събота, 17 декември 2005 г.

Бокс



Снощи пак открих нещо - две неща, разхождайки кучетата. Първо открих рогозка (но понеже все още нямам фотоапарат, не мога да я покажа) . При втората порция (щото имам 3 кучета и ги извеждам 2 + 1 поотделно) открих бокс. Беше в тревата близо до Дървеното в парка Заимов, където ходят метъли, вероятно на някой се е изръсил от джоба. Досега не бях виждала. Много ме впечатли. Като тийнейджър и доста време след това мечтаех да имам бокс. После (като масата тийнеджърски мечти) се стопи. Сега имам. Обаче усещането/емоцията е коренно различна от онази, младежката. Трудно ми е да я вербализирам - нещо като досег/допир до съблазняващо Зло, с допълнението, че съблазняващият елемент от емоцията е в миналото, т.е. спомням си, че ме е съблазнявало много силно, но сега това по-скоро ме ужасява и кара да се страхувам (от себе си). Опитах намерения бокс - ударих с него една стена и направих яка дупка. Значи мога да счупя череп, ако пласирам правилно удара. Не бих казала, че изпитах удоволствие от това. Обаче си го прибрах (бокса). Харесва ми. И тук идва шашавията (вероятно има психиатричен термин за това, но не ми се търси). Смятам да нося бокса със себе си. Имам рационално основание. Рядко, но ми се е случвало да се бия. Често са ме набивали, често са се отказвали от боя, защото се бия ненормално. Много съм лека (50-тина килограма) и поради това се бия психотично - без оглед на щетите, които инкасирам. Чест похват ми е да счупя бутилка, като я държа за гърлото и да нападам с нея. Друг (много гаден похват) е да насоча нож, счупено стъкло или въпросната счупена бутилка към себе си и да кажа "какво искаш да спечелиш, аз ще се самоубия, ти се оправяй после с последствията". Не е лъжа, правила съм го и обикновено ме оставят, а е имало случаи човекът, с който съм се била, да е викал бърза помощ. Затова си мислех, че ако имам бокс, ще мога да решавам по-лесно подобни случаи. Хубавото е, че от 15-тина години нямам подобни начини на комуникация (сбиване). Защото истината е, че в почти всички случаи сбиванията или съм ги предизвиквала аз, или съм реагирала неадекватно, включвайки се в сбивания, които не са предполагали мое участие.

Намирам смисъл, че в една вечер намерих рогозка и бокс. Рогозката като символ води към Изтока, към основите на карате, на джудо (за които трябва отделно да пиша), които грубо казано са като базисна нагласа неагресия, но същевременно готовност да отговориш на агресията в рамките да се предпазиш от нея, без да преминеш в контраагресия.

Боксът е символ на агресията, несъобразена с каквито и да е ценности - можеш първи да удариш, можеш да удряш до убиване.

Да, намерих бокса след рогозката, което означава, че съм все още изкушена от идеологията на насилието (под насилие имам предвид не само физическото, а преди всичко психологическото, в частност словесното), но боксът като следващо иска точно това да ми каже - че насилието нищо не решава. То убива. Убива не само нещо у този, когото насилваш, но убива преди всичко у теб самия, насилника.

Боксът и ми харесва (младежкият сантимент, безспорно), и ме плаши. Но мисля да го нося със себе си. Това последното ми е трудно да си го обясня, така го чувствам. Плаши ме, но ме привлича. И не мога да устоя. Дали това е Злото или е прагматична предвидливост, не знам....

Няма коментари: