Всеки руснак, дори неизлечимия путиноид, знае, че Партия Жуликов и Воров = Единна Русия
понеделник, 26 декември 2011 г.
вторник, 20 декември 2011 г.
Вещите за еднократна употреба 2
Десетина дена нямах не само интернет, но и компютър. Младите (и неособено грамотните) не виждат разлика между двете - като нямаш фейсбук и замунда, за кво ти е компютър? По-"просветените" биха прибавили "и гугъл като нямаш". В света на масовия неграмотник - какъвто е средният компютърен потребител, няма разлика между компютър и Интернет. Нито го заклеймявам, нито го обвинявам. Масовият потребител винаги е неграмотник.И разликата между маратонките и фейсбук като продукти на масовото общество и масовата култура - и, парадоксално звучи - в същото време негови производители - е никаква. Adidas е мода, сиреч виртуална потребност, създавана от проектанти на виртуалности; Facebook - също.
Те не са стоки, пазарни продукти в смисъла на класическата икономическа мисъл на Давид Рикардо и Адам Смит. Продължавайки тази идея:
За чалга-икономистите е невъзможно да обяснят защо Adidas с производствена стойност около 3 долара се продават за 112 примерно, а маратонки със същото качество, но без думичката "Adidas" върху тях вървят около 15-20. А тези (пак със същото качество), но с думичката "Adibas" -. по 60-70. Ще задълбоча принципния проблем на чалга-икономистите: много често продуктите без името или с леко промененото име се произвеждат в същите фабрики.
Докато не обяснят това от гледна точка на теориите, с които ни облъчват, мисля, че Георги Ангелов и цялото котило на ИПИ (Институт за пазарна икономика) трябва да се гръмнат. Да не говорим, че имам по-сложни въпроси към чалгаикономическите проповедници: защо лявата политика на аржентинската военна хунта имаше катастрофален резултат в сравнение с лявата политика на шведите. Например. По-сложен въпрос: Две съседни страни, еднакви по липсата на природни ресурси - Зимбабве и Ботсуана, имат толкова различни икономически резултати. Защо?
Моят въпрос - защо дъно, което купих преди 6 години, издъхна, на пръв поглед няма нищо общо с Adidas и Зимбамбве. На пръв. Ако нямаше цеховете в Тайланд и в Индонезия, производителите на Intel и AMD нямаше да имат тези си цени и да водят тези ценови войни. Днес цените на харддисковете са два пъти по-високи от тези преди година. Причината? Наводненията в Тайланд. Вие, фейсбук стадото, разбирате ли каква дойна овца сте?
Вие, купувачите на на дънки "Masons" и прочие ала-бала модни реномирани марки. Но не вие сте квинтесенцията на тъпотата. Тя е паплачта, на която завиждате - ония с толковата пари, че не ги броят. За които чантата "Прада" е сезонен каприз, който същия сезон може да бъде хвърлена в гардероба или на боклука поради друг каприз - а за вас е значимо ущипване от доходите. Кари Брадшоу съществува само в сериалите. Извън "Сексът и градът" няма журналистка-колумнистка без друг източник на доходи, която да може да си купува модни обувки като лечение за всеки депресивен момент.
Всичките реклами ви хипнотизират да сте Кари Брадшоу - да купувате ненужни неща, за да имате статуса, които изисква работата ви, която работите, за да продължавате да си купувате ненужни неща. Като Тайлър от култовия филм "Боен клуб". За тези, които имат съзнателни спомени отпреди Фейсбук, може да е интересно:
Почти универсален отговор
Вещите за еднократна употреба
Колкото повече купуваме ненужни неща, толкова повече ги произвеждат. Но не може да няма край на това безумие. Защото всяко нещо се произвежда от друго нещо. А всички неща имат край. Поне в наличната Земя. За фейсбук тъпанарите: ноутбуците, айпадите и всичките ви изгъзици ще са доста безполезни средносрочно. Когато в Близкия Изток ще се водят войни за вода. А при вас ще гръмне осигурителната система. Оставете старите и болните - вие ще ги оставите и без това, без да се прикривате зад сегашните си лъжи, вие ще оставите вас самите без никакво бъдеще. Вие израснахте в свят на растеж. Непрекъснат. Постоянен. Няма да има повече такъв. Край. Край и на потребителското ви благоденствие.
Тръгвайки от дънната платка, която трябваше да сменя, се разприказвах за неща, които засягат всички, вкл. хората без дънни платки. Всички, които си купуваме нови маратонки, не защото старите са скъсани, а защото не са модерни; всички мацки, които всеки сезон си сменят гардероба, всички, които си купуват нова кола през 4-5 години - всички сме жертва на мощната индустрия за създаване на призраци. Призраци, с които ни зомбират. Тя ни прави призраци - зомбита, които искат безмислени неща, защото други хора ги искат; купуват неща, защото други хора искат да ги купят, харесват други неща, защото други зомбита ги харесват. Каквото и да мислите, че харесвате, то е защото са ви зомбирали да се сравнявате с другите. Които са зомбирани като вас.
Сърцето на цялата индустрия за създаване на зомби потребности е нещо, за което и зомби създателите на си дават сметка. Защото по някакъв абсурден и трагичен начин те стават жертва на зомбоханизма, който създават. Едип не е приел предсказанието. И така го е реализирал. Пророкът му казва, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. И Едип напуска всичко, бяга - за да срещне случайно баща си, когото убива в нелепа случайна свада; и по същия тъп начин след това се оженва - за майка си. Едип не знае, извършвайки греховете. Когато научава - се самоослепява.
Психоналитици, философи и литературоведи са изписали томове обяснения и тълкувания за трагедията на Едип. Колцина обаче се замислят, че всички сме едиповци? Съвъкупляваме се с майката-земя, произвеждайки безплодни, нефелни, отровни плодове. И даже не съзнаваме кощунството. Така се нарича трагичната вина на Едип - кощунство. Това е най-близкият превод на древногръцката дума хюбрис - ὕβρις буквално преведено - кощунствена гордост. Когато смяташ, че управляваш съдбата си и по такъв начин се равняваш на боговете
Епилог: Имало едно човечество, което живеело на една хубава Земя. Обаче то решило, че тя е за еднократна употреба и като се свършила, се наложило и то да се свърши. Край на приказката.
Те не са стоки, пазарни продукти в смисъла на класическата икономическа мисъл на Давид Рикардо и Адам Смит. Продължавайки тази идея:
За чалга-икономистите е невъзможно да обяснят защо Adidas с производствена стойност около 3 долара се продават за 112 примерно, а маратонки със същото качество, но без думичката "Adidas" върху тях вървят около 15-20. А тези (пак със същото качество), но с думичката "Adibas" -. по 60-70. Ще задълбоча принципния проблем на чалга-икономистите: много често продуктите без името или с леко промененото име се произвеждат в същите фабрики.
Докато не обяснят това от гледна точка на теориите, с които ни облъчват, мисля, че Георги Ангелов и цялото котило на ИПИ (Институт за пазарна икономика) трябва да се гръмнат. Да не говорим, че имам по-сложни въпроси към чалгаикономическите проповедници: защо лявата политика на аржентинската военна хунта имаше катастрофален резултат в сравнение с лявата политика на шведите. Например. По-сложен въпрос: Две съседни страни, еднакви по липсата на природни ресурси - Зимбабве и Ботсуана, имат толкова различни икономически резултати. Защо?
Моят въпрос - защо дъно, което купих преди 6 години, издъхна, на пръв поглед няма нищо общо с Adidas и Зимбамбве. На пръв. Ако нямаше цеховете в Тайланд и в Индонезия, производителите на Intel и AMD нямаше да имат тези си цени и да водят тези ценови войни. Днес цените на харддисковете са два пъти по-високи от тези преди година. Причината? Наводненията в Тайланд. Вие, фейсбук стадото, разбирате ли каква дойна овца сте?
Вие, купувачите на на дънки "Masons" и прочие ала-бала модни реномирани марки. Но не вие сте квинтесенцията на тъпотата. Тя е паплачта, на която завиждате - ония с толковата пари, че не ги броят. За които чантата "Прада" е сезонен каприз, който същия сезон може да бъде хвърлена в гардероба или на боклука поради друг каприз - а за вас е значимо ущипване от доходите. Кари Брадшоу съществува само в сериалите. Извън "Сексът и градът" няма журналистка-колумнистка без друг източник на доходи, която да може да си купува модни обувки като лечение за всеки депресивен момент.
Всичките реклами ви хипнотизират да сте Кари Брадшоу - да купувате ненужни неща, за да имате статуса, които изисква работата ви, която работите, за да продължавате да си купувате ненужни неща. Като Тайлър от култовия филм "Боен клуб". За тези, които имат съзнателни спомени отпреди Фейсбук, може да е интересно:
Почти универсален отговор
Вещите за еднократна употреба
Колкото повече купуваме ненужни неща, толкова повече ги произвеждат. Но не може да няма край на това безумие. Защото всяко нещо се произвежда от друго нещо. А всички неща имат край. Поне в наличната Земя. За фейсбук тъпанарите: ноутбуците, айпадите и всичките ви изгъзици ще са доста безполезни средносрочно. Когато в Близкия Изток ще се водят войни за вода. А при вас ще гръмне осигурителната система. Оставете старите и болните - вие ще ги оставите и без това, без да се прикривате зад сегашните си лъжи, вие ще оставите вас самите без никакво бъдеще. Вие израснахте в свят на растеж. Непрекъснат. Постоянен. Няма да има повече такъв. Край. Край и на потребителското ви благоденствие.
Тръгвайки от дънната платка, която трябваше да сменя, се разприказвах за неща, които засягат всички, вкл. хората без дънни платки. Всички, които си купуваме нови маратонки, не защото старите са скъсани, а защото не са модерни; всички мацки, които всеки сезон си сменят гардероба, всички, които си купуват нова кола през 4-5 години - всички сме жертва на мощната индустрия за създаване на призраци. Призраци, с които ни зомбират. Тя ни прави призраци - зомбита, които искат безмислени неща, защото други хора ги искат; купуват неща, защото други хора искат да ги купят, харесват други неща, защото други зомбита ги харесват. Каквото и да мислите, че харесвате, то е защото са ви зомбирали да се сравнявате с другите. Които са зомбирани като вас.
Сърцето на цялата индустрия за създаване на зомби потребности е нещо, за което и зомби създателите на си дават сметка. Защото по някакъв абсурден и трагичен начин те стават жертва на зомбоханизма, който създават. Едип не е приел предсказанието. И така го е реализирал. Пророкът му казва, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. И Едип напуска всичко, бяга - за да срещне случайно баща си, когото убива в нелепа случайна свада; и по същия тъп начин след това се оженва - за майка си. Едип не знае, извършвайки греховете. Когато научава - се самоослепява.
Психоналитици, философи и литературоведи са изписали томове обяснения и тълкувания за трагедията на Едип. Колцина обаче се замислят, че всички сме едиповци? Съвъкупляваме се с майката-земя, произвеждайки безплодни, нефелни, отровни плодове. И даже не съзнаваме кощунството. Така се нарича трагичната вина на Едип - кощунство. Това е най-близкият превод на древногръцката дума хюбрис - ὕβρις буквално преведено - кощунствена гордост. Когато смяташ, че управляваш съдбата си и по такъв начин се равняваш на боговете
Епилог: Имало едно човечество, което живеело на една хубава Земя. Обаче то решило, че тя е за еднократна употреба и като се свършила, се наложило и то да се свърши. Край на приказката.
петък, 9 декември 2011 г.
Православната църква: Луксозни линкълни - да, приюти - не!
Медиите отразиха страстната защита на човешкото право на митрополита Кирил Варненско-Преславски да кара последен модел "Линкълн" от страна на Божидар Димитров; но читателят нямаше възможност да види конкретната реализация на това човешко право. Запълвам "дребния" пропуск":
Подробности за луксозните новости в този "Линкълн" - във видеото от сайта на производителя: http://www.lincoln.com/cars/mkz/experiencehybrid/
По същото време държавата подготви разрушаването на новата част от приюта на отец Иван в Нови Хан. Изградена не със средства на църквата, нито на държавата, а с доброволни спомоществования и дарения. В който приют отец Иван дава подслон и възможност за училище и работа на най-безпомощните, най-беззащитните, забравените от държава и църква. Без да чака благодарност или отплата.
Човешкото право на агента на Първо главно управление на ДС
Кирил Варненско-Преславски
Подробности за луксозните новости в този "Линкълн" - във видеото от сайта на производителя: http://www.lincoln.com/cars/mkz/experiencehybrid/
По същото време държавата подготви разрушаването на новата част от приюта на отец Иван в Нови Хан. Изградена не със средства на църквата, нито на държавата, а с доброволни спомоществования и дарения. В който приют отец Иван дава подслон и възможност за училище и работа на най-безпомощните, най-беззащитните, забравените от държава и църква. Без да чака благодарност или отплата.
Държавата и църквата не дадоха стотинка за създаването на този дом за слабите и забравените. За разрушаването му обаче има и сили, и средства
четвъртък, 8 декември 2011 г.
Eendo - Boro Vasat (видео)
Писах, че Иран и иранците са много пэвече от черно.белите вестникарски клишета, затова сега пускам клип на една млада иранска група - Eendo.
Интересен е стилът, в който твори Eendo. Както при много от съвременните инди групи той е органичен микс от съвременни денс ритми и традиционални национални мотиви, ритмика и звук. Особеното в микса на Eendo е клезмерът. Така наричат традиционната инструментална танцувална еврейска музика, изпълнявана от градски оркестри в Източна Европа преди Холокоста; а също така и музикантите, свирещи тази музика.. Характерна особеност са цигулката и акордеона. Повечето клезмери са били нотно неграмотни и творбите им са се предавали като традиционен фолклор. След изтребването на евреите в Източна Европа от Хитлер клезмерът практически изчезва, защото загиват почти всички клезмери, но е възстановен от американски и немски музиканти - поклонници на този невероятен жанр.
[видео]
[край на видеото]
Интересен е стилът, в който твори Eendo. Както при много от съвременните инди групи той е органичен микс от съвременни денс ритми и традиционални национални мотиви, ритмика и звук. Особеното в микса на Eendo е клезмерът. Така наричат традиционната инструментална танцувална еврейска музика, изпълнявана от градски оркестри в Източна Европа преди Холокоста; а също така и музикантите, свирещи тази музика.. Характерна особеност са цигулката и акордеона. Повечето клезмери са били нотно неграмотни и творбите им са се предавали като традиционен фолклор. След изтребването на евреите в Източна Европа от Хитлер клезмерът практически изчезва, защото загиват почти всички клезмери, но е възстановен от американски и немски музиканти - поклонници на този невероятен жанр.
[видео]
[край на видеото]
Други клипове с иранска музика:
Руската смешка за "ответни мерки" срещу ПРО
Какво прави един възрастен човек, който има достатъчно свои грижи, когато някой пъпчив хлапак от съседния вход, искащ да се самоутвърди, тайничко му показва „страшното” си джобно ножче? Не е приятно, разбира се, но от друга страна няма никаква опасност. И в края на краищата нека родителите му го пердашат. Само отминаваш, повдигайки в недоумение рамене.
Така реагираха във Вашингтон и Брюксел на „страшното” заявление на нашия куц кон, известен като Медведев, за руския отговор срещу продължаващото разгръщане на системата за противоракетна отбрана (ПРО). Представителят на Белия дом Томи Вайтър обеща, че САЩ ще продължат да търсят сътрудничеството на Русия, но добави, че разгръщането на ПРО в Европа се развива добре и американците не виждат никакви причини да се отказват от намеренията си. Колкото до генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, той с известна тъга сподели, че е разочарован от руските заплахи. Според него ситуацията много напомня на миналото и не е от полза за стратегическите отношения Русия – НАТО. Какво пък – успокояват се западните партньори – пубертетът си е пубертет. На практика Медведев изпълни обещанието, което даде по-рано по време на срещата си с офицери от 58-ма армия. Тогава той каза, че ответните мерки на Москва няма да премахнат възможността за преговори. И тука е прав – обявените „мерки”, слава богу, не представляват никаква опасност за страните от НАТО.
Първо, Русия заплаши, че незабавно ще въведе в боен режим станцията за ранно предупреждение за ракетно нападение (СПРН) в Калининград. Невъзможно е да се разбере логиката на тези, които наричат пуска на станция, предупреждаваща за пуска на ракети срещу Русия, ответен отговор на ПРО, чиято цел е прихващане на вражески ракети. Двете системи изпълняват сходни функции и не могат да противостоят една на друга. Ако станцията в Калининград все пак представлява някаква опасност, тя е за славния руски съюзник – Александър Григориевич Лукашенко. Белоруският Бащица редовно шантажираше Русия със зависимосттта й от СПНР в Барановичи. С въвеждането в бойна готовност на СПРН в Калининград станцията в Барановичи губи уникалното си значение. Ще отбележа също, че главнокомандващият на току-що създадените Сили за военно-космическа отбрана ген. Олег Остапенко преди месец обеща, че ще постави станцията в Калининград в режим на опитно-бойно дежурство. Тоест, Медведев представя едно отдавна планирано действия като някаква си „ответна мярка”.
След това върховният главнокомандващ заповяда „да се усили прикрието на обектите на стратегическите ядрени сили”. Но и тук има проблем. Американските ракети „Стандарт 3М” нито сега, нито когато и да е в бъдеще могат да достигнат до стартовите позиции на руските стратегически ракети. Освен това, само средства, предназначени за прехващане на балистични ракети, могат да осъществяват такова „прикритие”. Твърди се, че комплексът С-400 има такива възможности. Лошо е само в това, че концернът „Алмаз-Антей” все не може да започне серийното производство на тези комплекси. Така че за реализацията на тази „ответна мярка” Медведев ще трябва да почака завършването на двата завода за производство на С-400.
Трето, Медведев разказа, че руските ракети ще бъдат оборудвани с перспективни комплекси за преодоляване на ПРО и с нови високоефективни блокове. Това го слушаме вече 8 години. Доколкото може да се разбере, става дума за така наречените планиращи бойни глави, които могат да маневрират, навлизайки в атмосферата. Проблемът е, че разгръщането на ПРО в Полша, Турция, Румъния и Испания (а съдейки по заявлението на Медведев това най вече дразни Русия) няма никакво отношение към прехващането им, защото прехващачите на тези антиПРО комплекси трябва да са разположени на американска територия или близо до нея.
Четвъртата заплаха е, че щели да бъдат разработени мерки, които при небходимост ще осигуряват разрушаването на информационните и управляващи средства на системата ПРО. Не става дума за ракетно-ядрени удари (за тях виж пета точка), а за това, че въоръжените сили ще са готови за кибератаки на американската ПРО. Само че ако имаме предвид скромните, меко казано, родни достижения в областта на информационните технологии, то американският отговор на подобна кибератака ще бъде доста неприятен.
Освен това Медведев заплаши да разположи в западната и южната част на страната съвременни ударни системи, обезпечаващи огневото поражение на европейския компонент на ПРО. Крачка в това направление ще е разгръщането на ракетния комплекс „Искандер” в Калининградския специален район. Дори и Русия се реши с това действие да наруши Договора за ликвидация на ракетите с малък и среден радиус на действие, „Искандер”-ите не могат да летят по-далеч от 500 км. От което следва, че ще могат да засегнат само част от Полша, а Румъния – едва ли. Освен това, ако говорим за неутрализиране на системата ПРО, от военна гледна точка има смисъл само превантивен ядрен удар. Тоест, Медведев заплашва да започне война срещу НАТО. Да, бе, да, ама надали... - както каза Айше на Манго в един виц.
Накрая – най-смешната заплаха. Че при неблагоприятно развитие на ситуацията Русия си запазва правото да се откаже от по-нататъшни стъпки в областта на разоръжаването, и съответно от контрола върху него. Нещо повече, според думите на Медведав „могат да възникнат основания за излизане на страната ни от Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия”. (Извън Русия е известен като START-2. Става дума за американско-съветският договор, забраняващ балистичните ракети с разделящи се бойни глави.) Но САЩ и другите натовски държави имат сериозно количествено превъзходство както в конвенционалните, така и в стратегическите въоръжения и контролът, от който Медведев плаши да излезе, е изгоден преди всичко за Русия. Да разгледаме например договора СНВ, който Русия също плаши да напусне. Ако се използват правилата за изчисление, предвидени от предишния договор, то САЩ превъзхождат Русия в областта на носителите на ядрено оръжие два пъти (по сегашните правила е с 1/3). Москва може да достигне таваните, въведени от новия договор, не по-рано от 2028 г. В такава ситуация да напускаш договор е като сам да се гръмнеш.
Крайният извод от всичко гореказано е, че лафовете на Медведев нямат никакво отношение към реалните военни заплахи, както и към сегашните възможности на Русия. Възниква въпросът защо трябваше за пореден път да плашим куче с кремвирш? Още повече, че западните партньори знаят, че сегашният руски президент няма никакви властни правомощия. Руските военни спокойно могат да пускат тирадите му през едното ухо, за да излязат от другото. Нещо повече, самите предложения за „ответни мерки” бяха изготвени точно във военното ведомство и сега Медведев „отговаря” на коварните натовски планове с изброяване на рутинните действия на министерството на отбраната в областта на стратегическите въоръжения и ПРО.
Единственото обяснение е, че някой, желаещ максимално да унижи сегашния президент, му е препоръчал да направи на Северноатлантическия съюз строго предупреждение. При това крайно безсмислено.
Преведох с незначителна редакция статията на Александър Голц "И вот опять железом по стеклу" от "Ежедневняя газета", защото в българските медии липсва какъвто и да е смислен анализ на руската външна политика. Междувпрочем, на вътрешната също. Което само засилва идеологическото, но тежко безсмислено противопоставяне "русофили-русофоби", което за разлика от подобното противопоставяне в края на 19-ти и началото на 20-ти век е почти лишено от разум. Филството и фобството днес са неконструктивни за обществения и политическия дебат, защото се опират предимно на идеологически аргументи, а не на анализ на националните ни интереси. Русия не е държава по-долу от нас, както не е и по-горе. Русия нищо не ни дължи, както и ние на нея. Руснаците не са по-кофти хора от нас, но и ние не сме по-кофти от тях. Просто българските национални интереси не съвпадат изцяло и задължително с руските. И е логично да се съобразяваме с нашите.
Така реагираха във Вашингтон и Брюксел на „страшното” заявление на нашия куц кон, известен като Медведев, за руския отговор срещу продължаващото разгръщане на системата за противоракетна отбрана (ПРО). Представителят на Белия дом Томи Вайтър обеща, че САЩ ще продължат да търсят сътрудничеството на Русия, но добави, че разгръщането на ПРО в Европа се развива добре и американците не виждат никакви причини да се отказват от намеренията си. Колкото до генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, той с известна тъга сподели, че е разочарован от руските заплахи. Според него ситуацията много напомня на миналото и не е от полза за стратегическите отношения Русия – НАТО. Какво пък – успокояват се западните партньори – пубертетът си е пубертет. На практика Медведев изпълни обещанието, което даде по-рано по време на срещата си с офицери от 58-ма армия. Тогава той каза, че ответните мерки на Москва няма да премахнат възможността за преговори. И тука е прав – обявените „мерки”, слава богу, не представляват никаква опасност за страните от НАТО.
Първо, Русия заплаши, че незабавно ще въведе в боен режим станцията за ранно предупреждение за ракетно нападение (СПРН) в Калининград. Невъзможно е да се разбере логиката на тези, които наричат пуска на станция, предупреждаваща за пуска на ракети срещу Русия, ответен отговор на ПРО, чиято цел е прихващане на вражески ракети. Двете системи изпълняват сходни функции и не могат да противостоят една на друга. Ако станцията в Калининград все пак представлява някаква опасност, тя е за славния руски съюзник – Александър Григориевич Лукашенко. Белоруският Бащица редовно шантажираше Русия със зависимосттта й от СПНР в Барановичи. С въвеждането в бойна готовност на СПРН в Калининград станцията в Барановичи губи уникалното си значение. Ще отбележа също, че главнокомандващият на току-що създадените Сили за военно-космическа отбрана ген. Олег Остапенко преди месец обеща, че ще постави станцията в Калининград в режим на опитно-бойно дежурство. Тоест, Медведев представя едно отдавна планирано действия като някаква си „ответна мярка”.
След това върховният главнокомандващ заповяда „да се усили прикрието на обектите на стратегическите ядрени сили”. Но и тук има проблем. Американските ракети „Стандарт 3М” нито сега, нито когато и да е в бъдеще могат да достигнат до стартовите позиции на руските стратегически ракети. Освен това, само средства, предназначени за прехващане на балистични ракети, могат да осъществяват такова „прикритие”. Твърди се, че комплексът С-400 има такива възможности. Лошо е само в това, че концернът „Алмаз-Антей” все не може да започне серийното производство на тези комплекси. Така че за реализацията на тази „ответна мярка” Медведев ще трябва да почака завършването на двата завода за производство на С-400.
Трето, Медведев разказа, че руските ракети ще бъдат оборудвани с перспективни комплекси за преодоляване на ПРО и с нови високоефективни блокове. Това го слушаме вече 8 години. Доколкото може да се разбере, става дума за така наречените планиращи бойни глави, които могат да маневрират, навлизайки в атмосферата. Проблемът е, че разгръщането на ПРО в Полша, Турция, Румъния и Испания (а съдейки по заявлението на Медведев това най вече дразни Русия) няма никакво отношение към прехващането им, защото прехващачите на тези антиПРО комплекси трябва да са разположени на американска територия или близо до нея.
Четвъртата заплаха е, че щели да бъдат разработени мерки, които при небходимост ще осигуряват разрушаването на информационните и управляващи средства на системата ПРО. Не става дума за ракетно-ядрени удари (за тях виж пета точка), а за това, че въоръжените сили ще са готови за кибератаки на американската ПРО. Само че ако имаме предвид скромните, меко казано, родни достижения в областта на информационните технологии, то американският отговор на подобна кибератака ще бъде доста неприятен.
Освен това Медведев заплаши да разположи в западната и южната част на страната съвременни ударни системи, обезпечаващи огневото поражение на европейския компонент на ПРО. Крачка в това направление ще е разгръщането на ракетния комплекс „Искандер” в Калининградския специален район. Дори и Русия се реши с това действие да наруши Договора за ликвидация на ракетите с малък и среден радиус на действие, „Искандер”-ите не могат да летят по-далеч от 500 км. От което следва, че ще могат да засегнат само част от Полша, а Румъния – едва ли. Освен това, ако говорим за неутрализиране на системата ПРО, от военна гледна точка има смисъл само превантивен ядрен удар. Тоест, Медведев заплашва да започне война срещу НАТО. Да, бе, да, ама надали... - както каза Айше на Манго в един виц.
Накрая – най-смешната заплаха. Че при неблагоприятно развитие на ситуацията Русия си запазва правото да се откаже от по-нататъшни стъпки в областта на разоръжаването, и съответно от контрола върху него. Нещо повече, според думите на Медведав „могат да възникнат основания за излизане на страната ни от Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия”. (Извън Русия е известен като START-2. Става дума за американско-съветският договор, забраняващ балистичните ракети с разделящи се бойни глави.) Но САЩ и другите натовски държави имат сериозно количествено превъзходство както в конвенционалните, така и в стратегическите въоръжения и контролът, от който Медведев плаши да излезе, е изгоден преди всичко за Русия. Да разгледаме например договора СНВ, който Русия също плаши да напусне. Ако се използват правилата за изчисление, предвидени от предишния договор, то САЩ превъзхождат Русия в областта на носителите на ядрено оръжие два пъти (по сегашните правила е с 1/3). Москва може да достигне таваните, въведени от новия договор, не по-рано от 2028 г. В такава ситуация да напускаш договор е като сам да се гръмнеш. Крайният извод от всичко гореказано е, че лафовете на Медведев нямат никакво отношение към реалните военни заплахи, както и към сегашните възможности на Русия. Възниква въпросът защо трябваше за пореден път да плашим куче с кремвирш? Още повече, че западните партньори знаят, че сегашният руски президент няма никакви властни правомощия. Руските военни спокойно могат да пускат тирадите му през едното ухо, за да излязат от другото. Нещо повече, самите предложения за „ответни мерки” бяха изготвени точно във военното ведомство и сега Медведев „отговаря” на коварните натовски планове с изброяване на рутинните действия на министерството на отбраната в областта на стратегическите въоръжения и ПРО.
Единственото обяснение е, че някой, желаещ максимално да унижи сегашния президент, му е препоръчал да направи на Северноатлантическия съюз строго предупреждение. При това крайно безсмислено.
Преведох с незначителна редакция статията на Александър Голц "И вот опять железом по стеклу" от "Ежедневняя газета", защото в българските медии липсва какъвто и да е смислен анализ на руската външна политика. Междувпрочем, на вътрешната също. Което само засилва идеологическото, но тежко безсмислено противопоставяне "русофили-русофоби", което за разлика от подобното противопоставяне в края на 19-ти и началото на 20-ти век е почти лишено от разум. Филството и фобството днес са неконструктивни за обществения и политическия дебат, защото се опират предимно на идеологически аргументи, а не на анализ на националните ни интереси. Русия не е държава по-долу от нас, както не е и по-горе. Русия нищо не ни дължи, както и ние на нея. Руснаците не са по-кофти хора от нас, но и ние не сме по-кофти от тях. Просто българските национални интереси не съвпадат изцяло и задължително с руските. И е логично да се съобразяваме с нашите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)