Linux за аджамии

Попаднах на интересна статия в The New York Times за огромната и неизбежна тежест на Windows с кошмарни предсказания (те са изненада за мен, за познавачите вероятно не са) за прословутия Windows Vista, който се отлага (за пореден път) за неопределеното "до края на 2007 г.":

Windows 95 - 15 млн линии код
Windows 98 - 18 млн линии код
Windows XP - 35 млн линии код
Windows Vista - 50 млн линии код (предварителна оценка)

Обяснението на автора (с две думи) е в огромния му успех - понеже е толкова разпространен, всяка нова версия трябва да е съвместима с предишните и поради тази причина набъбва. Обаче това не ми се струва вярно. С риск да изглеждам смешна, смятам, че причината е порочната му идеология. Какво влагам в тази дума (вероятно има по-точна, но не се сещам):

Във всичките виндовси, които съм ползвала (а почнах от 3.1) имаше сума неща/опции/функции, които лично на мен не ми трябват. Предполагам, че повечето потребители са като мен. Обаче няма начин да ги разкарам. Затова си мисля, че по-удачно би било да е изграден на модулен принцип - от ядро с някакви базисни функционалности и отделни модули, които потребителите да купуват и инсталират в зависимост от потребностите си.

Доколкото имам представа, Linux се изгражда на такъв принцип. Не за първи път се замислям да мигрирам към Linux, обаче имам сериозно препятствие, което мисля, че спъва много потребители, подобни на мен (advanced users да ги наречем). Сума фирми предлагат всякакви курсове за Windows, но Linux курс за начинаещи не съм срещала. Същото е с книгите - малкото литература за Linux, която съм срещала, е ориентирана към хора, които са напред в ИТ, не към пълни аджамии. На практика излиза, че към Linux се ориентират хора, които по една или друга причина са в среда на линуксаджии, а хората, които нямат професионален или личен контакт, трябва да направят доста големи усилия да се самоограмотят, за да преминат към тази ОС. За студенти и ученици това е по-лесно. Но за хора с професия и семейство, за които компютърът (и съответният софт) е само средство за работа и/или забавление - разходът на усилия и време изглежда психологически нерентабилен и това се явява огромна психологическа пречка.

Не зная дали и по света е така, или е само българска ситуация, но съдейки по опитите ми да намеря онлайн самоучители за абсолютно начинаещи, май е еднакво. Според мен осъзнатите Linux поддръжници биха направили стратегическа инвестиция, ако вложат ресурс (интелектуален и времеви) в проекти за масово елементарно ограмотяване. Специално за пазара в САЩ и ЕС това би било по-перспективно, отколкото у нас, защото там юзърите като мен ще имат допълнителна (но не маловажна) финансова мотивация да се научат поради финансовата "тежест" на майкрософтското изчадие.