Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката иво инджев. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката иво инджев. Сортиране по дата Показване на всички публикации

вторник, 22 юни 2010 г.

Може да извадим полза от далаверата с Гоцевия мезонет

"Обществото е лишено от защита срещу заразителния пример на корупцията, чиито метастази тръгват от върха на държавата. А щом за главата е позволено да се вмирише, всеки индивид с престъпни наклонности се чувства направо поканен да ги развихри."
Не съм съгласна само в едно с Иво - че височайшата корупция заразява само индивидите с престъпни наклонности. Не, далеч по-опасно за обществото е, че тя деморализира обикновения човек. Което и Иво го разбира, защото с големи букви пише: "Хората гледат нагоре и си казват: Аз да не съм по-долу".

Книгата му за укрития президентски мезонет ми вторачи вниманието в безобразния факт, че няма механизъм за проверка и санкции за т.нар декларации за имуществено състояние на министри, депутати и прочие висши длъжности, вкл. и за президента. Не подали декларация - много важно, некфа парламентарна комисия морално ги укорява. Подали декларация, в която спестили това-онова - пак се разминават с нефелния морален укор. Отделно че, въпросната комисия няма никаква възможност да проверява верността на подадените декларации, както и да налага санкции за неверни данни в тях или за неподаването им.

Мисля, че има прост и ефикасен начин да бъдат проверявани, съответно санкционирани висшите ни държавници за укрити доходи и имущества - да бъде натоварена Сметната палата с това, чрез надлежно изменение на закона. Тя е независим орган извън изпълнителната, съдебната и законодателната власт, което дава максимални гаранции за безпристрастност и независимост от политическата конюнктура.

Обект на задължителните проверки трябва да са депутатите, министрите и зам.министрите, шефовете на агенции, висшите съдии и прокурори, президентът и вицепрезидентът. При проверката Сметната палата има право да изисква от всички органи, имащи отношение към имущественото състояние на гражданите (банки, данъчни служби, нотариуси, общини и т.н.) необходимата й информация, която те са длъжни да предоставят, със съответните санкции за тях при мълчалив отказ. За изисканата информация отпадат всякакви изисквания за банкова тайна, лични данни и подобни.

При проверката Сметната палата има право да се връща определен брой години назад, равни на началото на мандата на лицето, което проверява, вкл. и когато проверката е започнала след приключването на мандата. Също така при недеклариран имот има право да изисква всички данни от момента на възникването му (идеята е да установи всички препродажоби и прехвърляния с цел да се заличат следите).

За започването на проверка Сметната палата може да бъде сезирана по конкретни факти от съда, МВР, прокуратурата, министър-председателя, данъчните служби, парламентарно представените партии, както и да се самосезира.

При установяване на недекларирано имущество и неимуществена собственост, и на недекларирани доходи Сметната палата налага санкции, които с оглед на високата обществена опасност на деянието (с което и започнах - че вмирисването на главата заразява цялото общество) трябва да бъдат високи - примерно глоба в размер 50% от стойността на недекларираното имущество, неимуществена собственост, или доходи; която отива в полза на републиканския бюджет. При неподаване на декларация санкциите също трябва бъдат високи, колко точно е въпрос на допълнително прецизиране.

Налагането на глоба от Сметната палата не отменя плащането на дължимите данъци и други плащания, свързани с укрито имущество или неподаване на декларация, регламентирани в други закони; както и не отменя евентуални санкции по Наказателния кодекс. Също така Сметната палата задължително предоставя данните за укрито имущество на МВР, прокуратурата и данъчните служби, като им препоръчва да ги изследват за наличието на престъпление или данъчно нарушение.

Сметната палата е задължена да огласява публично (в Интернет, възможно е и в медии) и в доклади до парламента установените от нея данни за укрито имущество или неподадена декларация - от кого е сезирана, какви факти е установила, какви глоби е наложила.

Мисля, че такова изменение в Закона за Сметната палата би получило както широко обществено одобрение, така и одобрение от Евросъюза, за който ненаказуемата корупция във висшите етажи на властта ни е станала пословична. Също така не мисля, че която и да е политическа сила би имала морален ресурс да се противопостави на подобно изменение.

И, да се върна към книгата на Иво Инджев: един от първите, който трябва да бъде проверен по новия закон, е Георги Първанов.

Измененията не са сложни като юридическа техника и може да бъдат направени тази година, защото не са вероятни парламентарни обструкции - повтарям, трудно ще е на БСП или ДПС да обяснят защо са против, а съм сигурна, че Синята коалиция ще ги подкрепи. Не са вероятни и вътрешни проблеми в ГЕРБ, тъй като хората им освен че са нови във властта, са обект на железен контрол от страна на бате Бойко, сиреч не са повече застрашени - отколкото така и така са ;-)

Ако някой от четящите това го познава (бате Бойко да познава), нека му подхвърли идеята - ако има дори частичен резултат, за авторското право хич няма да ме е грижа.

понеделник, 21 юни 2010 г.

Може да извадим полза от далаверата с Гоцевия мезонет

"Обществото е лишено от защита срещу заразителния пример на корупцията, чиито метастази тръгват от върха на държавата. А щом за главата е позволено да се вмирише, всеки индивид с престъпни наклонности се чувства направо поканен да ги развихри."
Не съм съгласна само в едно с Иво - че височайшата корупция заразява само индивидите с престъпни наклонности. Не, далеч по-опасно за обществото е, че тя деморализира обикновения човек. Което и Иво го разбира, защото с големи букви пише: "Хората гледат нагоре и си казват: Аз да не съм по-долу".

Книгата му за укрития президентски мезонет ми вторачи вниманието в безобразния факт, че няма механизъм за проверка и санкции за т.нар декларации за имуществено състояние на министри, депутати и прочие висши длъжности, вкл. и за президента. Не подали декларация - много важно, некфа парламентарна комисия морално ги укорява. Подали декларация, в която спестили това-онова - пак се разминават с нефелния морален укор. Отделно че, въпросната комисия няма никаква възможност да проверява верността на подадените декларации, както и да налага санкции за неверни данни в тях или за неподаването им.

Мисля, че има прост и ефикасен начин да бъдат проверявани, съответно санкционирани висшите ни държавници за укрити доходи и имущества - да бъде натоварена Сметната палата с това, чрез надлежно изменение на закона. Тя е независим орган извън изпълнителната, съдебната и законодателната власт, което дава максимални гаранции за безпристрастност и независимост от политическата конюнктура.

Обект на задължителните проверки трябва да са депутатите, министрите и зам.министрите, шефовете на агенции, висшите съдии и прокурори, президентът и вицепрезидентът. При проверката Сметната палата има право да изисква от всички органи, имащи отношение към имущественото състояние на гражданите (банки, данъчни служби, нотариуси, общини и т.н.) необходимата й информация, която те са длъжни да предоставят, със съответните санкции за тях при мълчалив отказ. За изисканата информация отпадат всякакви изисквания за банкова тайна, лични данни и подобни.

При проверката Сметната палата има право да се връща определен брой години назад, равни на началото на мандата на лицето, което проверява, вкл. и когато проверката е започнала след приключването на мандата. Също така при недеклариран имот има право да изисква всички данни от момента на възникването му (идеята е да установи всички препродажоби и прехвърляния с цел да се заличат следите).

За започването на проверка Сметната палата може да бъде сезирана по конкретни факти от съда, МВР, прокуратурата, министър-председателя, данъчните служби, парламентарно представените партии, както и да се самосезира.

При установяване на недекларирано имущество и неимуществена собственост, и на недекларирани доходи Сметната палата налага санкции, които с оглед на високата обществена опасност на деянието (с което и започнах - че вмирисването на главата заразява цялото общество) трябва да бъдат високи - примерно глоба в размер 50% от стойността на недекларираното имущество, неимуществена собственост, или доходи; която отива в полза на републиканския бюджет. При неподаване на декларация санкциите също трябва бъдат високи, колко точно е въпрос на допълнително прецизиране.

Налагането на глоба от Сметната палата не отменя плащането на дължимите данъци и други плащания, свързани с укрито имущество или неподаване на декларация, регламентирани в други закони; както и не отменя евентуални санкции по Наказателния кодекс. Също така Сметната палата задължително предоставя данните за укрито имущество на МВР, прокуратурата и данъчните служби, като им препоръчва да ги изследват за наличието на престъпление или данъчно нарушение.

Сметната палата е задължена да огласява публично (в Интернет, възможно е и в медии) и в доклади до парламента установените от нея данни за укрито имущество или неподадена декларация - от кого е сезирана, какви факти е установила, какви глоби е наложила.

Мисля, че такова изменение в Закона за Сметната палата би получило както широко обществено одобрение, така и одобрение от Евросъюза, за който ненаказуемата корупция във висшите етажи на властта ни е станала пословична. Също така не мисля, че която и да е политическа сила би имала морален ресурс да се противопостави на подобно изменение.

И, да се върна към книгата на Иво Инджев: един от първите, който трябва да бъде проверен по новия закон, е Георги Първанов.

Измененията не са сложни като юридическа техника и може да бъдат направени тази година, защото не са вероятни парламентарни обструкции - повтарям, трудно ще е на БСП или ДПС да обяснят защо са против, а съм сигурна, че Синята коалиция ще ги подкрепи. Не са вероятни и вътрешни проблеми в ГЕРБ, тъй като хората им освен че са нови във властта, са обект на железен контрол от страна на бате Бойко, сиреч не са повече застрашени - отколкото така и така са ;-)

Ако някой от четящите това го познава (бате Бойко да познава), нека му подхвърли идеята - ако има дори частичен резултат, за авторското право хич няма да ме е грижа.

вторник, 23 декември 2008 г.

Г-н Президент върнете трофея на Узбекистан!

Ако си възмуген от Гоцевите ловни подвизи, подкрепи подписката, организирана от коалиция "За да остане природа в България":

На 02.12.2008, в информационния сайт www.ferghana.ru се появи съобщение, че президентът Георги Първанов е отстрелял див овен на Северцов (Ovis ammon severtzovi) в Нуратинския резерват по време на официалното си посещение си в Узбекистан.

По-късно, български журналисти съобщиха, че още на 4 ноември (преди визитата в Узбекистан) е било известно, че президентът е имал намерение да съчетае посещението си в Узбекистан с лов на аргали.

Тази новина възмути българската общественост по следните причини:

1. Дивият овен на Северцов (“аргали на Северцов” или “кизилкумско аргали”), подвид аргали (Ovis ammon severtzovi), е застрашен от изчезване. В света са останали между неколкостотин и две хиляди аргали на Северцов. За българския президент би било по-подходящо да се занимава с опазването, а не с отстрела на тези животни.

2. Още през 1975 година, Нуратинският резерват е специално обявен за опазване на дивия овен на Северцов. Резерватът е от първа категория по IUCN и ловът, както и други човешки дейности, които биха могли да застрашат вида, састрого забранени в него. Българският президент би трябвало да съобразява със законите, а не да ги нарушава.

3. Узбекистан е страна със сериозни нарушения на правата на човека. Българският президент би трябвало да се среща с узбекистански дисиденти и да защитава правата на човека в Узбекистан, а не да участва в ловни излети, организирани от узбекистанските сили за сигурност.

4. Трофеите на аргали струват много скъпо. Дивият овен на Северцов е най-малкият от аргалите. Законно могат да бъдат отстрелвани само няколко бройки годишно, като цената за всеки един от тях е индивидуална. За сравнение: цените на другите подвидове аргали започват от $20 000. Българският президент, който е също и патрон на инициативата “Българската Коледа”, не може да си позволи да изхарчи такава голяма сума държавни пари за своя лична прищявка!

Повече информация по случая, можете да намерите тук:

Оригиналната статия от www.ferghana.ru
Превод на статията на на английски www.ferghana.ru
Статия от началото на ноември, за предстоящият лов на Президента
Статия от Кафене.нет, които първи в България насочиха вниманието към темата
„Омертата около Първанов се пропука в Узбекистан” от Иво Инджев
„Бракониерският рецидив от рядък и твърде защитен вид” от Иво Инджев
Серия от материали има и в www.dnevnik.bg и www.capital.bg

До:

Г-н Георги Първанов,
Президент на Република България

Копие:
Г-н Ислам Каримов,
Президент на Република Узбекистан

Г-н Хосе Мануел Барозо
Президент на Европейската комисия

Г-н Ивайло Калфин
Министър на външните работи на Република България

Уважаеми г-н Първанов,

С дълбоко чувство на срам разбрах, че Вие, съпровождан от узбекистанския министър-председател, г-н Шавкат Мирзоев, сте отстреляли див овен на Северцов в Нуратинския резерват в Узбекистан.

Нуратинският резерват е обявен за защитена територия за защита на дивия овен през 1975 година. Съгласно узбекското законодателство, ловът, както и другите човешки дейности, които биха могли да застрашат вида, са строго забранени на територията на резервата. По данни от различни източници, в света са останали едва между осемстотин и две хиляди диви овни на Северцов. Също така, дивият овен е включен и в Приложение II на Вашингтонската конвенция.

Аз протестирам срещу това, че президентът на Република България, която е част от демократичния Европейски съюз, си позволява да ловува изчезващо животно в нарушение както на международните, така и на местните норми. Това е не само незаконно, но и неморално.

Поради тези причини настоявам да върнете трофея на дивия овен на узбекистанския президент, г-н Каримов, и публично да се извините на българския и узбекския народ.

Също така, настоявам Република България да компенсира Нуратинския заповедник за Вашата постъпка, като окаже съдействие за опазване на дивата природа там чрез механизмите за международно подпомагане на Европейския съюз.


С уважение:

* Собствено име: Невена

* Фамилно име: Гюрова

* Електронна поща: veny_g[at]abv.bg

* Страна: BG

петък, 11 юни 2010 г.

"Президент на Ръ Бъ"

Първанов Президент на РъБъНовата книга на Иво Инджев е нещо, което не бива да се пропуска. Тя представя в чист вид редкия (в Ръ Бъ) жанр "журналистическо разследване". Ако Ръ Бъ бе нормална държава от Евросъюза, т.нар. сериозна преса щеше да е обявила за скандалните разкрития в книгата и да е разпънала Първанов на кръст да отговаря на въпросите й. Което, между другото, би сторила и драгата ми дясна опозиция; упс! - и бат`Бойко, нали, божем, беше срещу президента. Но каквато е "сериозната" ни преса, такива и управляващите десноцентристи, такива и десните.

Иво изнася факти за поредната далавера и манипулация на президента Георги Първанов, известен още на Държавна сигурност и на обществеността като Гоце. А именно - за посочения (за първи път пак от Иво, за което и трябваше да напусне Би Ти Ви) мезонет, подарен му от бесепарския оръжеен бос Петър Манджуков.

Книгата не е основание за импийчмънт (какъвто неотдавна симулираха управляващите с цел пиар) . Защото журналистическите възможности за разследване у нас са ограничени и от законите, и от (само)наложения обществен страх, което е видно и от медийната (не)реакция - леле, не пипай Първанов! - и не са достатъчни за юридически доказателства. Но са достатъчни за основно разследван от медиите и от политическите опоненти на Първанов.

Детайл за любопитните: в книгата има адрес и външна снимка на апартамента.

Също толкова значим е и фактът, който Иво подробно разнищва - че до ден днешен Първанов не е опровергал официално информацията за мезонета. Също както на питанията бил ли е на лов в Симитли часове след трагедията с изгорелите във влака не посмя директно да излъже, а каза само, че е е бил в района на Симитли, но "не е участвал в прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака". Типичния за тоя плужек (последното е личното ми впечатление за Първанов от 1990 г. насам) страх да се ангажира категорично с каквото и да е.

Бягството от официално опровержение също не доказва нищо, освен психологически. Но припомням, че американският президент Ричард Никсън до момента, в който подаде оставка поради заплахата от импийчмънт, не опроверга категорично ролята си в Уотъргейт. Не я потвърди, но и не посмя да я опровергае (сиреч директно да излъже).

Единственото, което не ми харесва в книгата, е, че Иво бяга от цялостна оценка за родните медии. Подробно описва тяхното премълчаване на скандала, също така подробно анализира основната роля на Първанов в "опитомяването" им, но пропуска явно да каже основното - че в преобладаващата си част те - българските традиционни (т.е. не Интернет) медии, са слугински в същността си. Мисля, че го разбирам - не го е страх да не го емнат и демонизират, но не му се ще като дългогодишен бивш елитен журналист да напада колегията.

Драги ми Иво, рано или късно (мисля, че по-скоро рано) ще застанеш пред моралния избор да кажеш ли категорично оценката си за бг медиите и бившите си колеги, или да продължиш компромиса си.

Но последното няма отношение към безпорните качества на книгата.

Купете си я и като я прочетете, дайте я другиму. Конспиративно звуча, но такава е действителността: основният механизъм на гражданското общество - медиите, не работи; а политическата опозиция на Първанов (засега?) - също.

сряда, 18 януари 2012 г.

Извинявам се. Че вярвах на митологията за Бойко

Discussion

4 comments for “Първанов и Борисов се сритаха по моралните слабини”

„нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие“ – Уилям Шекспир
Posted by Сотиров | януари 14, 2012, 16:03

Благодаря на Сотиров от блога на Иво, че ми помогна да разбера защо ми се повръща. Същото чувство имах няколко месеца след като ни приеха в ЕС, същината е "оти ручахме жабетата", в днешния случай - "оти требеше на Светиня Му толкова да му верваме?

За разлика от Цветелина Бориславова, Светослав Божилов, Иван Кръстев, Иво Прокопиоев, Валенто Василев и други знайни и незнайни герои аз си признавам греха - блогът ми пази следите - хранех илюзията, че необразованият неграмотен простак с природен интелект ще може да управлява дабре. Или с по-парфюмираните изразни средства на Иван Кръстев - да правим дясна либерална политика през популизма. Това бе идеята на неформалния кръг, работил за изливането на бойковия фундамент и те не го криеха. Говореха го по дискусии в Червената къща, пишеха го по вестници. Аз се зарибих на идеята "Бойко - тъпото овчарче, което ни слуша какво да прави" от статията на Иван Кръстев за популизма в "Капитал" и слушах на кръга дискусии за новия популизъм в "Червената къща".

Всичко това бе преди 4-5 години. Разбирам се и ми е гадно от мен. Моето опиянение от поредното политическо инвитро отмина за около година, далеч преди да изберем човекоподобното да ни управлява. Директният ми грях е гласуването за маймуната на частичните кметские избори (отсделно е, че тогавашният кандидатът на ДСБ бе едно не е за говорене). По-лошото е, че пред времето, когато вярвах в идеите на Иван Кръстев, съм спомогнала за объркването на много други хора - чрез това, което говорех с приятелите си, чрез това, което пишех в блога си.

Висоцки има една прекрасна песен - "Чужая колея", в която казва най-общо, че който не се противопоставя на конформизма на останалите, работи за този конформизъм. Или-или. -->  Чужаяя колея (метафора)

ЧУЖАЯ КОЛЕЯ

Сам виноват - и слезы лью,
И охаю -
Попал в чужую колею
Глубокую.
Я цели намечал свои
На выбор сам,
А вот теперь из колеи
Не выбраться.

Крутые скользкие края
Имеет эта колея.

Я кляну проложивших ее,-
Скоро лопнет терпенье мое,
И склоняю как школьник плохой,
Колею - в колее, с колеей...

Но почему неймется мне?
Нахальный я!
Условья, в общем, в колее
Нормальные.
Никто не стукнет, не притрет -
Не жалуйся.
Захочешь двигаться вперед?
Пожалуйста.

Отказа нет в еде-питье
В уютной этой колее,

И я живо себя убедил -
Не один я в нее угодил.
Так держать! Колесо в колесе!
И доеду туда, куда все.

Вот кто-то крикнул сам не свой:
- А ну, пусти! -
И начал спорить с колеей
По глупости.
Он в споре сжег запас до дна
Тепла души,
И полетели клапана
И вкладыши.

Но покорежил он края,
И шире стала колея.

Вдруг его обрывается след -
Чудака оттащили в кювет,
Чтоб не мог он нам, задним, мешать
По чужой колее проезжать.

Вот и ко мне пришла беда -
Стартер заел.
Теперь уж это не езда,
А ерзанье.
И надо б выйти, подтолкнуть,
Но прыти нет -
Авось подъедет кто-нибудь -
И вытянет...

Напрасно жду подмоги я,-
Чужая эта колея.

Расплеваться бы глиной и ржой
С колеей этой самой чужой,-
Тем, что я ее сам углубил,
Я у задних надежду убил.

Прошиб меня холодный пот
До косточки,
И я прошелся чуть вперед
По досточке.
Гляжу - размыли край ручьи
Весенние,
Там выезд есть из колеи -
Спасение!

Я грязью из-под шин плюю
В чужую эту колею.

Эй, вы, задние! Делай, как я.
Это значит - не надо за мной.
Колея эта - только моя!
Выбирайтесь своей колеей.


Владимир Висоцкий

1973



[видео]

[край на видеото]

събота, 30 април 2011 г.

Тъпите коментари в политическите блогове. Блокаж.

Моят не е чисто политически, тъй че за разлика например от уважавания колега Иво Инджев не съм нагазена масово от следното пишещо животно:

- по правило анонимно,
- осведомено дълбоко за миналото ти
- запознато издъно с творчеството ти

Ако си нормален пишещ журналист, а не журналистващ графоман, който си събира папка с изрезките - не можеш да помниш всяко изречение и всяка разгърната мисъл.

НО! Именно ако си журналист, а не политикантстващ графоман - знаеш и никога няма да забравиш всички свои мисли. При някои - и тези несвои мисли, които си бил принуден да публикуваш с името си.

Напоследък ми дойде политическо настроение и пуснах 3-4 политически постинга. И не закъсня представителят на форумно-блоговия хейтър. Поради пълзенето на това същество из всякаквия нет, слагам мои условия за присъствие на писанията му (досега бях либерал - всеки можеше да пише - без да бъде трит - каквото ще.) Край.

Всеки, който ми вменява публични мнения, възгледи, тези, изказвания, становища - трябва да ги аргументира - с линк към съответната е-публикация; или с е-копие на съответната моя статия. При днешното ниво на развитие на информационните технологии , всеки тийнейджър знае как се прави второто - сканираш, OCR-ваш, без да ебаваш качество и качваш на някой безплатен файл хостинг.

От всичко това какво следва (освен тежък мисловен проблем за червените комисари, изпратени на фронта на форумите и блоговете):

Всеки кретен като анонимния коментатор в предния пост, обвиняващ ме, че години наред съм писала в полза на енергийната мафия, която сега плюя - без да приведе капка доказателство - ще бъде трит без обяснения.

Горното ще бъде съответно допълнено към правилата на блога.

събота, 27 ноември 2010 г.

Наши възрожденци за Русия - 1

Публикациите на Иво Инджев за АЕЦ Белене и за руската енергийна политика с оглед на нашите интереси; както и похвалната и неоценена традиция на блога "Истинска пубицистика" ме накараха да се зачета в писаното от нашите възрожденци за руско-българския въпрос. Случайно избрах три (но далеч не единствени) красноречеви цитата, чиито дух е доминиращ във възрожденската публрицистика:

"Панславизъм, тая химерическая мечтайна идея, която (се) вмета насред къто едно плашило, мъй искрено му казвами на Българина, то не е познато какво нещо е... Истиное намерение Българом е, че тий притеснени отг една страна от панславизма, а от друга страна от панелинизма еднакво за тях предателни, искат да си останат българи."

Раковски
"в."Българска дневница", 26.VІ.185

"Ние, които толкози страним отпанелинистическата (идея) и са силим да са отчигарим от нея чрез отделението си от гърците, толко повече сме и треба да сме далеч от панславистичеснкатата (идея), която е хиляди пъти по-опасна и по-гибелна за народността ни от първата."

Раковски
в. "Дунавски лебед", 11.ІV. 1861

"Пак ние знаеме, че по-якият надвива по-слабият и че голямата риба гълта по-малката - а ако не би (не дай боже) да падним в руската торба, то ще можем ли да запазим народността си? Ди би йок! Ние видими колко Руссиа обича Полската народност и от колко време насам колко зверски притеснения пострада бедната Полша от страна на Руссиа. За това нека Руссиа си е добра за в тех, а ние да сми си у дома и да си гледами за нас."

Драган Цанков
в. "България"

понеделник, 11 октомври 2010 г.

В следващия публичен скандал ще бъде замесено името на Първанов

Гоце - Георги Първанов
"Той е стожерът на България, който трябва да бъде омаскарен. До момента всичко е омаскарено, освен президента. Той ще бъде атакуван"... "доклади от частни колекции ще продължават да се вадят периодично от различни кланове в службите – ДАНС, МВР – и ще продължат да се произвеждат генномодифицирани продукти като РЗС и Атака"
"Застрашителните за светлия Гоцев образ прогнози са Велислава Дърева, в студиото на PRO.BG.

Какъв стожер, какво омаскаряване, какви кланове в службите??? Абе с колегата Дърева в паралелни реалности ли живеем?

Луксозният мезонет на Първанов, придобит чудно как?, бе досконално разнищен до точен адзрес от колегата Иво Инджев.

Пушката на Първанов на цена 50 000 евро видяхме първо във Фейсбук страницата на сина му, откъдето я препечата "168 часа"

Любовната му афера с певицата Мариана Попова бе описвана до почти физиологически подробности в популярните вестници месеци наред.

Убийството на застрашен от изчезване вид, платено със 7000 евро неизвестно от кого, също е описвано, та дори и полулъжите = на полупризнанията от величайшия ловец успя да ги измъкне от лъжливата му уста Сашо Диков.

Ловът на вълк по време на национална трагедия е също предокументиран.

Липсват публикувани документи обаче за гоцевата роля в ощетяващите държавата сделки с корветите и кугарите. Може би за да липсват, значение има и фактът, че колегата Огнян Стефанов бе осакатен именно защото първи изнесе тази информация. И за капак се опитаха да го омаскарят.

Алооу, уважаема колега Дърева - за един и същи стожер ли говорим?

събота, 6 май 2006 г.

Браво на Ангелина!

С глас се разкрещях "Уауууу!", като прочетох в Actualno.com, че вътрешният министър Румен Петков е получил писмо от журналистката Ангелина Петрова с искане за достъп до документи от архивите на ДС за Тошо Тошев (гл.редактор на "Труд"), Венелина Гочева (гл.редактор на "24 часа"), Иван Гарелов (водещ на "Вот на доверие" и бивш водещ на "Панорама"), Кеворк Кеворкян (водещ на "Всяка неделя"), Георги Коритаров (водещ на "Здравей, България"), Иво Инджев (водещ на "В десетката"), Люба Ризова (шефка на новините и публицистиката в bTV)V, Силва Зурлева (шеф на "Нова телевизия"), Уляна Пръмова (шеф на Българска национална телевизия), Поля Станчева (шеф на Българско национално радио), както и за самата себе си. В отговор Румен Петков заявил, че ще направи всичко възможно да удовлетвори искането в рамките на закона.

Подскочих от радост, защото колкото и скапан да е законът за достъпа до архивите на Държавна сигурност, колкото и да ми е ясен Румен Петков (че ще направи всичко възможно и запетайка от обществен интерес да не стане публична), все пак има шансове един обществен натиск да започне да повдига завесата, закриваща вече 16-та година вонящите тайни на миналото, които продължават да тровят настоящето ни. Ние сме единствената от бившите соцстрани, която не направи нищо за разкриване на досиетата и това ясно ни беше натякнато наскоро от Евросъюза в контекста на възможността за налагане на предпазна клауза при присъединяването ни към ЕС.

Още повече, че съвсем наскоро Софийският градски съд осъди директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров да предостави пълен достъп до архивни материали на бившето Първо главно управление на ДС във връзка с книгата му за убийството на Георги Марков "Убийте Скитник".

Браво на Ангелина! Винаги съм й се възхищавала за акъла и за непукизма (макар да сме имали разногласия по някои конкретни оценки) и съм научила много от нея за професията, както и за държавна сигурност. Трябва да я открия, за да я поздравя. А също така мисля да използвам случая, за да поискам и аз от стария ми "приятел" Румен достъп до архивите на ДС - обаче внимателно трябва да обмисля по каква причина и за кого, така че да е максимално възможно да бъде удовлетворено и да е в максимален обществен интерес. Очевидно е, че едното искане ще бъде за документи, свързани с мен, обаче това не е достатъчно и трябва да помисля.

понеделник, 24 ноември 2008 г.

Случаят "Коритаров" - аларма, която никой не чува

Уволнението на Георги Коритаров от "Нова телевизия" е тревожно за демократично мислещите хора - по причина както на начина, по който бе извършено, така и поради практическата липса на адекватни реакции в мейнстрийм медиите*. Второто иде да потвърди нещо, което тук съм писала нееднократно - че у нас свободни медии няма.

Не съм фен на Жоро Коритаров, защото го познавам твърде добре и твърде отблизо и моята представа за морал - както личен, така и професионален, не съвпада с неговата, за което съм писала и тук -
"Араламбене му е майката - посвещавам на Коритаров и подобия".

Но в случая не личните отношения са важни, както не са важни личните и професионални качества на Коритаров - защото е очевидно, че го уволняват не заради тях. Не съм склонна да приемам на доверие "разкритията" на в."Уикенд" и в."24 часа", подкрепени от увъртащите полупотвърждения на шефа на "Нова" Силва Зурлева и пиара на "Лукойл" Диана Дамянова - че Коритаров рекетирал Валентин Златев с бизнеспредложение, от което щял да получи 3 милиона. Защо се съмнявам:

1. Именно защото познавам Жоро и знам, че не е светец (меко казано), но също така знам и предела на смелостта му (изключително нисък). Абе да го кажа направо - Жоро е страхлив като полска мишка и докато не видя доказателства черно на бяло, никога няма да повярвам, че е способен на такъв сериозен рекет.

2. Защото познавам също така методите на бившата ДС, които сега се използват с пълна сила, за компрометиране и неутрализиране на хора, а случаят "Коритаров" просто вони на такива методи.

Още когато Жоро започна да вади скелетите от гардероба на Доган и ДПС (интервютата след смъртта на Ахмед Емин с бивши активисти на движението за финансирането и корупцията) , ми се стори, че "настъпва мотиката" и сега мисля, че последвалата история с Валентин Златев е обикновена "постановка", "комбинация", която той нямаше начин да избегне. Пояснявам:

Много е възможно Коритаров да е водил разговори със Златев за някакъв бизнеспроект, от който и самият Жоро би имал полза като посредник. Маса от така наречените водещи журналисти от мейнстрийм медиите захлебват яко именно от подобни "странични" дейности - това е публична тайна в гилдията и е срамота, че сега някои от захлебващите плюят "възмутено" Коритаров.

Даже предполагам, че е водил, но въпросът е кога? Според мен - преди смъртта на Ахмед Емин. Мисля също, че Златев нито е бил изненадан, нито възмутен от предложението. Просто нещата са вървели по нормалния си ход - а нормалният ход на корупцията и далаверите в Ориента е бавен. Обаче идват смъртта на Емин и последвалите истински журналистически удари на Коритаров, разкриващи базисната корупция на ДПС и Доган. Тук според мен се задейства комбинацията в два хода:

1. Жоро е насъскан да "разбие" Юрген Рот като поръчков автор и той го прави качествено.

2. Тутакси му е подадена "информаторка" на Рот - брилянтно изислен ход от гледна точка на психиката на Коритаров, защото като човек с ниско ниво на самооценка и самоуважение и същевременно с висок интелект той винаги търси посткфактум рационални оправдания за недотам моралните си действия, т.е. : бидейки достатъчно умен, съзнава добре, че е бил некоректен към Рот, и предложилата се "информаторка на Рот" му е добре дошла - той я пуска да говори каквото си ще с чувството, че така зачерква предишната си некоректност.

"Информаторката" обаче насочва разговора не към Рот и книгата, а към Златев и Правец, но Жоро, обсебен от съвестта си, не усеща къде хлътва. Независимо, че в ред изявления след като го разкриха като доносник, той обясняваше как се чувствал разузнавач-аналитик (абе почти като Зорге ;-) ), Коритаров никога не успя да схване духа и ценностите на Държавна сигурност, поради което бе обречен да си остане тяхна жертва. Както в случая.

"Информаторката на Рот" разказва общоизвестни неща - че Правец е частен град на Валентин Златев. Фактите са известни отдавна, но в нашата мекопутиноидна държава за тях публично не се говори. Обаче това е повод Златев да задейства руската част от комбинацията. По форумите много се спори дали MTG - шведският медиен холдинг, е шведски или е руски. И двете версии са верни. И холдингът е шведски, и руското влияние в него е значимо.

Значима част от дейността и печалбите на MTG се реализират в Русия, Казахстна и Украина. Експанзията на MTG в Русия е в началото на 90-те години през Петербург. А тогава шеф на комисията по чуждестраните отношения на петербургското кметство е..., упс!, изненада - Владимир Путин. Оттам, от питерското кметство, и оттогава - когато Путин завежда международните му отношения, захлебват и по-късни световни колоси като "нашия" Тор Бьорголфсон - купил БТК, СИБанк, Актавис и и др. Връзката - подсчертавам! - не е хронологична, а причинно-следствена!!! Защото по тогавашното руско законодателство местната власт има решаващата дума на коя фирма да даде лиценз, и на коя - не. А лиценз се дава за всичко. На Бьорголфсон тогава му дават лиценз за бира (по-късно, след като с административен натиск са разбити конкуретните, той става бирен бос и запачва да инвестира в ред други сектори), на MTG дават лиценз за телевизия. Логиката е една, и движещите сили са едни. Неслучайно тия дни в борда на директорите на MTG влезе Александър Изосимов, досега заемащ поста генерален директор на "Вимпелком" - един от трите най-големи руски мобилни оператори. Колко му е на руския ставленик Златев да завърти два телефона на когото трябва, че в българската телевизия на MTG има някой си, който говори лошо за .... - никакво значение няма за кого, ключът са личните обвързаности - "той говори лошо за нас".

"нас" какво е? Русия? бившите от КГБ? момчетата, дето КГБ ни дадоха куфарчетата?

Не знам. Знам само, че Коритаров го уволниха не за недоказаните му засега бизнесинтереси, а защото започна да рови скелетите в гардероба на Ахмед Доган - по съвкупност ключов политик, олигарх в сянка, неофициален синдик на "Мултигруп" и основен лобист на руските имперски и олигархични интереси човек . Да поясня - не мисля, че бруталното уволнение на Коритаров е инспирирано от Русия или от каквито и да е руски интереси. Много сме дребни, вкл. и Коритаров. Мисля, че основната клика управляващи използва тайния си ресурс (ченгенарски похвати + руски връзки) - както за назидание (да не си помисли друг да се рови из ДПС), така и за осигуряване на медиен комфорт за изборите догодина.

Огнян Стефанов го пребиха почти до смърт. Преди това Иво Инджев го изхвърлиха от БиТиВи по по желание на путиновия приятел Гоце. Сега изхвърлят Коритаров, като същевременно го омаскаряват (идеята е да не го вземат от друга голяма телевизия).

Абе, хора, наистина ли не виждате какво става у нас?!?!?

---------------
* мейнстрийм медии - класическите медии: преса, радио, телевизия - като противопоставяне на новата медиа - Интернет, основно във формата на блоговете

понеделник, 27 септември 2010 г.

Архарът на президента (Кратък наръчник за спецификата на гоцевите лъжи)

Съжалявам, че ще нарека българския президент (възприемащ се за плеймейкър) селски бек, но потресающата нищета/мизерия/жалкост на мераците му и дребнавата елементарност, с която ги прикрива от публиката не заслужава дори прозвището "селски хитрец". Щото в последното все пак има и нещо позитивно.

Как освен мизерни и жалки да наречем мераците на божем държавния глава за пушка лимитирана серия с цена от порядъка на 50 000 евро; за несекващите ловни излети, резултиращи в трофеи, подкарани на мушката му от безплатни гончии (точната дума май е съвременни роби, за което имаше и свидетелство на един от тях във в. "168 часа"), за луксозен (според парвенюшко-новобогаташките критерии) мезонет, за разгулни чалга-стил купони в компанията на съмнителни парвенюта-новобогаташи. Да не продължавам с амурните му афери с журналистки, учeнички и поп-певици, наподобяващи с поведението си...., айде да не съм груба - на Мерилин Монро къмто братята Кенеди. Сложете си ръка на сърцето - не е ли мизерия и нищета?

На 7 ноември 2008 г. по време на официална визита в Узбекистан Гоце отстреля рядко животно, сред което се вдигна голям (но само в Интернет бг медиите) вой, че е убил застрашеният и вписан в Червената книга планински козел архар. Нашият герой запази хероическо мълчание.

Все пак не бе като случая с традиционните медии, които се пресрамиха да го питат вярно ли на 1 март 2008 г., по времето когато изгоряха хора във влака, височайшият ловец е удрял вълк из Симитлийско. Той ги удостои с отговор, който малко ги удовлетвори - защото знаеха за какво иде рече, но за съжаление не го анализираха. А трябваше, защото официалният отговор на предссекретаря Бойка Башлиева бе, че "президентът Георги Първанов не е участвал в ловни събрания, макар че на 1 март тази година е бил в планината в района на град Симитли. Президентът не е имал прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака". Е, ако не си малоумен, нали ти е ясно, че ако не беше ловувал вълк в Симитлийско, щеше да го рече в прав текст. Бил е в Симитли, ама не е имал прояви, които... И още - не е участвал в ловни събрания. Ами гонката не е събрание. А дали е проява, която...? Не го пише никъде, че е, тъй че очевидно не е. Трябва ли още да анализирам дребнавата злоупотреба с езика (за която с ръка на сърцето не упреквам Бойка Башлиева, щото знам патрона й)?

Само че през март тази година един известен-като-шило-в-торба-не-стои журналист запита директно.и получи адекватен гоцевски отговор. "Не съм застрелял архара!" – обяви категорично на брифинг президентът Георги Първанов в отговор на въпроса на журналиста Сашо Диков дали е отстрелял защитения див планински козел архар при посещението си в Узбекистан в края на 2008 г. Президентът за първи път беше питан публично по темата и дава отговор на този въпрос близо година и половина след разпространения слух, че е отстрелял рядкото животно. Дивият козер архар е вид, защитен в Червената книга.

Че е отстрелял там има има достатъчно свидетелства:

BNews.bg:
"Българската публика научи подробностите за лова и неговата подготовка чрез корепондента на сайта ferghana.ru в Ургенч Сергей Наумов. Информацията е изключително подробна и прецизна в хронологичен и топографски план. Цитирана е дори фирмата собственик на щраусова ферма, в чийто хотел отседнала свитата на Първанов в навечерието на лова. Ето как информатор на Наумов описва събитието:

"Пристигнаха в селцето Горен Хаят ( Верхний Хаят) рано сутринта, около 5 часа на 7-ми ноември. Вечерта на 6-ти ноември пристигнаха от Самарканд на брега на езертото Айдаркул, където има щраусова ферма и база за отдих принадлежаща на джизакската фирма "Джизак-биоспектр"


Пристигналите са към 100 души: Първанов със свитата му и охрана от спецслужбите, които са организирали лова.


Интернет агенцията Фергана, която разполага с голяма мрежа от локални кореспонденти е важен източник за информация не само за Узбекистан, но и за региона. Тя е цитирана редом с Ройтерс и AFP при кризи като "кървавия петък" в Андижан на 13 май 2005 г. когато атаката на узбекската армия срещу демонстранти, противници на режима, доведе до стотици жертви.

Сергей Наумов не е кой да е сред малкото останали независими журналисти в Узбекистан. Неговите кореспонденции на правозащитни и екологически теми са важен източник за противниците на диктатурата на Каримов на Запад. Източници в неправителствения сектор на узбекската емиграция твърдят, че никой не може да каже със сигурност докога Сергей Наумов ще бъде на свобода и в добро здраве.

На какво е способна средноазиатската диктатура на Каримов си пролича наскоро в Париж, където беше прегазен от кола политически активен емигрант от Узбекистан. Нещо да ви напомня това? За щастие човекът оцеля и сега е под закрилата на френските служби.

Втори, независим от първия източник на същата информация е журналистът Сергей Ежков, живеещ в Ташкент, на 700 км от Ургенч. Ежков също не е кой да е в узбекската журналистика. Близък е до правителствените среди и разполага с информация от кулоарите на властта, която публикува в сайта си uzmetronom.ru Цитиран е от BBC и други известни западни медии.

Ежков съобщава на 4 ноември, че президентският ловен арсенал вече е доставен в узбекската столица, а в кулоарите на президенството (узбекското) обсъждат желанието на Първанов да се сдобие с трофей на рядък планински козел. В типичния си ироничен стил Ежков пише, че според неговите източници "на хазартния българин ще му подсигурят какво да отстреля, дори там да няма нищо живо." Ежков потвърди информацията за лова в интервю дадено по телефона за базирания в Лондон сайт Kafene.net"


BNews.bg:

"Bnews се сдоби с бюлетина на международната работна група по дивите кози към "Международния съюз за защита на природата" (IUCN) за месец септември 2009. Той също потвърждава бракониерския лов на Първанов и дава детайли за това как е убит архарът. На стр. 5 в него е публикувана информация под заглавие:"Президентът на България убива застрашен Северцов архар в район на Узбекистан, за който се предполага, че е защитен".В бюлетина пише, че според зам.-директора на Нуратинския държавен резерват на 7 ноември 2008 г. държавният ни глава е посетил резервата. В района на главния планински връх Хаят Баши Георги Първанов е причакал два архара, подгонени от служители на резервата, и е застрелял един от тях."

Възниква логичния въпрос: толкоз ли е тъп Гоце, че лъже при наличието на толкова свидетелества?

Не, не е тъп в обичайното разбиране. Някогашното момче от селската къща без тоалетна и продължаващо до днес да се комплексира от миналото си разчита с гяволии на селски бек да излъже публиката. И за съжаление - успява. Къде е хватката? Да си спомним, че той не отрече че е ловувал в Симиткли, както и не отрече, че е имал нещо общо с мезонета, посочен с адреса му от Иво Инджев. А сега отрече за архара - вярно, след година и кусур. Вероятно през това време някой го отворил на юридическата тънкост за наименованието на убитото животно. А него го именоват различно:

архар
планински овен
аргали (лат. Ovis ammon)
овен на Севрцев
аргали на Северцев
снежен архар
планински архар
планински овен на Марко Поло
овен на Маорко Поло


Сред биолозите има разногласия за точната класификация, но никой никъде няма разногласия, че става дума за рядко изчезващо животно.

Тънкост втора (свързана с първата): как е наименованото в лицензията за отстрела на дивеча

Защото в Узбекистан от 11 август 2008 година действа закон за тарифите за заплащане на природните обекти, в който се регламентира и цената за отстрел на редки видове - "«О ставках платы за пользование природными объектами" (Текстът е във формат MS Word от базата данни на FAO.) В този закон не фигурира наименованието "архар", а "горный баран" ("планински овен"). Според опасенията на учените от Узбекистанската академия на науките заради властите продават скъпиете лицензи за редки екземпляри на на чуждестранни ловци като значим източник на валута.

Стана ли сега ясно, защо нашия ловец смело плаши Сашо Диков със съд? В документа, с които узбекистанските домакини са го снабдили, няма думата "архар". Гоце е застрелял планински овен, къв е проблемът?

Ами по-сериозен е:

Според горепосочения закон цената за планински овен е 250 000 сома (узбекска парична единица, при курс 1 долар - 36,15 сома) равни на около 7000 долара. Кой е платил лиценза от 7000 долара на Гоце? Узбекистанският диктатор, или български бизнесмени-приятели? И в двата случая зависва въпроса - защо? За черните му очи?

Ако съм Сашо Диков следващия път ще го питам: "Гоце, уби ли животно с рога в Узбекистан и кой плати разрешението за убиването му?" Ама следващ път Сашо Диков няма да го допуснат на 20 метра до Гоце.

А ако съм Бойко Борисов (какъвто все още се надявам, че не е сиреч, че не е влязъл в таен дългосрочен сговор с Гоце), след като изтече мандата на пруезидента - сиреч падне му имунитетът - ще поискам комисията "Кушлев" да се разследва дали Гоцевата заплата стига за цената на мезонета, на пушката и на разрешението за отстрела.

Дотогава - внимавайте с думите на Гоце, който е бетер Хъмпти-Дъмпти, изумил Алиса с мегаломанията си, че думите значат това, което той иска да значат.

сряда, 29 октомври 2008 г.

Интервюто „Някой пали искрата на етническия бунт” на Ахмед Доган пред в."Труд"

Мисля, че е изключително важно, поради което го публикувам изцяло (мое е само оцветяването и болдването):

Доган най-после е разбрал, че този път мълчанието му не е злато... След смъртта на Ахмед Емин през ден разговарям с лидера на ДПС. Цеди думите си, премисля тезите си, пресява фактите. Обяснява, че няма да говори публично, докато разследващите не излязат с окончателно становище.

В понеделник на обед отново му звъня. Настоявам да говори. Кой ще ме чуе при тази омраза?- отвръща той и разговорът приключва. Десет минути по-късно Доган ми връща обаждането. Готов е да застане пред медия.

Часът е 13,39. След 40 минути заедно с фоторепортера Иван Донов прекрачваме прага на прословутия сарай в Бояна, превърнал се в най-митичното място на държавата.

На вратата с учудване виждам скенер. Идвала съм няколко пъти в сарая за срещи с Доган, но никой никога не ме е проверявал. Многобройните камери са опасали двора, но в дома охрана няма. Досега...

Доган ме посреща на вратата на ресторанта. Облечен е в анцуг, лицето му е изопнато, макар че се опитва да се усмихва. Посочва ни пътя за "онова" място, където преди 10 дни Емин сложил край на живота си. "Слизайте долу сами. Аз оттогава (деня на самоубийството - б. а.) не съм ходил там и не искам. Не мога."

След час оглед на всеки метър, където е минал за последно кракът на Емин, се връщаме. Доган ни чака в своя приемен кабинет. Подава ми лист с писмото на Емин. Чета го... Започваме мъчителен разговор. Доган пали цигара от цигара, пие от висока чаша кафе и без още да съм му задала въпрос, думите му сами излизат...

- Блъскам си главата да наредя пъзела. И не само аз, всички колеги събираме детайл по детайл, факт по факт. Връщаме се назад в годините. Какъв е бил? Защо го е направил? Кой го е подтикнал?

Какво е искал да каже с това: "Не се чувствам жертва или употребен", което е написал в писмото си. Жертва на кого? Употребен от кого? Разбираш ли колко е страшно! Първото нещо, което излезе в масмедиите, бе, че едва ли не той ми е дясната ръка. Няма такова нещо.

- Е, как да няма? Това е шефът на твоя кабинет! През него минават всички твои връзки...

- Не е вярно това.

- ...всички твои контакти, всички твои телефони.

- Не е вярно!

- Лично аз, когато не съм те намирала, като звънна на Емин, той те намира.

- Това му е работата, но това означава ли, че ми е дясната ръка в партията? Аз нямам дясна ръка в този смисъл, в който влагате вие от масмедиите. Аз съм председател на партията, ние дори нямаме първи заместник-председател, той (Емин - б. а.) е бил обикновен член на партията. Кой разду, че той едва ли не е вторият човек в ДПС?

- Може би самият той е внушавал това. Занимавал се е с финансирането на ДПС. Вярно ли е?

- Не. Той (през целия ни разговор Доган нито веднъж не назова името на Ахмед Емин - б. а.) отговаряше за разпределението на държавната субсидия за партията. Отговаряше за администрацията в централата. И никакви други пълномощия и правомощия не е имал. Никакви!

Това не е изборна длъжност, назначен е с подпис на председателя. Той е на същото ниво като моята секретарка - част от обслужващия персонал.

- От парите, с които е разполагал, може ли нещо да е отделял за себе си?

- Дал съм му възможност, колкото му е необходима, да си има за лични пари.

- А защо е бил във фонд "Избори"?

- Всяка партия има такъв фонд. В него се отчитат даренията, организирането и финансирането на изборите на местно и на централно равнище: изработката на плакати, реклами, пиар и т.н. В този фонд влизат депутати, организационни работници дори журналисти, които отговарят за пиара.

- В обществото се набива тезата за черна каса на ДПС, която Емин вероятно е обслужвал?

- Каква черна каса? Да не съм от вчера в политиката?

- А Кол? Накрая на политическата му кариера излезе черната каса.

- Не мога да разбера тази истерия в обществото - щом (Емин - б.а.) се самоубива в дома на Доган, значи около Доган и ДПС има нещо. Няма нищо. Самоубил се бил за пари? Направил бил гаф? Той беше задоволен, какви трябва да са тези злоупотреби? На шест месеца или в края на годината даваше отчет и отчетът му винаги се е одобрявал. Знаят се постъпленията, знаят се разходите в централата.

- Имал е да изплаща голям заем за апартамент.

- Е, взел е заем за апартамента, но е за дълъг период и месечната му вноска е била около 500 лв. Така че тук няма проблем.

- Защо е избрал точно това кьоше, няма и два квадратни метра, три етажа под земята, където да свърши живота си?

- Задаваш ми въпроси, на които аз нямам отговор. Той (Емин - б. а.) е имал възможност да го направи в дома си, никого не е имало по това време - ни жена, ни деца. Имал е възможност да го направи в кабинета си в централата. Имал е възможност да го направи на Балкана някъде, бил е ловец, и то много изкусен ловец.

Защо го прави тук? Където аз живея. Нямам отговор.

- Значи той е написал предсмъртното си писмо в централата на "Стамболийски" в 12,30 ч. и с него се качва в Бояна. Влиза тук в 14,21 ч.

- Така се оказва.

- Кога поиска среща?

- Предишния ден (четвъртък - б. а.) поиска среща, но не като за разговор, а ми каза, че ще доведе секретарката ми Биршен за написване на текста, предназначен за НДСВ. Аз с него нямах уговорена среща.

- Излиза, че той е трябвало да бъде шофьор на Биршен!

- Да, да! Но той не я взима. Не я взима, да. Казва й: "По-късно. Аз първо ще отида при шефа, ти по-късно." Когато той вече е тук, аз мислех, че те са заедно. Забавих се, защото започнах да пиша посланието за НДСВ, после го промених изцяло и това ми отне повече време от обичайното.

Той ме е чакал повече от час и половина. Аз дори не знаех, че по същото време е идвал и министър Цветанов, когото той е отпратил да си ходи.

- Защо е искал да остане сам?

- И аз се питам. Ако е имал информация, че нещо чудовищно се готви, както пише в писмото си, защо веднага не ми е казал, щях да зарежа всичко? Какъв е бил този мотив, кое е това нещо, заради което човек ще се самоубие и ще остави трите си деца? Кажи ми!

Ами чудовищният сценарий се случва в момента - етническото напрежение в страната започва да се вдига. Раздухва се анти-ДПС и антитурска кампания, внушава се, че едва ли не турците са крадливи, че са против държавата.

Ако той е знаел за този сценарий, ако е бил част от него - тогава може би някакви обяснения започвам да имам. Иначе как да си обясня това, което се случва сега - всички вкупом организирано започнаха да говорят по една и съща тема - Доган го е убил или самоубил, ДПС е вредно!

Без факти, с бъркане на дати, събития, но с ясната цел за ВНУШАВАНЕ колко лоши са турците и ДПС. Кой ще ме убеди, че това не е нарочно? Че не е подготвено, че не е планирано?

- Сервитьорът Шабан Узун е първият, който го е видял мъртъв. Как точно ти научи?

- Като си написах текста, слязох долу с ръкописа и питам Шабан: "Къде са моите хора?" Мислех, че Биршен е с него, както бях поръчал. Шабан ми каза: "Той (Емин -б. а.) преди малко беше тука" и аз помислих, че двамата са с Биршен. "Сигурно е отишъл или горе (в централното фоайе, където също има приемна зала и места за чакащи -б. а.), или е тука, около басейна."

Аз се качих горе, на първия етаж, където пиша материалите на компютър - няма го. Питам охраната си, те ми отговарят: "Видяхме го, когато влезе, ама повече не сме го виждали." И в този момент Шабан идва пожълтял, позеленял, и казва: "Той е паднал на стълбището, на площадката пред банята."

И всички хукваме към стълбището. Това става към 16,25 -16,30 ч.

- Доста след разговора му с министър Цветанов.

- Да, поне 30-40 минути след този разговор. Самоубил се е около 15,30-16,00 ч.

- Какво си мислеше в този час, когато си гледал в тавана - твоят стрес в първия час?

- Че това е огромна вреда на ДПС. Жесток удар! Писмото като публичен факт закъсня. И започнаха истериите. То трябваше да се обяви веднага и да излезе в мига, щом завърши графологичната експертиза. Защо не го показват? Това допълнително нажежи обстановката.

- Кога разбра, че има писмо?

- Всички разбрахме, че има писмо още същия ден, вечерта към 19 ч. Ново жълто тефтерче, малко по-голямо от цигарена кутия. С това писмо всъщност аз намерих ключето (към акта на Емин б.а.) Не съм знаел какво става в душата му, но добре го познавам като изказ и комуникация. Той за първи път се обръща към мен с "г-н Доган". Винаги ми казва: "Г-н председател".

Като се има предвид неговата конспиративност, кой знае какви кодове е сложил. Чудовищният сценарий, за който говори обаче, вече е в действие.

- Необяснимо защо от разследването излезе информацията, че в писмото си Емин предупреждавал за среди в ДПС, които се готвят за повторение на събитията от 1985 г. (бунтовете срещу възродителния процес), а всъщност става въпрос за 1989-а. Разликата е огромна!

- Интересно кой е казал това. Защото и прокуратурата знае, и полицията знае, че той визира 1989 година. Кой подведе обществото? За да тръгнат приказките, че ДПС готви терористични акции? Кой даде тон за размахване на плашилото "турците идат"?

- Твоите версии?

- Имам ги. Но ще чакам разследването. В това писмо нито веднъж не е споменато ДПС. Не се казва - отивам си, защото... Но пък е подчертал, че не се чувства предател! Предател на какво? Пише, че не се чувства предател на Република България, не пише на ДПС или на нещо друго. Как да разберем мотивите? И кой човек в лично писмо ще напише за родината си "Р. България"?

- Възможно ли е върху него да е оказван някакъв натиск?

От кого? В момента ние подхождаме към него с нормални предположения, с нормален инструментариум към един ненормален акт като мотивация. Как ще го разберем? Какво иска да ми каже с това, че "така е било писано"? Ами ако бяхме се видели? Ако двамата бяхме останали сами? Намеренията му са били далеч по-жестоки! Не искам да правя предположения.

- Че той е можел да бъде като камикадзе.

- Разбира се, разбира се.

- Да застане пред теб и да се самоубие?

- (Мълчание) Той знае, че аз правя срещите си в този кабинет, че като влезе човек при мен, никой друг не влиза, освен ако не извикам сервитьора. Застава пред мен и го прави пред очите ми... Или прави нещо друго... А после си седне.

Защо е ходил да стои в килията ми в затвора? Искал е да почувства какво е да си сам в килия "смъртен". После е казал, че след тези 3-4 часа в килията е получил просветление. Какво просветление? Нека органите да кажат.

- Има ли нещо в миналото му, което сега излиза?

Може би ключът за разбирането е неговият психопортрет. Защо се е правил на значима личност в ДПС, след като не е бил такъв? Той е човек, когото сме взели от едно село. Всичко, което е получил, го е получил от ДПС - и като положение, и като социален статут.

Аз дори го наричах шеговито патрон, патрончето - в смисъл на работодател. Така казвам и на секретарката си - патрон. Но някъде нещо неизвестно за нас се е отключило в него. Какво?

- Обикновено ти проверяваш хората до себе си. Как Емин се е промъкнал?

- Той е една мъжка секретарка. И тях ли трябва да ги проверявам? И какво тайно има около мен, че да проверявам всички! Какви са тези внушения? Държал бил "тайния сейф на тайните"! Някой разбира ли за какво става въпрос? Някой познава ли ме, за да допусна аз до себе си "тайния сейф на тайните"?

Толкова е евтино всичко това. Актът му е бил подготвен. Не мога още да свържа конците, но, дявол да го вземе, няма нормална логика в неговите действия!

- Нали разбираш, че ДПС повече няма да бъде в очите на хората такова, каквото е било допреди десет дни.

- Давам си сметка, да.

- И Доган не може да бъде повече този Доган, който беше допреди десет дни.

- Знам, знам. Ами ако това е било целта?! Постигнал я е. Ако е имал чудовищен сценарий, то той е задействан. И изобщо не става дума за сейф на тайните или за черна каса - става въпрос за удар върху мен и ДПС.

- Как не успя да предугадиш този удар? Ти си човек, който има невероятен нюх за обстановка, за хора, за позиции.

- Ако един човек от обслужващия персонал на вестник "Труд", когото ти виждаш веднъж в седмицата за по 5-10 минути, дойде в твоя дом и се самоубие, как би ми отговорила на същия въпрос? Откъде да знам какво му е в главата. Досега психопрофилът му за нас бе неизвестен.

При мен се държи с изключителен такт, притеснителен, демонстрира голямо уважение, лоялност, раболепие дори. С другите колеги от централата е предимно недостъпен. С тези, които ръководи в самата централа: секретариат и друг обслужващ персонал, е авторитарен, безпардонен. Ние сега го разбираме това.

Вероятно той го е решил това преди месец, месец и половина, а може би и повече. Аз дори не знаех, че е масон. Може ли аз за близък човек да не знам, че е масон. Има и други неща, които сега разбирам. Аз зная, че той е инженер икономист. После чувам, че е бил юрист. След това - педагог, а се оказа, че няма висше образование и че дори трудова книжка няма в централата.

- Защо си го хареса за шеф на кабинета си?

- След изгонването на Октай, за да има контрол върху финансирането, ние разделихме организационния отдел на две. Тогава колеги ми го предложиха. Дори не го познавах. Видях го, приех го на доверие.

- Жена му не те ли отведе към някаква нишка?

- О, да! Нишки има. И в семейството си той се е пазел много. Ходил е много често да стреля на стрелбището. Пистолетът му просто е изхабен от стрелба.

- Изненада ли те фактът, че Осман Октай, Гюнер Тахир и Вежди Рашидов веднага скочиха срещу теб? Какво си помисли?

- Тази истерия, която се създаде, много ме изненада. И те са част от тази истерия. Такава злоба, такава омраза, такива квалификации, без никаква информация, на база предположения, не съм допускал, че може да се развихрят.

- Вежди каза, че в същия ден тук е бил и Николай Вълканов...

- Вежди наговори толкова нелепости, че нямам думи. Той никога не е идвал тук, а разказваше така, все едно, че всеки ден сме били заедно. Това не е случайно.

- Как ще излезе партията от това състояние?

- Партията ще излезе от това състояние. Притеснява ме това самоистеризиране на обществото. Отношението към ДПС прехвърля границата на някаква класова омраза - виждате ли, ако българският народ е беден, едва ли не ДПС е виновно, защото ДПС крадяло.

- Не смяташ ли, че и в теб има някаква вина, защото ти демонстрираше високомерие, позиция да казваш нещата като последна инстанция. И ето сега хората ти връщат топката.

- Не, не. Не приемам това.

- Дори признанието ти за обръчите се прие твърде агресивно.

- Защото обществото не поиска да приеме, че аз казвам един факт, който се отнася за всички партии. Коя партия няма фирми, които да я обслужват? Това казах. Казах ви истината, а вие тръгнахте срещу мен, а не срещу явлението. Ами тогава ще си мълча.

- Лятната ти яхтена история също премина границата на обществено допустимото поведение на един политик.

- Не яхта - ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.

- Но хората не приемат това.

- Това е техен проблем. И летяща чиния ще си купя, ако трябва, но не мога.

- Един политик не може така да говори.

- Като съм политик, това означава ли, че нямам право на свой живот.

- Трябва да се съобразяваш с обществените норми и нагласи.

- Аз се съобразявам. С какво на кого съм навредил? Чий закон съм прекрачил? Значи, ако приятелите ми имат яхти, аз нямам право да се качвам на техните яхти, понеже хората щели да си помислят нещо. Това не е реалистично, Валерия. Не го приемам!

- Хората питат: откъде Доган има яхти, като декларира една депутатска заплата?

- Кой е казал, че тази яхта е моя? Аз може да разполагам с нея, но кой е казал, че това е моя яхта?

- Може би трябва да отвориш този твой живот.

- Личният ми живот е само мой! Така мисля.

- Но с това си мислене ти влизаш в огромен сблъсък с обществото. Хората у нас все още са консервативни, а ти ги предизвикваш. Ще се получи удар.

- Виждам го. И това не е само от този случай, който няма нищо общо нито със социалния ми статут, нито с позиции в партията или роля в обществото, а се яви като ключ към неистова омраза. И съм потресен! Това е много опасно за страната.

- Бойко Борисов вече предупреди, че готвите терористични актове, ако останете в опозиция. Имаш ли обяснения?

- Нямам обяснение (мълчи). Всъщност имам обяснение, но няма да го коментирам сега. Искат да ни върнат 20-25 години назад. Защо? Обвиняват ни в действия, които изобщо не сме извършили. Защо? Напротив, работил съм за страната си.

- Костов каза, че ДПС е мафиотска организация. И за това ли ще мълчиш?

- Толкова е абсурдно това, че човек трябва да остане насаме със себе си и да разсъждава - какъв стил на мислене имат тези хора, как виждат живота си, как се самовъзприемат, как оценяват другите?

Дефектът на Костов е фундаментален и той не е от вчера. Много пъти съм оценявал неговите действия като политик. Той използва случая за истеризиране на държавата, за създаване на един деструктивен образ за страната, жертвайки националната сигурност.

А ние цял живот, 19 г., показваме обратното - че мислим за държавата, за страната. Бях убеден, че когато влезем в ЕС, ще има някаква форма на национализъм, но такъв деструктивен национализъм, не съм допускал!

- Кольо Парамов те призовава да напуснеш лидерския пост.

- В последните 15 години мнозина са мечтали да напусна партията, защото сигурно това им е част от играта - да напусна политиката.

- Преди две години ти обяви, че вече обмисляш този ход, че искаш да се отдадеш на наука. Сега?

- Сега не мога да оставя партията в това състояние. Защото партията няма вина за това нещо и аз нямам вина за този акт. Чета и препрочирам писмото. Сам ли е бил (Емин - б.а.) или не е сам? Ако не е сам, кои са тези хора? Има ли отговор на този въпрос? Това не е да кажеш - ето този е виновен, той носи отговорността.

- Защо не отиде на погребението?

- Как да отида? Ако някой го направи това в жилището, където ти живееш, ще отидеш ли на погребението му? Нима аз не съм съзнавал още от първия миг какви проблеми ще ни създаде това (самоубийството - б. а.)? Още в първия час ми бе ясно за реакцията. Степента на омразата обаче ме изненада.

- Възможно ли е да пламнат огнища на напрежение в ДПС, в смесените райони?

- В ДПС всички сме стъписани, защото няма реален мотив за неговото самоубийство. Освен да е параноичен. Друг мотив не виждам. Но това трябва да се докаже. Ако е мания за величие, че е спасител - тогава се получават някакви стъкмистики, но на базата на реалните факти трудно можеш да намериш обяснение.

- Смяташ ли, че предстоят тежки дни за страната, в смисъл на опити за създаване на етническо напрежение?

- Да. Създаването на етническо напрежение вече започна. Тази анти-ДПС и антитурска кампания, разните мафиотски структури, които стягат редиците срещу нас... Трябва да успокояваме нашия електорат.

- Четох, че в селото на Емин бил пуснат слух, че той бил убит от българи.

- Валерия, ако някой си внуши, че той е бил употребен, че е жертва на някого, аз какво да кажа на хората? Това са няколко хиляди души. Затова мълчим.

- Но това, което казваш, е много страшно: нашият електорат трябва да бъде успокоен. Нима може да се стигне дотам?

- А кой ще го успокои? Кой ще му каже истината? Как се чувстват тези български граждани в тази среда на омраза. Да не би някой да чака, че аз ще тръгна да ги успокоявам, както стана преди 20 години? Това ли чакате от мен? Ако духът излезе от бутилката по отношение на етническо напрежение, на противопоставяне, с какво да ги успокоя? Ако искате да напусна, ще напусна?

- За първи път виждам толкова метал в очите ти?

- След това, което съм направил за страната, това ли трябва да получа? Обществото чака и е в правото си да очаква някаква реакция от мен. Какво обяснение да дам? На базата на какво? Да тълкувам писмото? И това мога да направя. Нека да го оповестят официално. Ние имаме най-голям интерес този случай да се изясни.

Това нас ни касае като партия, мен ме касае лично. Станало е там, където живея. Разбираш ли, че нямам интерес да крия нищо. Но се притеснявам, че някои процеси вече са тръгнали. И това е страшното. Още не го осъзнаваме.



И линкове към няколко стойностни коментара:

Огнян Минчев пред "Дневник": Маската на Доган падна

Нели Огнянова в блога си: Летящите чинии на политиците не са свой живот

Пламен Даракчиев в блога си: Меди сам си каза кой му е бил финансистът

Димитър Аврамов в блога си: Страх

Иво Инджев в блога си: Сапунените интервюта подхлъзнаха Доган

Веселина Томова в сайта си Afera.bg: А всичко започна от Драшков, Соколе!