Натискът от Евросъюза за привеждане на законодателството ни по отношение наркотиците в съответствие с най-добрата европейска практика даде разултат. Депутатите приеха в комисията поправка в Наказателния кодекс, която декриминализира еднократната доза. Но това не е резултат на здрав разум - ако имаха такъв, въобще нямаше да я криминализират преди година и половина.
Медиите (с изключение на сп."Едно" и в."Дневник") през цялата тази изминала година и половина се правеха на утрепани за глупостта на законодателите и за тъжните последствия от нея.
Правеха се на утрепани казионните медии и когато движение "Промена" организира масови шествия под надслова "Марш за трева" за декриминализация на еднократната доза, въпреки че по улиците на София излизаха на протест две години подред над 1000 души, повечето млади хора - колкото нито една партия или каквато и да е организация може да събере.
Че употребата на марихуана не води до наркомания и че тя не е "врата" към употребата на твърди дроги е сравнително известно. Но защо въпреки това се е стигнало до тоталната й збаран? Аз не знаех - както и огромната част от хората, докато не открих тази интересна статия Hekt News independent, която пускам, белким повече хора разберат за какво иде реч:
Истината за Cannabis Sativa
Какво се крие зад това растение? Защо толкова политика срещу него? Канабис сатива марихуана ли е? Редицата въпроси може да се продължи безкрайно, а отговорите са лесни за намиране, но винаги добре прикрити от публиката.
Канабисът е познат на човечеството от хиляди години - това е една от най-старите растителни култури на света. В Китай е бил познат още преди 10 000 години, наричали са го “Ма” и са употребявали преди всичко вкусните и хранителни семена, както и здравите и дълги влакна. В медицински книги отпреди 2000 години се описват и лечебните качества на растението срещу малария, ревматизъм и др. В хиндуистки церемонии употребата на канабис е служела за предпазване от злото. От Ведите знаем, че Буда по пътя на просветлението се е изхранхвал само с конопени семена, които нямат никакво съдържание на THC, съответно никакво психотропно въздействие.
Постепенно растението намира своя път към Европа, където най-старите данни за него датират отпреди 5500 години. Старите гърци, римляните и египтяните също споменават за канабиса - като източник на облекло, медицина, храна, а също и “отпуснатост и удоволствие” (Гален, 200 сл.Хр.). Срещу родилни и след-родилни болки са се приготвяли специални средства от канабис. В Русия растението се отглежда от 700 г.пр.Хр., но преди всичко като “див коноп”. Този регион е бил познат с качеството на произведените там корабни платна.
През вековете растението не изчезва, тъкмо напротив - намира все повече и повече приложение в много области. Около 800 г. Карл Велики издава първия “Конопен Закон” и задължава поданиците си да засаждат и произвеждат продукти от канабис. Средновековни оръжия като лъка са били немислими, без невероятно здравите конопени влакна. През XIII век през Испания идва и едно ново приложение на растението - производството на хартия - тогава производството на хартия от дървесина не е било познато.
Почти всички важни творби, достигнали до наше време, са били писани или печатани по-късно върху хартия от канабис, като например Гутенберг-библията от 1455 или Декларацията за независимост на Америка от 1776. Първият американски президент Джордж Уошингтън е бил също производител на канабис в промишлени количества. Имената на някои градове в САЩ също свидетелстват за важността на това растение, като Хемпстед например (Hempstead, hemp=канап).
Производството на платна и въжета за корабната индустрия е било почти изцяло от канабис, тъй като влакната му притежават невероятна устойчивост срещу вятър и солена вода, за разлика от други растителни култури. Като основен център за търговия с тези продукти се е наложил град Венеция, преди всичко заради качеството на продуктите, предложени там. През вековете основната суровина за производство на текстилни платове е била канабис. Едва към средата на XX век тези качествени продукти биват заместени от синтетични влакна, произведени предимно от американската фирма Du Pont. И все пак пропагандата насърчава и производството на канабис с ето този филм от 1942 на Аграрното министерство на САЩ - Hemp for Victory, в който производителите на канабис биват призовани да увеличат производството заради военната индустрия по време на Втората световна война. Дори Хенри Форд произвежда в началото на 20ти век автомобил с каросерия от конопени влакна и задвижван от конопено масло.
В аграрен смисъл растението е изключително полезно при възстановяването на ерозирала почва, негодна за посев на други култури, като например зърнени. Неговите корени достигат до 140 см дълбочина и по този начин раздвижват и връщат към живот един солиден слой. В Австралия растението се прилага на мястото на изсечени гори, където почвата иначе се превръща в пустиня. При посев на канабис употребата на хербициди и пестициди е напълно излишна, тъй като листата му покриват за броени дни почвата и не позволяват на други култури да приемат слънчева светлина и да фотосинтезират.
Семената на канабиса притежават свойства, срещани единствено при него в природата. Те съдържат например всички двадесет основни мастни киселини, както и всичките осем основни за човешкото тяло аминокиселини. Маслото, произведено от тези семена, съдържа също един спектър от мастни киселни, който е идеален за човешкия организъм. Остатъците от производството на масло не са отпадък, а висококачествена храна за домашни животни (добитък).
Списъкът от продукти от канабис е дълга - досега познати са повече от 40 000 различни и покриващи всички части на ежедневния ни живот, което обаче далеч не означава, че тя е пълна. Но производството на промишлени количества канабис би доставило суровина, достатъчна да замести цялата петролно-химическа индустрия! В някои американски щати задвижването на автомобили с канабис-масло вместо бензин се е наложило в един изключително висок процент, въпреки нехайството на сегашния президент за екологичните проблеми на планетата.
За да обобщим, растението канабис би ни помогнало да запазим сегашните си удобства (автомобили, електричество и др.), при това без да разрушаваме каквото и да било в природата. За отглеждането на растението не се изискват никакви специални мерки, което го прави идеален поминък за хора, работещи в сферата на селското стопанство. Не на последно място трябва да отбележим регенеративната функция спрямо ерозирала почва.
Също е важно да се спомене, че при производството на канабис в промишлени количества, тоест когато растенията достигат до 3-4 и повече метра височина, количеството THC, тоест психоактивното вещество, е минимално.
Указ 1164/89 на европейската комисия от 1989 задължава страните-членки към легализирането на един от 25те вида канабис, описани в документа. В този вид съдържанието на THC е по-ниско от 0,3%.
А как се е стигнало до названието марихуана и забраната за производство на растението канабис? През 30те години на XX век учените откриват огромните възможности на нефта като суровина. Започва усилено производство на синтетични материали, гуми и др. Много хора обаче не се доверяват на тези нови продукти, въпреки пропагандата за тяхната безвредност. А с вредата на пестицидите, пластмасите, бензина и другите производнина нефта сме достатъчно запознати. Много конгресмени в парламента на САЩ също са били недоверчиви към тези “постижения” на науката.
Тогава никой не е предполагал, че вредата може да достигне размери като днешните. Но за петролните фирми молекулата на нефта е представлявала солидна печалба при почти нулева инвестиция, съответно те решават, че се налагат действия срещу растението, което е задоволявало толкова нужди дотогава и да го заместят с техния продукт. Две от тях, едната от които Du Pont, започват пропаганда за една нова “дрога”, “внесена от мексиканците и черните”, наречена марихуана. Един от най-добрите примери от това време, който аз лично препоръчвам да погледнете, е филм, наречен Reefer Madness от 1938 година. Успехът му е дотолкова голям, че дори и Конгресът на САЩ решава да вземе мерки и под натиск от Du Pont и приятели забранява тази дрога. Проблемът е бил, че депутатите не са знаели, че “марихуана” е нарочно измислен, мексикански звучащ термин, зад който обаче не се крие нищо повече, освен растението канабис, така полезно и така употребявано от тях самите. Но веднъж прокаран, законът остава в сила и до днес и всеки опит да се предприеме нещо в посока повторна легализация, бива съсечен с военна сила.
На нас се пада избора: петрол и съществуване за не повече от 100-150 години, придружено с войни и задушаване в отровни газове; или “зеленото злато” - канабис - и неограничен, природосъобразен живот, пълен с изненади и вдъхновение.
PS. Голяма част от текста е свободен превод от статията на Уикипедия Германия за канабиса, която можете да прочетете тук. Други информации идват от филма The Hemp Revolution.
