петък, 9 ноември 2007 г.

Шекспир, 66 сонет: Reloaded again


Тази сонет на Шекспир го написах тогава, защото нещата в общото ни пространство тръгваха на лошо. Повторих го, когато лошото придоби грозно лице. Сега лошото е всекидневие, което ни дъвче безнаказано - дотолкова безнаказано, че за нормалния човек не са нужни линкове. Линковете удрят по главата отвсякъде!!! Мога само да повторя:
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.
но друже мой за тебе ми е жал.
----------------
Now playing: Jose Feliciano - Rain [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes


----------------
Now playing: Judas Priest - Before The Dawn [foobar2000 v0.9.4.4]
via FoxyTunes

8 коментара:

Анонимен каза...

Благодаря Вени,
За този пост и за всичко, което правиш и пишеш. Желая ти здраве и късмет. И не падай духом!
Живей! Хората имат нужда от теб, от този блог и от това, което правиш и пишеш. Борбата със злото никога не е била лесна, нито някога и спирала.
Някои избират да живеят лесно.
Други - да бъдат човеци.
Само последните имат значение.

Анонимен каза...

Не се предавай, Вени. Човек е жив, докато се бори.

Unknown каза...

Благодаря Ви, пак си мисля, че човек е идентично равен на себе си докато мисли. Аз продължавам да се опитвам

Анонимен каза...

8

Ти музика си. Но защо тогава

посрещаш с болка всеки пеещ звук?

Защо обичаш мъката с такава

любов и радост като никой друг?

И от какво е тази скръб? Не е ли

от туй, че ти долавяш всеки път

как стройно съгласуваните трели

със укор към самотността звучат?

Виж струните как в хор една след друга

запяват дружно в съгласуван тон.

И сякаш пеят син, баща, съпруга,

щастливо съчетани в унисон.

И те ти казват в общ, единствен звук,

че с теб не пее тука никой друг.

Анонимен каза...

Был мой приход - не по моей вине.
И мой уход - не по моей вине.
Встань, подпояшься, чашу дай мне, кравчий,
Все скорби мира утопи в вине!

Зачем ты пользы ждешь от мудрости своей?
Удоя от козла дождешься ты скорей.
Прикинься дураком - и больше пользы будет.
А мудрость в наши дни дешевле, чем порей.

Эй, неженка, открой навстречу утру взгляд,
И пей вино и пой, настроив струнный лад.
Ведь кто сегодня жив, тот завтра будет взят,
А кто ушел навек, тот не придет назад.

Омар Хайям

Анонимен каза...

И Бог издирва наново онова,
което е било оттласнато.
Видях още под слънцето
мястото на съда,
а там беззаконието, -
и мястото на правдата,
а там неправдата.
Рекох в сърцето си:
Бог ще съди праведния и нечестивия,
защото има време у Него
за всяко нещо и за всяко дело.
Рекох в сърцето си относно човешките чада,
че това е за да ги опита Бог,
и за да видят те,
че в себе си са като животни.
Еклесиаст

Unknown каза...

Защото голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трепа тъга.
Еклесиаст, 1:18

Unknown каза...

грешка, сори:


Защото голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
Еклесиаст, 1:18

Може би е грешка по Фройд - иска ми се подсъзнателно до трепя тъгата....