори.
Абонамент за:
Публикации (Atom)