петък, 16 декември 2005 г.

Ние сме намръщени и сърдити


Видях се с Буба и на етикетния въпрос "как си?", отговорих, че живот си живея. Съвсем сериозно и искрeно го казах. Етикетът ме задължи да й задам същия въпрос и тя почна да се оплаква. Проблемите й наистина са сериозни, но кой от нас няма сериозни проблеми? Аз напуснах работа и сега търся нова, парите не ми достигат, паднаха ми два моста,а нямам пари за зъболекар, наложи се да вляза в болница, имам сериозни заболявания и т.н. Но се чувствам прекрасно. Знам, че стъпка по стъпка нещата ще се подредят. Защото аз желая да ги променя и правя усилия в тази посока. Затова се усмихвам и се чувствам прекрасно. А този отговор е неприличен у нас. По правило на етикетния въпрос "как си" започват оплаквания. Също така е неприлично до се усмихваш без повод.

Снощи гледах по изключение БигБрадър. И там по повод на Лео (италианец, започнал бизнес в БГ) се коментираше точно същото - че европейците са позитивно настроени, посрещат живота с усмивка и оптимизъм. А ние сме мърморковци и песимисти. У нас е неприлично да се усмихваш и да си окей.

Преди години племенничката ми Кати (родена и израсла във Великобритания), когато дойде тук, бе ужасно учудена защо всички хора са сърдити и намръщени.

Тук би трябвало да направя някакво обобщение, но мисля, че фактите са по-силни от теоретичните бла-бла. И ги спестявам.

Няма коментари: