Кризата в дясното и - с извинение - Longanlon

Доста време се въздържах да пиша за този човек, макар че го възненавидях, когато прочетох хвалбата му как е убил невинен гълъб. Сега го правя, защото мисля, че неговият начин на мислене е изключително опасен и вреден и за това трябва да се говори. Кой начин на мислене имам предвид:


Когато писах за дома в Могилино, където болни дечица умират - умират в буквалния смисъл на думата, нещото Лонганлон пусна в блога ми следния коментар:

"Какво си я облещила физиономията на тоя изрод в началото на поста си? Тва не е нещото, което който и да е нормален човек иска да вижда преди закуска. Разбирам, че искаш да обърнеш внимание на обществен проблем, но така постигаш точно обратното - отвращение и незаинтересованост на читателите към темата."

Писах за куче Рижко, който бе осакатен от зли хора.


А Лонганлон написа следното:

"Ама много обичаш да пускаш такива отвратителни снимки в началото на сртатите си. Първо беше оня гнусния изрод, сега това. Що не идеш да работиш в нощен труд, ебаси - там преди години бяха публикували на първа страница снимки, които педофил беше правил на една от жертвите си."

Чашата ми преля, когато прочетох какво написа за Криско:

"Всички чакаме с нетърпение след месец да пуснеш снимка на разложения му труп. То само това остана да очакваме от твоя блог."

Ще си спестя коментарите. Нека всеки си представи умиращите дечица в Могилино, доброто осакатено кученце Рижко и малък Криско - светла му памет. И като си ги представи, да реши сам за себе си харесва ли му Лонганлон.

Аз обаче ще продължа. Защото Мартин Димитров някой си Мартин се наема идеологически да оправдава човекоядството, тоест да обосновава идеологията на човекоомраза със следните аргументи:

"Блогът на човека, който визираш е сред малкото либерални, десни блогове у нас. Позициите, които изказва говорят, че човекът зад него е всичко друго, но не и такъв, какъвто го описваш."

Ако това е дясното и либералното, мерсим ти, господин евродепутатино. Съжалявам, че гласувах за теб и обещавам това да не се повтори.

Еdit: Някой е злоупотребил с името на Мартин Димитров. Изказаното мнение в защита на Л. не е негово. Съжалявам, че чак сега видях

Изродите Longanlon/Масларова са обречени

Тия двамата са едно и също нещо, въпреки че външно се правят на различни. Съществото*, именувано Петър Стойков, a.k.a. Longanlon, твърди, че е е десен либертарианец, а кифлата Масларова дрънчи пронизително в хартиените медии, че е лява. Лъжат и двамата. Спестяват основното - че са човекоядци. Спестяват възгледа си, че който е слаб, болен и нещастен, така му се пада и трябва да умира. Хубавото е, че тия две животни - Масларова и Петър Стойков, известен като Longanlon, нямат бъдеще. Разбрах го вчера, на помена за Криско. Разбрах го поради прекрасните думи на itilien, и го разбрах просто така, гледайки:


И не просто така - защото в цялата си болка Христо и Ели отидоха да дадат всичко, останало от скромния помен за Криско - и балоните, да!, на децата от дом №7:





Всички тези истински хора ми ми вдъхнаха сила, радост и увереност. Нищо не е приключило. Ние, нормалните хора, сме повече и ТЕ не могат да ни смачкат.

-----------

* Отделно ще пиша за това нещо Longanlon, много ме е гнус, поради това си го спестявах, но явно ще трябва да го направя

Чуй какво ни казва Криско:

Ели каза нещо много истинско и много важно вчера, на прощаването с малък и прекрасен Криско. Мисля, че е хубаво повече хора да го чуят:

В памет на Криси
Всеки човек си задава въпроси за смисъла на човешкото съществуване. Всеки човек търси смисъла на живота, задачата, с която е изпратен на Земята. Все още не съм намерила своята, но знам, че малкото ни момченце беше тук с мисия. Може би звучи твърде мистично и религиозно, но краткият му живот донесе толкова промени не само у мен и у баща му, но и у всички вас, че ме убеди, че Криси не е страдал напразно.

Някога направо се ядосвах на християнската религия как може да се гради около една история на мъка и страдание. Как може отново и отново да се преповтаря разпъването на Христос с всичките кошмарни детайли и какво толкова получават хората от нея? Сега, когато моето собствено дете изстрада толкова много, видях с очите си какво въздействие оказа животът му върху околните. Явно хората сме така създадени, че са нужни силни удари, за да се променим дълбоко, за да станем по-добри. Ние сме камъкът, дълбан от ударите на чука и длетото и превръщан в прекрасно творение.

Петте месеца с мъничкия ни Криско ни дадоха много. Дадоха ни най-ценното – свързаха ни с невероятни хора, които с гордост наричаме приятели. Изпитвам огромен респект към тях, странното е, че те пък изпитват респект към мен, но се надявам връзката ни да бъде дълга и плодотворна. Криси намери във форума своята най-прекрасна и борбена кръстница. Видя я за първи път в деня на кръщенето си, но тя беше с него в последните му дни и направи толкова много! Благодаря ти, Гале!

Криси се сдоби с цял отбор форумски лели [прекрасните момичета от bg-mamma - б.м.], момичета, вие знаете кои сте, как тръпнехте и мечтаехте за него, благодаря ви! Аз мечтаех да ви събера на някоя просторна поляна по случай първия му рожден ден, за голямо веселие, игри и танци, а татко му се заричаше да ангажира Спортна зала във Варна за абитуриентската му, не успяхме, но ви благодаря, че сте с нас, тук и сега!

Криси ни показа какво могат да постигнат обединените усилия на много хора. За мен нямаше ограничения. Всичко, което сметнех за нужно за детето, ми беше осигурявано по най-бързия начин. Благодарна съм на всички вас, за всичко, което направихте за моето детенце! Мисля, че и вие сте силно впечатлени от себе си! Никога досега не съм била свидетел на такова сплотяване във форума. Всички действахте като един, бяхте силата зад гърба ми. Нито за минута не ми се наложи да се тревожа мога ли да си позволя нещо, което може да помогне на детето ми. Представяте ли си колко родители си броят стотинките, за да могат да купят лекарства на децата си? За разлика от тях, винаги когато някоя превръзка на Криси се замърсеше, не се и замислях дали да я хвърля, има ли с какво да я сменя, независимо от високата й цена. Благодарна съм на хората, които ни снабдяваха с превързочни материали, които направиха максимална отстъпка, щом разбраха за какво става дума.

Вие сте силни, когато сте заедно. И можете да направите невъзможното. Толкова ми е странно как в държава, в която хората са добри и искат да помогнат, държавната администрация е тромава и повече пречи, отколкото да помага.

Всички вече сте чували за сертификата Е112. Два дни преди Криси да си отиде, получихме писмо – отговор, който обяснява, защо не ни го издават. Защо ли? Ами нямало пътека за неговото заболяване, затова! Нещо, което се научава точно за пет минути ровене в списъка от пътеки на касата. Нещо, за което им трябваха месеци, за да ни го кажат.

Все искам да ги питам – ами ако вашето дете е с температура и е отпуснато, колко месеца ще сте склонни да изчакате, за да го заведете на лекар?

Състоянието на децата се променя с часове, времето, в което могат да получат помощ се топи безвъзвратно. Всъщност не мислете, че те са убили Криси. През цялото време, докато чакахме, поддържахме връзка с две клиники в чужбина, пращахме снимки и информация за състоянието на детето. Те първи ни казаха, че няма смисъл да пътуваме, че това само ще го влоши, а те няма да могат да помогнат. В един момент ни написаха, че се молят за нас. Криси живя още два месеца след това. Искам да благодаря и на тях – на д-р Джемайма Мелерио и на д-р Аня Дием. Впечатлена съм от безкористното им отношение и желание да помогнат, от това, че бяха готови винаги да отговарят на моите въпроси и да ме съветват, от това, че и двете организираха и ми пратиха колети с превързочни материали, които не се намират тук и които са много скъпи. Отново ми доказаха, че помощ има, щом насреща имаш истински хора.

Щом заговорих за болници, да спомена и екипа на детско интензивно отделение в Терапевтичния блок във Варна. Страхотни хора, дълбоко съм впечатлена от някои от тях, най-вече от завеждащата отделението д-р Желева, но и от други лекари и сестри. Те четири пъти ми връщаха детето от оня свят, не се отказаха докрай да помагат на Криси, макар да ми обясняваха, че усилията им не могат да го излекуват окончателно. Благодарна съм им, защото там, в отделението, детето ми започваше да се усмихва. Поглеждаше надвесените на креватчето му хора и срамежливо се усмихваше, сякаш искаше да каже - „Искате ли да пообщувате с мен?“

Разбира се, там той изстрада много, но вина за това има състоянието на хуманната ни медицина, която работи с доста нехуманни методи.

Надявам се да имам възможност да помогна някои неща в нашите болници да се променят. Страданието трябва да намалее!

На какво още ни научи Криси? Научи ни на сила, търпение, издръжливост, каквито не сме подозирали, че можем да притежаваме. Научи ни да ценим и малкото. Научи ни да намираме щастие във всеки един момент. Научи ни да се борим и да се надяваме. Най-лошото, което човек може да направи е да приеме, че нещата са предопределени. Може и така да е, но се чувстваш човек само, докато действаш и полагаш усилия да ги промениш. Надеждата е велик двигател, който може да те отведе надалеч. Способни сме на толкова много! Криси ясно ни го показа.

Може би ви е странно да говоря за ненавършилия си 5 месеца син така, сякаш е голям и мъдър човек. Всъщност той не беше бебе. Винаги ме гледаше като голям и силата на погледа му успя да повлияе на всички вас, макар и само от снимка. Казват, че очите са прозорците на душата. Мисля, че той беше стара и мъдра душа, вместена в мъничко и страдащо тяло. Сигурно ще ви прозвучи странно и мистично, но за мен той беше Учител.

Тук, на снимката е в един от редките моменти, когато беше добре и се усмихваше. Казвала съм го и друг път. Всяка негова усмивка сякаш дръпваше завеса и през нея виждах един съвършено различен свят, прекрасен, изпълнен с безкрайна радост, но уви, недосегаем. Вярвам, че Криси е там сега. Знам, че вече е здрав и щастлив. Знам, че е заобиколен от приятели, които го поздравяват за успешно изпълнената мисия и за геройски понесените страдания.

Затова искам да се радваме за него, не да плачем. Мечтаех да имам шанса да отгледам още едно детенце, вместо това получих житейски урок. Но край нас има толкова много деца, нуждаещи се от грижи, на които мога да дам това, което исках да дам на него. Предлагат ми да основа фондация на името на Криско със събраните от вас средства. Не знам дали ще го направя, но със сигурност те ще отидат в помощ на болни деца. А освен това аз, а и вие продължаваме да сме тук и можем да направим много!

Моля ви се, радвайте се, радвайте се, че малкият голям Криско вече е добре! Колкото и да ни липсва, нека всичко да завърши с усмивка!

abv.bg се оляха

Вероятно правят редизайн, но това не е оправдание да лишават потребителите си от услугата. Всеки, който се опита да достъпне днес abv.bg, получава "The page cannot be displayed" или следната картинка ако упорства и успее да се закачи за "нещо":



Не съм спец в базите данни и прочие, но смятам, че е срамота най-популярната уебмейл услуга в БГ да се излага по този начин.

Криско си отиде

Върнах се от Web 2.0 BarCamp-а в прекрасно настроение и започнах са пиша нещо, пълно с усмивки, когато всичко се срути. Разбрах, че вчера Криско си е отишъл. Малкият смел Криско на Христо и Ели. Който събра толкова много човешка любов и доброта от прекрасните момичета в BG-mamma. Почивай в мир, слънчице.