четвъртък, 4 декември 2008 г.

Гоце - международен бракониер, За стотици хиляди на наш гръб


Много бих искала някой от зелените да прати това* в Европарламента. Аз съм лоша с превода - така че питам и за друго: ако някой ми преведе текста на приличен английски, ще намеря на кои евродепутати да го пратя. Ако не за друго, то поне Гоце да го захапят за бракониерство. И в един по-общ смисъл, това ще е логично - по-голям бракониер в бг политиката няма (и другарят цар му отстъпва в това отношение).

"В Узбекистан отново ловуват редки животни. Сафаритата и външнополитическата активизация на страната са съпътствани от воаяжи на чужди политици. На летищата в Ташкент, Ургенч и Нукус отдавна не е рядкост появата на арабски шейхове с ловно снаряжение. А високопоставеният ловен първопроходец от Запада се оказа българският президент Георги Първанов. По време на държавното си посещение в Узбекистан той застреля планински козел от вида архар**, който е вписан в международната Червена книга на редките и изчезващи видове. И за тази постъпка нямаше санкция. Тоест, на него официално му разрешиха да извърши углавно престъпхление.

Според член 204 от Наказателния кодекс на Узбекистан "нарушаване на режима на охраняваните природни територии, довело до голяма загуба (от сто до триста пъти минималния размер на работната заплата) или други тежки последствия, се наказва с глоба до 50 минимални размери на работната заплата или лишаване от определено право до 5 години или поправителен труд до две години."

Кореспондентът на «Фергана.Ру» се е добрал до подробности за развлеченията на "запаления български ловец":

"В ранното утро на 7 ноември 2008 г. (другарят Гоце явно чества аврорските залпове със свои бракониерски - б.м.) той е пристигнал в кишлака (селото - б.м.) Горни Хаят в Джизакската област на Узбекистан. А дотогава той се е ползвал от гостоприемството на фирма "Джизак-биоспектр", която притежава щраусова ферма и почивна база на езерото Айдаркул (бах ги у печените приятели, дето ги има Гоце - щрауси, езера... пф, извинявам се за нецензурността "Гоце" - б.м.).

Над 100 човека делегация от съпровождащи, обслужващ персонал и охрана - [всички те] само за няколко изстрела по планински козел - нарушиха спокойствието на обитателите на Нуратинския държавен резерват. Трябва да се отбележи, че в официалното съобщение за визитата на българския президент този факт не бе отбелязан.

Преди идването на Първанов служителите от резервата няколко дена разчистваха пътеката по Хаятсай, за да не би високите гости да се одерат от клони или да се спънат в камъни. Ловът, включително изкачването в планината и връщането, продължи около половин ден.

За лова на българския президент вероятно узбекистанското правителство е дало разрешение, затова на представителите на Госкомприрода и Госбиоконтрол им остана само да помагат на г-н Първанов за успешен лов. Сътрудниците на Айдаро-Арнасайската интспекция на Госбиоконтрол участваха активно в подготовката на посещението и организацията по приема на гостите (не забравяй - над 100! - б.м.) на езерото Айдаркул.

За да имат сафаритата поне минимална легитимност, правителството периодично дава разрешения за отстрелването на един екземпляр, вписан в "Червената книга" на територията на Гослесфонд - но не и в резервата!!! Тази казуистика не може да прикрие факта, че архарите в резервата отдавна са избити от местните бракониери. Изстрелът на г-н Първанов [обаче] проехтя не в ловното стопанство, а на територията на резервата, където ловът е забранен. Желанието да се угоди на високопоставения гост се оказа по-силно от необходимостта да се спазват законите.

В едно свое интервю президентът Първанов казва: "Българските политици и държавници са отговорни за повишаването на жизненото равнище на населението, за защитата на българската нациожнална идентичност и култура, за опазването на екологичния банс в страната и в региона."

България е хубава страна, но щом на бившия комунист Първанов - вероятно помнещ ловните развлечения от живковско-брежневските времена - му се прииска екзотика, гостоприемните домакини не се посрамиха да отговорят. В смисъл, че позачистиха фасадата. Проблемът е в това, че от шосето Джизак-Нурат до кишлаците Хаят и Ухум има, както казват местните, "ужасно разбит асфалтов път, около 5 км яма до яма". В навечерието на посещението на българския президент бяха изпратени работници на този участък, които едва успяха да скърпят козметичен ремонт. Същите работници увериха жителите на кишлака, че през следващата, 2009 г, пътят ще бъде основно асфалтиран. Подобен факт сам по себе си свидетелства, че "царският лов" ще продължава. Съдейки по всичко, българското посещение е само неговото начало. Служителите от резервата с ужас очакват посещенията на поредния "стратегически партньор на Узбекистан". Запалени ловджии са и испанскиея крал Хуан Карлос, и руския премиер Владимир Путин...

Междудругото, валутният лов (тук се включва и ловът на бг президента) в действителонст не е е спорт, а чиста постановка. Ловният турист изобщо не проследява сам дивото животно. Жертвата му се подкарва специално на удобно за отстрел място, за което ловецът обикновено не знае. Т.е., този вид "лов" не се различава по нищо от стрелбата [по мишени] в стрелбище или по изстрелвани чинийки на открито.

БЪЛГАРСКИЯТ ЛИДЕР ЗАСЕГА Е ЕДИНСТВЕН

Подобна "държавна визита" в узбекистанските резервати засега е първа и единствена. Допреди 2003 г. в резерватите имаше само единични случаи на трофеен лов на обикновени чужденци, организирани от Управлението на резерватите, националните паркове и ловните стопанства.

Разбира се, няма особена доблест в това да бъде уличен далечния (в смисъл дребен, незначителен - б.м.) български президент в неблаговидно деяние. Над главата на г-н Първанов всеки момент може да надвисне секирата на европейските "зелени". И това би било справедливо. Планинските козли, макар и диви, са наши. Те са част от животинския свят на Узбекистан, свят, който все още е много несправедлив."

-----------------
* Източник: "Узбекистан: Страстта на президента-"архаровец", или за нашите козли", Фергана.Ру

** Арха́р, также го́рный бара́н, аргали (лат. Ovis ammon) — семейство чифтокопитни диви кози , обитаващи планинските райони на Средна и Централна Азия, също и южен Сибир. Видът е защитен от природозащитните организации; в международната Червена книга е вписан като застрашен вид (VU) — т.е., числеността и ареалът (местообитанието) му постоянно намалявт под въздействието на негативни фактори.

Източник: Архар, Wikipedia

Ловджийската снимка на Гоце е от сайта Blog.Creato.biz през Фергана.Ру


6 коментара:

Николай Павлов каза...

Пенчо Кубадински пасти да яде

Стойчо каза...

Няма нужда да го превеждаш на какъвто и да е език – българският е официален език в Европейския съюз и за един евродепутат не е проблем да му го преведат. Така че започни с изпращането на материала и не се грижи за превод

Магдалина каза...

Архар е овца, не коза - ovis ammon, баран, sheep.
Вени, точно ти ли забрави руски?
Каква коза ги хапе всички?
Иначе Гоцьо да достигне Бай Пенчо, бая хляб трябва да изяде :) Слонове и лъвове му трябват на нашето момче:)))))

Иван Бедров каза...

Невена, издирвам те от известно време. Телефонът ти не работи. Аз съм на bedrovivan@gmail.com

Nekonventsialen каза...

Наистина,много му стават вече простащините на това лице,бактън!

Анонимен каза...

Виж какво става с охотники


http://www.kasparov.ru/material.php?id=4A098CB4F3C85