
Тя живя с девиза "Нема начин - да нема начин". Загуби битката с гадния рак, но спечели вечната любов и признателност на приятелите си.
"Ратцингер беше префект на Конгрегацията за доктрината на вярата - изключително могъща организация, наследник или продължител на Светата инквизиция.
Неговата критика на капитализма* беше принципна, дълбока и сериозна - както като догматика, така и като практика. Обаче това беше критика от дясно, от позициите на силно консервативните ценности. В този контекст именно са и оспорваните му възгледи за абортите, контрацепцията и хомосексуализма.
* Думата не е комунистическа Самият Йоан Павел ІІ говореше за фундаменталните недъзи на съвременния капитализъм
Антикомунистическите духовници в Полша нямаха амбицията да променят католическата доктрина, за разлика от латиноамериканските католически либерали, да не говорим за откровените последователи на теологията на освобождението. Т.е., различното отношение - доколкото го имаше, се обуславяше не от политическата насоченост, а от това дали се посяга на догмата. В Източна Европа не се посягаше, а в Латинска Америка имаше ясна такава тенденция. Това не е лицемерие, а принцип - веруюто на Йоан Павел ІІ, ако мога така да се изразя, бе, че църквата трябва да се намеси в политиката, но без да променя същността и ценностите си.
Йоан Павел ІІ бе явно ангажиран с политически каузи (напр. движението "Солидарност" в Полша, опитите да се предотврати/спре войната в Ирак и др.) - нетипично за предшествениците му. А по отношение на догмата бе консерватор
Преди да плюе Ратцингер/Бенедикт ІІ, да бъде така добра да се произнесе за Йоан Павел ІІ. Тъй като Ратцингер получи високия си пост - префект на новосъздадената Конгрегация за доктрината на вярата (възстановената Света Инквизиция) поради това, че имаше същите възгледи като Йоан Павел ІІ и имаше твърдостта и упоритостта да ги прокарва в действие. Pope Benedict XVI wants to dismantle Vatican II and go back to 1397 , твърди госпожицата и това показва ако не лицемерие, то грандиозно невежество. Йоан Павел бе този, който ревизира достиженията на Втория ватикански събор. 26 години той налагаше с твърда ръка консервативните си възгледи както по отношение на традиционните ценности на християнството, така и в структурното и институционното развитие на църквата и възгледите на нейните слуги. Понтификатът му на практика зачеркна голяма част от реформите, замислени и започнати по време на Втория ватикански събор в началото на 60-те години. Но Морийн Дод, бидейки от най-изявените представители на либералните хамерикански медии - разбирани в лошия смисъл на думата, се нахвърля като чакал само на Ратцингер, изкусно внушавайки чрез премълчаването на истинската роля на Йоан Павел ІІ, че той е не само невинен по отношение на визираните от нея прегрешения, но и едва ли не жертва на зловещия Ратцингер. Само че предишния папа не й е сгодно да го наплюе, тъй като е от хората, спомогнали за падането на комунизма, която тема е любима на госпожица Доуд отпреди 15 години. В тази посока й помага втората голяма некоректност - сравнението на Дик Чейни с Ратцингер, базиращо се на това, че са втори в йерархията, което означава и сравнение на двойката Дж.У.Буш/Дик Чейни с Йоан-Павел ІІ/Ратцингер. На пръв поглед интересен похват, но дълбоко погрешен за всеки, който познава хамериканската и ватиканската политика. Маймунекът не може да се сравни като политик с покойния папа и съответно ролята на Ратцингер съвсем не е същата като ролята на кукловода Чейни. Доуд знае това и затова вместо за Dubya, започва в един момет да сравнява Йоан Павел ІІ с Рейгън (при когото обаче Чейни изобщо не е втори човек), за да продължи глупавия си анализ на явлението "втория в сянката" Типично за либерален журналист, тя предполага невежеството на читателите си и полага върху него манипулативната си статия. Бахти, за пореден път се убеждавам, че хамериканските медии не са по стока от "Труд" и прочие бг прес
И за да се върна конкретно на казуса "Ратцингер" - либералният истаблишмънт е особено перфиден в манипулирането на масовото съзнание като системно атакува откровено консервативните идеи и носителите им, създавайки по такъв начин илюзията, че той (либералният истаблишмънт) не е част от истаблишмънта, а негова алтернатива (направи сравнение между дебилния Храст и лицемера Кери, за когото мнозина от най-отявлените му фенове откровено казваха, че той няма да води по-различна политика от съперника си, но не изглежда толкова агресивно малоумен /или малоумно агресивен?/). Та затова обвинявам мейнстрийм медиите в лицемерие - по идеологически причини (войната с неоконсерватизма, олицетворяван от W.) те изядоха с парцалите Ратцингер/Бенедикт ХVІ за това, което охотно прощаваха на предшественика му също по идеологически причини. По време на Студената война комунизмът бе по-голям съперник от консерватизма, когато трябваше да се избира между двата "-изъма", сега първият го няма и цялата злост се стоварва върху втория. Порочното в този подход е неговата идеологичност - цел на подобен тип журналистика е не информирането на читателите/зрителите за фактите сами по себе си, а манипулирането им в контекста на и за целите на дадена идеология. "
Румънка получи ефективна присъда за злоупотреби с еврофондове
Бившият директор на Търговската камара за североизточната част на Румъния Магда Цепой получи ефективна присъда от пет и половина години затвор за източване на средства по програма ФАР. Това съобщи румънската агениция Медиафакс, цитирана от БТА.
Цепой беше дадена под съд от прокурорите от румънската Национална агенция за борба с корупцията заради злоупотреби със средства по програма ФАР 2001, които според прокурорите възлизат на 130 хиляди евро.
Вчерашното решение на съда в румънския град Яш не е окончателно и Магда Цепой, която е и постоянен представител на румънската Търговско-промишлена палата в ЕС, може да го обжалва.
There are
two sides of
the balance sheet –
the left side and the right side.
On the left side, there is nothing right,
And on the right side,
There is nothing left.
Счетоводният баланс
има две страни
лява и дясна.
От лявата – нищо не е както трябва/няма нищо вярно;
oт дясната – нищо не е останало/Няма никакъв остатък
Soldier 1:
We starve-look
At one another
Short of breath
Walking proudly in our winter coats
Wearing smells from laboratories
Facing a dying nation
Of moving paper fantasy
Listening for the new told lies
With supreme visions of lonely tunes
Soldier 2:
Somewhere
Inside something there is a rush of
Greatness
Who knows what stands in front of
Our lives
I fashion my future on films in space
Silence
Tells me secretly
Everything
Everything
Claude:
Manchester England England
Manchester England England
(Ensemble:Eyes look your last)
Across the Atlantic Sea
(Arms take your last
embrace)
And I'm a genius genius
(And lips oh you the
doors of breath)
I believe in God
(Seal with a righteous kiss)
And I believe that God believes in Claude
(Seal with a righteous kiss)
That's me, that's me, that's me
(The rest is silence,
The rest is silence,
The rest is silence)
Ensemble:
Singing our space songs on a spider web sitar
Life is around you and in you
Answer for Timothy Leary, dearie
Let the sunshine
Let the sunshine in
The sunshine in
Let the sunshine
Let the sunshine in
The sunshine in
Let the sunshine
Let the sunshine in
The sun shine in...
THE LAST UNICORN
When the last eagle flies
Over the last crumbling mountain
And the last lion roars
At the last dusty fountain
In the shadow of the forest
Though she may be old and worn
They will stare unbelieving
At the Last Unicorn
When the first breath of winter
Throught the flowers is icing
And you look to the north
And a pale moon is rising
And it seems like all is dying
And would leave the world to mourn
In the distance hear her laughter
It's the Last Unicorn
I'm alive... I'm alive
When the last moon is cast
Over the last star of morning
And the future is past
Without even a last desparate warning
Then look into the sky where through
The cloudes a path is formed
Look and see her how she sparkles
It's the Last Unicorn
I'm alive... I'm alive.
18. А рождението на Исуса Христа биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.
19. А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.
20. Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото заченатото в нея е от Светия Дух.
21. Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.
22. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва:
23. "Ето девицата ще зачене и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).
24 . И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;
25 . но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.
Матей 1:18-25
-------------------
1 . А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.
2 . И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.
3. Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него.
4. Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос.
5. А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: -
6. "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд; Който ще бъде пастир на Моя народ Израил"
7 . Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата.
8 . И като ги изпрати във Витлеем, каза им: Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.
9 . А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото, гдето беше детето.
10. Като видяха звездата, зарадваха се твърде много.
11. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, ливан и смирна.
12 . А, понеже бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.
Матей 2:1-12
---------------
26. А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,
27 . при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
28. И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
29. А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.
30. И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
31. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
32. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
33. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.
34. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
35. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
36. И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.
37. Защото за Бога няма невъзможно нещо.
38. И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
Лука 1:26-38
--------------------
1. А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.
2. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.
3. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
4. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
5. за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.
6. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.
7. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
8. И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
9. И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
10. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
11. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
13. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
14. Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
15. Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
16. И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.
17. И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
18 . И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
19. А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.
20. И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
21 . И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
22. Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,
23. (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),
Лука 2:1-23
обичам* Тук да се разбира като 112-те хиляди квадратни километра, заети от нещото България.
да чета "Капитал" в неделя сутрин
обичам
картофки препечени с бира
обичам с куче Сара
да бродя из парка
обичам
сергиите на "Славейков"
и Checkpoint Charlie обичам
и Arenabg, и още противазаконни неща
обичам.
обичам Лакатник и Темната дупка.
и сутрин да тичам обичам.
метъл и предкласика също обичам.
и тай чи.
обичам вай-вече
да не ми казват какво да обичам.
а тук* май стана обратното.
"Над 20 глигана е отстрелял президентът Георги Първанов при ловен излет миналия уикенд на остров Белене. Това съобщи вчера отлично информиран източник от "Дондуков" 2. Кървавата баня се разиграла в природния резерват "Персински блата", обявен през 1981 г. за защитена територия. Гоце и компанията му пристигнали на острова още в петък и начело с първия ловец на държавата гърмели непрестанно до неделя. Самият Първанов бил особено ожесточен и не прощавал дори на майки с приплоди."Апропо, по правило липсата на свободни медии се запълва от творчество на народа - слухове, вицове, клюки... И вината не е в народа.
Предсмъртно писмо от архарския козелИзточник: Pal.bg
Пиша това във връзка със злобните клевети срещу моя скъп приятел г-н Първанов, който е един състрадателен човек. Бях сигурен, че смъртта ми ще предизвика клеветниците му да го обвиняват за смъртта ми. Затова казвам следното:
Умрях от куршум на съдбата, който сам пожелах, заради дълбоко лични причини. Живеех в резеват, в който бях напълно защитен от всякакви посегателства. Какви ли не важни клечки са идвали на гости и никой не е стрелял по мен. Г-н Първанов също.
Уви, дълги години страдах от разгулния живот в добре уредената клетка наречена резерват. Не мога да се примиря с липсата на свобода. Това е дълбоко лично нещо, което може да разбере само един архарски козел, затова ви моля да не го тълкувате. Обезверен и в двата смисъла - в този на “вяра” и в този на “звяр” отдална търся възможност да премина в един по-добър свят. Какви ли не маймунджулуци съм правил, за да посреща куршум. Или не ме улучваха, или отказваха да стрелят.
Чувал съм, че Георги Първанов е добър ловец. Затова у мен се появи надежда за успех. За съжаление обаче не бях калкулирал състрадателността и добрината му.
Появих се пред него и го погледнах решително с думите “улучи ме в сърцето”, “дай ми свобода”. Той се разчуства, свали пушката, аз скочих, грабнах я, насочих я срещу себе си и се прострелях в главата. Стана малко театрално, той се стресна, но пък аз постигнах желаното.
Доказателство за казаното от мен е нагара от изтрела. Накарайте да проверят. Човекът е невинен. Оставете го намира.
ПС: Тъй като самоубийството ми е предумишлено, разказах предварително историята на братовчед ми Гоц, който да потвърди пред узбекистанските власти и българските медии. Надявам се братовчед ми и баджанака да получат убежище в красивата ви и свободна страна. Тук не се живее. Надявам се саможертвата ми да даде шанс за добър живот на повече архарски козли.
ПС 2: Ако искате все пак да глобите г-н Първанов, моля ви това да не е с “2 години поправителен труд”, една от възможностите в узбекистанското законодателство.
Докато бил на посещение в Тирана, президентът Георги Първанов изявил желание да попълни ловните си трофеи с двуглав орел.
Президентският мерак хвърлил в смут протокола на албанците. Трябвало деликатно да обяснят на Първанов, че двуглавите орли са единствено хералдически символ. Освен това стрелбата по националния символ на Албания можелo да бъде изтълкувана като обида към гордата балканска нация.
От друга страна, за албанците желанията на гостите са закон, затова било намерено компромисно решение. В ранните зори на 4-ти декември Георги Първанов стрелял по орел в тиранския зоопарк, но от специална пушка с упойка. След това се снимал с приспаното животно.
Тези подробности бяха съобщени от български журналист придружаващ президента в задграничното му пътуване. Колегата, пожелал анонимност е първият, който разчупи омертата около президентските забавления в странство. Запитан за случая президентският пресцентър отговори лаконично, че президентът е посетил зоопарк в Тирана, съгласно планувания протокол на домакините.
Пресцентърът на ДАНС съобщи, че самоличността на журналиста съобщил новината се уточнява и той ще бъде даден на прокурор за клевета.От заник слънце озарени,Румен Аврамов за късата памет на пазарите и декадентските метафори от в."Култура"
блестят ловджийските дула.
Лисици, вълци и овени
пред Гоце свели са глава.
Към Сирищник на път обратен
дано го скоро поведат.
У нас, в чужбина - необятен
е гоцевия гьонсурат.
На 02.12.2008, в информационния сайт www.ferghana.ru се появи съобщение, че президентът Георги Първанов е отстрелял див овен на Северцов (Ovis ammon severtzovi) в Нуратинския резерват по време на официалното си посещение си в Узбекистан.
По-късно, български журналисти съобщиха, че още на 4 ноември (преди визитата в Узбекистан) е било известно, че президентът е имал намерение да съчетае посещението си в Узбекистан с лов на аргали.
Тази новина възмути българската общественост по следните причини:
1. Дивият овен на Северцов (“аргали на Северцов” или “кизилкумско аргали”), подвид аргали (Ovis ammon severtzovi), е застрашен от изчезване. В света са останали между неколкостотин и две хиляди аргали на Северцов. За българския президент би било по-подходящо да се занимава с опазването, а не с отстрела на тези животни.
2. Още през 1975 година, Нуратинският резерват е специално обявен за опазване на дивия овен на Северцов. Резерватът е от първа категория по IUCN и ловът, както и други човешки дейности, които биха могли да застрашат вида, састрого забранени в него. Българският президент би трябвало да съобразява със законите, а не да ги нарушава.
3. Узбекистан е страна със сериозни нарушения на правата на човека. Българският президент би трябвало да се среща с узбекистански дисиденти и да защитава правата на човека в Узбекистан, а не да участва в ловни излети, организирани от узбекистанските сили за сигурност.
4. Трофеите на аргали струват много скъпо. Дивият овен на Северцов е най-малкият от аргалите. Законно могат да бъдат отстрелвани само няколко бройки годишно, като цената за всеки един от тях е индивидуална. За сравнение: цените на другите подвидове аргали започват от $20 000. Българският президент, който е също и патрон на инициативата “Българската Коледа”, не може да си позволи да изхарчи такава голяма сума държавни пари за своя лична прищявка!
Повече информация по случая, можете да намерите тук:
Оригиналната статия от www.ferghana.ru
Превод на статията на на английски www.ferghana.ru
Статия от началото на ноември, за предстоящият лов на Президента
Статия от Кафене.нет, които първи в България насочиха вниманието към темата
„Омертата около Първанов се пропука в Узбекистан” от Иво Инджев
„Бракониерският рецидив от рядък и твърде защитен вид” от Иво Инджев
Серия от материали има и в www.dnevnik.bg и www.capital.bg
До:
Г-н Георги Първанов,
Президент на Република България
Копие:
Г-н Ислам Каримов,
Президент на Република Узбекистан
Г-н Хосе Мануел Барозо
Президент на Европейската комисия
Г-н Ивайло Калфин
Министър на външните работи на Република България
Уважаеми г-н Първанов,
С дълбоко чувство на срам разбрах, че Вие, съпровождан от узбекистанския министър-председател, г-н Шавкат Мирзоев, сте отстреляли див овен на Северцов в Нуратинския резерват в Узбекистан.
Нуратинският резерват е обявен за защитена територия за защита на дивия овен през 1975 година. Съгласно узбекското законодателство, ловът, както и другите човешки дейности, които биха могли да застрашат вида, са строго забранени на територията на резервата. По данни от различни източници, в света са останали едва между осемстотин и две хиляди диви овни на Северцов. Също така, дивият овен е включен и в Приложение II на Вашингтонската конвенция.
Аз протестирам срещу това, че президентът на Република България, която е част от демократичния Европейски съюз, си позволява да ловува изчезващо животно в нарушение както на международните, така и на местните норми. Това е не само незаконно, но и неморално.
Поради тези причини настоявам да върнете трофея на дивия овен на узбекистанския президент, г-н Каримов, и публично да се извините на българския и узбекския народ.
Също така, настоявам Република България да компенсира Нуратинския заповедник за Вашата постъпка, като окаже съдействие за опазване на дивата природа там чрез механизмите за международно подпомагане на Европейския съюз.
С уважение:* Собствено име: Невена
* Фамилно име: Гюрова
* Електронна поща: veny_g[at]abv.bg
* Страна: BG
За 13-ата заплата, и Георги Пирински
December 22nd, 2008
Преди няколко дни гледах по телевизията дълбокоуважаемия ни председател на Народното събрание - Георги Пирински.
Как разпалено защитава даването на тринайсета заплата на депутатите, понеже се били трудили много и здраво. И как обяснява на журналистите, че споменаването в медиите на депутатството в негативен контекст било противодържавна дейност, така че да се замислели много добре…
Георги Пирински привлича вниманието ми не от вчера. Преди години участвах в един протест пред парламента, когато депутатите дадоха няколко милиона за нови луксозни лимузини за властта вместо за лекарства за болните.
Тогава въпросното… хм, лице, дойде да ни пита дали смятаме, че си прекарваме времето по най-добрия възможен начин. А след това се изказа в медиите, че било редно и нормално министрите от белите държави да ходят пеша, а тези от банановите републики да се возят в десетметрови лимузини. Понеже в банановите републики имало много повече неща за оправяне, и съответно министрите им били заслужили повече.
Тогава не издържах, и му написах отговор. В който изказах позицията, че според мен връзката е обратната. Че не министрите от белите държави ходят пеша, защото държавите им са уредени, и вършат малко - а че ходят пеша, но и вършат много, понеже гласоподавателите им ги контролират здраво, и не им позволяват излишни разходи, и точно затова държавите им са уредени. Докато министрите от банановите републики карат десетметрови лимузини, защото гласоподавателите им не ги контролират здраво - и затова и повече крадат държавите си, отколкото работят за тях, и точно затова държавите им са неуредени и мизерни.
Оттогава мина време, и много неща се видяха. Не вярвам да се намери нормален човек, освен добре платен клакьор, който да каже, че не съм се оказал прав. (За моя нерадост.) Две неща обаче не се промениха. Едното е безхаберието на българина към това как го управляват. Другото - логичният гьонсуратлък на управляващите го. Начело с Георги Пирински.
Нещо повече. Много от управляващите ни просто “покрадват” колкото могат да носят, но тайничко, с надеждата да не бъдат забелязани. Георги Пирински открито застава и заявява, че който посмее да извика “Крадат, крадат!” ще бъде обявен за престъпник, и много да внимаваме в картинката, че да не се стовари адът върху нас. Не зная дали ви е нападал обирджия, който да опре нож в гърлото ви и да съска: “Млъквай, или ще те заколя!”, докато ви изгребва джобовете…
И още. В центъра на криза сме. Фирми съкращават масово работници. Много министерства не могат да си позволят да платят тринайсета заплата на служителите си. При това положение, депутатите да си я дават, от събраните от НАШИТЕ джобове данъци, е уреждане на пир по време на чума. Платен от джобовете на болните от чумата…
Психолозите отдавна са посочили - запускането и порутването на къща най-често тръгва от един неоправен счупен прозорец. А запускането и порутването на държава - от един ненаказан корупционер или опериран от съвест гьонсурат. Така че Георги Пирински в момента е не просто заплаха за демокрацията, със заплахите си към очите и ушите на хората. Той е трупната отрова, която съсипва умовете и съвестите ни, внушавайки ни усещане за безнадеждност и неспасяемост. И разяжда държавата и обществото ни, и съсипва мъничкия свят, сред който живеем.
Искате ли да ви посоча човек, за който си струва на всяка цена да отидеш на избори и да гласуваш за него? Който ще ви спаси от всякакви злини и проблеми? Не мога. Все още не познавам такъв. Но вече мога без никакво колебание да ви посоча човек, за който си струва на всяка, ама на всяка цена да отидеш на избори и да гласуваш ПРОТИВ него. Който е един от хората, направили България това, което е в момента - място, от което всеки се чуди как да се махне по-далече, или поне да прати децата си по-далече оттук. Държава, която всеки мрази с омраза, по-силна дори от обичта му към тази толкова приказно красива, и родна за нас страна. И общество, което всички използваме като синоним на ад на земята.
Този човек се казва Георги Пирински. А партията, която го държи във властта, е БСП.
Призовавам всеки, без значение на политически възгледи, ангажираност или пристрастност - на следващите избори отидете и гласувайте срещу този човек, и срещу партията, която го подкрепя. Ако междувременно е сменил БСП с друга - срещу нея. Но отидете и гласувайте срещу него, за да му попречим да продължава да трови и съсипва съществуването ни, като съсипва държавата и обществото ни. Нека с бюлетините си го изрежем от организма на държавата, както от болен се изрязва тровещият го гнойник. Иначе болният ще умре, или ще страда доживот - а в тази метафора болният сме ние.
Този призив е най-много именно към поддръжниците на БСП. Нека ми кажат честно - тя е ли социалната партия, за която се представя? Или е подлога в България на точно този тип хора, които идеолозите на социализма заклеймиха най-люто (и с право)? Това ли е идеята им за социална справедливост - депутатите да пируват по време на криза с парите на данъкоплатците, и да заплашват който се осмели да проговори за това? Нека си изберат категорията хора, която ги отблъсква най-силно - било безсъвестни капиталисти, било гьонсурати чорбаджии - и да кажат има ли някой в България, който да се вписва в тази категория по-добре и по-намясто от Георги Пирински и тези като него… Ако няма по-такъв, ако съм прав, нека помогнем на БСП да се освободи от такъв човек. Това е единственият начин тя да има шанс да стане партията, която поддръжниците й биха искали да бъде.
Докато пишех това, си мислех - колко ли други блогъри ще подкрепят идеята, и ще повдигнат призива, въпреки че той ги касае много повече от насилието в Ирак или глобалното затопляне? Надали много. Всъщност, може би никой или почти никой. Но аз няма да се откажа. Нито пък ще се уплаша, ако се опитат да ме сплашват - напротив, ще ги изкарам на светло, каквото и да ми струва това. Когато дойдат избори, ще припомня тази случка, и още други. И ще повтарям призива си, отново и отново. Докато не го чуе и разбере всеки, който има уши и ум. И везните не наклонят бавно, но сигурно в посоката, която ще изсипе Пирински извън политическата сцена. Бъдеще има или за него като политик, или за България като държава и общество - но не и за него, и за нея.
А България като държава и общество означава и всички нас.
Ще останете ли безучастни, или ще надигнете и вие глас?
Ще останете ли безхаберни, или ще помогнете да се очистим от този извор на отрова?
Изберете сами.
Резултатът от избора ви няма да закъснее.
Before the Dawn
Before the dawn, I hear you whisper
In your sleep dont let the morning take him
Outside the birds begin to call
As if to summon up my leaving
Its been a lifetime since I found someone
Since I found someone who would stay
Ive waited too long, and now youre leaving
Oh please dont take it all away
Its been a lifetime since I found someone
Since I found someone who would stay
Ive waited too long, and now youre leaving
Oh please dont take it all away
Before the dawn, I hear you whisper
In your sleep dont let the morning take him
Breaking The Law
There I was completely wasting, out of work and down
All inside its so frustrating as I drift from town to town
Feel as though nobody cares if I live or die
So I might as well begin to put some action in my life
Breaking the law, breaking the law
Breaking the law, breaking the law
Breaking the law, breaking the law
Breaking the law, breaking the law
So much for the golden future, I cant even start
Ive had every promise broken, theres anger in my heart
You dont know what its like, you dont have a clue
If you did youd find yourselves doing the same thing too
Breaking the law, breaking the law
Breaking the law, breaking the law
Breaking the law, breaking the law
Breaking the law, breaking the law
You dont know what its like
Breaking the law, breaking the law
Breaking the law, breaking the law
Breaking the law, breaking the law
Breaking the law, breaking the law
Breaking the law
За тебе пак аз пея тази песен,
за тебе - моя съдба.
Аз помня как в онази късна есен
ти стопли моята душа.
Стопи леда на моите дни самотни,
сърцето лудо заби.
И сложи край на мислите сиротни,
ти върна моите мечти.
ПРИПЕВ:
И хиляди слънца да засветят на този свят
твоята усмивка ще ги затъмни.
И всички диаманти и злата да заблестят
няма да блестят като твоите две очи.
Мислите ми все към теб, все към теб летят.
Видя ли те - знам, ще спрат моите сълзи.
И когато две сърца във едно затуптят,
нека да се слеят нашите души.
Душата ми отново пак зове те, за теб живея аз.
Знай любовта пролетта на тоз живот е,
дано е вечна за нас.
Обичай ме и аз ще те обичам до последния ден.
И цял живот на тебе аз обричам, ти си всичко за мен.
Hans plays with lotte, lotte plays with janeЗаглавието на песента идва от популярна европейска телевизионна игра - Jeux Sans Frontières (English: Games Without Frontiers; бг: Игри без граници), излъчвана от 1965 до 1999 г. Британската версия на играта е "It`s a Knockout" - която фраза звучи в песента.
Jane plays with willi, willi is happy again
Suki plays with leo, sacha plays with britt
Adolf builts a bonfire, enrico plays with it
-whistling tunes we hid in the dunes by the seaside
-whistling tunes were kissing baboons in the jungle
Its a knockout
If looks could kill, they probably will
In games without frontiers-war without tears
Games without frontiers-war without tears
Jeux sans frontieres
Jeux sans frontieres
Jeux sans frontieres
Andre has a red flag, chiang chings is blue
They all have hills to fly them on except for lin tai yu
Dressing up in costumes, playing silly games
Hiding out in tree-tops shouting out rude names
-whistling tunes we hide in the dunes by the seaside
-whistling tunes we piss on the goons in the jungle
Its a knockout
If looks could kill they probably will
In games without frontiers-wars without tears
If looks could kill they probably will
In games without frontiers-war without tears
Games without frontiers-war without tears
Jeux sans frontieres
Jeux sans frontieres
Jeux sans frontieres
ОТВОРЕНО ПИСМОвидеото, преведено на български
ДО ТЕД ТЪРНЪР
С ПРИЗИВ ДА СЕ ИЗВИНИ ЗА НЕГОВОТО ИЗКАЗВАНЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯ NBC В ПРЕДАВАНЕТО MEET THE PRESS, В КОЕТО
ХВАЛИ СЪВЕТСКОТО К.Г.Б. КАТО “ПОЧТЕНО МЯСТО ЗА РАБОТА”
До: Г-н Тед Търнър
Turner Enterprises, Inc.
133 Luckie Street
Atlanta, GA 30303
Г-н Търнър,
На 30 ноември 2008 г. във ваше интервю с Том Брокау, водещ на предаването Meet the Press (“Среща с пресата”) по телевизионната мрежа NBC, вие направихте някои изказвания по повод на КГБ, една от най-жестоките и античовешки институции на комунизма в бившия СССР.
В същата програма, вие разказахте за вашата любов към историята като предмет и как вашите познания по история са били фактор в това да станете по-добър бизнесмен. Взимайки предвид вашето признание за това колко обичате историята, намираме за още по-озадачаващо това, че вие говорите за КГБ като за “почтено място за работа”, което било давало на хората в бившия Съветски Съюз “възможност да правят нещо важно и значимо”.
Наблюдавайки агресивните усилия на различни групи от хора в последно време да пренапишат историята (или иначе известно като “исторически ревизионизъм”) и така да отрекат или омаловажат злото на престъпления като тези извършени по времето на комунизма и холокоста от Втората Световна война, ние не можем да си позволим да бъдем селективни ученици на историята.
Разбира се, вие имате правото и свободата да изразявате вашите идеи за това какво е било КГБ. Но ние намираме тези ваши изявления не само за исторически неточни, но също така за оскърбителни спрямо милионите жертви, които са страдали директно и индиректно от комунизма в бившия Съветски Съюз и неговите сателити.
Близо две десетилетия след падането на Берлинската стена, с възстановяването на повече и повече исторически документи, е доказано, че КГБ е бил един от главните инструменти на терор в комунистическа Русия. Оскърбително и смущаващо е да чуем за това как човек с влияние като вашето нарича КГБ “почтено място за работа” - институция, която е отговорна за тормоза, репресиите, измъчването и убийствата на милиони невинни хора в Съветска Русия.
Според нас вие дължите извинение на тези от нас и на поколението преди нас, които живяхме за десетилетия в убийствената сянка на комунистическият терор!
Вие дължите извинение на всички тези, които изучават историята като предмет, на тези, които я преподават, както и на хората в това поколение, което трябва да знае цялата истина за злото, което комунизма в бил и продължава да е днес.
Над 100 милиона жертви на комунизма стоят като свидетели на злините и несправедливостите извършени спрямо тях! Ние не можем да си позволим да останем мълчаливи! От тяхно име и заради нашата съвест, ние ви призоваваме да се извините публично и в кратък срок от страниците на вашият уеб сайт www.tedturner.com. Настояваме също така вашето извинение да бъде отпечатано във водещо международно издание като например The International Herald Tribune или друга подобна медия!
От
Граждани против съвременната комунистическа пропаганда,
Дискусионен Клуб Свободна България,
Форум “Де Зората”,
Асоциация на свободното слово Анна Политковская,
Асоциация Общество и Ценности
Изгоря истината за фалита на България
Булбанк въртеше милиардите от външния дълг и валутния резерв
Изпепеляването на част от архива на най-голямата ни банка бе предизвестено. Тя трябваше да пречисти миналото си, за да влезе в светлото си бъдеще. То е предстоящата й продажба. А миналото й крие истината за банкрута на България.
В нелепото на пръв поглед престъпление има желязна логика - въпросът е "какво изгоря" и "какво беше Булбанк?" очертават опорните й пунктове. Изгоряха папки, съдържащи оригинали на акредитиви, преводи и инкасо (т.нар. документи за първичните операции) от 1986-90 г. През този период, особено през втората му част (1988-89) е натрупана основната част от външния ни дълг. Българска външнотърговска банка (БВтБ), както тогава се нарича Булбанк, е титуляр на 9/10 от него. Държавата поема този дълг като свой със споразумението с Лондонския клуб през юни 1994 г. Според пресата тогава е изтекъл срокът на 5-годишните депозити в чужди банки, по чиито сметки по времето на мораториума отлежават 5 млрд долара. Така приключва втора част от операция "замитане на следите". Първата е самият мораториум. "При Булбанк бяха освободени от задължения крайните получатели на парите, борчовете отпаднаха от балансите й", казва Румен Георгиев, бивш зам.председател на БНБ, "държавата не искаше да ги легализира. Това е основната причина за мораториума по външния дълг.
През април 1997 г. служебният премиер Софиянски заявява, че седма година не можем да се оправим с парите, внесени у нас като заеми през 80-те години, които не знаем къде са. Вицепремиерът Хараламби Анчев казва, че тайните се крият в архива на БНБ. Ексуправителят на БНБ Тодор Вълчев парира, че който иска да намери нещо, трябва да търси в Булбанк, защото до 1990 г. всички валутни операции са извършвани през БВтБ. Тя е създадена през 1964 г. на базата на валутното управление на БНБ, именно за да обслужва външнотърговските операции на националната икономика. БВтБ всъщност е валутната част на централната банка. Това има пряк политически смисъл - предпазване и хвърляне на прах в очите на западния враг. Чак през 1991 в БНБ се сформира управление "Валутни операции". Тясното срастване на функции на БВтБ като втора централна банка в страната не позволява докъм 1991 г. да бъдат разграниченит тези функции.
Спорно е доколко признатите от държавата дългове на БВтБ са държавни. Банкери смятат, че в около 30-40% от външния дълг на Булбанк държавата няма пръст. Публично навремето бе лансирана тезата, че става дума за 100%-во държавни поръчки. Така бе избягната възможността да се търси персонална вина за действия на Булбанк и всичко се приписа на комунистическото управление. През 1993 г. Мариана Тодорова съобщава, че БВтБ е взимала заемите при много по-изгодни условия, отколкото е бил кредитният рейтинг на България. Това, според нея, може да се дължи на две неща - или там са работили много добри специалисти, или е имало "нещо друго". За аргумент тя сочи и структурата на дълга: 90% от него е към частни банки, за разлика от Русия и Полша, които са длъжници главно на официални кредитори (правителства и техните агенции). Намекът с "другото" е прозрачен. Общият интерес на кредитори и кредитополучатели.
Обаче изпаряването на 1,8 млрд. долара от стратегическия резерв през 1990 г. сочи, че има стратегия, но в посока, противоположна на държавния интерес. "Когато нашето правителство дойде на власт, заварихме само 50 млн долара", оплаква се публично експремиерът Димитър Попов. "Допуснато е нарушение, плащанията не съответстват на целите на валутния фонд", пише през 1992 г. в докладна записка Тодор Вълчев, "трябва да се извърши ревизия на всички плащания от януари до март 1990 г., когато се стопи валутният резерв." Неслучайно през 1997 г. проф. Вълчев пита дали архивът на БВтБ от 1986 до 1990 г. включително е налице заедно с документите за първичните операции. Няма отговор. Онзи ден горяха точно те. "2 млрд долара, вложени в чуждестранни банки, изчезнаха след моето отстраняване, нека кажат защо ги откраднаха", казва през 1997 г. и Тодор Живков.
Последната мистерия в Булбанк е дългът към партньорите от бившия СИВ, възлизащ на над 1 млрд долара. През 1994 г. Андрей Луканов казва в парламентарната икономическа комисия, че реално той е около 300 млн преводни рубли, другото е формирано от фиктивни сделки през 1990-91 г. Според Луканов това е колосална злоупотреба с т.нар Карлмарксщадски споразумения, книжни спекулации, извършени зад гърба на неговото правителство и това на Димитър Попов.
3 пъти се правят безуспешни опити да се вдигне завесата, забулваща милиардите. Във Великото народно събрание се създава специална комисия, но беззъбият й доклад дори не влиза в пленарна зала. През 1992 г. кабинетът на Филип Димитров се свързва с американската фирма "Крол", специализирана в диренето на нелегално изнесени пари. По-късно Йордан Соколов казва, че се отказали да търсят милиардите заради високите тарифи на "Крол". Същата година Иван Костов и Тодор Вълчев разпореждат проверка на БВтБ. Причина е докладна записка на група експерти до Филип Димитров, в която сигнализират, че през 1991 г. от прокуратурата, следствието и финансовото министерство са проверявали секретна информация на БНБ и БВтБ и установили, че от БВтБ са изнесени над 1 млрд долара депозити в чужди банки, които не се знае къде са отишли. Проверката приключва скоро след падането на Филип Димитров със заключение, няма данни.
Отговорите буквално издимяха в онзиденшния пожар. Завърши трета и последна част от операция "замитане на следите". Новият собственик на Булбанк ще влезе в една чиста и почтена институция.
Невена ГЮРОВА