Quo vadis, Европа?

Под това заглавие и с подзаглавие "Брюксел включи в дебата за евроконституцията и обикновените граждани" в."Дневник" пише за интернет форума за обсъждане на бъдещето на ЕС, създаден от Европейската комисия (ЕК). Темата е изключително важна за нас, защото вече е ясно, че ще ни приемат на 1 януари 2007 г. (макар с предпазна клауза, а може би с две или три?) Тъй че е крайно време да да си вдигнем очите към по-широкия хоризонт пред нас. За съжаление и не за изненада съвкупната политическа класа, зациклена в шаманската си мантра "България в ЕС", още не може да формулира за себе си въпроса "В ЕС добре, а оттам нататък?", камо ли да търси отговори. Поради това и поради факта, че сайтът на "Дневник" е платен и не знам докога статията ще е достъпна, я поствам цялата.

"Необходим е реален диалог с хората от всички страни - членки на Европейския съюз, диалог за "границите на Европа, за бъдещето на институциите, за това накъде сме се отправили, а не само откъде идваме". Този призив отправи австрийският канцлер Волфганг Шусел при поемането на ротационното председателство на съюза на 1 януари тази година. Брюксел направи поредния опит да чуе "гласа" на европейците, като откри в началото на седмицата специален форум в интернет. На 20 езика гражданите на ЕС са призовани да споделят своята визия за бъдещето на Европа, своите проблеми, притеснения и очаквания. Осъществяването на тази идея, която е част от лансирания от Европейската комисия План "Д" (диалог, дебат, демокрация (идея на Марго Валстрьом, вицепрезидент на ЕК и комисар за институционалните отношения и комуникационната стратегия - б.м., Вени), е по-лесната част от задачата. Далеч по-трудно ще бъде обаче разрешаването на всичките наболели проблеми, които стоят пред съюза. Защото е немислимо очертаването на бъдеща визия на ЕС, преди да бъде намерен изход от създалата се криза около ратифицирането на европейската конституция. След категоричното "не", което казаха французи и холандци на референдумите от миналата година, ЕС изпадна в трудното положение да търси изход от патовата ситуация. Волфганг Шусел използва всяка възможност, за да повтаря своята убеденост, че конституцията не е мъртва. Австрийското председателство се обяви категорично за подновяване на диалога за нейното бъдеще, но не е изказало категорична позиция как вижда това бъдеще - като опит за ратифициране на сегашния текст чрез създаването на своеобразна "компилация" от избрани параграфи или като необходимост от написване на напълно нов вариант на конституция. 25-те се разделиха в позицията си не само за начините за спасяване на конституцията, но и затова дали изобщо си струва да се правят опити тя да бъде спасявана. Белгийският премиер Ги Верхофстад заяви открито, че не вярва във възможността европейската конституция да бъде спасена, и призова за свикването на специална среща на лидерите на страните от еврозоната за намиране на алтернатива. На диаметралната позиция е Испания, която се обяви категорично против всякакви идеи за промяна на вече одобрения текст. Позицията на Мадрид е разбираема предвид това, че испанците първи ратифицираха текста на референдум. Както отбеляза испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос, всякаква промяна във вече одобрения текст ще бъде невъзможна за обясняване и мотивиране пред населението на страната. Позицията на Франция беше изразена от президента на страната Жак Ширак. Ако процесът на ратифициране на конституцията остане на този етап, това би означавало, че ЕС ще продължи да бъде "в инертно и парализирано състояние", отбеляза Ширак. Той предложи да бъдат ратифицирани само отделни аспекти от нея, а по-доброто функциониране на евроинституциите да бъде осигурено, като "се започне от съществуващите вече договорености". Това предложение на Париж създаде напрежение в традиционната френско-германска двойка. Канцлерът Ангела Меркел се противопостави категорично на подобен принцип на подбиране на текстове от конституцията. Причината е, че конституцията бе одобрена от лидерите на ЕС цялостно, защото съдържа множество компромисни формулировки, за които са настоявали отделни страни и които се уравновесяват помежду си. Едно взимане на "черешките от тортата" ще наруши трудно постигнатия баланс. Берлин се обяви за оставяне на досегашния вариант на евроконституцията, като към нея бъде прикрепена декларация за, както се изрази Меркел, "социалното измерение на Европа". "Новите" членки също се разделиха в позициите си относно бъдещето на текста. Полският президент Лех Качински се обяви за необходимостта от напълно нова конституция, тъй като според него настоящата ще доведе до много по-голяма интеграция, отколкото гражданите желаят. Словения, която ще бъде първата страна от 10-те, която ще поеме ротационното председателство на ЕС през първата половина на 2008 г., се нареди от своя страна в лагера на твърдите защитници на настоящия текст. Любляна беше една от първите, ратифицирали конституцията. Германия и Португалия, които ще председателстват съюза преди Словения (съответно през първата и втората половина на 2007 г.), също обявиха за свой приоритет съживяването на конституцията. Финландският премиер Мати Ванханен призова обаче страните, ратифицирали документа, да бъдат отворени и да не отхвърлят евентуални промени в текста. Тази позиция на бъдещия ротационен председател на ЕС (от юни 2006 г.) само очертава пътя на предстоящите трудни преговори и дебати за съдбата на евроконституцията. Без приемането на конституцията бъдещо разширяване на ЕС след приемането на България и Румъния няма да бъде възможно. Европейският парламент прие спасителен план за конституцията и призова тя да бъде ратифицирана до 2009 г., като обаче не изключи възможността към нея да бъдат добавени и допълнителни текстове. Как лидерите на съюза ще постигнат компромис, какво соломоновско решение ще вземат и най-вече как ще бъдат убедени французи и холандци да подкрепят текста остава все още загадка."

Хубаво звучи, обаче не се сдържам да клъвна председателя на ЕК Жозе Мануел Барозо и председателя на ЕС Волфганг Шусел да не се правят на толкова отворени към идеите на европейските граждани и да кажа едно "Евала" на пиар компетентността на Марго Валстрьом (тя има и блог, което също е добър професионален ход). Щото интернет форумът на ЕК за гражданите е предимно пиар, а не политика. Причината е, че европолитиците се стреснаха, когато откриха, че европейските граждани не желаят да са стадо, вървящо по свирката на брюкселските овчари. Всъщност остана ли изобщо политика, или това, което привиждаме като такава, се е трансформирало в пиар, но нас са пропуснали да ни уведомят?