Престъпното МВР и престъпната съдебна система.

Английският съд отказа за втори път да екстрадира Димитринка Калайджиева, която е една от тримата подсъдими за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. В решението си съдът изразява съмнение, че процесът, в който трябва да участва Калайджиева ще е справедлив. В документа подробно се описва не само историята на убийството на Надежда Георгиева, но и събитията в контекста му, свързани с периода, когато начело на прокуратурата беше Никола Филчев.

Подробности в "Дневник" и "Капитал" - "Английски съд не екстрадира заподозряна заради съмнения в справедлия процес в България" и "Как Лондон ни наложи предпазна клауза" "Капитал" публикува факсимиле на жалбата на Калайджиева. Тя е драстично изброяване на куп престъпления, извършени от служители на МВР спрямо нея, и извършени от бившия главен прокурор Никола Филчев. Правителството на ГЕРБ две години не направи нищо, за да ги разкрие и да накаже престъпниците, с което де факто стана съучастник в престъпната дейност на магистрати и ченгета.

Тъй като жалбата е приложена като атачнат pdf файл на ръкописно копие, трудно се чете и предполагам, че малко хора ще си направят труда да го сторят. Но изложените факти са драстични и затова я преписах и публикувам тук.

Продължава да ни управлява  престъпникът Гоце, спасил престъпника Филчев, изпращайки го на дипломатическа работа в чужбина. Престъпниците, измъчвали и шантажирали Калайджиева, продължават да са прикрити от Цветановото МВР. О, и тяхната пенсионна възраст няма да я увеличават за разлика от тази на хората-немилиционери. И тяхното МВР ще продължава да троши парите на данъкоплатците, за да вършат неговите служители престъпления.

А как да нарека магистратите, които продължават да съдят другите двама подсъдими, които са нямали шанса да се спасят в Англия? Би трябвало да ги нарека ПРЕСТЪПНИЦИ, но мисля, че ако ги нарека така, по-скоро ще ме осъдят мене, отколкото да потърсят истината. Затова не ги наричам престъпници ;-) Затова и висшите магистрати, управляващи съдебната система, също не ги наричам престъпници - макар че много добре знаят цялата престъпна история и продължават да мълчат.

До Върховна Касационна прокуратура

Отдел "Следствен"

оз.п-к Павел Павлов

Жалба

от Димитрина Тодорова Атанасова Калайджиева

гр. София ж.к..... бл....

Господин Павлов

При последния ни разговор, Вие ме помолихте да напиша всичко, което Ви казах, без да се страхувам или премълчавам нещо във връзка с информацията, която имам; и нещата които зная за убитата по жесток начин моя приятелка и колежка Надежда Георгиева. Чудовищното в случая е, че не само разследващите не протоколираха казаното от мен, а наглостта им стигна до там, да ме заплашват да внимавам какво говоря, чии имена споменавам, защото виж ли, можело и да стане така, че да: "ми затворят устата с ритник", "да ми промият бързо паметта", "да се окаже, че аз съм убиец", и много подобни и от този сорт "обещания". Това се случи в Института по Криминология, в деня, в който доброволно отидохме със съпругът ми в СДВР, за да разкажем кога за последен път сме видели Надето. Държаха ни абсолютно незаконно повече от 18 часа, като през цялото време оказваха чудовищен натиск върху мен, а както по-късно разбрах и върху съпругът ми. Всичко започна с наглед приятелски разговор, но отношението им към мен коренно се промени, след като добросъвестно им отоговорих на въпроса, кои хора са били от близкото обкръжение на Надя, в какви взаимоотношения е била с всеки един от тях. Положението ми особенно се влоши, след като споменах имената на някои високопоставени магистрати, и най-вече това на бившия преподавател на Надето в университета, бивш върховен съдия и настоящ Главен прокурор г-н Филчев. Не беше тайна за никой, че освен много добър приятел, аз бях нещо като душеприказчик, изповедник на Надето. Тя ми разказваше почти всичко: от това какво върши за клиентите си за да спечели делата им, до дребни детайли от частния си живот. Беше особенно откровенна, многословно обстоятелствена в моментите, в които пиеше. А това понякога започваше рано сутрин. Загрижена за нея, аз се опитвах всячески да и помогна да се раздели с този си порок, тъй като тя беше вече зависима от алкохола и от ден на ден увеличаваше количеството изпит алкохол. Винаги имаше оправдание за пиенето. Понякога ми казваше, че пие за да подтисне болката, която изпитва от различното отношение на родителите си към нея, и това към сестра й. Казваше ми, че те са като "пиявици, интересуващи се само от "парите й", че с парите, които изкарва си купува "обичта и вниманието им", че за да си спечели сестринско отношение от родната си сестра, както и нормално човешко отношение, е била принудена да и купи апартамент, че е купила нов апартамент на родителите си в центъра на Ямбол. Друго оправрдание за пиенето й беше външният й вид и отношенията й с мъжете. Винаги повтаряше едно и също: "Ако си дебела и грозна като мен, има само два начина да задържиш един мъж до себе си: пари и страх". На учудването ми тя отговори с подробно обяснение и дълга изповед, включваща многобройни примери: от това как с парите, с които разполага е лесно да си купи вниманието на повечето мъже, до това как доброто изнудване ги прави верни като кучета, наличаше ги "страхливи плъхове", и ме уверяваше, че "само страхът поражда уважение" и в този чисто мъжки свят, тя си е спечелила уважение. Надя имаше огромна архива включваща: оригинали или копия на много документи, множество касети със записани разговори между нея и хора, с които работи, познава, дава рушвети или изнудва. Особенно се гордееше с факта, че успешно може да изнудва дори хора, облечени в много власт. Казваше ми, че не всичко го прави за пари, че изпитва огромно удоволоствие, подобно на "оргазъм", когато притисне някой и той няма друг изход освен: "послушно да изпълнява всичко - като добре тренирано куче". Понякога ми пускаше запис на някой от разговороте, поктазваше ми документи и ми разказваше до най-дребни детайли история след история. Повтаряше до безкрай, че информацията която има, е истинско богатство и страшно оръжие. Казвах й да не се занимава с това, че е опасно и рисковано, но тя винаги ми отговаряше през смях, че "аз съм просто жена и съм твърде дребна за да разбера, че има достатъчно опит и рутина, както и куражът на мъж, че владее до съвършенство тази игра, че силните карти са в нейни ръце". Казваше ми, че точно това я прави добър адвокат, че печели делата извън съдебната зала, че може да изнудва почти всеки един от високопоставените и недотам високопоставени магистрати, че всеки един от тях има Ахилесова пета, а тя има нужните документи и средства, да им припомни неща, които те искат да забравят. Беше толкова уверена и спокойна. На въпросът ми не се ли страхува, че това може да се върне като бумеранг върху нея, тя ми отговаряше, че обяснява на всеки един от тях, че има многобройни копия и че ако нещо се случи, тя е готова за ответен удар, и много други от този род.

Всичко това аз разказах на оперативните работници и психолози, но това само влоши собственото ми положение. Особенно агрисивни към мен те бяха, след като им разказах за голямата и сериозна документна измама, която Надя и нейната приятелка Донка Михайлов - сестра на "Винената царица" извършиха, чрез продажбата на имота на Андрей Комфорти, син на покойната Винена царица /като го подписаха но документи и пълномощно, даващо им право за продажбата на сградата, ресторанта и печатницата, която той като единствен неин наследник притежаваше. Сделката беше изповядана от Нотариус съвипускник на Надя, купувач беше мъж, чието име не запомних, но който през цялото време парадираше, че е съдружник на фирмата на брата на Главният прокурор Никола Филчев. След всичко казано от мен, част от хората задаващи ми въпроси напуснаха стаята, в която бяхме, и когато по-късно се върнаха, започнаха да ме наричат с много обидни думи, да ме заплашват и да ми казват, че си спомням твърде много, наричайки ме: "курва, копеле, боклук, лайно, което скоро ще изтрият от лицето на земята". Това беше абсолютен кошмар. Питах ги кое в моя разказ ги афектира толкова много, с какво заслужих всички тия обиди и това отношение, но в отговор получавах само единствено нови обиди и заплахи. После един от тях...(няколко думи не се четат) остана насаме с мен, уверявайки ме, че много съжалява за казаното от колегите си, че той не мисли всичко това, че по-късно ще направи рапорт до Началника си за случилото се. Повярвах му. Това се оказа поредната ми грешка. Но по същество. Същият започна в детайли да ми разказва как и с какво е убита Надя, какво са установили, какво е станало. Обясни ми, че ми казва всичко това, защото мисли, че може би щом знам толкова много, самата аз съм в опастност, че е добре за известно време да не контактувам с никой, че той ще ме покровителства и помогне /не стана ясно за какво/, но в замяна иска да му разкажа всичко, което знам за Филчев. Казах му за чутото от една от касетките, където ставаше ясно за даден кредит /голяма сума пари/ от Надя, тъй като новото му жилище се нуждае от ремонт, за друг случай /600 долара за ...(не се чете)/, за това, че тя разговаря със Златка /съпругата на Филчев/, че той я пребива от бой, че тя се е заключила в един кабинет в Районна прокуратура и не иска да излезне от страх, че той ще я бие, тъй като тя се е изложила като прокурор по някакво постаноление, че той я е пратил в лудница на "4-ти километър"-София, тъй като тя е опасна за него. Разказах му за това, че Надя се беше сближила със съпругата му за да черпи информация, след като започна да има проблеми с него. Преди това много често излизахме заедно, най-често в ресторант "Синият лъв". Обикновенно бяхме на една маса както с Филчев, така и с Николай Колев-Босия, Н.Колев - прокурор, Петров - журналист от вестник "Демокрация", неговата съпруга Марияна Кънева - адвокат, Мария Каменска - съдия /в чийто 5-стаен апартамент в ж.к."Младост" Надя живя 1,5 година, с наем в размер 520 долара месечно/. За всичко, което разказвах на Янев, му посочвах къде може да намери доказателства. В един момент той ме помоли да го извиня, каза ми, че отива до тоалетната. Може би го нямаше повече от половин час, след което се върна, но вече с всички останали и от този момент живота ми се превърна в ад. Тогава осъзнах, че съм допуснала огромна грешка, като му повярвах и толкова откровенно му разказах всичко. Преброих 9 човека седнали в полукръг около мен. Задаваха ми въпроси един през друг, като в действителност не ми даваха възможност да отговарям, а те отговаряха, също така и обиждаха ме, заплашваха ме, без да ми обяснят каквото и да било. Уплашена от ставащото ги питах защо ми причиняват всичко това, какво искат от мен, къде сгреших и с какво предизвиках гнева им. Разплаках се, казах им че случващото се е престъпление, че искам адвокат, че искам да се прибера у дома си, че детето ми е с висока температура и родителите ми не знаят къде съм, питах ги за съпругът си, когото не бях виждала от 9 сутринта, а вече беше полунощ. В този момент един от тях представи ми се за Петров /психолог/, каза на останалите, че той иска да разговаря насаме с мен. След като останахме само двамата, отново се разигра същият фарс: колко много съжалява за случващото се с мен, че такива били указанията /неизвестно от кого/, че съм в правото си да искам адвокат, но е твърде късно през нощта и е излишно да звънят по телефона на адвоката, и че ако се съглася да седна на "детектора на лъжата" всичко ще приключи бързо. Даде ми празен лист и започна да ми диктува какво да пиша. На протестите ми, че е незаконно да ми диктува ...(има няколко нечетливи думи)... единственият ми шанс е ако той ме покровителства... в момента с мен е свършена, тъй като "езикът ми е твърде дълъг". съгласих се, не защото вярвах, а защото с цялото си същество исках това да свърши по-скоро и да се прибера при детето си. На "детектора" неговият колега представил ми се като Росен ми задаваше въпроси от рода: как се казвам, кога за последен път съм видяла надето, и НАЙ-НАЙ-НАЙ-чудовищният въпрос, който съм чула в живота си: "аз ли съм убиеца и с какво съм я убила. Излишно е да обяснявам, че на протестите ми беше отговорено с отвратителни обиди и груби заплахи. Той ми повтаряше с изключителен сарказъм, че аз имам висок процент на реакция, показваща, че знам как е убита Надя, което ме посочвало за убиец. Многократно му повтарях, че нямам и най-бедна представа защо детектора посочва това, но ако наистина е така както казва, за мен има само едно обяснение, че малко преди това колегата му Янчев многократно, подробно, и в детайли ми разказа всичко за убийството. Той не искаше да чуе протестите ми, тъкмо обратното. Стигна се до там да се опитва да ми внушава, че може би аз съм го направила в момент на неизбежна самоотбрана, тъй като когато съм отишла при Надя, тя е била вече много пияна, и ме е заплашвала или изнудвала, или е била агресивна към мен, после ми каза, че може би аз съм неосъзната лесбийка, и тъй като съм изпитвала силна ревност съм я убила, или защото вече не иска да работи с мен и аз съм се чувствала използвана и изоставена, както и дълбоко засегната, и след като дълго съм я молила за работа, а тя ми е отказала, в момент на афект аз съм я убила. Господин Павлов, както вече Ви казах в разговорът ни, този човек ми повтаряше многократно всичко това, и през цялото време ме уверяваше, че ако се съглася поне с едно от предположенията му, той ми гарантира, че няма да съдия, който да ме съди, тъй като аз не мога да отговарям за поведението и действията си, тъй като с два преболедувани менингита аз съм психично болна, хора боледували като мен страдат от амнезия, че всичко случило се е било в момент на неизбежна самоотбрана. След категоричният ми отказ, и повторното ми искане на адвокат, той се афектира до степен, че започна да крещи в лицето ми: копеле /може би поради факта, че съм осиновена/, курва, а вече и убиец. Крещейки ми да си призная, че нямам друг изход, че той и колегите му ще превърнат живота ми в ад, уверяваше ме, че ако се жалвам от тях и от случилото се където и да било, само съм щяла да си загубя времето, тъй като нямам доказателства, че ако разбере, че не съм последвала "съветите му" с мен е "свършено". След като му казах в лицето, че той е престъпник, а не аз, той отвори един от прозорците в стаята и ме запита дали не искам да скоча през прозореца. Може би за да направи нещата още по-кошмарни за мен, той ми каза, че имам само 2 изхода: или да скоча през прозореца, или д се съглася с една от версиите му. Категорично отказах.Безкрайно афектиран от отказът ми, той ме удари с една от табуретките в стаята. Разпищях се, питах го защо ми причинява всичко това, питах за адвокат, но напразно. Към 3 часа сутринта изпитах силна болка в стомаха, язвата ми се беше обострила. Не можех да стоя от болка. Той изпрати един от колегите си да ми купи таблетки "Ранитидин", и ми разрлеши да седна, но на молбата ми да отида до тоалетна, той ми отговори буквално: "ако искаш напикай се на стола, това така или иначе ти е последно пикане, преди да скочиш от прозореца". Започнах да викам за помощ, след което той просъска, че или веднага ще млъкна и изслушам изключително внимателно всичко, което ще ми каже, или ще ми помогне да скоча от този прозорец. Никога в живота си не съм изпитвала подобен ужас и страх, както в този момент, както и никога няма да забравя какво ми изсъска в ухото:

"който знае малко и говори още по-малко, живее по-дълго".

Каза ми, че съм свободна да си ходя: през прозореца или през вратата, сама да избера, като ми повтори, че говоря твърде много, и мога да съч сигурна, че с мен е свършено.

Написах всичко, което искахте от мен, без да премълчавам нищо, може би единственото, което премълчавам, е голяма част от обидите и заплахите.

Сега живата и бъдещето ми, както и това на съпругът ми е във Ваши ръце. И без да Ви правя комплимент или с цел да Ви се подмазвам, но след толкова много години познанство и работа с Вас, зная че сте чист и честен човек, и че наистина мога да Ви се доверя.

Вярвам Ви:

Димитринка Атанасова Калайджиева

Edit: Бях объркала линка на статията от "Капитал" - оправен е.