Доволен съм с малко и с малко богат
и грижи смутят ли покоя ми, брат,
с чашка и с песен, за кой ли веч път,
ги пращам по дявола нека вървят.
Понякога стискам от мъка пестник,
но бой е животът, а ти си войник.
Безгрижният нрав е богатство за мен,
пред никой не скланям глава унизен
Гнетят ме нещастия, скърби и страх,
но вечер с другари лекувам и тях.
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме злото назад?
Животът ми - кранта, се влачи наред
към зло, към добро ли - да кара напред.
Аз своята участ добра или зла
ще срещна усмихнат с "Добре си дошла!"
----------
преди близо 2 века един велик британец го е написал. Ако някой отгатне кой е - едно тъмно веднага :-)
9 коментара:
Е как кой? Това може да е само Робърт Бърнс :-)
Мира печели.
Ако преводът е от В.Свинтила, сравни го с превода на С.Маршак - библиотека "Мастера художественого перевода" - няма да съжаляваш.
Мира печели едно тъпмно пиво :-)
Мира и през зимата пие светло :-) Наздраве за почитателите на Бърнс!
П.С. NV, ще прощаваш, но аз съм напълно съгласна с Кр. Дянков, лека му пръст, за "ужасно порочната" съветска преводаческа школа. Преводите на художествена литература на руски в огромната си част са безобразни.
Мира ме изпревари, какво да се прави.
Командировка...
Много сте чели, бе!
Пак закъснях. Сега пък няма да ви кажа нищо, за да не излезне плагиат
Какво ще кажете за
"Кой чука в този късен час?
Аз чукам - каза Финдли
Върви си, всички спят у нас
Не всички - каза Финдли"
Олеле, дано да не съм сбъркала цитата. Някой гад ми открадна книжката.
Мога да ти я дам да си я ксерокопираш.
Публикуване на коментар