понеделник, 5 ноември 2007 г.
Дик Чейни или не? (реплика* към Милена**)
[Това е видео]
[Край на видеото]
* "реплика" все още няма негативно значение в българския език. Основното значение все още е "отговор", а не "плюване", "отричане" или "лъжене". Въпреки депутатската практика в обратната насока.
** Милена Фучеджиева и последния й текст -->
Чейни или Брегович - това е въпросът
11.10.2008 Edit:
This video has been removed due to terms of use violation - прочетох днес в YouTube. Чe най-големите във videosharing индустрията слугинстват на Китай знам отдавна, но не знаех степента, до която слугинстват на собствените си мракобесни бушмени.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Вени, не те познавам, но те обичам:) никога не съм знаела, чувала или виждала това видео, смях се на глас на Матрицата, просто е гениално, след което стана сериозно и с цялата му трагичност остана като анти-военен лозунг с мега смешен финал. но you made my night! тази реплика ми дойде изневиделица, както впрочем всичко днес. кърти мивки, както казват децата:)
Благодаря :-) Аз обаче те познавам. В някакъв смисъл. От повече от 20 години. Ще си позволя да ги кажа, тъй като ти написа ОНЗИ текст за Ябланица, който ме остави без дъх. "Без дъх" не само по причини морални, естетически и рационални (ранжирането е съзнателно), но и по причини сугубо ирационални и субективни. Аз тогава бях 22-годишен обърканяк, който не знаеше какво иска от живота, но знаеше какво не иска. У мен имаше преди всичко "НЕ" и почти никакво "ДА". Разрушителна пропорция. Малката позитивна част в душата ми бе свързана с литературата, киното и музиката. Не с хора, не с идеологии, не с философия, не с нищо друго. Конкретно - Въло Радев бе един от кумирите ми. И сега, на прима виста, мога да напиша една - мисля нелоша - статия за приносната му роля в българското кино. Или пък за вълорадевския прочит на формиращи националната психика и мигология литературни творби. Или по-конкретно - за Въло Радев и националните митове (ще ме простиш, но нехаресвания от теб Мартин така може да бъде разказан през Въло Радев). Или за кинопейзажа вън филмчите на Въло Радев. Мисля, че ме разбра.
Дико Фучеджиев не ми беше такава обсесия, но "Реката" и "Небето на Велека" бяха сред книгите на малката библиотечка над леглото ми.
Заради всичко това, когато разбрах какво е станало - за Ради и за теб, го почувствах сякаш става дума за някакви мои близки, в смисъл роднини или нещо подобно. Съзнавам, че тази реакция е тежко инфантилна, защото се базира на пуберския механизъм на идентификация с обожавания/желания обект. Но аз късно "узрях" - в психологичеаския смисъл на думата. Нито съжалявам, нито смятам, че е лошо.
Да се върна на топика - тогава "отпечатах" теб в смисъл, подобен на импринтинга на Лоренц; т.е. както се отпечатват представи и образи в пубертета - остават в душата и съзнанието ти за цял живот и като такива насочват поведението ти в една или друга насока, дори да не си даваш сметка за тях.
За разлика от повечето хора аз си давам. Което е една от причините да съм особняк (меко казано). Затова текстът За една друга катастрофа" за мен имаше съвсем персонално значение. Ти ме освободи от много тежести - имам предвид мъчителни, гадни слухове, версии, клюки, обвинения. Тези неща тежат не само на пряко засегнатите. Те тровят много повече хора.
Не знам дали внятно говоря... Ако си разбрала нещо, можеш да кажеш. Ако не си, също.
мила Вени, тази вечер имаше два едновременни завършека. един тъжен и един прекарасен - твоето писмо. нямам много за казване освен, че всеки расте с болката си. понякога по него се закачат и нечии други болки. и вече нищо не е същото. с този драматичен финал ще ти кажа лека нощ, щото вече не издържам.
Публикуване на коментар