Руската смешка за "ответни мерки" срещу ПРО

Какво прави един възрастен човек, който има достатъчно свои грижи, когато някой пъпчив хлапак от съседния вход, искащ да се самоутвърди, тайничко му показва „страшното” си джобно ножче? Не е приятно, разбира се, но от друга страна няма никаква опасност. И в края на краищата нека родителите му го пердашат. Само отминаваш, повдигайки в недоумение рамене.

Така реагираха във Вашингтон и Брюксел на „страшното” заявление на нашия куц кон, известен като Медведев, за руския отговор срещу продължаващото разгръщане на системата за противоракетна отбрана (ПРО). Представителят на Белия дом Томи Вайтър обеща, че САЩ ще продължат да търсят сътрудничеството на Русия, но добави, че разгръщането на ПРО в Европа се развива добре и американците не виждат никакви причини да се отказват от намеренията си. Колкото до генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, той с известна тъга сподели, че е разочарован от руските заплахи. Според него ситуацията много напомня на миналото и не е от полза за стратегическите отношения Русия – НАТО. Какво пък – успокояват се западните партньори – пубертетът си е пубертет. На практика Медведев изпълни обещанието, което даде по-рано по време на срещата си с офицери от 58-ма армия. Тогава той каза, че ответните мерки на Москва няма да премахнат възможността за преговори. И тука е прав – обявените „мерки”, слава богу, не представляват никаква опасност за страните от НАТО.

Първо, Русия заплаши, че незабавно ще въведе в боен режим станцията за ранно предупреждение за ракетно нападение (СПРН) в Калининград. Невъзможно е да се разбере логиката на тези, които наричат пуска на станция, предупреждаваща за пуска на ракети срещу Русия, ответен отговор на ПРО, чиято цел е прихващане на вражески ракети. Двете системи изпълняват сходни функции и не могат да противостоят една на друга. Ако станцията в Калининград все пак представлява някаква опасност, тя е за славния руски съюзник – Александър Григориевич Лукашенко. Белоруският Бащица редовно шантажираше Русия със зависимосттта й от СПНР в Барановичи. С въвеждането в бойна готовност на СПРН в Калининград станцията в Барановичи губи уникалното си значение. Ще отбележа също, че главнокомандващият на току-що създадените Сили за военно-космическа отбрана ген. Олег Остапенко преди месец обеща, че ще постави станцията в Калининград в режим на опитно-бойно дежурство. Тоест, Медведев представя едно отдавна планирано действия като някаква си „ответна мярка”.

След това върховният главнокомандващ заповяда „да се усили прикрието на обектите на стратегическите ядрени сили”. Но и тук има проблем. Американските ракети „Стандарт 3М” нито сега, нито когато и да е в бъдеще могат да достигнат до стартовите позиции на руските стратегически ракети. Освен това, само средства, предназначени за прехващане на балистични ракети, могат да осъществяват такова „прикритие”. Твърди се, че комплексът С-400 има такива възможности. Лошо е само в това, че концернът „Алмаз-Антей” все не може да започне серийното производство на тези комплекси. Така че за реализацията на тази „ответна мярка” Медведев ще трябва да почака завършването на двата завода за производство на С-400.

Трето, Медведев разказа, че руските ракети ще бъдат оборудвани с перспективни комплекси за преодоляване на ПРО и с нови високоефективни блокове. Това го слушаме вече 8 години. Доколкото може да се разбере, става дума за така наречените планиращи бойни глави, които могат да маневрират, навлизайки в атмосферата. Проблемът е, че разгръщането на ПРО в Полша, Турция, Румъния и Испания (а съдейки по заявлението на Медведев това най вече дразни Русия) няма никакво отношение към прехващането им, защото прехващачите на тези антиПРО комплекси трябва да са разположени на американска територия или близо до нея.

Четвъртата заплаха е, че щели да бъдат разработени мерки, които при небходимост ще осигуряват разрушаването на информационните и управляващи средства на системата ПРО. Не става дума за ракетно-ядрени удари (за тях виж пета точка), а за това, че въоръжените сили ще са готови за кибератаки на американската ПРО. Само че ако имаме предвид скромните, меко казано, родни достижения в областта на информационните технологии, то американският отговор на подобна кибератака ще бъде доста неприятен.

Освен това Медведев заплаши да разположи в западната и южната част на страната съвременни ударни системи, обезпечаващи огневото поражение на европейския компонент на ПРО. Крачка в това направление ще е разгръщането на ракетния комплекс „Искандер” в Калининградския специален район. Дори и Русия се реши с това действие да наруши Договора за ликвидация на ракетите с малък и среден радиус на действие, „Искандер”-ите не могат да летят по-далеч от 500 км. От което следва, че ще могат да засегнат само част от Полша, а Румъния – едва ли. Освен това, ако говорим за неутрализиране на системата ПРО, от военна гледна точка има смисъл само превантивен ядрен удар. Тоест, Медведев заплашва да започне война срещу НАТО. Да, бе, да, ама надали... - както каза Айше на Манго в един виц.

Накрая – най-смешната заплаха. Че при неблагоприятно развитие на ситуацията Русия си запазва правото да се откаже от по-нататъшни стъпки в областта на разоръжаването, и съответно от контрола върху него. Нещо повече, според думите на Медведав „могат да възникнат основания за излизане на страната ни от Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия”. (Извън Русия е известен като START-2. Става дума за американско-съветският договор, забраняващ балистичните ракети с разделящи се бойни глави.) Но САЩ и другите натовски държави имат сериозно количествено превъзходство както в конвенционалните, така и в стратегическите въоръжения и контролът, от който Медведев плаши да излезе, е изгоден преди всичко за Русия. Да разгледаме например договора СНВ, който Русия също плаши да напусне. Ако се използват правилата за изчисление, предвидени от предишния договор, то САЩ превъзхождат Русия в областта на носителите на ядрено оръжие два пъти (по сегашните правила е с 1/3). Москва може да достигне таваните, въведени от новия договор, не по-рано от 2028 г. В такава ситуация да напускаш договор е като сам да се гръмнеш.

Крайният извод от всичко гореказано е, че лафовете на Медведев нямат никакво отношение към реалните военни заплахи, както и към сегашните възможности на Русия. Възниква въпросът защо трябваше за пореден път да плашим куче с кремвирш? Още повече, че западните партньори знаят, че сегашният руски президент няма никакви властни правомощия. Руските военни спокойно могат да пускат тирадите му през едното ухо, за да излязат от другото. Нещо повече, самите предложения за „ответни мерки” бяха изготвени точно във военното ведомство и сега Медведев „отговаря” на коварните натовски планове с изброяване на рутинните действия на министерството на отбраната в областта на стратегическите въоръжения и ПРО.

Единственото обяснение е, че някой, желаещ максимално да унижи сегашния президент, му е препоръчал да направи на Северноатлантическия съюз строго предупреждение. При това крайно безсмислено.

Преведох с незначителна редакция статията на Александър Голц "И вот опять железом по стеклу" от "Ежедневняя газета", защото в българските медии липсва какъвто и да е смислен анализ на руската външна политика. Междувпрочем, на вътрешната също. Което само засилва идеологическото, но тежко безсмислено противопоставяне "русофили-русофоби", което за разлика от подобното противопоставяне в края на 19-ти и началото на 20-ти век е почти лишено от разум. Филството и фобството днес са неконструктивни за обществения и политическия дебат, защото се опират предимно на идеологически аргументи, а не на анализ на националните ни интереси. Русия не е държава по-долу от нас, както не е и по-горе. Русия нищо не ни дължи, както и ние на нея. Руснаците не са по-кофти хора от нас, но и ние не сме по-кофти от тях. Просто българските национални интереси не съвпадат изцяло и задължително с руските. И е логично да се съобразяваме с нашите.