събота, 13 октомври 2007 г.

Мартин Заимов и старите сгради - паметници на културата


Преди 8 месеца писах за частната собственост като обществена вреда и като илюстрация посочих една къща в центъра на София, на бул."Цар Освободител" между подлеза пред Университета и хотел "Радисън". В оня пост вече не може да се види снимката, тъй като ImageSpot е недобра услуга за имидж хостинг, затова я пускам пак, вече хостната на Flickr, който намирам за перфектната безплатна услуга за имидж хостинг:

Къщата на Паница на бул.
Великолепна сграда, паметник на културата. Допреди 15-тина години беше китайско посолство, а след това Димитър Паница си е реституира и я остави така - необитавана и неподдържана, вече започнала да се руши. Целта е очевадна - чака да се разруши, за да продаде парцела или сам да строи. Щото тоя парцел е златен - на пъпа на София, на жълтите павета. И после на мястото ще се вдигне я огромен хотел, я бизнесцентър.

Подобен гад разруши преди 2-3 години подобна по-малка къща - паметник на културата в началото на улица "Московска", за да израсне на нейно място някаква съвременна безлична - но по-голяма и по-функционална - сграда, която ще носи пачки. Ролята на гад преди години изигра столичната община по отношение на старата градска библиотека на ъгъла на ул."Гурко" и "Дякон Игнатиий". Взриви я, за да продаде парцела на частник (нали е ясно, че това не е станало без да бъдат намазани крадливите ръчички на Софиянски и компания), който вдигна на нейно място Грандхотел "София". Сградата на "Алабин", която миналата година уби две жени при срутването си, по подобен начин бе оставена да се руши години наред.

Някои коментиращи тогава ме нападнаха как смея да помислям за ограничаване на свещената частна собственост и защо употребявам остри квалификации спрямо реститутите, но днес съм много радостна да видя, че кандитатът, за когото ще гласувам, мисли като мен, дори за съвсем същите къщи го боли, и също като мен не пести острите квалификации:
"Най-големият чар на София обаче е в сградите от началото на 20 век и за тях съм напълно съгласен, че трябва да се полагат особени грижи. Вярно, по-лесно е да се събори една такава сграда и на нейно място да се построи офис център. И по-доходно. И по-лесно за поддръжка. Но този подход е престъпление към собствената ни принадлежност. Никой няма да ни прости такова престъпление. Особено децата ни. Един от случаите, които най-ми тежат е къщата на семейство Паница (бившето китайско посолство), в самото сърце на София - срещу Софийския университет и почти срещу Народното събрание. Една от най-прекрасните къщи на София е оставена да се руши. Независимо чия е собствеността на подобен имот, кметът не бива да остава безучастен към съдбата му. Ще направя всичко възможно, за да сложа отново тази къща на картата на София. За жалост вече загубихме много сгради. И досега не мога да разбера как например позволихме старата градска библиотека да бъде разрушена и на нейно място да се построи нова и много съмнителна в архитектурно отношение сграда. И като казвам „как позволихме”, имам предвид ние всички. Никой не се противопостави тогава по някакъв видим начин на това строителство. Тук включвам и себе си. Примерите са много. Ние, всички ние, трябва да се вглеждаме във всеки детайл на София, всяка къща, всеки прозорец, всяка ограда, врата, покрив и да се опитваме да разберем дали този детайл носи нещо в себе си или не. И да се питаме не само за това дали трябва да съхраним този детайл, но и също, и това е много важен въпрос, как да съобразим новото строителство с този детайл. Това не означава да не се строи, не означава да няма модерна архитектура, не означава да няма авангардни сгради, но означава да се строи интелигентно, културно и природно и исторически съобразено. Ето това е моят съвсем личен и не политически манифест за строителното развитие и съхранение на София."
из "Средата, в която живеем"
блога на Мартин Заимов

Интересно ми е сега дали някой от пазарните фундаменталисти, които тогава ме награчиха, ще наплюят Мартин, че е левичар намигам

А БоБо в случая с къщата на Паница се прояви като мърляч, грешка - като виртуален кмет. През февруари от общината съобщиха, че
"кметът на София ще ипотекира занемарени сгради - паметници на културата, ако собствениците им не изпълняват предписанията за ремонт, дадени от експертите по строителен контрол. Това право му дава законът за общия устройствен план на града. До крайно действие ще се стига, само ако собственикът на сградата е пренебрегнал предписание на районите кметове в София за неотложен ремонт в определен срок."
Днес всеки може да отиде и да види има ли някаква промяна. Просто БоБо си направи пиар със старите сгради - паметници на културата и забрави за проблема.

Виртуалeн кмет, виртуално управление, виртуална политика мръщя се

5 коментара:

George T каза...

според вас г-н Заимов не си ли прави PR с тези изказвания? истината е, че нищо неможе да направи срещу частните собственици и това е ясно на всеки, който знае как работи съдът (не Българският, ами всеки). съгласен съм с всичко казано, но за съжаление е това са фактите, а другото си е PR.

Анонимен каза...

Вени, дано ако г-н Заимов стане кмет на София, да бъдеш също толкова голяма негова фенка, без разочарования.

Вени Г. каза...

@george
Не, не прави. Има много законови и финансови средства, които могат да се употребят.Израел например получи сума пари от международни фондове за запазване на архитектурно наследство от началото на 20-ти век.

@Анонимен
Надявам се. Ако не се надявах, нямаше да съм негов фен

Анонимен каза...

Който притежава сграда паметник на културата той е обречен да не може да живее във нея.Подложен е на постоянен рекет от страна на служителите от НИПК когато реши да прави нещо по нея.Във наше време много сгради паметници на културата от местно значение,е излишно да бъдат такива и на собствениците на тези сгради трябва да се даде право да си освобождават сградите от този статут.

Анонимен каза...

Докато има корумпирани служители във НИПК които да рекетират собствениците
на сгради паметници на културата ще има самосъбарящи се сгради и случайно убити граждани минаващи покрай тях.